№145 27.05.2022год. гр. Стара Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в
публично заседание на двадесет и седми май
през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретаря Стефка Христова
и
с участието на прокурора Маргарита Димитрова
като
разгледа докладваното от съдия Г.
Динкова КАН дело № 91 по описа за 2022 год., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Агенция
„Пътна инфраструктура“, гр. София, срещу Решение № 6 от 07.01.2022г.,
постановено по АНД № 1017/ 2021г. по описа на Районен съд - Казанлък, с което е
отменено Наказателно постановление № 000002/ 23.07.2021г., издадено от Началник
отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна
инфраструктура“. В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното
решение в нарушение и при неправилно приложение на материалния и на
процесуалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила – касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с
чл.63в от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния
съд извод, че не е установено и не е доказано по несъмнен начин извършването от
санкционираното лице на вмененото му административно нарушение. Счита, че от
материалите по преписката безспорно се установява, че на посочените в
наказателното постановление дата, място и обстоятелства, е допуснато нарушение
по чл. 179, ал.3 от ЗДвП – управление на ППС по платена пътна мрежа без
заплатена такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата, като санкционираното
лице не е ангажирало каквито и да е било доказателства за оборване на
доказателствената сила по чл.189, ал.9 от ЗДвП на представената справка от
електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за
пътищата. Поддържа, че съдът е допуснал нарушение на правилата за оценка на
доказателствения материал, което е довело до неверни фактически констатации и
съотв. до неправилни правни изводи за недоказаност на санкционираното
нарушение, като твърди, че решението се основава единствено на необоснованото и
недоказано твърдение на жалбоподателя, че не управлявал автомобила на датата и
на мястото на констатираното нарушение. Направено е искане обжалваното съдебно
решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 000002/23.07.2021г.
на Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към
Агенция „Пътна инфраструктура“.
Ответникът по касационната жалба – А.Ш., чрез
пълномощника си по делото, в представеното писмено становище оспорва жалбата
като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в
съответствие и при правилно приложение на закона Казанлъшкият районен съд е
постановил отмяна на Наказателно постановление № 000002/23.07.2021г.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара
Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната
жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и
законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни
основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието
на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в законово
установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и
е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството пред Казанлъшкия районен съд се
е развило по жалба на А.Ш., гражданин на Турция, срещу
Наказателно постановление № 000002 от 23.07.2021г., издадено от Началник отдел
„Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна
инфраструктура“, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 000002/ 20.03.2021г., на основание чл.179,
ал.3 от ЗДвП, на А.Ш. е наложено административно наказание – глоба в размер на
300 лева, за нарушение на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП. Административнонаказателното
обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 20.03.2021г., в 11.40 часа на път I – 5 км.
209+500, в посока гр. Стара Загора, след извършена проверка е установено, че А.Ш.
е управлявал лек автомобил с рег. № ****, за който е дължима, но незаплатена
такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата на дата 16.03.2021г. в 0:14:20
часа по път I – 5 км. 199+527, пътен участник 5 – Казанлък – Тулово, като
извършеното нарушение е установено чрез справка в електронната система за
събиране на пътни такси от контролно устройство с идентификатор № 20582, при
генериран доказателствен запис в системата по чл.167а, ал.3 от ЗДвП.
С обжалваното решение Казанлъшкият районен съд
е отменил наказателното постановление, по съображения за неговата материална
незаконосъобразност. След преценка на събраните по делото доказателства и
установената въз основа на тях фактическа обстановка съдът е приел, че ако и извършването
на нарушението /движение на пътно превозно средство по път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, без да е заплатена пътна такса по чл. 10, ал.
1, т.1 от ЗП според категорията пътно превозно средство/, да е
доказано по несъмнен начин, липсват доказателства за авторството на извършеното
нарушение, а именно че на посочените в наказателното постановление дата, място
и обстоятелства, санкционираното лице А.Ш. е управлявало МПС с рег. № ****, без
да изпълни задължението си по чл. 139, ал.6 от ЗДвП, като основание за налагане
на административна санкция по чл.179, ал.3 от ЗДвП.
Решението на Казанлъшкия районен съд е
постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.
Фактически, правно и доказателствено обоснован
е направеният от въззивния съд извод, че извършването от санкционираното лице
на вмененото му административно
нарушение, не е доказано по безспорен и несъмнен начин. Изложените в
обжалваното решение в тази връзка мотиви изцяло се споделят от касационната
инстанция и не е необходимо да бъдат повтаряни, при прилагането на чл.221,
ал.2, изр. второ от АПК. Несъстоятелно е
твърдението на касатора, че в тежест на санкционираното лице е било да докаже
твърдението си, че не то е управлявало
автомобила на посочените в съставения АУАН и в издаденото въз основа на
него НП като дата, час и място на извършване на нарушението. В тежест на
наказващия орган е да установи и докаже при условията на пълно главно доказване
не само факта на извършено административно нарушение, но и самоличността на
нарушителя и неговата вина. В случая, макар по безспорен и несъмнен начин да е
доказано, че на дата 16.03.2021г., в 0:14:20 часа, по път I – 5 км. 199+527,
пътен участник 5 – Казанлък – Тулово, е установено движение на лек автомобил с
рег. № ****, собственост на А. А. И., по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, без да е заплатена пътна такса по чл. 10, ал.
1, т.1 от ЗП, по никакъв начин не е доказано, че на посочените дата,
час и място, автомобилът, при движението на който е допуснато нарушението, е
бил управляван от А.Ш.. Доколкото субект на задължението по чл.139, ал.6 от ЗДвП, респ. субект на отговорността по чл.179, ал.3 от ЗДвП, е водачът,
управлявал ППС без заплатена пътна такса, санкциониращият
орган е следвало да установи и докаже по несъмнен и безспорен начин не само
обективните, но и субективните признаци на административнонаказателния състав
по чл.179, ал.3 от ЗДвП, вкл. авторството на деянието. В случая това не
е сторено. В съставения АУАН нарушението се сочи за установено от справка в
електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за
пътищата. Доказателствената сила на тази
справка, по аргумент от чл.189е, ал.9 във вр. с ал.8 от ЗДвП, обаче обхваща единствено отразените
в справката данни за обстоятелствата относно мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство,
както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и
наличие или липса на заплащане на дължимите такси т.е доказателствената сила на
справката от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от
ЗП, не обхваща авторството на деянието. В този смисъл соченото от касатора
„непредставяне на доказателства, оборващи справката от електронната система“, е
абсолютно ирелевантно за доказаността на административнонаказателното обвинение
от гл.т на извършителя на нарушението и респ. субекта на отговорността.
Съответно съставения въз основа на справката по чл.189е, ал.8 от ЗДвП акт за
установяване на административно нарушение, не може да бъде доказателство за
това кое лице, в качеството му на водач на ППС, е извършило санкционираното
нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП. Следва да се отбележи и че с презумтивната
материална доказателствена сила на АУАН е обвързан единствено
административнонаказващият орган - при преценката си дали да се издаде НП
органът се основава на фактическите констатации в АУАН, които при условията на
чл. 189, ал. 2 от ЗДвП и в рамките на производството по налагане на административни
наказания, се считат за верни до доказване на противното. По силата на чл. 14,
ал. 2 от НПК във връзка с чл. 84 ЗАНН, в съдебното производство тези
констатации нямат обвързваща доказателствена сила. Отделно от това по аргумент
от разпоредбите на чл. 52, ал.4 и чл.53, ал.2 от ЗАНН, наказващият орган има
задължението да провери съставения АУАН с оглед неговата законосъобразност и
обоснованост и да прецени събраните доказателства, като издаде НП само ако е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина. В случая очевидно наказващият орган не е изпълнил
тези си задължения преди издаването на НП № 000002/ 23.07.2021г. – по
преписката липсват каквито и да е било данни, още по-малко доказателства дори и
като индиция, че на 16.03.2021г. в 00:14 часа по път I – 5 км.199+527, пътен
участник 5 – Казанлък – Тулово, именно А.Ш. е управлявал л.а с рег. № ****, за
който е дължима, но незаплатена такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП т. е че е
извършител на вмененото му нарушение. Противно на твърдяното от процесуалния
представител на касатора, нито в съставения АУАН, нито в друг по документ по
преписката, е налице обективирано от А.Ш. изявление, че на 16.03.2021г. в 00:14:20
часа по път I – 5 км. 199+527, е управлявал л.а с рег. № ****, собственост на А.
А. И. Нито обстоятелството, че А. Ш. е подписал съставения АУАН без възражения,
нито обстоятелството, че лицето не е подало писмено възражение по чл.44, ал.1
от ЗАНН, могат да бъдат разглеждани като доказателства, потвърждаващи
самоличността на нарушителя и неговата вина. Правоприлагането по принцип, и в
частност административнонаказателното такова, не може да почива на
предположения, поради което е недопустимо поради неупражняването на процесуални
права от привлеченото към отговорност лице да се презюмира или да се приеме за
доказано авторството на съставомерното изпълнително деяние.
Предвид гореизложеното обосновано, от гл.т на
доказателствата и правилно от гл.т на закона Казанлъшкият районен съд е приел,
че не е доказано административнонаказателното обвинение за извършено от А.Ш.
нарушение на чл. 139, ал.6 от ЗДвП, като основание за налагане на санкция
по чл.179, ал.3 от ЗДвП.
Неоснователно е и въведеното като касационно основание
по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК възражение за допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила по см. на чл.348, ал.3, т.1 – т.4 от НПК. При формиране
на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не са установени
порочни действия на въззивния съд. съотв. не са констатирани порочни
съдопроизводствени действия при разглеждане на делото и постановяване на
съдебното решение. Противно на твърденията на касатора, въззивният съд не е
допуснал нарушение на правилата за разпределението на доказателствената тежест,
за оценка и проверка на доказателствения материал.
С оглед на изложените съображения съдът намира
че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното
решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно
приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да
бъде оставено в сила.
Предвид изхода на делото искането на ответника
по касация за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като
на основание чл.63д от ЗАНН Агенция „Пътна инфраструктура“ следва да бъде
осъдена да заплати на А.Ш. сумата от 300 лева, представляваща договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат за осъществено процесуално
представителство в касационното производство по Договор за правна защита и
съдействие от 21.04.2022г.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 221,
ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 6 от 07.01.2022г., постановено по АНД № 1017/
2021г. по описа на Районен съд – Казанлък.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна
инфраструктура“, БУЛСТАТ *********, седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“Македония“ № 3, да заплати на А.Ш., ЛНЧ **********, с адрес: ***, сумата
от 300 /треста/ лева, представляваща направени разноски пред касационната
инстанция.
Решението не подлежи на обжалване
и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.