Решение по дело №4038/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3498
Дата: 12 юни 2020 г. (в сила от 12 юни 2020 г.)
Съдия: Пламен Ангелов Колев
Дело: 20201100504038
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 май 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, VІ - 12 състав в закрито заседание на .............................................г. в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:    Мария Вранеску                                                        

                                                                    Членове:      Пламен К.                                                                       Никола Чомпалов

при участието на секретаря ......, като взе предвид докладваното от съдия П.К.ч.гр.д.№ 4038 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на  чл.437 ГПК вр. чл.435 ГПК.

         Производството по делото е образувано по жалба на Г. Ф.***, срещу  Постановление от 11.11.2019г. за разноските по изп. д. № 20197880400508/2019 г., относно адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, в размер над 200 лв. до  500.00 лева.

                Незаконосъобразността на атакувания акт извежда от това, че Г. Ф.е юридическо лице с обезщетителна, обезпечителна, социална и защита функция, с публична дейност и събирането на дължимите от него суми не е свързано с никаква фактическа и правна сложност, като издирване на длъжник или проверка за налично имущество или парични средства, запориране на банкови сметки и т.н. Седалището и банковите сметки на Фонда са публични и общоизвестни. Спрямо ГФ не се налага осъществяването на каквито и да било принудителни действия за реализиране на вземанията. Единственото извършено от процесуалните представители на взискателя действие по изпълнението е подаването на молбата за образуване на изп. дело, а принудителни действия срещу имуществото на Фонда не са извършвани след изтичане на срока за доброволно изпълнение. Задължението по изп. лист е платено в срока за доброволно визпълнение. Счита, че Възнаграждение е прекомерно и несъобразено с Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и с ТР № 6/12 на ОСГТК на ВКС, не е съобразено с липсата на каквато и да е правна и фактическа сложност на изпълнителното дело, както и с извършените действия. Счита, че следва да се намали до законоустановения минимум в размер на 200.00 лева. за образуване на изпълнителното дело, тъй като извършените процесуални действия в рамките на изпълнителното  производство се изразяват само и единствено в молба за образуване на производството..

         Взискателят- ответник по жалбата Н.Р.Н., чрез адв. Л.Ю.Д., оспова същата.  Сочи, че с депозираната пред ЧСИ К.молба за образуване на изпълнителното дело е поискал налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, в случай че такова изпълнение не бъде сторено, т.е. предприети са били действия по представителство и защита. Счита за несъстоятелно изтъкнатото оплакване в жалбата, че спрямо длъжника Г. Ф.не се налагало извършването на каквито и да било принудителни действия за удовлетворяване на дълга, тъй като в хода на изпълнението е наложен запор върху банкова сметка ***. Сочи, че ЧСИ е извършил намаление на разноските за възнаграждение за адвокат от претендирания размер 1000 лв. на 500 лв., като така определеният размер е под нормативно установения минимум, съгласно чл.10 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС, а именно - 637.51 лв.Излага и ирелевантни за случая доводи, свързани с процесуалното поведение на длъжника преди и по време на исковото производство, чието решение се изпълнява. Моли жалбат ада се отхвърли.

         ЧСИ М. К.е изразил становище за неоснователност на жалбата. Излага, че  е намалил разноските за възнаграждение за адвокат от претендирания размер 1000 лв. на 500 лв., като така определеният размер е под нормативно установения минимум, съгласно чл.10 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС, а именно - 637.51 лв. Излага, че наредбата не поставя в условие заплащането на част или в цялост на адвокатското възнаграждение в зависимост от това, дали длъжникът би платил или не би платил задължението си в срока за доброволно изпълнение например.

         Съдът намери следното:

         Частната жалба е подадена в срок, срещу определение подлежащо на обжалване и следователно е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Изпълнително дело №: 20197880400508 е образувано по молба на В.В.О.с Вх. № 5270/16.08.2019., въз основа на Изпълнителен лист издаден на 24.07.2019г. от СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД на основание Съдебно решение по ГД № 5835 от 2018г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД 14 с-в/отд. и ГД № 9349 от 2016г. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД 16 с-в/отд.

         С молбата е поискано образуване на изпълнително дело и налагане на запор върху банковите сметки на длъжника.

         По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 21.10.2019г. , в който е посочено, че клиентът е заплатил на довереника сумата от 1000,00 лева в брой и на ръка - на 21.10.2019г. в гр. София, т.е. договорът има характер на разписка за извършеното плащане.

         На длъжника е била връчена ПДИ, съдържаща разноски за адв. възнаграждение в размер на 1 000 лв.

         Той е депозира възражение относно размерът на адвокатското възнаграждение и след разглеждането му, с обжалваното постановление е бил приет нов размер на адвокатският хонорар по изпълнителното дело - 500,00лв.

         Плащането от длъжника е извършено в срока за доброволно изпълнение.

         При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна селното:

         Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1 и т.2 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ(Наредбата), за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело се дължат два вида възнаграждения: 1. за образуване на изпълнително дело - 200 лв. и 2. за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - пропорционална такса.

         Молбата за образуване на изпълнителното дело следва задължително да съдържа изпълнителния способ. Нередовна е молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК(ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 2 ОТ 26.06.2015 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 2/2013 Г., ОСГТК НА ВКС).

         Следователно образуването на изпълнителното дело се осъществява въз основа на молбата, задължително съдържаща изпълнителния способ, за което се дължи минимална такса в размер на  200 лв. по чл.10, ал.1, т.1 и т.2 от НАРЕДБАТА.

         В случая процесуални действия с такъв характер  са предприети и следователно длъжникът дължи сума в такъв размер.

         Длъжникът е погасил задължението си в рамките на срока за доброволно изпълнение и не са били предприемани действия по процесуално представителство, защита и съдействие на  взискателя по изпълнително дело и не са осъществяване действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Следователно  пропорционална такса по чл.10, ал.1, т.1 и т.2 от НАРЕДБАТА не се дължи.

         ЧСИ е намалил разноските за адвокатско възнаграждение на 500 лв., като дължимите такива са 200 лв. Следователно следва са се извърши намаление до посочената сума.

         Във връзка с това следва да се извърши и корекция на таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ, която е 18,24 лв.

                  Воден от горното, Софийският градски съд

 

                                                Р Е Ш И : 

 

         ОТМЕНЯ Постановление от 11.11.2019г. за разноските по изп. д. № 20197880400508/2019 г., относно адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, в размера над 200 лв. до  500.00 лева., както и за таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ над сумата над 18,24 лв. до 45,60 лв.

         Решението не подлежи на обжалване .

        

                ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                         чл.:  1    

                                                                                                                                                                            2.