Определение по дело №8132/2022 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 7355
Дата: 22 декември 2022 г. (в сила от 22 декември 2022 г.)
Съдия: Невена Иванова Ковачева
Дело: 20222120108132
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 7355
гр. Бургас, 22.12.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело
№ 20222120108132 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на *********** ЕООД,
ЕИК *********** срещу Г. С. Р., ЕГН ********** и М. К. Р., ЕГН **********, с която се
моли съда да приеме за установена нищожността на обратно писмо от 15.02.2019 г., с което
Н. Р. като управител и едноличен собственик на капитала на ищцовото дружество е
декларирал, че при закупуване на недвижим имот – ½ ид. ч. от имот с идентификатор
07079.614.217, е действал като подставено лице на Г. С. Р. и М. К. Р., като те са заплатили
изцяло ицената на имота и са действителните собственици на същия. Наведени са доводи за
нищожност на обратното писмо поради заобикаляне на закона.
В исковата молба се твърди, че на 15.02.2019 г. е подписано
процесното обратно писмо, като подписът на Р. е нотариално заверен. С договор,
обективиран в нотариален акт № 53, т. I, рег. № 1683, д. № 46/18.02.2019 г., М. Р. и Г. Р. са
прехвърлили чрез покупко-продажба на *********** ЕООД 411,50/823 кв. м. ид. ч. от имот
с идентификатор 07079.614.217.
С решение по гр. д. № 5449/2021 г. на БРС, за което няма данни да е
влязло в сила, по исковата молба на на М. К. Р. и Г. С. Р. против *********** ЕООД, е
прогласен за нищожен на основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. последно ЗЗД като привиден
договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в цитирания нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот. По делото е представено процесното обратно
писмо, като съдът го е кредитирал и е уважил иска.
Ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на иска с
обстоятелството, че в производството пред БРС не е направил възраженията си срещу
действителността на обратното писмо, решението не е влязло в сила, като до приключване
на настоящото дело ще иска спиране на делото пред БОС по повод обжалване на решението
и при уважаване на иска, по който е образувано настоящото дело, това би повлияло на
решението по предходното за установяване на нищожността на договора за покупко-
1
продажба.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на ищеца и съобрази
разпоредбите на закона, намира предявения иск за недопустим.
Като направи служебна справка по цитираното гр. д. № 5449/2021 г. на
БРС съдът установи, че същото е образувано по подадена искова молба на М. К. Р. и Г. С. Р.
срещу *********** ЕООД за прогласяване като привиден на договор за покупко-продажба
на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 53/18.02.2019 г., нот. дело № 46/2019 г.,
с който продават на *********** ЕООД 411,50/823 кв.м. идеални части от съсобствения на
продавачите поземлен имот с идентификатор № 07079.614.217. Представили са обратно
писмо от 15.02.2019 г., предмет на настоящото дело. Съдът, като се е позовал на същото, е
приел, че документът представлява „обратно писмо“, той е истински, поради което с него
симулацията се доказва по безспорен начин и искът следва да бъде уважен.
Съдът намира, че са предявени евентуално заявени искове по чл. 124,
ал. 1 ГПК, като са изложени аргументи за нищожност по чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Съгласно
разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК предпоставка за допустимост на установителните искове
е наличието на интерес от установяване на действителното фактическо положение на
отношенията между страните.
В конкретния случай в настоящото производство са предявени искове
за установяване нищожност/недействителност на документ – обратно писмо. Съдът не
споделя доводите на ищеца, че обратното писмо е договор между страните (в случая
едностранна сделка), като счита, че същият представлява документ, който установява
действителната воля на страните по сключен договор между тях. То е диспозитивен
документ и съдържа изявления на страните относно елементите от фактическия състав на
прикрития договор, като го доказва. Обратното писмо само по себе си няма стойност, освен
ако не бъде представено от страните при спор между тях относно действителността на
сключения между тях договор, във връзка с който обратното писмо е създадено. В обратното
писмо се съдържа изявление на страните по договора (или на една от тях) относно
истинската им воля при сключване на сделката, като в документа привидността е ясно и
категорично призната, то е нарочно съставен документ, установяващ привидността на
договора. Само по себе си обратното писмо не е договор между страните, а служи за
доказване на действителната им воля при сключване на главния договор между тях. Поради
това и оспорването на обратното писмо (относно неговата неистинност или както е заявено
в случая недействителност) следва да се направи във висящ процес по повод установяване
действителността на договора, във връзка с който това обратно писмо е съставено.
Предявяване на такъв иск в отделно производство е недопустимо, като ищецът може да го
оспори в производството, в което този документ е бил представен. Страната губи правото си
по исков ред да установи неистинността на документа, когато правният интерес от иска се
обосновава само с висящия процес. Искът за установяване на неистинността на документа
би бил всякога недопустим, ако страната пропусне срока за оспорването му във висящото
производство, в който той е представен. Такова разрешението е дадено в Тълкувателно
2
решение № 5 от 14.11.2012 г. на ОСГТК на ВКС. В случая процесният документ – обратно
писмо, не е надлежно оспорен в гр. д. № 5449/2021 г. на БРС. За пълнота следва да се
отбележи, че страната може да предяви иск по чл. 124, ал. 4 ГПК само ако има друг правен
интерес от установяване неистинност на документа, тъй като предявяването на този иск не е
основание за спиране на гражданското дело, в което е бил представен документът, нито пък
след завеждането е основание за отмяната на влязлото в сила съдебно решение по чл. 303,
ал. 1, т. 2 ГПК.
Ето защо за ищеца липсва интерес от предявяване на настоящия иск,
което е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на същия.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА исковата молба, подадена от *********** ЕООД, ЕИК
*********** срещу Г. С. Р., ЕГН ********** и М. К. Р., ЕГН **********, с която се моли
съда да приеме за установена нищожността на обратно писмо от 15.02.2019 г., с което Н. Р.
като управител и едноличен собственик на капитала на ищцовото дружество е декларирал,
че при закупуване на недвижим имот – ½ ид. ч. от имот с идентификатор 07079.614.217, е
действал като подставено лице на Г. С. Р. и М. К. Р., като те са заплатили изцяло ицената на
имота и са действителните собственици на същия.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 8132/2022 г. по описа на
БРС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от връчването му на страната пред БОС.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3