РЕШЕНИЕ
№ 2381
гр. София, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Административно
наказателно дело № 20231110217083 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. П. П. ЕГН ********** срещу Наказателно постановление
(НП) № 23-4332-022462 от 02.10.2023г., издадено от Началник Група към СДВР, Отдел
„Пътна полиция” - СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП
му е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
шест месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата са наведени доводи за допуснати процесуални нарушения и конкретно
неспазване сроковете по чл. 34 ЗАНН за издаване на НП. Моли се НП да бъде отменено.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя – адв. К.
поддържа жалбата. Претендира присъждането на разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В писмени
бележки, депозирани на 27.02.2024г. процесуалния представител на въззиваемата страна
поддържа становище за законосъобразност на атакуваното НП. Моли същото да бъде
потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени обхвата на съдебния контрол, събраните по делото
доказателства и направените доводи, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално
допустима.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът прие от
1
фактическа страна следното:
На 25.03.2023г. около обяд свидетелят Л. В. – полицейски служител в Отдел „СПС”
при СДВР заедно с негови колеги патрулирали в района на гр. София, бул. „България”,
срещу Национална футболна база. В този ден се откривал мото-сезона. Забелязали три
мотоциклета, движещи се по бул. „България” с посока от бул. „Тодор Каблешков” към
връзката с ул. „Околовръстен път”. Спрели мотоциклетите за проверка. Един от
мотоциклетите бил марка „Ямаха 250, син на цвят, с номер на рама ** и същият бил
управляван от жалб. И. П. П.. След извършена проверка било установено, че и трите
мотоциклета не били регистрирани. Същите били кросови и принципно не подлежали на
регистрация, но следвало да се ползват и управляват единствено по трасета, предназначени
за състезания, или черни пътища, но не и на пътища, предназначени за обществено
ползване.
За съдействие бил извикан патрул на ОПП-СДВР. На място пристигнали служители на
КАТ, между които и свидетелят В. Х. – младши автоконтрольор.
Свид. Х. съставил актове за установяване на административно нарушение на тримата
водач, включително АУАН № 916815 срещу жалб. П. за извършено нарушение на чл. 140,
ал. 1 ЗДвП. Актът бил предявен на жалбоподателя, който го подписал без възражения.
Препис от него му бил връчен.
Материалите по преписката били изпратени на СРП с оглед преценка наличието на
извършено престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Било образувано ДП № 566/2023г. по
описа на 06 РУ-СДВР. След извършване на процесуално-следствени действия, с
Постановление от 18.09.2023г., изведено през регистратурата на СРП на 19.09.2023г.
прокурор при СРП прекратил наказателното производство, като приел, че деянието не
съставлява престъпление на основание чл. 9, ал. 2 НК поради ниската обществена опасност.
Въз основа на постановлението, на 02.10.2023г. било издадено атакуваното НП.
Съдът прие горната фактическа обстановка на база показанията на свидетеля Л. В.,
който е очевидец на нарушението, като част от екипа на СПС-СДВР, патрулирал в района, в
който жалб. П. управлявал нерегистриран мотоциклет. Показанията на свид. В. са логични,
последователни и същите намират подкрепа в показанията на свидетеля В. Х., съставил
АУАН.
Съдът не намери основание да дискредитира показанията на разпитаните свидетели,
като съобрази, че и двамата са трети незаинтересовани от изхода на делото лица.
В подкрепа показанията на разпитаните по делото свидетели са и материалите по
пр.пр. № 12058/2023г., ДП № 566/2023г. по описа на 06 РУ-СДВР.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи в рамките на техните правомощия,
видно от заповед рег. № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи
/виж т. 1.3.1 и т. 3.10/, както и акт за встъпване в длъжност на ** и заповед № 8121к-13180,
2
касаещи заеманата от Борисова длъжност към момента на издаване на НП. Относно
заеманата от свид. В. Х. длъжност към датата на издаване на АУАН съдът кредитира
Заповед № 503з-6269 от 16.08.2018г.
Въз основа на извършената служебна проверка съдът намира, че при ангажиране
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя са спазени изискванията на
чл. 42 ЗАНН, като АУАН съдържа всички реквизити, посочени във визираната норма.
Спазени са сроковете за издаването му.
Спазена е процедурата и по издаване на НП. Същото е издадено в рамките на срока по
чл. 34, ал. 3 ЗАНН. В тази насока съдът съобрази, че шестмесечният срок, предвиден в
ЗАНН за издаване на НП при прекратяване на наказателно производство, започва да тече от
датата на издаване на постановлението за прекратяване. В случая постановлението на СРП
за прекратяване на наказателното производство, е изведено през регистратурата на СРП на
19.09.2023г., а НП е издадено на 02.10.2023г.
НП съдържа всички реквизит, предвидени в чл. 57 ЗАНН.
Както в АУАН, така и в НП достатъчно ясно и конкретно са описани елементите от
обективната страна на административното нарушение, извършено от жалбоподателя, като
словесното описание на нарушението в АУАН и в НП съответства на посочената правна
квалификация в последните. Фактите по нарушението, описани в АУАН, съответстват на
тези, описани в НП.
С оглед на горното, възраженията на жалбоподателя за допуснати процесуални
нарушени при издаване на АУАН и НП се явяват неоснователни.
По съществото на спора съдът намира следното:
Този състав счита, че по делото безспорно се установява, че на процесната дата, време и
място жалб. И. П. е управлявал МПС - мотоциклет, което не е било регистрирано по
надлежния ред, с което е осъществил състава на нарушението по чл. 175, ал. 3, вр. чл. 140,
ал. 1 ЗДвП. Обстоятелството, че принципно мотоциклетът не подлежи на регистрация, тъй
като е кросов, по никакъв начин не санира извършеното нарушение, тъй като при всички
случаи нерегистрираните МПС не могат да бъдат управлявани по пътищата, отворени за
обществено ползване.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП - по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
От друга страна в санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 3 ЗДвП законодателят
предвидил налагане на глоба в размер от 200 до 500 лева и лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца за водач, който управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без
табели с регистрационен номер. В случая е налице първата хипотеза – управление на МПС,
което не е регистрирано по надлежния ред.
3
Нарушението е извършено при форма на вината пряк умисъл, доколкото въпреки, че
жалбоподателят е съзнавал забраната да ползва мотоциклета, който не бил регистриран по
пътната мрежа, предназначена за обществено ползване, е сторил това, с което е нарушил
правилата за движение по пътищата и е целял именно този резултат.
Този състав не счита, че се касае и за маловажност на нарушението, доколкото
нарушението е формално такова и липсата допълнителни вреди последици е без значение. В
тази насока не може да бъде отминат и факта, че управлението на МПС, без същото да е
регистрирано, винаги препятства контролните органи на ОПП-СДВР, а и на останалите
служители на МВР за осъществяване на тяхната дейност по контролна движението по
пътищата и до защита на обществения ред.
Ето защо, макар деянието да не изпълва признаците на престъпление по наказателния
кодекс на РБ, същото се субсумира под нормата на чл. 175, ал. 3, вр. чл. 140, ал. 1 ЗДвП,
поради което правилно е ангажирана и административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя.
В случая наложената на жалбоподателя глоба от 200 лева и лишаването от
правоуправление за срок от 6 месеца, са в минималните размери, предвидени в закона,
поради което обсъждането на въпроса относно тяхното намаляване е безпредметно.
С оглед на всичко изложено, НП като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе по
извършените от страните разноски, съобразявайки изрично отправеното искане в очертаната
насока, като с оглед изхода на делото, въззиваемата страна има право на юрисконсултско
възнаграждение. Предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът счита,
че юрисконсултското възнаграждението следва да се определи в предвидения в
разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ минимален размер, а
именно 80 лева.
Водим от горното, Софийски районен съд, НО, 114 състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-4332-022462 от 02.10.2023г.,
издадено от Началник Група към СДВР, Отдел „Пътна полиция” – СДВР.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 във вр. с ал. 1 ЗАНН И. П. П. ЕГН **********
да плати на СДВР, ул. „Антим I” № 5 разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 80,00 /осемдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-
дневен срок от получаване от страните на съобщението за изготвянето му на основанията,
предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5