№ 2
гр. М, общ. М, обл. Вр, 10.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – М, II-РИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Вяра Ат. Атанасова
при участието на секретаря Надежда Д. Китова-Николчева
като разгледа докладваното от Вяра Ат. Атанасова Административно
наказателно дело № 20231450200350 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Г. К. Д. от село Б, общ. К е обжалвал Електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система серия К № ****, издаден от ОД на МВР град Вр, с който за
нарушение на чл.21 ал.2 вр. чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата
/ЗДвП/, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.4 вр. ал.2 т.3 от същия закон, е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева.
Оплакванията са в смисъл, че процесният фиш е незаконосъобразен, тъй като
е издаден извън сроковете по чл.34 ЗАНН. Подробни съображения не са
изложени. На това основание се иска административният акт за бъде отменен.
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа искането си.
Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представител и не
е изразил становище пред настоящата инстанция.
Жалбата е подадена в срока по чл.189 ал.8 ЗДвП и е процесуално
допустима.
Производството е по реда на чл.189 ал.8 ЗДвП вр. чл.59 и сл. ЗАНН.
Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:
1
На 27.07.2022 година служебен автомобил и служители на РУ М при
ОД на МВР гр. Вр се намирали на Главен път Е79 км. ***+000, общ. М, обл.
Вр в извън населено място с посока на движение от град Вр към град Б. Те
предварително били установили на автоматичен режим на работа
монтираното в автомобила техническо средство – система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение TFR1-M № 515. Същото, без намесата
на служителите, отчитало скоростта на движение на МПС, преминаващи през
този пътен участък и в случаите, когато тя превишавала въведеното с пътен
знак В 26 ограничение 40 км./час, заснемало автоматично автомобила. В 23,04
часа МПС – лек автомобил „Р 19“ с регистрационен номер ******, попаднало
в обсега на действие на техническото средство. Същото отчело скорост на
движение на МПС 72 км/ч при максимално допустима за този пътен участък
в извън населено място 40 км/ч. Тъй като автомобилът се движел със скорост
над разрешената, апаратът го заснел. След извършена в последствие
обработка на данните от техническото средство и въз основа на
информацията касателно собствеността на МПС лек автомобил „Р 19“ с
регистрационен номер ******, съдържащи се в АИС на КАТ, бил издаден
Електронен фиш Серия К № ****, в който, като собственик, на когото е
регистрирано МПС/ползвател бил вписан Г. К. Д. от село Б, общ. К. Според
приложеното в административно-наказателната преписка по делото известие
за доставяне, електронният фиш е бил връчен лично на Д. на 23.10.2023
година.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните писмени
доказателства и веществени доказателствени средства.
Съдът, след като взе предвид изложеното в електронният фиш и в
жалбата от Г. Д., приема, че същата е неоснователна по следните
съображения:
ЕФ е издаден на жалбоподателя за управление на МПС в извън
населено място със скорост, надвишаваща въведеното в този участък с пътен
знак В26 ограничение на скоростта 40 км/час, с което е нарушен чл.21 ал.2 вр.
чл.21 ал.1 ЗДвП. Съгласно общата разпоредба на чл.21 ал.1 ЗДвП, при
избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно средство
категория „В“ е забранено да превишава в извън населено място 90 км./час.
Според ал.2 на чл.21 от същия закон, когато стойността на скоростта, която не
2
трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира
с пътен знак. В първата алинея на този текст са посочени разрешените
максимални стойности на скоростта за движение в зависимост от
конкретното място на движение, докато ал.2 касае стойности на скоростта,
различно от тези по ал.1, в случаите, когато тези стойности са допълнително
въведени с поставен в участъка пътен знак. Поради това няма пречка, когато
ограничението на скоростта е въведено с пътен знак, указващ движение със
скорост, различна от посочената в чл.21 ал.1 ЗДвП, цифровото изписване на
вмененото нарушение да се извърши, както в настоящия случай – по чл.21
ал.2 вр. чл.21 ал.1 ЗДвП и това не представлява съществено нарушение на
процесуалните правила, нито пък засяга или препятства правото на защита на
наказаното лице.
От наличното в електронният фиш описание на нарушението става ясно,
че в района на Гл. път Е 79 /I-1/ км.***+000 общ. М в извън населено място с
посока на движение град Вр – град Б е поставен пътен знак В26, с който е
въведено ограничение на скоростта 40 км./час. Тази фактология изцяло се
подкрепя от писмените доказателства. Според постъпилото писмо № 11-00-
68/11.12.2023 година от Директора на ОПУ Вр, километър ***+000 от Главен
път Е79 с посока на движение Вр – Б попада в района на кръстовището с
общински път за стадион „Л“ след моста на р.Ис, като в непосредствена
близост се намира град М. На тази база съдът е изискал и е получил от същата
институция актуална към 27.07.2022 година схема на вертикалната
сигнализация и хоризонтална маркировка на участъка от път Е79 в района на
км. ***+000 /л.33-л.34/, която е била приета като доказателство по делото. От
схемата /л.33/ е видно, че отдясно на км.***+680 от Главен път Е 79 с посока
на движение от град Вр към град Б /гр.С/, отбелязано със стрелка и надпис
„начало на мостово съоръжение“, е поставен пътен знак А15 в комбинация с
пътен знак В26 /40 км./. Това място е непосредствено преди моста на река Ис.
Краят на мостовото съоръжение, отбелязан на схемата със стрелка /л.34/, е
преди кръстовището с общинския път, водещ към стадион „Л, а в
непосредствена близост до него се намира км.***+000.
След като е извършил преценка на събраните по делото доказателства и
наличната в електронният фиш фактическа обстановка, този съд счита, че
претендираното нарушение е налице. Обсъдените по-горе доказателствени
източници безспорно установяват наличието на пътен знак А15 в комбинация
3
с пътен знак В26 в района на км.***+000 от Главен път Е79 с посока на
движение гр.Вр – гр.Б, с който е въведено ограничение на скоростта 40
км./час. В документите по делото са налични данни, позволяващи да се
приеме, че са спазени изискванията на Наредба №18/23.07.2001 година за
сигнализация на пътищата с пътни знаци /наричана по-надолу Наредбата/.
Според чл.62 ал.1 от наредбата, когато на едно място са поставени
едновременно предупредителен пътен знак за опасност от група „А“ и пътен
знак за въвеждане на забрана от група „В“, действието на въведената забрана
е в сила до края на опасността, сигнализирана с предупредителният пътен
знак. В чл.20 ал.1 т.2 от въпросната наредба са регламентирани разстоянията,
на които следва да се поставят предупредителните пътни знаци преди
опасността. За извън населено място предупредителните пътни знаци за
опасност се поставят на разстояние от 100 до 150 метра преди опасността,
което позволява да се приеме, че максимално на 150 метра от
предупредителният пътен знак започва посочената опасност. В тази връзка е
необходимо да се изследва въпроса за дължината на опасния пътен участък,
попадащ в обхвата на чл.62 ал.1 от наредбата, тъй като освен
предупредителният в случая е действал и забранителен знак от група „В“.
Съгласно чл.20 ал.4 от наредбата, при необходимост от сигнализиране на
опасност по по-дълъг от 50 м. пътен участък, дължината на участъка се
указва с допълнителна табела Т2. Доказателствата по делото, в частност
представената схема на вертикалната сигнализация и хоризонтална
маркировка на участъка от път Е79 в района на км. ***+000, сочат наличие на
подобна допълнителна табела Т2, с която е указано, че пътния участък, за
който се сигнализира опасност, е с дължина 300 метра. При това положение
настоящият състав приема, че действието на забраната, въведена с пътен знак
В26 до края на опасността е 450 метра /150 метра от началото на опасността с
поставен предупредителният пътен знак А15, ведно със знака В26 и 300 метра
дължина на пътният участък с опасността, указана с табела Т2/. Според
протокола за използваното техническо средство /л.8/, АТСС е било
разположено на 300 метра от забранителният знак В26, което означава, че
контролът на скоростта с АТСС е обхващал участък, попадащ в обхвата на
ограничението на въведената забрана с пътен знак В26, поставен в
комбинация с предупредителният пътен знак А15 с обща зона на действие 450
метра. При така установените факти съдът приема, че АТСС е било в
4
състояние да регистрира превишение на скоростта на движение на
процесното МПС в процесния участък при наличие на действащата забрана,
въведена с пътен знак В26. Прегледът на приложената в административно-
наказателната преписка по делото снимка позволява да се направи извода, че
процесното МПС е било заснето максимално близо до използваното от
контролните органи АТСС, т.е, това е станало в участък при наличие на
ограничение на скоростта, въведено с пътен знак В26. На следващо място,
писмените доказателства по несъмнен начин сочат, че посоченият в
електронния фиш автомобил се е движил в извън населено място със скорост
над разрешената. По делото /л.13/ е приложена разпечатка на заснетите
нарушения от АТСС на 27.07.2022 година, от която е видно, че на същата
дата в 23:04:04 часа е измерена скорост на движение на МПС 72 км./час при
ограничение 40 км./час. Данните от разпечатката за датата, часа и измерената
скорост кореспондират изцяло с информацията по този въпрос, съдържаща се
в приложената по делото /л.15/ снимка. Според чл.189 ал.15 ЗДвП,
изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи
дата, точен час на нарушението и регистрационен номер на МПС, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административно-наказателния процес. Приложеният по делото снимков
материал е с много добро качество, позволяващо да се види точно и ясно
регистрационен номер на заснетото МПС. Освен това в снимката съществува
необходимата информация относно скоростта /измерена, ограничение,
превишена/, посоката на движение на моторното превозно средство,
координатите на мястото на извършване на нарушението. Отчитайки
изложеното дотук съдът приема приложената снимка за годно веществено
доказателствено средство. На следващо място, наличните доказателства
позволяват да се направи извода, че на инкриминираната дата процесният лек
автомобил се е движил със скорост над въведеното с пътен знак В26
ограничение на скоростта 40 км./час за извън населено място, което е довело
до нарушение на чл.21 ал.2 вр. чл.21 ал.1 ЗДвП. С обжалвания ЕФ Д. е бил
наказан за управление на МПС със скорост 69 км/ч, тъй като от засечената
скорост е бил приспаднат толеранс от 3 км/ч в полза на нарушителя в
съответствие с указанията за работа със системата за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение TFR1-M №515. Съдържанието на
обжалвания административен акт не сочи наличие на допуснати нарушения
5
при установяване на нарушението. С измененията на чл.165 ал.2 т.8 и ал.3 и в
чл.189 ал.4 и ал.8, всички от ЗДвП /обн. ДВ бр.19/2015 г. в сила от 22.05.2015
г./ и с приетата Наредба № 8121з-532/12.05.2015 година за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните
работи /обн. ДВ бр.36/19.05.2015 година/ процесът на установяване и
заснемане на нарушения чрез използване на мобилни технически средства за
видеоконтрол е изрично регламентиран. С посочените по-горе законодателни
изменения противоречията и непълнотите в законодателството, обсъдени в
ТР № 1/26.02.2014 г. на ОС на ВАС, практически са преодолени, поради което
съображенията на жалбоподателя не се споделят от настоящият състав. С
промените в Закона за движение по пътищата, както и с разпоредбите на
посочената по-горе наредба, по същество беше регламентирана работата с
мобилните технически средства в процеса на заснемане на нарушения. За
първи път беше дадено и легално определение на понятието „автоматизирани
технически средства и системи“ в §6 т.65 от ДР на ЗДвП – това са уреди за
контрол, които работят самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени, съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или в отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат стационарни – прикрепени към земята и обслужвани
периодично от контролен орган и мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи
нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край
на работния процес. Според доказателствата по делото, автоматизираното
техническо средство, с което процесното нарушение е било установено, е
мобилно, като задачата на присъстващите служители като контролни органи
се е свеждала единствено и само до поставяне начало и край на работния
процес на техническото средство. При това положение настоящият състав
приема, че описаното в ЕФ нарушение е установено в съответствие с
изискванията на чл.189 ал.4 ЗДвП, при наличие на които се издава именно
фиш, а не се съставя АУАН по ЗАНН. За да е законосъобразно използването
на техническото средство следва да са налице следните условия, които
въвежда Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г. след изменението с ДВ бр. 6 от
бр. 16.01.2018 г.: използваното техническо средство да е от одобрен тип;
техническото средство да е вписано в Българския институт по метрология;
6
техническото средство да е преминало през първоначална и последваща
метрологична проверка; при контрол на въведено с пътен знак ограничение
на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да
извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с
ограничение на скоростта или да има общо правило за скоростта в населени
места; да са спазени изискванията на чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система. В случая са налице всички
кумулативно изисквани условия, посочени по-горе. Представено е
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване за мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-М с
вписан № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване със срок на валидност 24.02.2020 година. По отношение
валидността е приложен в завеР копие Протокол № 6-13-21/08.12.2021 година
от последваща проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M,
издаден от Лаборатория за проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар
скоростомери към Сектор „Управление на собствеността“ – полицейска
техника в ГД НП С, от чието съдържание става ясно, че след проведените
тестове е установено съответствие на средството за измерване с одобрения
тип, грешките не надминават максимално допустимите грешки за типа
средство за измерване, както и че са налични всички необходими надписи и
означения върху средството за измерване. На следващо място, надлежно
попълнен е протокол за използване на АТСС /л.8/. В него е посочено вида
АТСС и неговия номер, което съответства на снимковия материал и
отбелязването във фиша, датата на ползването му, точното местоположение,
посоката на движение, ограничението на скоростта на заснеманата отсечка,
наличието на пътен знак. В протокола е отразен режима на измерване -
стационарен, началото и края на работата по час и минута, в който
промеждутък от време са заснети и процесните снимки, станали основание за
издаване на електронен фиш, броя на установените нарушения.
Друг съществен момент е свързан с авторството на деянието. Тъй като
по този въпрос в съответната ОД на МВР се съдържа информация, то при
издаване на електронния фиш е било известно лицето – собственик на
процесното МПС. В тази насока на л.17 е приложена в административно-
наказателната преписка справка от АИС на Сектор ПП – ОДМВР Вр. На база
7
изложеното до тук, съдът счита, че административното нарушение може да се
вмени във вина на жалбоподателя, след като е установено, че лицето може да
е субект на административна отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.188
ал.1 ЗДвП, собственикът или този, на когото е моторното превозно средство,
отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение ако не посочи на кого е
предоставил МПС. От цитираната по-горе справка е видно, че посоченият в
обжалваният електронен фиш лек автомобил е собственост на жалбоподателя
Г. К. Д.. Процесният електронен фиш е бил връчен на жалбоподателя като
същият не се е възползвал от възможността да подаде декларация по чл.189
ал.5 ЗДвП. Съставеният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система формално
отговаря на изискванията на чл.189 ал.4 от Закона за движението по
пътищата, в която разпоредба са изчерпателно изброени вида на данните,
които следва да бъдат вписани в него съобразно образеца, утвърдени със
Заповед № 8121з-931/20.08.2016 г. на Министъра на вътрешните работи. В
този мисъл настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи, че
макар в чл.189 ал.11 от Закона за движението по пътищата да е предвидено
влезлият в сила електронен фиш да се смята за влязло в сила наказателно
постановление, то това приравняване следва да се приеме единствено по
отношение на последиците, с които се ползват влезлите в сила наказателни
постановление и електронни фишове, но не обосновава необходимост от
механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне и
реквизити на наказателното постановление, въведени в разпоредбите на
ЗАНН по отношение на електронния фиш. За разликите между НП и
електронния фиш от гледна точка на реквизити и процедура по съставяне и
връчване следва да се държи сметка, като се изхожда не само от изричната
законодателна уредба, но и от тяхната специфика и правна природа, както и
от целите на законодателя, преследвани с уредбата относно електронния
фиш. В конкретния случай, този съд не констатира допуснати съществени
процесуални нарушения, както и неизпълнение на изискванията за
съдържание в обжалвания акт, поради което не споделя изложените в тази
насока доводи в жалбата. За описаното във фиша нарушение на Г. Д. е било
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева по силата на
чл.182 ал.4 вр. ал.2 т.3 ЗДвП /изм. ДВ бр.10/2011г./, действащ към момента на
8
установяване на нарушението/. Това е така, тъй като е прието, че
нарушението е извършено повторно. В тази връзка в електронния фиш е
отбелязано, че деянието, предмет на настоящето производство, е извършено
от Д. в едногодишния срок от влизане в сила на Електронен фиш за налагане
на глоба да нарушение установено с автоматизирано техническо средство или
система Серия К № ******, издаден от ОД МВР Вр /л.10/. Според § 6 т.33 от
Допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата
„повторно“ е нарушението извършено в едногодишния срок от влизане в сила
на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено
наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото
наказание му е било наложено като нов водач. Видно от приложеното на л.35
от делото писмо №300000-****/18.12.2023 година на Началника на РУ М,
Електронен фиш за налагане на глоба да нарушение установено с
автоматизирано техническо средство или система Серия К № ******, издаден
от ОД МВР Вр е влязъл в сила на 08.11.2021 година. По силата на чл.189 ал.11
ЗДвП, влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно
постановление. Имайки предвид изложеното до тук настоящият състав
приема, че деянието, предмет на настоящето дело действително е извършено
повторно. На база данните за скоростта на движение, на жалбоподателят
правилно е наложено наказание глоба в размер на 200 лева по силата на
чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.4 вр. ал.2 т.3 ЗДвП. Ето защо обжалваният
електронен фиш следва да бъде потвърден.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.2 т.5 вр. чл.58д т.4
ЗАНН /изм. ДВ бр.109/2020 година/, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К №
****, издаден от ОД на МВР Вр, с който, за нарушение на чл.21 ал.2 вр. чл.21
ал.1 от Закона за движението по пътищата, на Г. К. Д. от село Б, общ. К е
наложено, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.4 вр. ал.2 т.3 от същия закон,
административно наказание глоба в размер на 200 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба
пред Административен съд Вр в 14-дневен срок от получаване на
9
съобщението.
Съдия при Районен съд – М: _______________________
10