гр. София, 12.12.2022 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в
публично
заседание на двадесет
и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:
Татяна Димитрова
Членове:
Михаил Малчев
Божидар
Стаевски
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа
докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело № 15846 по описа за 2019
година:
Производството е по реда
на чл. 258-273 ГПК.
С
решение № 114113 от 14.05.2019 г., постановено по гр. д. № 38815/2018 г. на
Софийски районен съд, 51 състав, е признато за установено по предявените от „Т.С.”
ЕАД, ЕИК ******, обективно, кумулативно и субективно съединени установителни
искове, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, че С.П.С. с ЕГН:********** дължи на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК:******сумата
1658,45 лева - стойност на топлинна енергия за периода от м.12.2014 г.
до м.04.2017 г., доставена топлоснабден имот — апартамент 58, находящ се в гр.
София, ж.к. ******, аб. номер 322547, ведно
със законната лихва от 20.12.2017 г. до окончателното погасяване на
задължението, както и сумата 16,81 лева
— обезщетение за забава върху стойността на топлинната енергия за
периода от 15.09.2017 г. до 13.12.2017 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
88457/2017 г., по описа на СРС, 51 състав, като са отхвърлени иска
по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 150 ЗЕ за периода от м.05.2014 г. до м.11.2014 г., иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за горницата над 16,81 лева до претендираните
181,71 лева и за периода от 16.09.2015 г. до 14.09.2017 г., както и исковете по
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите 100,44 лева - възнаграждение за услугата дялово
разпределение на топлинната енергия за периода от м.05.2014 г. до м.04.2017 г.
и 18,30 лева - лихва за забава върху сумата 100,44 лева за периода от
16.09.2015 г. до 13.12.2017 г.
Решението
е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство С.П.С. в
неизгодните за нея уважителни части. Изложените доводи във въззивна жалба са за
неправилност в обжалваната част на съдебното решение. Оспорва се изводът на
районния съд за дължимост на вземанията на „Т.С.” ЕАД. Поддържа се, че липсва
възникнало правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.
Оспорва се наличието на валиден договор с „Т.С.” ЕООД и действието на общите условия.
Оспорват се представените данни и отчети на уредите за отчитане на топлинна
енергия от топлинния счетоводител като недостоверни. В тази насока се изтъква,
че доставената топлинна енергия до абонатната станция е разпределена
незаконосъобразно. Моли се да се уважи въззивната жалба като се отхвърлят
изцяло предявените искове. Претендира се присъждане на сторените разноски в
съдебното производство.
Ответникът по въззивната
жалба - „Т.С.“ ЕАД , не е депозирал в законовоустановения срок отговор на
въззивната жалба. С нарочна молба от 24.11.2022 г. въззиваемият изразява
становище за неоснователност на въззвината жалба. Претендира присъждане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.
Третото лице-помагач не
е взело становище по жалбата.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция,
намира следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с
мотивите на решението.
При произнасянето си по
правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните
указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания
за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на
относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до
проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване.
В случая с въззивната
жалба е направено оплакване относно фактите и приложимото право, което очертава
обхвата на въззивната проверка за правилност.
Не се установи при
въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми.
Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани
на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на
основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря. Относно
правилността на първоинстанционното решение в обжалваните части въззивният съд
намира наведените с въззивните жалби доводи за неоснователни.
Договорът за
продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на
топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването й от
потребителя. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна
енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот по
силата на вещно /чл. 106а ЗЕЕ /отм./, §1, т. 42 ЗЕ към редакцията съгласно
ДВ бл. 18/2005г./ или по силата на облигационно /§1, т. 42 ЗЕ, действаща
до края на процесния период/ право на ползване. Предвид тези разпоредби
облигационната връзка по договорът за доставка на топлинна енергия възниква ex
lege от момента на възникване на правото на собственост, респ. правото на
ползване. В разглеждания случай е правилно
прието от районния съд за безспорно доказано валидно възникналото договорно
отношение между страните по делото за продажба на топлинна енергия за процесния
апартамент и качеството потребител за ответника — С.П.С. като собственик на процесния апартамент. В тази насока е и заявлението-декларация №ОП-628/
22.02.2005 г. за откриване на партида, по която да се начислява стойността на
топлинната енергия в посочения имот, подадена от С.П.С.. От събраните
в първоинстанционното производство доказателства се установява по категоричен
начин, че при спазване на чл. 125 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 141 ЗЕ на С.П.С. ***,, е
доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на същата в сграда етажна
собственост при отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация и изравнителна сметка относно
процесния период. Съгласно заключението на приетата в първоинстанционното
производство съдебно-техническа експертизи, която районният съд обосновано е
кредитирал, през исковия
период в процесния имот е ползвана топлинна енергия за отопление на имот и
такава е била начислявана от топлофикационното дружество. Установява се, че в процесния апартамент в рамките на
периода от м.05.2014 г. до м.04.2017 г. е доставена топлинна енергия на обща
стойност 2030,50 лева. Видно от заключението при извършване на дяловото
разпределение са спазени нормативните изисквания, като вещото лице е посочило,
че технологичните разходи, които са за сметка на „Т.С.” ЕАД, са извадени от
общото количество енергия, влязло в абонатната станция, а между абонатите е
разпределено само „чистото количество” топлинна енергия. От заключението се
установява също, че от техническа гледна точка топломерът, монтиран в
абонатната станция на процесната сграда, е бил годен измервателен уред. Подаването на топлинна енергия към имота през
процесния период, се установява и от приетите като писмени доказателства по
делото документи за топлинно счетоводство и отчети за отдадена топлинна
енергия, съставени от третото лице - помагач.
Обосновано
районният съд е приел, че клиентите на топлинна енергия не дължат обезщетение
за забава върху прогнозно начисляваната месечно топлинна енергия по чл. 32, ал.
1 от общите условия, приети с решение по
Протокол 7/ 23.10.2014 г. на съвета на директорите на „Т.С.” ЕАД, одобрени с
решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 2 от тези общите
условия след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни известия
за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.
Върху тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на
доставеното количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава,
ако не са заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнасят (чл. 33, ал. 2). За да може обаче потребителите на топлинна енергия да
изпълнят задължението си да заплатят на „Т.С.“ ЕАД тези суми, е необходимо
дружеството да окаже необходимото съдействие, като предостави информация
относно дължимата сумата, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от
общите условия. С оглед на това правилно се приема от районния съд, че
45-дневният срок тече от издаването на фактурата за съответния отчетен период,
в случай че същото следва по време датата, в която изтича периодът. В настоящия
случай общата фактурата за периода 2016-2017 г. е издадена на 31.07.2017 г.,
видно от представеното копие от съобщение към фактурата, поради което
ответникът е следвало да заплати задължението по нея в срок до 14.09.2017 г. включително.
Доколкото не е извършено плащане, С.П.С. е изпаднала в забава на 15.09.2017 г.
и от този момент дължи на „Т. С.” ЕАД обезщетение за забава върху общодължимата
сума по фактурата за периода 2016-2017 г. в размер на 672,22 лева.
Обезщетението за забава върху сумата 672,22 лева за периода от 15.09.2017 г. до
13.12.2017 г. възлиза в размер на 16,81 лева. Поради това искът по чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетението за забава върху стойността на
топлинната енергия е уважен само за
сумата 16,81 лева и за периода от 15.09.2017 г. до 13.12.2017 г. и основателно
е отхвърлен за горницата до претендираните 181,71 лева и за периода от
16.09.2015 г. до 14.09.2017 г.
Изложените
правни аргументи от районния съд, въз основа на които са уважени предявените
искове, са законосъобразни, обосновани са при правилно прилагане на закона и
след анализ на събраните по делото доказателства, поради което настоящият
състав счита, че постановеното решение е правилно и следва да се потвърди в
обжалваната част.
Напълно
неоснователно е първото възражение, изложено във въззивната жалба, че между
страните не е възникнало и е липсвало през процесния период валидно
облигационно правоотношение. Наличието
на валидно облигационно правоотношение между страните през процесния период се
доказва по категоричен начин от заявлението-декларация №ОП-628/22.02.2005 г. за
откриване на партида, по която да се начислява стойността на топлинната енергия
в посочения имот, подадена от С.П.С.
Неоснователни са и останалите възражения на
въззивника. Същите се основават на твърдения за липсата на валиден договор с „Т.с.“
ЕООД за дялово разпределение, поради което представените данни и отчети на
уредите за отчитане на топлинна енергия от топлинния счетоводител са
недостоверни, а доставената топлинна енергия до абонатната станция е
разпределена незаконосъобразно. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6
април 2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на ТЕ между клиентите
в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по
чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към
нея. В чл. 36, ал. 1 от ОУ за продажба на ТЕ е посочено, че редът и начинът на
заплащане на услугата дялово разпределение се определя от съответната ФДР и се
обявява по подходящ начин на потребителя. По силата на договорните
взаимоотношения между „Т.С.” ЕАД и третото лице помагач цената на услугата се
заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ дялово
разпределение, а по силата на чл. 13, ал.1, т.1 от Общите условия на договорите
за продажба на топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на
заплатените суми за тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на
услугата дялово разпределение се посочва в сключения договор между
топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дяловото разпределение,
съгласно чл. 139в, ал.З, т.4 ЗЕ. Във връзка с това по силата на закона възниква
система от две относително независими правоотношения, чиито страни и предмет се
определят от закона. По едното възниква задължение за топлофикационното
дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово разпределение цената на
услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите дължат заплащане на
сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора, сключван по
реда на чл. 139в, ал. 3, т.4 ЗЕ между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово
разпределение, а в този по чл. 140, ал.5, т.8 ЗЕ между клиентите и търговеца,
извършващ дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата.
И двата договора обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във
връзка с цената, защото както те се определят от закона. В разглеждания случай се
установява по категоричен начин, че услугата за дялово разпределение е
извършена.
Напълно неоснователни са и възраженията на въззивника,
касаещи недължимост на мораторна лихва върху главниците. Относно претенцията за
присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задълженията за топлинна енергия, следва да се съобрази, че според чл. 33, ал.
4 на Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени с решение от
Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период, продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 от ОУ, неплатени в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, и от този ден ответникът е изпаднал в забава -
арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Размерът на това обезщетение е безспорно изчислен от
районния съд, и доколкото съдът формира извод за наличие на главен дълг, то са
налице основанията да бъде уважена и тази искова претенция на „Т.С.” ЕАД за
сумата от 16,81 лева.
Поради
съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението в обжалваната част следва
да се потвърди.
По разноските за въззивната инстанция:
Предвид
неоснователността на въззивната жалба и наличието на разноски единствено за
юрисконсултско възнаграждение, въззиваемата страна има право на такива съгласно
чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл.
37 ЗПП вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ,
въззивният съд определя на въззиваемото дружество сумата 100.00 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, предвид сложността на делото и неявяването в
открито съдебно заседание на процесуалния му представител.
Воден от изложеното,
съдът
ПОТВЪРЖДАВА
в обжалваната част решение № 114113 от 14.05.2019 г., постановено по гр. д. №
38815/2018 г. на Софийски районен съд, 51 състав.
ОСЪЖДА С.П.С.
с ЕГН:********** да плати на „Т.С.” ЕАД с ЕИК:******сумата от 100 лева -
разноски по водене на въззивното производство.
Решението
е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на „Т.С.“ ЕАД -
„Т.С.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател:_______________________
Членове:
1._______________________
2.