Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик, 18.06.2020г.
В И
М Е Т О Н А
Н
А Р О
Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на четвърти
юни, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков
При секретаря
Десислава Буюклиева и в присъствието на прокурора ………, като разгледа
докладваното от съдия Д. Чардаков гр.д.№123/2020г. по описа на съда и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.150 вр. чл.143 СК.
Ищцата Д.Л.В., малолетна, род. на
***г., действаща чрез майка си И.А.В., твърди, че ответникът Л.К.В. е неин
баща. Поддържа, че родителите й са разведени със съдебно решение №177 от
07.10.2013 по гр.д.№3099/2013г. на РС – Пазарджик, с което ответникът е осъден
да й дава месечна издръжка в размер на 80лв. Твърди, че са настъпили
обстоятелства, налагащи увеличаване на издръжката – пораснала, увеличили се
разходите й за храна, облекло, образование и извънучилищни занимания. Увеличил
се нормативно заложеният минимален размер на издръжката. Иска се от съда да
постанови решение, с което да увеличи присъдената издръжка от 80 лв. на 220лв.
/след допуснато изменение на иска в съдебно заседание/, считано от подаването
на исковата молба в съда на 20.01.2020г. до настъпването на обстоятелства за
прекратяване или изменяване на издръжката, ведно със законната лихва за забава
върху всяка просрочена вноска. Твърди че ответникът може да дава поисканата
издръжка, тъй като има високоплатена работа. Сочи доказателства. Претендира
разноски.
Ответникът не оспорва да е баща
на ищцата, както и че е осъден да й заплаща месечна издръжка от 80лв. Оспорва
иска при твърдение, че не е налице промяна в обстоятелствата, при които
първоначално е била определена издръжката. Твърди, че не може да дава повече,
тъй като има заболяване на сърцето, грижи се за болната си майка и връща банков
кредит. Поддържа, че редовно дава на детето пари и му прави подаръци.
Районният съд, като прецени
твърденията на страните и събраните по делото доказателства, прие от фактическа
и правна страна следното:
Искът по чл.150 от СК е допустим като
предявен от лице по чл.143, ал.2 СК, имащо право на издръжка, срещу задълженият
да я дава родител.
За уважаването на иска ищецът
следва да докаже, че ответникът е негов родител, който е осъден да го издържа,
наличието на промяна в обстоятелствата, налагаща увеличение на вече присъдената
издръжката, както и способността на ответника да я заплаща в претендирания
размер.
В тежест на ответника е
да установи положителния факт на изпълнение на задължението за даване на
издръжка в претендирания размер, евентуално наличието на обстоятелства, които
му пречат да плаща поисканата издръжка.
При така разпределената
доказателствена тежест съдът намира иска за основателен.
По своето правно естество
задължението за издръжка е установено от закона строго лично и безвъзмездно
задължение, основано на семейна връзка, по силата на което членове от семейството
доставят средства за съществуване на други нуждаещи се членове на същото
семейство. Едно от основните задължения за издръжка е задължението за издръжка
на децата от техните родители. Същото в основата си е морално задължение, което
следва да се изпълнява доброволно и което законът е уредил в чл.143, ал.2 от СК. Съгласно цитираната разпоредба
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца безусловно,
независимо от това дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Разпоредбата на чл.142, ал.1 от СК предвижда размерът на
издръжката да се определя в зависимост от нуждата на децата и възможностите на
родителите.
По делото няма спор, че ответникът е
баща на малолетното дете Д.Л.В., родено на 20.112006г., както и че с решение от
07.10.2013г. по гр.д. №3099/2013г. по описа на ПРС, бащата е осъден да заплаща
месечна издръжка на детето в размер на 80лв. Вярно е твърдението в исковата
молба, че от осъждането до настоящия момент е изминал дълъг период от време,
през който съществено са променени социално-икономическите условия на живот в
страната. Основен критерий за това е обстоятелството, че минималната работна
заплата е нараснала от 310лв. на 610лв. Последното представлява ново
обстоятелство по смисъла на чл.150 от СК, тъй като пряко влия върху минималния
размер на издръжката за едно дете, предвиден в чл.142, ал.2 от СК.
Безспорно е, че през тези години детето
е пораснало, което обективно е довело до увеличаване на необходимите средства
за храна, облекло и задоволяване на неговите културни и социални потребности.
По делото е представена служебна бележка от Средно училище „Ал. Иванов - Чапай“,
гр.Б., от което е видно, че през учебната 2019/2020г. същото е ученик в * клас.
Видно от показанията на св.К. В. и св.с.ц., детето посещава платен курс по немски
език и платена школа по танци. Освен това се нуждае от дентално лечение за
корекция на зъбите, което не се покрива напълно от здравната каса. Майката изпитва
затруднения при осигуряването на необходимите средства. Принудена е да работи в
чужбина, далече от детето, за да може да го издържа. Разчита на помощ от
родителите си.
От горните обстоятелства е видно, че са
нараснали разходите за прехрана, облекло, здравеопазване, учебни пособия и извънкласни
дейности на детето, за чието покриване следва да се ангажира адекватна
отговорност и от другия родител.
Видно от представената по делото
служебна бележка, ответникът работи по безсрочно трудово правоотношение при
работодателя „Коловаг“ АД, гр.С.и получава нетно трудово възнаграждение около
2200лв. на месец. Не издържа други деца. Представил е доказателства, че има
парично задължение към банка, произтичащо от договор за потребителски кредит, но
липсват доказателства за размера на месечната погасителна вноска. По тази
причина съдът не може да прецени относителната тежест на това задължение и дали
то затруднява съществено ответника да дава поисканата издръжка. Последният е
представил и доказателства за влошено здравословно състояние на жена, за която
твърди, че е негова майка, но липсват доказателства за такава роднинска връзка,
както и че ответникът е финансово ангажиран към болната.
Съобразявайки
така установената нужда от издръжка и възможностите на ответника до я дава,
съдът намира, че исканото увеличение се явява основателно в предявения размер
от 220лв. Увеличената издръжката се дължи от предявяване на иска до настъпване
на законни причини за изменяването или прекратяването й, ведно със законната лихва
за забава върху всяка просрочена вноска до нейното плащане.
Ищецът претендира разноски и представя
доказателства да е направил такива в размер на 300лв. – платено адвокатско
възнаграждение, които следва да му се присъдят.
На основание чл.78, ал.6 вр. чл.69, ал.1, т.7 ГПК
вр. т.1 от Тарифата за ДТ, събирани от съдилищата по ГПК, ответникът дължи ДТ
върху увеличението на издръжка в размер на 201,60лв.
С оглед императивната разпоредба на чл.242, ал.1 ГПК
следва да се допусне предварително изпълнение на решението.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
УВЕЛИЧАВА издръжката, определената със съдебно решение от 07.10.2013г. по гр.д. №3099/2013г.
по описа на РС - Пазарджик, като увеличава същата от 80лв. на 220лв. и ОСЪЖДА Л.К.В., ЕГН ********** *** да заплаща на малолетното си дете
Д.Л.В. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител И.А.В. с
ЕГН ********** *** месечна издръжка в размер на 220лв., считано от 20.01.2020г.
до настъпването на причина за изменяването или прекратяването на издръжката, ведно
със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА Л.К.В., ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен
съд – гр.Пазарджик ДТ в размер на 201,60лв.
ОСЪЖДА Л.К.В., ЕГН ********** да заплати на Д.Л.В. с ЕГН **********,
чрез нейната майка и законен представител И.А.В. с ЕГН ********** съдебни
разноски в размер на 300лв.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението.
Решението подлежи на обжалване
пред Пазарджишкия окръжен съд в 2-седмичен срок, считано от 18.06.2020г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: