№ 104
гр. С., 02.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ради Ив. Йорданов
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от Ради Ив. Йорданов Търговско дело №
20231800900259 по описа за 2023 година
Ищците – В. А. А., с ЕГН********** и А. А. А., с ЕГН*** и двамата с адрес: гр. С.,
ул. „Пирин“ №10, чрез Адвокатско дружество „М. и Д.“, действащо чрез адв. Н. М. и адв. П.
Д., са предявили срещу „З.“ АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„Джеймс Баучер“ №87 обективно и субективно съединени, осъдителни искове по чл. 432,
ал.1 от КЗ и чл.497, ал.1,т.2 от КЗ, за заплащане на обезщетение в размер на:
- 200 000 лева на В. А. А.
- 200 000 лева на А. А. А.,
за причинените им неимуществени вреди – болки и страдания, от смъртта на техния син А.
А. А., настъпила на 06.07.2023г., вследствие осъществило се на 06.07.2023г. ПТП, по вина на
водача на лек автомобил, марка „Ауди“, модел „А3“ с рег. №РК3204ВН – П.Р.А., застрахован
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, с
полица №BG/02/122003696715 с начална дата на покритие 21.12.2022г. и крайна дата на
покритие 20.12.2023г., ведно със законната лихва върху посочените суми, от 20.12.2023 -
датата, на която е изтекъл срока по чл.496, ал.1 от КЗ, до окончателното им заплащане.
Ищците претендират и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 06.07.2023г., около 20:30 ч., на околовръстен път II-
82 и II-62, в близост до метанстанция е настъпило ПТП, реализирано по вина на водача на
лек автомобил, марка „Ауди“, модел „А3“ с рег. №РК3204ВН – П.Р.А., който поради
движение несъобразена с пътните условия, на десен завой, при суха пътна настилка, загубил
управление над автомобила и напуснал пътното платно в ляво по посока на движението си,
вследствие на което л.а се преобръща няколко пъти извън пътното платно.
1
В пряка причинно-следствена връзка с така описаното застрахователно събитие била
причинена смъртта на пътника, возещ се на предна дясна седалка в лек автомобил марка
„Ауди“, модел „А3“ с рег. №РК3204ВН - А. А. А., ЕГН: **********, син на ищците, който
починал на място. В последствие починал и водача на лек автомобил, марка „Ауди“, модел
„А3“ с рег. №РК3204ВН – П.Р.А..
Твърди се, че за настъпилото на 06.07.2023г. ПТП бил съставен Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица №68/04.2023г. от служител на МВР при РУ – С., както и
че във връзка със същото е било образувано ДП № 39/06.07.2023 г. по описа на ОД на МВР -
С..
В исковата молба се излага още, че по отношение на лек автомобил, марка „Ауди“,
модел „А3“ с рег. №РК3204ВН, управляван от П.Р.А. е била налице застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника ЗД „Б.“ АД, полица
№BG/02/122003696715, с начална дата на покритие 21.12.2022г. и крайна дата на покритие
20.12.2023г.
Твърди се, че ищците съобразно разпоредбата на чл.380 от КЗ, на 18.09.2023г.,
депозирали писмени застрахователни претенции пред ЗД „Б.“ АД за изплащане на
обезщетение за причинените им от процесното ПТП вреди, но и до момента застрахователят
не бил определил и/или изплатил такова. Ищците считат, че ответникът дължи и лихва за
забава, от датата на изтичането на срока по чл.496, ал.1 КЗ.
Ищците В. А. А. и А. А. А. твърдят, че като пряка причинно – следствена връзка с
процесното ПТП, търпят следните неимуществени вреди – болки и страдания:
Твърдят, че поради внезапната смърт на техния син А. А. за тях са настъпили тежки
вредни последици изразяващи се в душевни и психически болки и страдания. Определят
загубата на сина им като най-тежкия момент в живота си. Не минавало ден, през който да не
тъгуват за детето си. Изключително болезнено приемали внезапната смърт на сина си и тази
травма, считат, че не биха могли да преживеят и преодолеят с времето, тъй като са изгубили
най-скъпия за тях човек – техния син, на когото са разчитали и който е бил тяхната опора в
живота, който се е грижил за тях , помагал е в домакинството и бита, споделял радостите и
тревогите им, за когото са имали бъдещи планове, надежди и мечти.
Ищците твърдят, че раждането на сина им А. е бил един от най-щастливите моменти
в живота им. Бил много желано дете, отгледано с много любов и грижа. След като завършил
образованието си синът им А. започнал работа и помагал за осигуряването на семейния
бюджет и прехраната на семейството. Отношенията между тях били топли и близки,
основани на взаимна обич и привързаност. Между ищците и синът им съществувала много
силно изградена емоционална връзка, поради което той споделял с тях всичките си планове
и цели. Приемал съветите им за всичко, което му предстояло да вземе като решение или да
избира в живота си.
Твърдят, че не са допускали, че може да се случи трагедията, която ги е сполетяла в
живота. Били тотално съкрушени от новината за внезапната смърт на сина си А. и не
2
можели да повярват, че детето им е загинало. И до момента не възприемали и не можели да
преживеят загубата на детето си, в разцвета на младостта му, само на 27 години. Страдали
безутешно за тази загуба, станали затворени и неконтактни, постоянно плачели и скърбели
за сина си. Често посещавали гроба му, непрестанно говорели за него е се връщали с
горчивина към деня на трагичния инцидент.
Ищците твърдят, че страдат от посттравматично стресово разстройство, вследствие
загубата на сина им, нарушен сън и депресия.
Твърдят, че след смъртта на сина им, техният живот загубил смисъл, бил съпроводен
от мъка, отчаяние и печал. Постоянно ги измъчвали натрапчиви мисли и обвинения,
чувствали се безпомощни и не намирали смисъл да живеят.
Препис от исковата молба с доказателствата към нея е изпратен на ответника ЗД „Б.“
АД, който в срока по чл.367, ал.1 ГПК е депозирал писмен отговор чрез пълномощника адв.
А. И. от САК, с който оспорва исковете по основание и размер.
Оспорва да е налице деликт, по силата на който да се ангажира гражданската
отговорност на ответното дружество, като твърди, че липсват доказателства за това, че
уврежданията, за които се претендира от ищците застрахователно обезщетение са в пряка
връзка с процесното ПТП.
Оспорва механизма на ПТП, като счита, че представените по делото доказателства
нямат установителен характер по отношение начина на настъпване на ПТП. Сочи, че в
представения с исковата молба КП за ПТП е описан механизъм, повторен и в и.м., но
твърди, че по делото липсват данни длъжностните лица да са били свидетели на описаните
обстоятелства.
Твърди, че дори и описаният механизъм на ПТП да отговаря на действителните
фактически обстоятелства, то не ставало ясно каква е била причината, поради която водачът
на л.а. „Ауди“, модел „А3“ с рег. №РК3204ВН е навлязъл в лентата за насрещно движение и
впоследствие напуснал пътното платно, и реализирал ПТП с пострадали лица. Твърди, че
това може и да не е в резултат на негово виновно и противоправно поведение.
Ответникът поддържа, че при липса на представена и влязла в сила присъда и без да е
установен механизма на ПТП, не би могло да бъде направен извод, за това кой от
участниците е действал противоправно, както и че без установено противоправно
поведение, не подлежи на приложение презумпцията за вина по чл. 45 ал. 2 ЗЗД, доколкото
вината е субективно отношение към определено противоправно поведение или резултат.
Оспорва изложените от ищеца твърдения относно механизма на ПТП.
Предвид функционалната обвързаност между отговорността за вреди на водача на
МПС и неговият застраховател по полица „Гражданска отговорност“, ответникът оспорва да
е налице осъществен деликтен фактически състав по отношение на всеки от неговите
елементи, в това число противоправното деяние и вина в поведението на водача на МПС лек
автомобил марка „Ауди“, модел „А3“ с рег. №РК3204ВН.
Твърди, че събитието е случайно (чл. 15 НК) за водача на МПС „Ауди“, модел „А3“ с
3
рег. №РК3204ВН, като за него не е била налице обективна възможност да предвиди и
предотврати настъпването на ПТП и вредите от него.
Оспорва твърденията на ищците за търпени вреди, произтекли от непозволено
увреждане.
Ответникът оспорва исковете и по размер, като прекомерно завишени и не
отговарящи на принципа за справедливост.
Твърди, че претендираната от ищците сума от по 200 000 лева, за обезщетяване на
процесиите неимуществени вреди, е прекомерно завишена и не отговоря на закона, ППВС №
4/68 година, икономическата конюнктура в страната към датата на деликта и практика на
ВКС за сходни и дори по - тежки вреди. Сочи, че съгласно т.п. № 7/78 година на ВС т. 9 ,
отговорността на застрахователя е функционална, обусловена от основанията за
отговорността на самия застрахован. Счита, че без всякаква опора в закона и нормалната
житейска логика срещу застрахователите се претендират и присъждат по - големи
обезщетения, отколкото срещу деликвенти физически лица или в други случаи на
отговорност за неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане, въпреки, че за
определяне размера на обезщетението винаги се прилага правилото на чл. 52 ЗЗД и
тълкувателната практика на ВС за прекомерна и неотговаряща на тежестта на травмата и
„икономическата конюнктура” в страната, както и практиката на ВС отразена в ППВС №
4/68 година.
Отделно от това ответникът поддържа, че в случая е съществен въпросът, свързан с
тълкуването и прилагането на чл. 52 ЗЗД и по - конкретно относно критериите, които имат
значение за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди при деликт,
както и относно задължението на съда да обсъди и анализира всички релевантни в тази
връзка обстоятелства и въз основа на съвкупната им оценка да определи паричния
еквивалент на вредите. Сочи, че по правния въпрос са налице задължителни за съдилищата
указания, дадени с ППВС №4/1968 г., които са доразвити с трайната практика на ВКС,
постановена по реда на чл.290 ГПК, според които понятието „справедливост” в нормата на
чл.52 ЗЗД не е абстрактно, а е винаги свързано с преценка на редица обективно
съществуващи, конкретни обстоятелства.
Ответникът излага още, че за да бъде определен справедлив размер на обезщетението
за претърпените от деликт страдания при смърт на близък, от съществено значение са
критериите относно съществуващите приживе отношения между пострадалия и лицето,
което търси обезщетение за неимуществени вреди, интензитета и продължителността на
накърняване на психичната му сфера, както и икономическата конюнктура в страната към
момента на увреждането, обосноваваща обществено-оправданата мярка за справедливост
(решение № 99/08.10.2013 г. по т.д.№ 44/2012 г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 66/03.07.2012
г. на ВКС по т.д.№ 619/2011 г. на ВКС, ТК, II ТО). Счита, че лимитите на застрахователно
покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите
следва да се имат предвид само като ориентир за конкретната икономическа обстановка, при
която е настъпило увреждането, без да представляват самостоятелен критерий за размера на
4
обезщетението (решение № 23/25.03.2014 г. по т.д.№ 1154/2013 г. на ТК, II ТО, решение №
157/28.11.2014 г. по т.д.№ 3040/13 г. на ТК, II ТО и др.). А релевантните обстоятелства
следвало не само да се изброят, но и да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност
(решение № 93/23.06.2011 г. по т.д.№ 566/2010 г„ на ВКС, ТК, II ТО; решение №
158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011 г. на ВКС, ТК, I ТО и др.), за да бъде размерът на
обезщетението надлежно обоснован.
На следващо място ответникът с отговора прави евентуално възражение за
съпричиняване на вредата от страна на наследодателя на ищците като пътник в МПС.
Твърди, че по време на превоза е пътувал без поставен предпазен колан в
противоречие с императивни разпоредби на ЗДвП.
Твърди, че ищецът е получил травмите си при механизъм без поставен предпазен
колан, с аргументи, че при наличието на поставен такъв, същият е щял да го задържи за
седалката и е нямало да получи описаните наранявания.
Твърди, че при правно поставен предпазен колан вредите или е нямало да настъпят,
или са щели да бъдат в значително по-лека степен.
Твърди причинно – следствена връзка между поведението на самия пострадал от една
страна и настъпилите вреди.
Ответникът прави евентуално възражение по чл.78 ал.5 ТПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
В срока по чл.372, ал.1 ГПК, ищците В. А. А. и А. А. А. са подали допълнителна
искова молба, с която са оспорили възраженията на ответника, направени с отговора на
исковата молба.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК ответникът ЗД „Б.“ АД не е представил отговор на
допълнителната искова молба
Софийският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги
обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №68/04.2023г. на
06.07.2023г. на околовръстен път свързващ път II-62 в близост до метанстанция лек
автомобил, марка „Ауди“, модел „А3“ с рег. №РК3204ВН, управляван от П.Р.А. в следствие
на управление с несъобразена скорост, с пътните условия на десен завой при суха настилка,
губи управление върху автомобила и напуска пътното платно в ляво по посока на
движението си, вследствие на което се преобръща няколко пъти извън пътното платно и
реализира ПТП с пострадали лица. На място е починал А. А. А..
Видно от представеното удостоверение за наследници ищците В. А. А. и А. А. А. са
негови родители.
По делото е назначена съдебна-автотехническа, видно от заключението на която се
установява, че на 06.07.2023 година, към 20:35 часа – светлата част на денонощието, при сухо
асфалтово покритие, нормална видимост, по околовръстния път на гр. С., С. област, в частта
5
му между път II-82 и път II-62, в близост до метанстанция, със скорост около 158 километра в
час, в посока от гр. Д., към гр. И. се е движил лек автомобил „Ауди А3” с регистрационен
номер РН 3204 ВН, управляван от П.Р.А. и пътуващ в автомобила на предна дясна седалка А.
А. А..
Платното за движение в този участък било предназначено за двупосочно движение, с две
ленти за движение – по една за всяка посока,, всяка с широчина по 3,65 м., отделени една от
друга с бяла непрекъсната линия „М1”. Надлъжният профил напътя бил в прав, равнинен
участък, след който започвала дясна за посоката на движение на автомобила хоризонтална
крива.
Придвижвайки се по определения по-горе начин, автомобилът навлязъл в зоната на
кривата, при което задната му част се поднесла в ляво, по отношение посоката му на движение
и общо автомобилът, под въздействие на инерционните сили, се придвижил по допирателната
на кривата на завоя, преминал през лентата за насрещно движение и левия банкет и навлязъл в
лявото крайпътно пространство, където се е преобърнал по таван и се е установил в мястото,
където е описан в протокола за оглед на местопроизшествие.
Причини за възникване на ПТП: Траекторията на движение на автомобила, след загубата
на страничната устойчивост, дава основание да се направи извод, че основната причина за
възникване на ПТП, от техническа гледна точка, би следвало да се търси в субективните
действия на водачът на автомобила – П.Р.А., който при избиране на скоростта на движение на
управлявания от него автомобил в зоната на ПТП, не се е съобразил с релефа на местността,
следствие на което е изгубил контрол над управлението на автомобила.
При това условие, мястото на установяване на трупа – „в пространството зад волана”,
дава основание да се твърди, че към момента, непосредствено преди ПТП, пътникът А. А. А.
е бил без поставен предпазен колан.
При извършената проверка в програма „Аудатекс” по рамата на автомобила
-WAUZZZ8LZ11001561, се оказа, че същият е произведен през 2001 година и всички седалки в
него са оборудвани с инерционни предпазни колани.
По делото е назначена медицинска експертиза, от заключението на която, се
установява че пострадалият А. А. А. е получил при ПТП на 06.07.2023г. следните
травматични увреждания:
Тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване на костите на черепния
покрив и черепната основа с разместване на фрагментите.
Контузия на мозъка.
Счупване на костите на лицевия масив вляво с деформация на главата.
Счупване на първо ребро вляво до гръбначния стълб.
Кръвонасядания и охлузвания по главата, шията и гърба.
Двустранна аспирация/вдишване/на кръв.
Смъртта на А. се дължи на тежката несъвместима с живота черепно-мозъчна травма,
която по своя характер представлява високоенергийна травма.
Смъртта е настъпила почти мигновено, което определя и пряката и непосредствена
причинно-следствена връзка между произшествието причиняването на уврежданията и
леталния изход.
Констатираните травматични увреждания се дължат на силни удари съчетани с
притискане с и върху и между твърди тъпи предмети.
По делото се разпита свидетеля Н.П.Н..
6
„Познавам ищците. Приятелски семейства сме от над 30 години. С ищците живеем в
гр. С., в така наречения горен квартал на гр. С., на около 500-600 метра един от друг.
Трагедията на техния син А. ни преобърна живота на 180 градуса. Те не са същите хора.
Имат дъщеря, за която са се вкопчили, но разчитаха основно на техния син. Бяха в добри
отношения с него. Той живееше в тяхната къща. А. си имаше приятелка с тенденция да си
продължат живота. Към момента на трагедията А. живееше с родителите си. Преди
трагедията сме се виждали с В. и А. А.и /майката и бащата на починалия/, тъй като живеем
близо или той минава по нашата улица, понеже сме близо или аз, когато ходя да пазарувам
минавам през тях. Виждаме се, защото обстоятелствата така налагат, държахме връзка.
Малкия А. работеше последно сервитьор или барман в комплекс „Б.ски извор“, ако не се
лъжа, в с. Б. в комплекса на С.П.. След трагедията по-скоро се виждаме с родителите му и си
приказваме, но много рядко си ходим на гости. Те си живеят с трагедията, ходят на работа,
което е добре, защото това ги разсейва малко или много. Вече много рядко си ходим на гости
вече. Като се видим случайно си говорим, в края на краищата постоянно стигаме до
трагедията, която трудно преживяват. Имайки предвид, че е момче и те разчитаха на него.
Мога да кажа само това, което ми е направило впечатление. Те говоря за загиналия А. като за
жив човек. Постоянно, когато говорим за нещо, особено привечер винаги казват „отиваме
при А.“, което ме води на мисълта, че те всеки ден ходят на гробища. Не мога да кажа
доколко ги успокоява това, но мога да гарантирам, че всеки ден ходят до гробищата. Преди
загубата, доколкото мога да кажа от наблюденията ми, семейството се разбираха много
добре, защото бащата и майката разчитаха на него, той беше на 27/28 години. Родителите
му очакваха от него да ги подкрепя, разбираха се много добре, помагаха си.
Не съм видял някакви караници, стълкновения или така нататък, когато съм
присъствал. Разбираха се много добре и разчитаха един на друг.
Не знам за период, в който загиналия А. да е живял извън дома, в който живеят
родителите му. Разбрах за произшествието от синът ми понеже те се познаваха, горе долу на
едни години са. Отидохме с него привечер и видяхме дъщеря им да плаче пред техния дом.
Тя вече беше разбрала за трагедията. След като излязоха придружих бащата на А. до
мястото на произшествието, за да не е сам и да ги подкрепим, доколкото можем. Отидохме
до там. Видяхме колата, която беше смачкана до неузнаваемост, предполагам от това, че се е
премятала. Колата беше сложена така, че страната на пътника, който е бил сочеше към нас.
Вратата беше деформирана, мисля, че капака беше деформиран, отгоре тавана беше силно
деформиран в посока надолу, защото и горния край на вратата беше смачкан. Съпругата ми
остана при В. /майката/, а аз отидох с А. /бащата/. Той в първия момент не можеше да
повярва какво се случва. След това им дадоха успокоителни, за да може да приемат по-леко
нещата, тъй като те бяха в шок. Споменах преди малко, че не се събираме, както преди,
поради простата причина, че когато се съберем и говорим винаги отиваме към случая със
сина им и това е психическа травма според мен, която не спира да се повтаря и заради това
избягваме да се виждаме. Тъй като работя като училищен психолог считам, че ходенето на
работа им действа добре. Към днешна дата те не са същите хора. Понякога В., майката на А.,
7
когато се отдаде на скръбта си не мога да я позная, тъй като те се връщат пак и пак към
случката. Те ходят редовно на гробищата, сутрин и вечер. Към настоящия момент ходят още
на гробища. Сутрин не съм ги виждал, но вечер винаги, когато сме имали някаква работа те
казваха, че отиват до А. и после ще дойдат. “
Страните не спорят по отношение на факта, че лек автомобил, марка „Ауди“, модел
„А3“ с рег. №РК3204ВН е застрахован при ответника ЗД „Б.“ АД по задължителна
застраховка гражданска отговорност към датата на настъпване на ПТП 06.07.2023г.
С молба от 18.09.2023г. ищците В. А. А. и А. А. А. са отправили застрахователна
претенция пред ответника ЗД „Б.“ АД за обезщетение за неимуществени вреди.
С писмо от 12.12.2023г. ответникът ЗД „Б.“ АД ги уведомява, че няма основание за
изплати търсените обезщетения.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка
„Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени
от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на
застрахователя се реализира, чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което
обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от
увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения
за тяхното плащане.
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и
тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай по делото бе установено по несъмнен начин от събраните
писмени и гласни доказателства и от заключението по назначената автотехническа и
експертиза, че на 06.07.2023г. на околовръстен път свързващ път II-62 в близост до
метанстанция лек автомобил, марка „Ауди“, модел „А3“ с рег. №РК3204ВН, управляван от
П.Р.А. в следствие на управление с несъобразена скорост, с пътните условия на десен завой
при суха настилка, губи управление върху автомобила и напуска пътното платно в ляво по
посока на движението си, вследствие на което се преобръща няколко пъти извън пътното
платно и реализира ПТП с пострадали лица. На място е починал возещият се на предна
дясна седалка А. А. А., син на ищците В. А. А. и А. А. А..
8
Травмите на А. А. А. са в причинно-следствена връзка с действията на виновния
водач П.Р.А..
Съдът кредитира заключението на комплексната съдебната автотехническа и
медицинска експертиза, като компетентна, задълбочена и непротиворечива.
Водачът е нарушил чл.20 ЗДвП (1) Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
От това следва несъмнен извод за наличието на обективния и субективния елементи
от общия деликтен фактически състав по чл.45 от ЗЗД: деяние, противоправност на
деянието, вреди, вина, причинно-следствена връзка между деянието на П.Р.А. и
уврежданията, получени от пострадалия А. А. А., довели до неговата смърт. Видно от
разпита на свидетеля Н.П.Н. ищците В. А. А. и А. А. А. са приели много тежко внезапната
загуба на техния си, като към момента на произшествието са съответно на 53г., 62г.
Родителите търпят емоционални болки и страдания с изключителен интензитет и за
продължителен период от време, които според свидетеля Н.Н. още не са преодолени. С оглед
справедливостта и на основание чл.52 ЗЗД за загубата на техния син А. А. А. и за
претърпените неимуществени болки и страдания от В. А. А. и А. А. А. съдът намира, че
справедливото обезпечение е в размер на по 150 000,-лв. за всеки един от тях.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника ЗД "Б." АД за наличие на
съпричиняване. С поведението си пострадалият А. А. А. не е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат. Предпазният колан не би могъл да предотврати получаването на
тежките черепно-мозъчни травми, довели до смъртта на пострадалия при неколкократното
преобръщане на автомобила, довело до смачкването на купето и навлизането му в
пространството на пътника, което се установява от заключението на САТЕ.
Ето защо съдът намира, така определеното обезщетение не следва да се редуцира на
основание чл.51 ал.2 ЗЗД.
Върху така определеното обезщетение ответникът ЗД „Б.“ АД дължи обезщетение за
забава по чл.429 ал.3 КЗ от датата на уведомяването на застрахователя 18.09.2023г. Тъй като
исковите претенции за лихва върху обезщетението за забава се претендират от 20.12.2023г.
същите следва да се присъдят от тази дата.
На адв. П. Д. пълномощник на В. А. А. следва да се присъдят разноски, на основание
чл.78 ал.1 и чл.38 ал.2 ЗА. Минималното възнаграждение съгласно чл.38 ал.2 Закона за
адвокатурата и чл.7 ал.2 т.5 от Наредба №1/2004г. е в размер на 12650,-лв. С оглед на
уважената част от иска следва да се присъдят 9487,50лв..
На адв. П. Д. пълномощник на А. А. А. следва да се присъдят разноски, на основание
чл.78 ал.1 и чл.38 ал.2 ЗА. Минималното възнаграждение съгласно чл.38 ал.2 Закона за
адвокатурата и чл.7 ал.2 т.5 от Наредба №1/2004г. е в размер на 12650,-лв. С оглед на
9
уважената част от иска следва да се присъдят 9487,50лв..
На основание чл.78 ал.3 ГПК ответникът ЗД „Б.“ АД има право на направените
разноски, съответно на отхвърлената част от иска. Ответникът е направил разноски 600,-лв.
САТЕ, СМЕ и 23750,-лв. за адвокатско възнаграждение. На ответника следва да се присъдят
разноски в размер на 6087,25лв.
Съгласно чл.78 ал.6 ГПК ответникът ЗД "Б." АД следва да бъде осъден да заплати на
СОС 12600,-лв. (дължима д.т. в размер на 12000,-лв. и 600,-лв. САТЕ, СМЕ)
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432, Кодекс за застраховането, във връзка с чл.45 ал.1 ЗЗД
и по чл.52 ЗЗД, ЗД "Б." АД с ЕИК., със седалище и адрес на управление гр.С. бул.“Джеймс
Баучер“ №87 да заплати на В. А. А., с ЕГН********** с адрес: гр. С., ул. „Пирин“ №10 по
банкова сметка IBAN BG40 UNCR 7000 1523 *** сумата 150 000,-лв. (сто и петдесет хиляди
лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания, получени
от В. А. А. от загубата на нейния син А. А. А., при ПТП, настъпило на 06.07.2023г. и
наличие на застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица
№BG/02/122003696715, за лек автомобил, марка „Ауди“, модел „А3“ с рег. №РК3204ВН,
ведно със законната лихва върху сумата от 20.12.2023г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за остатъка до пълния предявен размер от 200 000лв..
ОСЪЖДА на основание чл.432, Кодекс за застраховането, във връзка с чл.45 ал.1 ЗЗД
и по чл.497 КЗ, ЗД "Б." АД с ЕИК., със седалище и адрес на управление гр.С. бул.“Джеймс
Баучер“ №87 да заплати на А. А. А., с ЕГН*** с адрес: гр. С., ул. „Пирин“ №10 по банкова
сметка IBAN BG40 UNCR 7000 1523 *** сумата 150 000,-лв. (сто и петдесет хиляди лева),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания, получени от А.
А. А., от загубата на неговия син А. А. А., при ПТП, настъпило на 06.07.2023г. и наличие на
застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №BG/02/122003696715, за
лек автомобил, марка „Ауди“, модел „А3“ с рег. №РК3204ВН, ведно със законната лихва
върху сумата от 20.12.2023г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска за остатъка до пълния предявен размер от 200 000лв..
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК и чл.38 ал.1 т.2 Закона за адвокатурата ЗД
"Б." АД с ЕИК., със седалище и адрес на управление гр.С. бул.“Джеймс Баучер“ №87, да
заплати на адв. П. Д. гр. С. ул.Веслец №3 офис 8 сумата от 9487,50лв. (девет хиляди
четиристотин осемдесет и седем лева и петдесет стотинки), представляващо адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на ищцата В. Александрова А..
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК и чл.38 ал.1 т.2 Закона за адвокатурата ЗД
"Б." АД с ЕИК., със седалище и адрес на управление гр.С. бул.“Джеймс Баучер“ №87, да
заплати на адв. П. Д. гр. С. ул.Веслец №3 офис 8 сумата от 9487,50лв. (девет хиляди
четиристотин осемдесет и седем лева и петдесет стотинки), представляващо адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на ищеца А. А. А..
10
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК, В. А. А., с ЕГН********** с адрес: гр. С.,
ул. „Пирин“ №10 и А. А. А., с ЕГН*** с адрес: гр. С., ул. „Пирин“ №10 да заплатят на ЗД
"Б." АД с ЕИК., със седалище и адрес на управление гр.С. бул.“Джеймс Баучер“ №87
сумата от 6087,25лв. (шест хиляди и осемдесет и седем лева и двадесет и пет стотинки),
представляващо адвокатско възнаграждение и разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 ГПК ЗД "Б." АД с ЕИК., със седалище и адрес на
управление гр.С. бул.“Джеймс Баучер“ №87, да заплати на СОФИЙСКИЯ ОКРЪЖЕН
СЪД гр.С. Бул.“Витоша“ №2 сумата 12600,-лв. (дванадесет хиляди и шестстотин лева),
представляваща държавна такса и разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.С. в двуседмичен срок
връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
11