Р Е Ш Е Н И Е
№ 324/7.2.2020г.
гр. Пловдив, 07 февруари 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, Първо отделение, V състав, в открито съдебно заседание на 15
януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
при
секретаря В. К. и участието на прокурор
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Ботев адм.
дело № 2671 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от АПК, във връзка с чл.195б от ЗВ и чл.166 ДОПК.
Жалбоподателят
- „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, със седалище и адрес на управление в
гр.Пловдив, бул.“Шести септември“ №250, представлявано от управителя С.Л.Н.обжалва
акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 200/29.07.2019 г. на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район“, с който акт е установено задължение като дължима такса за водовземане от подземни води по разрешително № 301435/05,07,2006
г., издадено от Директора на БД ИБР, за
периода от 01,01,2014г. –31.12.2017г. в размер на
главница 3967.60 лв. и лихва в размер на 1133.34 лв.
Според дружеството жалбоподател оспореният акт е издаден в
противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което счита същия за
незаконосъобразен и неправилен. Иска се отмяна на оспорения АУПДВ, с
алтернативно искане същият да бъде частично изменен. Твърди се, че при
издаването на АУПДВ са допуснати неточности, представляващи съществени
нарушения, касаещи формата и съдържанието на административния акт. Посочено е,
че при определяне на периодите на непогасените задължения са посочени объркващи
периоди, като в мотивната и диспозитивната
част е налице разминаване. На следващо място се твърди, че при издаване на
АУПДВ не е посочено в правните основания за издаването му на разглежданите
периоди, т.е. те не се индивидуализират, което според жалбоподателя е от
съществено значение за прилагането на подзаконовия нормативен акт. В жалбата е
посочено, че в акта изобщо не е цитирана Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект,
приета с ПМС № 154 от 28.07.2000 г., обн., ДВ, бр. 65
от 8.08.2000 г., в сила от 1.01.2001 г., изм. и доп., бр. 97 от 13.11.2001 г.,
в сила от 13.11.2001 г., бр. 11 от 10.02.2004 г., в сила от 10.02.2004 г.,
отм., бр. 50 от 1.07.2011 г., в сила от 1.01.2012 г. Според жалбоподателя в
описателната част на акта никъде не е описано посочените суми дали са начислени
на основание по работещ водомер или по разрешеното годишно количество, като на
няколко места е акта е посочено правно основание чл.6 ал.2 от Тарифата за
таксите за водовземане, за ползване на воден обект и
за замърсяване обн., ДВ, бр. 50 от 1.07.2011 г., в
сила от 1.01.2012 г., изм., бр. 3 от 10.01.2012 г., в сила от 1.01.2012 г.
/отм./, която касае водоползването с неработещ/
несертифициран такъв. Направено е възражение относно изчисления размер на
лихвите по всяка главница за посочените в акта периоди. Отделно от това се
сочи, че дружеството е заплатило суми през последните години, като задълженията
по акта са частично заплатени. Изложено е, че в диспозитивната
част на АУПДВ е посочена единствено целта на водоползване
без да се конкретизира мястото на питейно-битово водоснабдяване, което според
жалбоподателя е съществено нарушение. Сочи се и нарушение на процедурата по
издаване на акта.
Ответникът -
Директор на Басейнова дирекция „Източно-беломорски
район” , чрез процесуалния си
представител юриск. Б., в представената защита /
л.147/ оспорва жалбата и моли тя да се отхвърли изцяло.
Окръжна прокуратура Пловдив - дава становище за
неоснователност на жалбата.
Съдът намира, че жалбата е подадена от
лице с правен интерес, непосредствен адресат на оспорения акт, с който се
засягат неблагоприятно негови права и законни интереси, а жалбата до съда като
подадена в преклузивния срок по чл. 149 от АПК
е процесуално допустима , а разгледана
по същество е неоснователна.
Административен съд - Пловдив, като
обсъди събраните по делото доказателства, доводите на страните и след проверка
на обжалвания административен акт по реда на чл.168 от АПК, приема за
установено от фактическа страна на
следното:
Между страните по делото няма спор,
че с разрешително 301435/05,07,2006г. на директора на БДИБР (лист 17) на
„Водоснабдяване и канализация" ЕООД – Пловдив е предоставено правото на водоползване с цел питейно-битови нужди за село Климент,
община Карлово , от един брой шахтов
кладенец , намиращ се в землището на
селото, с разрешено годишно водно количество общо до 346896 куб.м, със срок на действие на
разрешителното от 2006 г. до 2031 г.
Въз основа на приложените по делото /
л. 2-132/ писмени доказателства , съдът
приема , че при извършена проверка по документи , обективирана
в Констативни протоколи от 29.08.2017г. и от 11,05,2018г. /л.115/ , във връзка с изпълнение на условията и
определяне на дължима такса по горното разрешително за водовземане от
подземни води , с цел питейно-битови нужди са установени ползваните и
незаплатени количества вода.
Административния орган с писмо ,
на основание чл. 1956, ал. 2, т 3 от Закона за водите е поканило
доброволно жалбоподателя да заплати
дължимата сума за периода , ведно с дължимата лихва за периода на забава.
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ"
ЕООД гр. Пловдив, е уведомено, че при неспазване на седемдневния срок за
доброволно изпълнение, ще се предприемат действия за принудително събиране
заедно с лихви и разноски от НАП по реда на ДОПК.
С уведомление на основание чл. 26 от АПК „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД гр. Пловдив е уведомено / л. 56/ ,
че започва процедура по принудително събиране на незаплатените доброволно в
срок задължение за такси за периода 01.01.2014 г. -
31.12.2017 г., с което му е указана възможността да се яви в Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район" да се запознае със събраните доказателства в административното
производство по установяването на публичното задължение. Уведомлението е получено от дружеството.
На л. 58 е приложено доказателство от
което е видно че жалбоподателят е поканен да заплати доброволно дължимата такса
по процесното разрешително.
Съдът установи , че към датата на
издаване на оспорения АУПДВ „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД гр.
Пловдив, не се е възползвало от дадените му на основание чл. 34 от АПК права,
не е направило възражение срещу определената от Административния орган такса и
не е внасяло други суми по сметка на БД ИБР за заплащане на дължимите такси по процесното разрешение.
В крайна сметка на 29.07.2019г. е
издаден / л. 9/ процесният
АУПДВ № 200, с който е установено по основание и размер задължението на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД за такси за водовземане
от подземни води за периода 01.01.2014 г. -31.12.2017
г., възлизаща на главница 3967,60 лв. и лихва в размер на 1133.34 лв.
Към жалбата са приложени / л. 22-47/ платежни нареждания за платени
такси за водоползване, но същите се отнасят за
предходни на процесните години, а именно 2011г.,
2012г. и 2013г. и същите не касаят погасяване на задължения по процесния АУПДВ.
В съдебното производство жалбоподателят е
поискал съдът да допусне ССЕ, съдът е допуснал такава , но в
последното о.з. това искане беше
оттеглено и съдът е заличил допуснатата СЧЕ.
При така установеното, съдът направи следните правни изводи:
Спорният АУПДВ е издаден въз основа
на описаните по-горе доказателства, а именно констативни протоколи, покана към
лицето за доброволно изпълнение и подадени справки и декларации за иззетото
количество вода, което съдът намира, че е в съответствие с нормата на чл.195б,
ал.2 от ЗВ.
АУПДВ е издаден от компетентен орган,
предвид разпоредбата на чл.195б, ал.1
във връзка с чл.152 от ЗВ, както и в предвидената писмена форма, със съдържание
отговарящо на изискванията по чл. 59, ал.2, т.1-8 от АПК и въз основа на
писмени документи, съгласно чл.195б,ал.2 от ЗВ.
Не се споделя възражението, че в
административното производство по издаване на оспорения акт са допуснати такива
съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, които да са основание за незаконосъобразност на акта. За откриване на
процедурата по издаване на АУПДВ, жалбоподателят е бил уведомен по реда на чл.26 АПК и на
дружеството-жалбоподател е било гарантирано правото на защита в пълен обем,
като е имало възможност да направи всичките си искания и възражения и да представи доказателства.
Отразените в КП проверки са направени във връзка с подадени
от дружеството жалбоподател справки и декларации по чл.194б от ЗВ.
В случая е безспорно, че за процесния период
задълженията не са заплатени, а както бе отбелязано по-горе в настоящото
решение, приложените с жалбата платежни нареждания за платени такси за водоползване се отнасят за предходни на процесните
години, а именно 2011г., 2012г. и 2013г. и същите не касаят погасяване на
задължения по процесния АУПДВ.
Неоснователно е възражението, че в мотивната и диспозитивната част
на АУПДВ е налице разминаване на времевия обхват на задълженията. Съдът не
констатира такова разминаване, като в мотивната част
на процесния АУПДВ подробно е описан периода . Освен
това подробно са посочени фактическите и правните основания за издаване на
акта. Посочено е разрешителното за водовземане, въз
основа на което са определени публичните задължения, и което е част от
административната преписка по издаване на оспорения акт.
Що се отнася до размерът на
задълженията, настоящия съдебен състав счита, че същият отговаря на
декларирания от самото дружество размер на ползваното по години количество вода
и не се доказа да съществуват разминавания. При съпоставка на подадените от
самото дружество справки за използваните количества вода и посочените в самия
АУПДВ количества, съдът не констатира разлики.
На следващо място съгласно чл.48,
ал.1, т.6 ЗВ водоползвателите – титуляри на
разрешителни имат задължение да измерват и да водят отчет за изземваните и използваните
води. В изпълнение на това задължение дружеството-жалбоподател очевидно е
извършвало измерване и отчет, който е представял в БДИБР. По делото не са
представени други данни за ползваните води по процесното
разрешително, освен установените от служителя на БДИБР в цитирания по-горе
констативен протокол, въз основа на подадената от самото дружество информация,
която е намерила отражение и в оспорения акт.
Във връзка с възраженията, относно
основанието за издаване на АУПДВ, в действителност е посочено чл.6 , ал.2 от Тарифата обн.,
ДВ, бр. 50 от 1.07.2011 г., в сила от 1.01.2012 г., изм., бр. 3 от 10.01.2012
г., в сила от 1.01.2012 г., отм., бр. 2 от 6.01.2017 г., в сила от 1.01.2017
г., но преди чл.6 ал.2 е посочен чл.3 ал.1 от същата, съгласно който таксите за
водовземане от повърхностни води и от подземни води
се определят на база отнетия обем вода и в зависимост от целта на използване на
водата, от което следва, че не е налице съществен порок водещ до отмяна на
акта. Още повече, че навсякъде в АУПДВ е описано, че количествата са на база
декларирано от титуляра използвано годишно водно
количество.
Съгласно чл.194б, ал.1 от ЗВ ежегодно
към 31 януари на следващата година титулярите на разрешителни представят
информация за изчисляване на дължимата такса по образец, утвърден от министъра
на околната среда и водите и съдържащ данните, съгласно тарифата по чл.194,
ал.6, въз основа на които се определят таксите. В настоящия случай дружеството
жалбоподател е подало към БДИБР справки през годините във връзка с процесното разрешително. Съдът констатира, че посочените
количества в тези справки са идентични със стойностите, установени като
задължение с процесния АУПДВ. В този смисъл
неоснователно и недоказано е възражението на жалбоподателя за неправилно
определяне на дължимите суми и на периодите, за които се дължат такси за водовземане.
В оспорения акт са посочени периодите
по години и размерите на главницата и лихвата за забава, както и общият период
на задължението – 01.01.2014г. – 31.12.2017г.
А що се отнася до изчисляването на
размера на законната лихва, съдът намира, че същият е правилно определен
съобразно чл.1 от Постановление № 426 от 18.12.2014 г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения, който установява, че
годишният размер на законната лихва за просрочени парични задължения е в размер
на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари,
съответно от 1 юли на текущата година плюс 10 процентни пункта.
Неоснователно и недоказано е
твърдението за нарушение на процедурата по издаване на акта, направено в
жалбата. Нормата на чл.194б, ал.4 ЗВ е претърпяла законодателна промяна, в сила
от 27.11.2018 г., и към момента на издаване на оспорения акт за директора на басейновата дирекция не е съществувало задължение да
уведомява писмено титуляра на разрешителното за
размера на дължимата такса, срока за заплащането й и сметката, по която таксата
следва да бъде заплатена.
На следващо място във връзка с
възражението, че в диспозитивната част на АУПДВ е
посочена единствено целта на водоползване без да се
конкретизира мястото на питейно-битово водоснабдяване, настоящия съдебен
състав, счита че това не е нарушение, с оглед обстоятелството, че управителя на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр.Пловдив сам е посочил чрез справки,
съответно декларации по чл.194б ЗВ размерите на отнетия годишен воден обем за процесните периоди по процесното
разрешително.
Поради изложените съображения, съдът
намира, че обжалваният АУПДВ е издаден от компетентен орган, в определената от
закона форма, при спазване на процесуалните правила, в съответствие с целта на
закона, без противоречие с материалноправни
разпоредби и при отсъствието на съществени нарушения на процесуалните правила,
поради което се явява законосъобразен, а жалбата против него е неоснователна и
като такава ще следва да се отхвърли.
Водим от горното съдът,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.“Шести
септември“ №250, представлявано от управителя С.Н.против Акт за установяване на
публично държавно вземане №200/29.07.2019г. на Директора на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район“, с който акт е
установено задължение като дължима такса за водовземане
от подземни води по разрешително № 301435/05,07,2006 г., издадено от Директора
на БД ИБР, за периода от 01,01,2014г. –31.12.2017г. в размер на главница 3967.60 лв. и
лихва в размер на 1133.34 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Р. България в 14-дневен срок от съобщаването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: