№ 61
гр. гр.Несебър, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Димитрова
при участието на секретаря Р. Г. Менчева
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Административно
наказателно дело № 20242150200062 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Раздел V от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на И. М. В., ЕГН ***, с адрес: гр. ***, срещу наказателно
постановление № I-92/15.11.2023 г. на началника на РУ – Несебър, с което на
жалбоподателя, на основание чл. 53, ал. 2 от ЗАНН и чл. 76 от Закона за частната
охранителна дейност /ЗЧОД/ за извършено нарушение на чл. 52, ал. 2 от ЗЧОД е наложено
наказание „Глоба“ в размер на 500 лева.
Излагат се подробни съображения за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното постановление, издадено при допуснати нарушения на
материалния закон и процесуалните правила. Твърди се сериозно несъответствие между
посочената в АУАН и НП правна квалификация на твърдяното нарушение, което препятства
жалбоподателят да разбере за какво нарушение се ангажира отговорността му. Сочи се
неотносимост на разпоредбите от Наредба № 812з-611/11.06.2018 г. за условията и реда за
организация и извършване на видовете частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1 от ЗЧОД и
за определяне на примерна типова класификация на обектите, на които се осъществява
охрана по чл. 5, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗЧОД /Наредбата/, посочени в АУАН към упражняваната
дейност по охрана на питейно заведение. Изтъква се и неправилно приложена с НП
санкционна норма, като се посочва, че чл. 76 от ЗЧОД не третира нарушения на чл. 53, ал. 2
от ЗЧОД. Моли се за отмяна на НП, евентуално – за изменение на наложеното наказание и
намаляването му до минимума.
Насрещната страна по жалба – началника на РУ – Несебър, не изразява становище по
оплакванията на жалбоподателя.
В проведено по делото открито съдебно заседание, жалбоподателят не се явява лично,
представлява се от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата и моли за отмяната на
постановлението в цялост, като излага допълнителни съображения за незаконосъобразността
му с молба-становище вх. № 2526/15.03.2024 г. Ангажира писмени доказателства и
показанията на един свидетел, моли за отмяна на постановлението и претендира съдебни
разноски.
1
В съдебно заседание, наказващият орган не изпраща представител.
Процесната жалба е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество същата е основателна.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя, събраните
по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
следното:
На 29.08.2023 г., около 23,10 часа, в рамките на планирана СПО, била извършена
проверка на нощен клуб „Г.“, находящ се в к.к. Слънчев бряг – централна част – „Алея на
цветята“. Сред проверяващите бил и актосъставителят И. В. - младши полицейски
инспектор в РУ Несебър. По време на проверката се установило, че обектът се охранява от
„А.с.Б.“ ООД, с управител И. М. В.. На проверяващите не бил предоставен „правилник за
пропускателния режим, утвърден от възложителя по договора“, тъй като документацията за
обекта била заключена към момента на проверката в стаята на управителя на заведението. За
констатациите си проверяващите съставили констативен протокол от 29.08.2023 г., в който в
т. 3 „Оборудване на охранителния състав и документално обезпечаване на обекта, съгласно
ЗЧОД“ отбелязали „не е наличен“ срещу посочения правилник. Впоследствие била
изготвена докладна записка вх. № 304р-26073/30.08.2023 г. от актосъставителя И. В., в която
било вписано констатираното нарушение, изразяващо се в липсата на документация за
обекта, с изключение на месечен график за месец „Август“. При тези данни, на 17.10.2023 г.,
с участието на жалбоподателя бил съставен АУАН № I-92/17.10.2023 г., в който
нарушителят вписал възражения – че в охранявания обект се съхранява документацията,
която е била там при предходна проверка, но в случая била заключена при управителя. Въз
основа на АУАН е издадено и процесното НП, предмет на проверка в настоящото
производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства: АУАН № I-92/17.10.2023 г.; констативен протокол от 29.08.2023 г.;
докладна записка вх. № 304р-26073/30.08.2023 г., заповед № 8121з-950 от 08.12.2014г. на
Министъра на вътрешните работи; представените от жалбоподателя – опис на документи за
охрана на нощен клуб „Г.“ и правилник за пропускателния режим и вътрешния ред от
19.05.2023 г. В подкрепа на така установените от съда факти идват и показанията на св.
И.ов, който заявява пред съда, че преди процесната проверка е участвал в 3-4 проверки на
същия охраняем обект, при които документацията е била налична. От своя страна,
разпитаният свидетел К.К. - служител в отдел „Човешки ресурси“ при „А.с.Б.“ ООД от 2015
г. понастоящем, посочва пред съда, че документацията за охраняемите обекти се съставя
еднократно при сключване на договора, с изкл. на месечните графици, като се съхранява при
управителя на обекта или около бара, ако обектът е по-малък. Посочените доказателства по
делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Жалбоподателят не оспорва така установената фактическа обстановка, като възраженията
му са насочени към правната страна на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при издаване на АУАН и наказателното постановление са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, които
обуславят неговата отмяна.
При преценка на представените доказателства /заповед № 8121з-950 от 08.12.2014 г.
на Министъра на МВР/, настоящият състав намира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, като НП е постановено в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
Независимо от посоченото, всички събрани по делото доказателства сочат на
нарушено право на защита на жалбоподателя в хода на административното производство,
2
както и тежка материална незаконосъобразност на обжалваното постановление.
На първо място, видно от АУАН, актосъставителят е описал вмененото на
жалбоподателя нарушение, като е счел, че същото осъществява признаците на такова по чл.
26, ал. 2, т. 3 и чл. 26, ал. 5 от Наредбата вр. чл. 5, ал. 4 и чл. 52, ал. 2 от ЗЧОД.
Същевременно, с процесното наказателно постановление, наказващият орган е приел
идентични фактически обстоятелства, вкл. е посочил, че се касае до нарушение на чл. 26, ал.
2, т. 3 от Наредбата, но е наложил санкция на жалбоподателя за извършено нарушение на чл.
52, ал. 2 от ЗЧОС и на основание чл. 76 от ЗЧОД. Съдът изцяло споделя оплакванията на
жалбоподателя, че същественото несъответствие в квалификацията на нарушението, дадена
с АУАН и НП, както и противоречието между приетата с обстоятелствената част на НП за
нарушена разпоредба и посочената впоследствие като основание за санкцията, водят до
невъзможност да се установи безспорно и ясно нарушението на коя законова разпоредба се
вменява на жалбоподателя, съответно несъмнено накърнява правото му на защита.
Констатираното несъответствие между АУАН и НП би било преодолимо при
надлежно съставено НП, което при установена идентична с тази в АУАН фактическа
обстановка квалифицира правилно нарушението и подведе същото под съответната
санкционна норма. Не такъв обаче е настоящият случай, доколкото, както бе посочено по-
горе съдът констатира тежка материална незаконосъобразност на НП, засягаща дадената с
него квалификация на констатираното нарушение и приложената съобразно това
санкционна норма.
Разпоредбата на чл. 52, ал. 2 от ЗЧОД предвижда задължение за лицето по чл. 51, ал.
1 от ЗЧОД /в случая – за законния представител на дружеството, осъществяващо
охранителна дейност – жалбоподател/ да организира и контролира изготвянето и
съхранението на документацията, определена с наредбата п чл. 5, ал. 4.
От своя страна, чл. 76 от ЗЧОД предвижда, че неизпълнението на задължение по чл.
51, ал. 1 - 3, чл. 52, ал. 3 - 5 и ал. 7 или по чл. 54, се наказва с глоба от 100 до 1000 лв. за
всяко отделно нарушение.
Така, очевидно, в случая не се установява извършването на вмененото с НП
нарушение по чл. 52, ал. 2 от ЗЧОД, доколкото безспорно по делото се установи, че
законният представител на дружеството, предоставящо охрана на проверения нощен клуб
„Г.“ – к.к. Сл.бряг, е изпълнил вменените му с цитираната разпоредба задължения, а именно
– още при сключване на договора за охрана на обекта е организирал изготвянето на
документацията, която е била предадена за съхранение в обекта и към датата на проверката
се е намирала в заключен офис на управителя му.
От друга страна, процесното наказание е определено и наложено от наказващия орган
въз основа на санкционната норма на чл. 76 от ЗЧОД, която не предвижда ангажиране на
административнонаказателна отговорност за нарушение по чл. 52, ал. 2 от ЗЧОС. Такава се
предвижда с общата санкционна норма на чл. 82 от ЗЧОД, която неправилно не е била
приложена при санкциониране на соченото в НП нарушение по чл. 52, ал. 2 от ЗЧОД.
Налага се извод, че с НП е ангажирана отговорността на жалбоподателя за поведение,
което не съставлява нарушение на чл. 52, ал. 2 от ЗЧОС, т.е. при липса на нарушение, като
санкцията е наложена и определена по размер въз основа на неотносима санкционна норма,
която не предвижда наказание за нарушение на посочената за нарушена в НП законова
норма. Описаното безусловно съставлява тежка незаконосъобразност на НП, която
предопределя отмяната му в цялост.
За яснота, в допълнение следва да се посочи, че с посочената в обстоятелствената
част на АУАН и НП разпоредба на чл. 26, ал. 2, т. 3 от Наредбата действително се
предвижда задължение за законния представител на дружеството, предоставящо охрана на
питейно заведение, каквото се явява процесното заведение „Г.“, в 14-днвен срок от
сключване на договора за охрана да организира и контролира изготвянето на правилник за
пропускателния режим, ако такъв се осъществява, утвърден от възложителя по договора за
охрана или от упълномощено/оправомощено от него лице. Съгласно ал. 5 на същата
3
разпоредба препис от правилника следва да се съхранява в охранявания обект - на
разположение за представяне на проверяващи компетентни контролни органи. В този ред на
мисли, правилно актосъставителят е счел с АУАН, че се касае до нарушение на чл. 26, ал. 5
от Наредбата. Наказващият орган е следвало да съобрази, че посоченото нарушение на
Наредбата намира самостоятелна формулировка и с предвиденото в чл. 52, ал. 7 от ЗЧОС
правило на поведение, като санкционирането му е уредено с чл. 76 от ЗЧОД.
Предвид изложеното, посочения АУАН и НП са съставени при допуснати
съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, които обусловят отмяната на
атакуваното наказателно постановление на формално основание, каквито са и отправените с
жалбата срещу НП възражения.
При този изход на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
направените разноски за заплатено възнаграждение на един адвокат. Така, в полза на
жалбоподателя и съобразно доказателствата следва да се присъди сума в размер на 400 лева,
която да се възложи в тежест на ОД на МВР – Бургас, доколкото последната е юридическото
лице на бюджетна издръжка, към което принадлежи наказващия орган - началника на РУ –
Несебър.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Несебърският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № I-92/15.11.2023 г. на началника на РУ –
Несебър, с което на жалбоподателя И. М. В., ЕГН ***, с адрес: гр. ***, на основание чл. 53,
ал. 2 от ЗАНН и чл. 76 от Закона за частната охранителна дейност /ЗЧОД/ за извършено
нарушение на чл. 52, ал. 2 от ЗЧОД е наложено наказание „Глоба“ в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Бургас да заплати на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН на И.
М. В., ЕГН ***, сумата от 400 /четиристотин/ лева - направени по делото разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд - гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4