РЕШЕНИЕ
№ 3530
гр. Варна, 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. И.а
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20233110105573 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се разглежда по реда на чл. 238 от ГПК.
Производството е образувано по предявен от ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК * против Г. Д. Д.,
ЕГН ********** осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер от 2 284.03 лева, представляваща регресно
вземане по щета № * по автомобилна застраховка „ГО“ със застрахователна полица № *, във
връзка с ПТП настъпило на 28.09.2018 г. по вина на ответника, който управлявал л.а. „*“ с
рег. № *, собственост на „А. Л.“ ЕАД, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 03.02.2023 г. до окончателното погасяване на
вземането.
По същество ищецът моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника, препис от която му е връчен на 18.05.2023 г. по реда на чл. 46, ал. 2 от ГПК.
В хода на откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се
представлява. С молба от 13.07.2023 г. поддържа исковата молба и обективира искане за
постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 239 от ГПК.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява и не се
представлява и не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
От приложените по делото съдебни книжа се установява, че на ответника са били
указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в
съдебно заседание.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения:
Твърди, че че на 28.09.2018 г. в * е реализирано ПТП между л. а. „*“ с рег. № *,
1
управляван от ответника и паркирания л. а. „*“ с рег. № *, собственост на К. П. П.. Твърди
се, че причина за настъпване на ПТП е поведението на ответника, изразяващо се в движение
с несъобразена скорост. При пътния инцидент били нанесени имуществени, вреди на л. а.
„*“. Поддържа се, че към датата на ПТП управлявания от ответника л.а. е бил застрахован
при ищцовото дружество по застраховка „ГО на автомобилистите“. След направена оценка
на щетата е било определено обезщетение в позла на К. П. в размер на 2 259.03 лева, което
било изплатено на последната.
Твърди се, че ответникът отказал да даде проба за наличие на алкохол и наркотични
вещества в кръвта му, което обуславяло регресното вземане на ищеца спрямо ответника
досежно изплатеното на увреденото лице обезщетение, включително и сторените
ликвидационни разноски.
Поддържа се, че ответникът е уведомен касателно регресното вземане и е поканен да
заплати претендираната сума, но до момента същата не била изплатена .
По същество се моли съдът да уважи предявения осъдителен иск.
Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски.
Ответникът не е оспорил тези твърдения.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на
претенцията по чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ, по делото са представени уведомление за щета по
застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС; констативен протокол № * от * г. за ПТП, в
което е участвал ответника; справка за проверка за сключена застраховка „ГО“ на МПС;
свидетелство за регистрация на МПС; контролен талон; свидетелство за управление на
МПС; опис на щета № */01.10.2018 г. по полица № *; калкулация на щета; Наказателно
постановление срещу ответника; платежно нареждане за платена в полза на увреденото лице
сума в размер от 2 259.03 лева; регресна покана; обратна разписка, които съответстват на
твърденията му.
Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят крайния извод на съда за
вероятна основателност на исковите претенции на ищеца.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 от ГПК, поради което и претенцията
следва да се уважи по този ред.
Относно съдебно-деловодните разноски:
С оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане и представените
доказателства, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производство
разноски, чийто общ размер възлиза на 191.36 лева, от които: 100.00 лева – юрисконсултско
възнаграждение и 91.36 лева – държавна такса.
По изложените съображения и на осн. чл. 239, ал. 2 от ГПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ, Г. Д. Д., ЕГН ********** да
заплати в полза на ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК * сумата в размер от 2 284.03 лева, представляваща
регресно вземане по щета № * по автомобилна застраховка „ГО“ със застрахователна полица
№ *, във връзка с ПТП настъпило на 28.09.2018 г. по вина на ответника, който управлявал л.
а. „*“ с рег. № *, собственост на „А. Л.“ ЕАД, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 03.02.2023 г. до окончателното погасяване на
вземането.
2
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Г. Д. Д., ЕГН ********** да заплати в
полза на ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК * сумата в общ размер от 191.36 лева, от които: 100.00 лева –
юрисконсултско възнаграждение и 91.36 лева – държавна такса.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване по арг. от чл. 239, ал. 4 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3