№ 660
гр. Ловеч, 21.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224300500384 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 418, ал. 4 ГПК.
С разпореждане № 1357/ 30.06.2022 г. по ч.гр.д.№517/22 РС-Тетевен е отхвърлил
частично заявлението на „Банка ДСК" АД срещу длъжника Д. И. П. ЕГН **********
с.***** и срещу „Озрен“ЕООД ИЕК ***** седалище и адрес на управление ***** в частта
за претендираната сума от 564,60 евро заемни такси.
Подадена е частна жалба вх.№3452/19.07.22 г. от „Банка ДСК“АД-София против
разпореждане № 1357/30.06.22 г., по ч.гр.д. №517/2022 г. на Районен съд Тетевен, с което е
отхвърлено частично заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист подадено от „Банка ДСК" АД по реда на чл. 417 от ГПК за сумата от
564.60 евро заемни такси по Договор за жилищен и ипотечен кредит от 19.06.2008 г. и
Допълнителни споразумения от 14.05.2018 г., 31.01.2019 г. и 15.05.2020 г. към него. Счита,
че разпореждането е неправилно и необосновано по изложените по-долу съображения.
Сочи, че на 29.06.2022 г. „Банка ДСК" АД е подала заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 417, т. 2 от ГПК въз основа на документ - извлечение от счетоводни
книги на Банката по кредитна сметка № 15802249 с кредитополучател Д. И. П., ЕГН
********** и „Озрен" ЕООД, ЕИК ***** - солидарен длъжник. По заявлението е
образувано ч. гр. д. № 517/2022 г. по описа на Районен съд Тетевен. С разпореждане № 1357
от 30.06.2022 г. по делото заповедният съд е отхвърлил частично заявлението на „Банка
ДСК" АД за сумата от 564.60 евро - заемни такси по договора за кредит, от които 60 евро
такса изискуемост, 133.40 евро такса за застраховка на обезпечението и 371.20 евро - такса
за управление на кредита.
Твърди, че вземанията на „Банка ДСК" АД произтичат от сключен Договор за
1
жилищен и ипотечен кредит от 19.06.2008 г., по силата на който Банката е предоставила на
кредитополучателя банков кредит за сумата от 110 000 евро, усвоен в пълен размер на
25.06.2008 г., като в заявлението подробно са посочени вида и основанието на вземанията,
техният размер и периода, за който са начислени. Излага, че впоследствие на 14.05.2018 г.,
31.01.2019 г. и 15.05.2020 г. са подписани допълнителни споразумения към договора за
кредит, с които са предоговорени условията по договора, в т.ч. е намален размерът на
възнаградителната лихва по кредита, като към всяко допълнително споразумение е
приложен нов погасителен план, както и актуални Общи условия за предоставяне на
жилищни и ипотечни кредити и Тарифа за таксите, отпускани по жилищни и ипотечни
кредити на „Банка ДСК' АД, които са подписани от кредитополучателя и представляват
неразделна част от договора за кредит.
Сочи, че в т. 9, б. а) от заявлението за издаване на заповед за изпълнение „Банка
ДСК" АД претендира сумата от 564.60 евро заемни такси по договора за кредит, както
следва:
• Такса изискуемост 60 евро (шестдесет евро) - т. 6 от Приложение № 3 към договора
за кредит и допълнителните споразумения към него - Такси по жилищни и ипотечни
кредити;
• Такса за застраховка на обезпечението 133.40 евро (сто тридесет и три и 0.40 евро)
за периода от 03.11.2021 г. до 02.11.2022 г. -т. 26 (аналог, т. 28.1) от подписаните към
договора за кредит и допълнителните споразумения към него Обши условия;
• Годишна такса управление 371.20 евро (триста седемдесет и един и 0.20 евро) за
периода от 29.06.2020 г. до 28.06.2021 г. - 0,40 % годишно върху остатъка на кредита
съгласно Приложение № 3 към договора за кредит и допълнителните споразумения към него
Такси по жилищни и ипотечни кредити;
Следователно, счита, че в заявлението по чл. 417 от ГПК претендираните суми, по
отношение на които е налице отказ за издаване на заповед за изпълнение, са детайлно
описани вид, размер и период, за който са начислени; посочено е и основанието за
начисляването им - конкретната клауза от подписаните към договора за кредит и
допълнителните споразумения към него Общи условия и Такси по жилищни и ипотечни
кредити. Счита, че тези вземания: за управление на кредита, разходите по обявяване на
изискуемостта му или предвиденото задължение на кредитополучателя да застрахова
ипотекирания по кредита имот не са начислени въз основа на неравноправни клаузи и не са
в противоречие с разпоредбите на ЗЗП. Твърди, че клаузите, въз основа на които са
начислени тези вземания, са формулирани по ясен и недвусмислен начин в съответствие с
изискванията на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП, поради което счита, че неправилно в обжалваното
разпореждане е прието, че не е налице „прозрачно и недвусмислено изложение на
съдържанието на правата и задълженията на страните, така че потребителят да може да
предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически
последици." Изтъква, че още повече, съдът не е взел предвид обстоятелството, че в
настоящия случай е налице солидарна отговорност за задълженията по кредита и едно от
2
задължените лица е юридическо лице, което няма качеството „потребител" по смисъла на
ЗЗП, но е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение и по отношение на
него на посочените основания.
Сочи, че допълнително, към заявлението на „Банка ДСК" АД са представени
доказателства във връзка с начисляването на тези такси по кредита:
-по отношение на основанието на вземането за „такса изискуемост" в размер на 60
евро:
Изтъква, че основанието за начисляване на тази такса е във връзка с извършените от
„Банка ДСК" АД разходи във връзка с обявяване на предсрочната изискуемост на
задълженията по кредита и начисляването й е предвидено в подписаната към Договор за
жилищен и ипотечен кредит от 19.06.2008 г. и допълнителните споразумения към него
Тарифа за таксите по жилищни и ипотечни кредити на физически лица, като в настоящия
случай до кредитополучателя Д. И. П. и съдлъжника „Озрен" ЕООД са връчени
уведомления за обявяване на предсрочна изискуемост чрез ЧСИ Велислав Петров, ЧСИ
Станимира Данова и ЧСИ Стоян Якимов. Във връзка с извършените от съдебните
изпълнители действия по уведомяване, „Банка ДСК" АД е извършила разходи в общ размер
на 330 лева, както следва: 66 лева - дължими такси към ЧСИ във връзка с връчване ППИ до
"Озрен" ЕООД, за което е издадена Фактура № ********** от 16.02.2022 п, 2 бр. по 72 лева
- за връчване ППИ до Д. И. П., за което са издадени Фактури № ********** от 16.02.2022 г.
и № ********** от 16.02.2022 г. заплатени от „Банка ДСК" АД на 21.02.2022 г.; 120 лева
дължими такси към ЧСИ Станимира Данова във връзка с връчване ППИ до Д. П., заплатени
от „Банка ДСК" АД на 03.06.2022 г. За установяване на тези обстоятелства с настоящата
молба представя посочените фактури, ведно с платежни нареждания за заплатените от
„Банка ДСК" АД суми.
Сочи, че съгласно т. 12 от сключения Договор за жилищен и ипотечен кредит от
23.04.2008 г. кредитополучателят заплаща такси съгласно Тарифата, която е в сила към деня
на съответното плащане. Твърди, че действащата към момента на обявяване на
предсрочната изискуемост Тарифа предвижда начисляване на такса „разходи при изискуем
кредит" в размер от 120 лева (съотв. 60 евро при кредити, отпуснати в евро) и съответно
„Банка ДСК" АД претендира такса в този размер независимо, че извършените от кредитора
разходи надвишават тази сума.
Изтъква, че по отношение на основанието и изискуемостта на вземането за такса за
застраховка на обезпечението в размер на 133.40 евро в т. 26 (аналог, т. 28.1) от
подписаните към договора за кредит и допълнителните споразумения към него общи
условия е предвидено задължението на кредитополучателя да сключи имуществена
застраховка на обезпечението по кредита, съответно правото на кредитора да заплати
застрахователната премия от името и за сметка на кредитополучателя и към подаденото от
„Банка ДСК" АД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК е
приложена Застрахователна полица № 8501019921154074 за сключена от Банка ДСК
3
застраховка на ипотекирания по кредита недвижим имот за периода от 03.11.2021 г. до
02.11.2022 г.
По отношение на основанието и изискуемостта на вземането за такса за управление
на кредита в размер на 371.20 евро за периода от 29.06.2020 г. до 28.06.2021 г. сочи, че
таксата за управление на кредита се начислява годишно, като основанието и размерът на
вземането са предвидени в подписаното Приложение № 3 към договора за кредит и
допълнителните споразумения към него - Такси по жилищни и ипотечни кредити. Излага, че
в заявлението на „Банка ДСК" АД е посочен периода, за който е начислена и нейният размер
-0,40 % годишно върху остатъка на кредита съгласно подписаната от кредитополучателя
Тарифа за таксите по жилищни и ипотечни кредити.
Предвид изложеното, моли съда да отмени като неправилно Разпореждане № 1357 от
30.06.2022 г. по ч. гр. дело № 20224330100517/2022 г. на Районен съд Тетевен, с което е
отхвърлено частично подаденото от „Банка ДСК" АД заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК за сумата от 564.60 евро - заемни такси по Договор за
жилищен и ипотечен кредит от 19.06.2008 г. и Допълнителни споразумения от 14.05.2018 г.,
31.01.2019 г. и 15.05.2020 г. към него.
Частната жалба е допустима, тъй разпореждането е връчено на жалбоподателя на
11.07.22 г, а частната жалба е подадена на 18.07.22 г. по куриер, следователно тя е подадена
в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен
интерес от обжалване (чл. 418, ал. 4 ГПК).
Производството пред районния съд е образувано въз основа на заявление по чл. 417
ГПК, подадено от „“Банка ДСК“ АД с вх.№3084/29.06.22 г., с което е поискано издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Д. И. П. с адрес ***** и
съдлъжник „Озрен“ЕООД ЕИК ***** със седалище и адрес на управление ***** за сумата
от 92 801,05 евро главница, възнаградителна лихва от 8 712,86 евро, от които лихва в
размер на 2 510,35 евро за периода от 28.03.2020 г. до 27.9.20 г./отсрочена лихва съгласно
допъл.споразумение от 15.05.2020 г./ и лихва в размер на 6 202,51 евро за периода от
28.04.2021 г. до датата на настъпване на изискуемостта 8.06.2022 г. вкл.договорна
/възнаградителна лихва/, лихва 50,04 евро от 28.04.2021 г. до 8.06.2 г. лихвена надбавка за
забава 3% по т.20.1 от ОУ към договора за кредит и допълнителното споразумение към него,
лихва 515,56 лв. от 9.06.2022 г. до 28.06.22 г. вкл.законна лихва на основание ТР по т.д.
№3/17 на ВКС законна лихва върху главницата от 29.06.2022 г. до окончателно изплащане
на вземането, 564,60 евро заемни такси, от които такса изискуемост 60 евро т.6 от
Приложение №3 към договора за кредит и допълнителните споразумения към него, такси по
жилищни и ипотечни кредити, такса за застраховка на обезпечението 133,40 евро за
периода от 3.11.2021 г. до 2.11.2022 г. т.26/анал.т.28.1/ от подписаните към договора за
кредит и допълнителните споразумения към него ОУ и годишна такса управление 371,20
евро за периода от 29.06.2020 г. до 28.06.2021 г. 0,40% годишно върху остатъка на кредита
съгласно приложение №3 към договора за кредит и допълнителните споразумения към него-
такси по жилищни и ипотечни кредити. Претендира и присъждане на направените по делото
4
разноски в размер на 5 015,09 лв. ДТ и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение на основание
чл.78 ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от ЗПрП и чл.26 от Наредбата за заплащане на правната
помощ. Към заявлението са приложени договора за жилищен и ипотечен кредит от
19.06.2008 г. погасителен план , ОУ и Тарифа за таксите към нето, допълнителни
споразумения от 14.05.2028 г, 31.01.2019 г и 15.05.2020 г. към договора, ведно с подписани
към всяко споразумение актуални ОУ за предоставяне на жилищни ипотечни кредити,
Тарифа за таксите на Банка ДСК АД и погасителен план към всяко споразумение,
застрахователна полица №8501019921154074 за сключена от Банка ДСК застраховка на
ипотекирания по кредита недвижим имот на основание т.26/т.28.2/ от ОУ, уведомление за
настъпване на предсрочната изискуемост 4 бр. заедно с разписка и констативен протокол за
връчването, документ за внесена ДТ.
С разпореждане № 1357/ 30.06.2022 г. по ч.гр.д.№517/22 РС-Тетевен е отхвърлил
частично заявлението на „Банка ДСК" АД срещу длъжника Д. И. П. ЕГН **********
с.***** и срещу „Озрен“ЕООД ИЕК ***** седалище и адрес на управление ***** в частта
за претендираната сума от 564,60 евро заемни такси, а за останалата част от претендираните
суми е постановена заповед №195/30.06.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз
основана документ по чл.417 от ГПК.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че обжалваното разпореждане е правилно.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ДЛЪЖНИКА Д. И. П.
Настоящата инстанция споделя правните изводи на ТРС по съществото на спора.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, заповедният съд е длъжен
служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави,
както и дали се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител или е
налице обоснована вероятност за това. В случая претенцията на заявителя, наред с главница,
договорна лихва и мораторна лихва, включва и заемни такси в размер на сумата 564,60 евро,
представляващи 60 евро такси по жилищни и ипотечни кредити т.6 от Приложение №3 към
договора, такса застраховка на обезпечението 133,40 евро за периода от 3.11.21 до 2.22.22 г.
от подписаните към договора за кредит и допълнителните споразумения към него ОУ и
годишна такса управление 371,20 евро за периода от 29.06.20 г. до 28.06.21 г. 0,40 %
годишно върху остатъка на кредита съгласно приложение №3 към договора за кредит и
допълнителните споразумения към него такси по жилищни и ипотечни кредити. След като
договорът за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за потребителския
кредит, нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда и по специално
императивното правило на чл. 33, ал.1 и 2 от ЗПК. Районният съд е съобразил тези
разпоредби и отхвърлил претендираните от заявителя суми. Клаузата досежно 60 евро такса
по жилищни и ипотечни кредити има характер на компенсаторна неустойка, тъй като
уговарянето й предварително в договора, препращащ към Тарифата и в определен размер,
отново по Тарифата цели да се обезпечи изпълнението в срок на задължението за връщане
на заемната сума и да обезщети разходите за извънсъдебно събиране на вземанията.
Наименованието на това задължение “заемна такса“ вместо неустойка, съставлява опит да се
5
представи същата като възнаграждение за извършването на допълнителни услуги, които
съгласно чл.10а ал.1 от ЗПК са разрешени. Дейността по събирането на просрочено
задължение не съставлява допълнителна услуга, за която потребителят да дължи
възнаграждение. По същество тази сума от 60 евро, която се претендира е в пълно
противоречие с ограничението в чл.33 от ЗПК, тъй като предвижда различен вид
обезщетение на вредите от неизпълнение на главното задължение от разрешения от закона
начин. Към частната жалба жалбоподателят е представил писмени доказателства във връзка
твърденията си за дължимост на тези 60 евро, като ги е обосновал с термина „разходи“ в
общ размер на 330 лева, извършени във връзка с уведомяване на длъжниците за настъпилата
предсрочна изискуемост на кредита. С оглед на това и по същество претенцията касае
извършени разходи във връзка с уведомяване за настъпване на предсрочна изискуемост на
кредита и няма пречка кредиторът да си ги претендира именно като разходи, които е
направил във връзка с отклонението от нормалния ход на връщане на заетата сума, а не като
„такса“, с която се цели заобикаляне на закона. В заключение дейностите за събиране на
предсрочно изискуем дълг не са допълнителни услуги, а част от кредитното
правоотношение, съответно разходите за тяхното извършване не попадат в хипотезата на
чл.10а ал.1 от ЗПК. Фактически се твърди от заявителя, че е сторил такива разходи в размер
на 330 лв, но ги претендира на основание, различно от действителното/такси, вместо
разходи и евро, вместо лева/ и по тези съображения заявлението в тази част следва да се
отхвърли.
Претенцията за заплащане на застраховка обезпечение в размер на сумата 133,40
евро, също е включена в заявлението като „дължима заемна такса“. По същество това е
претенцията за заплащане на вноската за застраховка. Видно е, че кредитополучателят е
сключил отделен застрахователен договор, по който банката е трето правоимащо лице и
като такова правата й са единствено да търси изплащане на уговорената застраховка от
застрахователя, в случай на настъпване на застрахователното събитие. Кредитор на
застрахователните вноски е „Групама застраховане“ЕАД, не банката. Обстоятелството, че е
предвидено вноските за застраховка да се обслужват заедно с тези по кредита, не я
легитимира като титуляр на това вземане към кредитополучателя. Не на последно място
дължимостта на тази сума е уговорена в ОУ към за предоставяне на жилищни и ипотечни
кредити, които първоначално не са подписани от кредитополучателят, а следващите ОУ към
съответните анекси, не са подписани на всяка страница, в какъвто смисъл са изискванията
на чл.11 ал.2 от ЗПК, действащ към датата на подписване на анексите от 2018-2020 г.
включително. По тези съображения и тази такса от 133,40 евро е недължима от длъжника П..
Ирелевантно е твърдението за даване на съгласие от страна на клиента за
сключване на застраховката – това не променя неравноправния характер на уговорката по
същество. По същата причина не е от значение и обстоятелството, че сключването на
застраховката не е било задължителна предпоставка за предоставянето на заема. Това е без
значение, доколкото такива уговорки има и няма данни длъжникът да е можел да влияе на
съдържанието им, тъй като те са били неразривно свързани с ДПК.
6
Клаузата за заплащане на годишна такса управление 371,20 евро начислена за
периода от 29.06.2020 г. до 28.06.2021 г. е нищожна, тъй като съгласно разпоредбата на
чл.10а ал.2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна, поради което и клаузата за заплащане на годишна
такса управление в размер на 371,20 евро следва да се приеме за такава.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ДЛЪЖНИКА „ОЗРЕН“ЕООД
На 14.05.2018 г. е подписано допълнително споразумение между кредиторът,
кредитополучателят по договор за жилищен и ипотечен кредит №17/15802249/19.06.2008 г.
и „ОЗРЕН“ЕООД, по силата на който последният е встъпил в дълг на основание чл.101 от
ЗЗД като съдлъжник, солидарно и наред с първоначалния длъжник Д. П.. В това си качество
той е подписал и допълнителното споразумение от 31.01.2019 г, но не и последното
допълнително споразумение към договора за кредит от 15.05.2020 г, съответно не е
подписал и приложение №3 в сила към 24.01.2020 г, в което са фиксирани и претенциите за
така наречените заемни такси от страна на заявителя. След като допълнително споразумение
към договора за кредит от 15.05.2020 г не е подписано от съдлъжника „ОЗРЕН“ЕООД, то
няма действие спрямо него.
В своята актуална практика ВКС приема, че задължение на съда да следи
служебно за наличие по делото на фактически или правни обстоятелства, обуславящи
неравноправност на клаузи в потребителки договор е налице, когато страна по делото е
потребител, включително и по договор за банков кредит, какъвто е и настоящият казус.
Последиците от обявяване неравноправността на договорната клауза се проявяват както по
отношение на ответника-кредитополучател, имащ качеството потребител, така и по
отношение на ответниците-солидарни длъжници, които не са потребители, но отговорността
им е ограничена до размера на отговорността на главния длъжник /р№60119/23.12.2021 г. по
т.д.№1024/20 г. ВКС/.
В този смисъл настоящата инстанция приема, че след като има наличие на
неравноправни и нищожни клаузи в договора за кредит, касаещи така наречените „заемни
такси“, то недължимостта на това основание се простира и спрямо солидарния длъжник по
горните съображения.
По тези съображения атакуваното разпореждане №1357/30.06.22 г. постановено по
ч.гр.д.№517/22 г. на Районен съд Тетевен следва да бъде потвърдено като правилно.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно разпореждане №1357/30.06.22 г. постановено по
7
ч.гр.д.№517/22 г. на Районен съд Тетевен.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8