№ 1406
гр. ****, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ВЕРОНИКА ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20214430104313 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по искове с правно основание и чл. 45 във вр. с чл. 52
от ЗЗД.
Настоящото гражданско дело е образувано по искова молба на БР. Н. П.
от гр.****, представляван от процесуалния си представител адв.Н.Н. от АК
**** против ПЛ. ХР. П. от гр.****. Ищецът твърди, че е пострадал от
извършено от ответника престъпление по реда на чл.129 ал.1 вр. ал.2 НК, при
което на 19.09.2020г. в гр.**** ответникът му нанесъл с*** изразяваща се в
счупване на ****, което причинило *** и говоренето за срок от около три –
четири месеца. Твърди, че за извършеното престъпление, ответникът сключил
с РП **** споразумение, с което наказателното производство било
прекратено, като на ответника било ***“ за срок от шест месеца с
пробационни мерки. Ищецът твърди, че в резултат на извършеното от
ответника претърпял *** Наложило се хирургично лечение с поставяне на
***. Седми и осми долен зъб били отстранени по медицински показания при
оперативната интервенция. Лечението затруднило трайно дъвченето и
говореното за срок от около три – четири месеца, в което време ищецът
1
изпитвал ***и невъзможност да се храни нормално. Наложилите се дентални
интервенции свързани с наместването на челюстите, поставянето на четири
титаниеви винта, получил силно болезнен хематом, довели до изключително
*** уплаха, притеснения и неудобства, свързани с външния вид на човек.
Твърди, че тези болки и страдания продължили за срок от около три четири
месеца и били свързани с допълнителни дентални манипулации.
Понастоящем ищецът спазва режим на хранене, щадящ челюстта, поради
незавършило изцяло заздравяване. Твърди, че за срок от около две години не
е възможно възстановяване на седми и осми зъб, което допълнително
затруднява дъвченето и говоренето. Твърди, че описаните физически и
психически болки и страдания, които продължава да търпи и до момента
оценява на сумата от 20000 лева. В заключение моли съда да осъди ответника
да му заплати обезщетение в размер на 20000 лева за претърпените
неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 19.09.2020г. до
окончателното изплащане.
В законовия едномесечен срок е постъпил писмен отговор, в който
ответникът оспорва претенцията на ищеца. Твърди, че искът е прекомерно
завишен с оглед на съдебната практика.
В съдебно заседание страните не се явяват. Представляват се от
процесуалните си представители.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, обсъди доводите и възраженията на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
От приетото по настоящото дело НОХД №590/2021г. по описа на *** –
**** се установява, че в съдебно заседание на 24.03.2021г. между Р*** – ****
и подсъдимият - ответник в настоящото производство ПЛ. ХР. П., е
постигнато споразумение, по силата на което ПЛ. ХР. П. се признава за
виновен в това, че на 19.09.2021г. в гр.****, причинил средна телесна повреда
на *** П. от гр. ****, изразяваща се в с***, без които се затруднява дъвченето
– престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 НК и на основание чл.129 ал.1 вр. ал.2
вр. чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ НК му е наложено наказание „***“ при кумулативно
налагане на следните пробационни мерки : Задължителна регистрация по
настоящ адрес гр.**** ул.Е*** за срок от шест месеца при явяване и
подписване при пробационен служител или определено от него длъжностно
2
лице и Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
шест месеца. Споразумението е одобрено от съда, като в определението на
съда е обсъдено, че от деянията няма настъпили имуществени вреди.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
По делото е приета епикриза на ищеца *** П. от *** гр. ****, от която е
видно, че същият е постъпил на 19.09.2020г. в *** е изписан на 25.09.2020г. В
епикризата е отразено извършено оперативно лечение закрито наместване на
*** Поставени са стандартни назъбни шити на горната и долна челюст.
Челюстите са фиксирани в захапка. Направен е разрез под ъгъла на долната
челюст вляво. След достигане до фрактурата е репонирано и е извършено
фиксиране с помощта на титаниеви пластини и 4 титаниеви винта. Извършен
е шев на два етажа и дренаж. От снетата анамнеза по данни на болния, той е
съобщил, че му бил нанесен побой в резултат на който има оплаквания от
болки в долната челюст, засилващи се при опит да отвори уста и
невъзможност да затвори устата си. Проведено е рентгенологично изследване,
при което била установена фрактурна линия без дислокация на костни
фрагменти, проследяваща се до корена на пети зъб, като зъбът е без доловими
травматични увреди. Втора дислокационна фрактура е скенирана на
границата тяло-ъгъл на долната челюст вляво и наличие на данни за
прекъсване на мандибуларния канал и дислокация на 7-ми зъб от същата
страна.
В епикризата е отразено локален статус силно болезнен хематом около
ъгъл на долната челюст вляво и патологична подвижност в същата.
Постоперативния статус е бил гладък и пациентът е изписан с подобрение.
По делото е изготвена съдебно-медицинска експертиза, заключението
на която съдът приема като компетентно и безпристрастно. В заключението е
посочено, че на ищеца е причинено счупване на долната челюст и избиване на
седми и осми долен ляв зъб. Счупването е лекувано оперативно, а седми и
осми долен ляв зъб са отстранени по медицински показания при оперативната
интервенция, което се равнява на травматичното им избиване. Счупването на
долната челюст е довило до *** и говореното за срок около 3 – 4 месеца, при
нормално протичане на оздравителния процес. В материалите по делото
липсват медицински документи за усложнения и удължен оздравителен
процес. Избиването на два кътни зъба е довело до затрудняване на дъвченето.
3
Вещото лице е дало заключение по поставен от ищеца въпрос относно
нарушена кожна чувствителност по лицето в резултат на травмата. След
изслушване на показанията на свидетелите, вещото лице е установило, че
ищецът се оплаквал от изтръпване и намалена чувствителност за допир в
областта на брадата, които симптоми са обичайни при оперативна
интервенция и са резултат от срязване в зоната на оперативната рана на
сетивни крайни кожни разклонения. С течение на времето е възможно
частично или напълно да преминат поради прорастване на прекъснатите
нервни влакна. Това състояние не налага целенасочено лечение. Вещото лице
е установило, че седми и осми долен зъб са отстранени при хирургичното
лечение на счупването на долната челюст, при което е останал дефект на
костта, който с времето се изпълва с новообразувана костна тъкан.
По делото бяха събрани и гласни доказателства относно твърденията на
ищеца за преживените болки и положението му след получаването на
телесното увреждане. Свидетелката *** заяви, че видяла ищеца 20 дни след
изписването му от болницата. След операцията се хранел със сламка и се
оплаквал, че лицето му изтръпвало и няма чувствителност. В лявата част на
лицето имал белег и имал отстранени два зъба. Приемал обезболяващи
прахчета. Около два – три месеца след инцидента се хранел нормално, но при
дъвчене изпитвал болка. Заради инцидента майката на ищеца си дошла от
чужбина, където живее и работи. Оплакал се постоянно от главоболие и два
месеца приемал само пасирана храна, отслабнал, получил проблеми със
стомаха. При приемане на твърда храна се оплаквал от болки в челюстта.
Свидетелката заяви, че преди инцидента работел като сервитьор, но напуснал
работа и започнал едва през лятото на 2021г. Около два месеца след
инцидента не излизал навън, като оставал само пред жилищния блок.
В показанията си свидетелят *** приятел на ищеца твърди, че е
присъствал както по време на инцидента, така и по време на оздравителния
период. През време на лечението си първия месец бил с шина, през което
време ищецът е приемал само пасирана храна и супи, а месец и половина по-
късно започнал да приема и меки храни. След изписването от болницата
останал две седмици вкъщи, а след това започнал да излиза навън за половин
– един час. Пред свидетеля ищецът споделял, че изпитва болки в челюстта. В
лявата страна на лицето му останал белег около 4 -5 см, а до момента няма
чувствителност. Чувствително отслабнал, тъй като не можел да се храни с
4
нормална храна. Оплаквал се и към момента, че при дъвчене челюстта му
прескача и усеща болки.
В показанията си свидетелката *** заяви, че един месец по-късно – на
28.11.2020г. - е виждала ищеца на гости, хранел се без проблеми, по лицето
му нямало следи от инцидента и не е забелязала да изпитва дискомфорт.
Свидетелят *** заяви, че 3 -4 седмици след случая ищецът се лекувал в
дома си. Свидетелят също е присъствал на рожден ден през ноември 2020,
когато видял ищецът в добро състояние. В лявата страна на лицето си имал
белег.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът
приема следното : Съгласно разпоредбата на чл.45 ал.1 ЗЗД всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да се реализира
деликтната отговорност по чл.45 и сл. от ЗЗД, следва да са налице няколко
кумулативно предвидени предпоставки: На първо място трябва да е
извършено определено деяние /действие или бездействие/, което да е
противоправно и виновно. Противоправността е свързана с нарушаването на
определени правни норми. Вината се предполага до доказване на противното,
т.е. причинителят на увреждането може да доказва, че не е действал виновно
и да се освободи от отговорност. Следващ съществен елемент на
непозволеното увреждане е вредата. Тя може да бъде имуществена и
неимуществена, но във всички случаи подлежи на възстановяване, само ако е
в причинна връзка с противоправното и виновно деяние на дееца. Искът е
предявен след влизане в сила на определение по НОХД № 590/2021г. на РС
****, с което е одобрено споразумение в наказателно производство, съгласно
което ответникът е признат за виновен в причиняването на средна телесна
повреда на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.383, ал.1 НПК, одобреното от
съда споразумение има последиците на влязла в сила присъда, а съгласно
чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна
за гражданския съд, разглеждащ гражданскоправните последици от деянието
относно това извършено ли е деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Поради изложеното, съдът следва да приеме, че
деянието – причиняване на средна телесна повреда на ищеца, изразяваща се в
счупване на долна челюст и избиване на два зъба – довела до трайно
затруднение на дъвченето и говоренето; извършването на това деяние от
5
ответника, както и противоправността му, са доказани безспорно.
В настоящето производство съдът изследва неимуществените вреди,
заявени от ищеца - травматична увреда, изразяваща се в счупване на долна
челюст и отстраняване на два зъба по медицински показания, което се
равнява на травматичното им избиване, довели до болки и страдания,
болезнено хранене, общуване и контакти, болки при дъвчене и до момента на
предявяване на иска – 01.07.2021г., изтръпване и загуба на чувствителността в
областта на оперативната интервенция, както и причинната връзка между тези
вреди и деянието.
Неимуществените вреди са резултат на претърпените болки и
страдания, които в първите месец и половина са били интензивни.
Първоначално ищецът е изпитвал ***от самата травма. Впоследствие е
изпитвал болки и от проведеното оперативно. По време на операцията са му
поставени титаниеви пластини и четири винта. Ищецът е изпитвал освен
болка, също и силна уплаха. Около месец и половина не е излизал от дома си
и се е хранил само със специални храни, в резултат на което е изгубил и
телесно тегло. До момента ищецът няма сетивност в областта на оперативния
разрез. След операцията се наложило майка му да живее с него, за да му
помага при приготвяне на храна. До момента двата зъба не са възстановени,
тъй като все още челюстта не е зараснала напълно. Макар и да не може да се
конкретизира за какъв период ще се възстанови костната плътност, към
настоящия момент все още не е възможно да се възстановяват двата зъба.
Шести и седми зъб са най-натоварени, защото те имат значение за
раздробяване на храната. Дори в бъдеще да се поставят импланти, същите се
нуждаят от специални грижи поддръжка. След нанесената травма, ищецът е
изпитвал болки, страдания, уплаха и дискомфорт. До момента все още
липсват двата зъба, които поради счупената челюст са отстранени.
При така изложеното, съдът приема за доказани претърпени от ищеца
вреди, причинени от действията на ответника, причинно-следствена връзка
между деянието и вредите. С оглед доказаните болки и страдания, съдът
намира, че предявения иск за неимуществени вреди в размер на 20 000лв. е
частично основателен и доказан. По делото се доказа, че поради счупването
на челюстта ищецът е изпитвал първоначални *** не е можел да дъвче и да
говори, бил е с имобилизирани челюсти, през който период се е хранил със
6
сламка, не е излизал от дома си в продължение на повече от месец.
Понастоящем, въпреки че лечението е приключило, той все още се оплаква от
болки в челюстта, които са свързани със счупването , липса на сетивност в
областта на оперативната интервенция, болки при промяна на времето и
невъзможност да приема твърди храни. Тези вреди съдът оценява по
справедливост на 10000.00 лв.
Разпоредбата на чл.51 ал.1 изр.1 ЗЗД гласи, че обезщетение се дължи за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а
съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди от непозволено увреждане се определя от съда по справедливост. П
Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост.ПППонятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението (ППВС № 4/1968г.). При
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът
следва да съобрази характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др., вида на страданията и болките, които ищецът е преживял,
както и обстоятелството дали същите ще се задълбочават за в бъдеще и какви
са прогнозите за оздравяването му. За да уважи претенцията в този размер и
да отхвърли за разликата до 20000 лева, съдът прецени, че възрастта на
пострадалия – 21 г. възраст предполага по-бързо възстановяване на организма
от средната възраст. Следва да се прецени и обстоятелството, че въпреки
лечението си, ищецът е останал вкъщи около месец. Съдът прецени
обстоятелството, че ищецът е претърпял оперативна интервенция; приемал е
лекарства, антибиотици и обезболяващи; имал е допълнителни физически
страдания, вследствие на травмата - главоболие, последвали болки при
промяна на времето, липса на сетивност в областта на операцията. По време
на травмата е изтърпял болки, а от оперативното лечение е търпял уплаха.
Като взе предвид, че претенцията на ищеца за неимуществени вреди е в
размер на 20000.00 лв. и гореизложените изводи за доказаност по делото на
вреди в размер на 10000.00 лв., съдът намира, че искът е основателен и
доказан до този размер и до него следва да се уважи, а за разликата до
7
20 000лв. – да се отхвърли.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
дължи на ищеца направените от него разноски в процеса, съобразно
уважената част на иска – 653 лв. Ответникът дължи на ищеца разноски в
размер на 500 лева. Ответникът следва да заплати държавна такса по сметка
на РС **** в размер на 400 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание основание чл.45 ЗЗД във вр. с чл.52 от ЗЗД,
ПЛ. ХР. П. с ЕГН ********** от гр.**** ул.Е***, ДА ЗАПЛАТИ на БР. Н.
П. с ЕГН ********** от гр.**** ул.*** №11, сумата 10000.00лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания в резултат от извършено на 19.09.2020г. в
гр.****, престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 НК, ведно със законната лихва
върху главницата от 19.09.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като
за разликата до 20000 лева до ОТХВЪРЛЯ предявения иск като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ПЛ. ХР. П. с ЕГН
********** от гр.**** ул.Е***, ДА ЗАПЛАТИ на БР. Н. П. с ЕГН
********** от гр.**** ул.*** №11, сумата от 653 лв. – разноски по делото
съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл.78 ГПК, БР. Н. П. с ЕГН ********** от
гр.**** у*** ДА ЗАПЛАТИ на ПЛ. ХР. П. с ЕГН ********** от гр.****
ул.Е***, сумата от 500 лв. – разноски по делото съобразно отхвърлената част
от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 ГПК, ПЛ. ХР. П. с ЕГН **********
от гр.**** ул.Е*** ДА ЗАПЛАТИ по сметка ПлРС разноски по делото в
размер на 400 лв., както и 5 лв. – в случай на издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок
от връчването чрез ****ски районен съд пред ****ски окръжен съд.
8
Съдия при *** – ****: _______________________
9