№ 1066
гр. Бургас, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20232100501391 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Подадена е въззивна жалба от К. Д. Д., ЕГН **********, с адрес гр. П.,
ул. „П. К. Я.“, № **, чрез процесуален представител адв. Радостин Станчев,
срещу решение № 143/21.06.2023 год. по гр.д.№ 751/2022 год. по описа на
Поморийския районен съд, с което е отхвърлен иска на К. Д. Д., ЕГН
**********, с адрес гр. П., ул. „П. К. Я.“, № **, със съдебен адресат в
гр.Бургас, ул. „Хан Крум”, № 38, ет.1 – адв. Радостин Станчев, против Н. Г.
Г., ЕГН **********, с адрес гр. С., кв.„С.“, ул. „А. Н. Л.“, № **, вх. *, ет. *,
ап. *, със съдебен адресат в гр.Бургас, ул. „Трайко Китанчев“, № 22, ет.1 –
адв. Маргарита Александрова и Г. Н. Г., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул.
„И. В.”, № **, за осъждане на ответниците да предадат на ищеца
владението върху поземлен имот с идентификатор 57491.16.236 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Поморие и да
преустановят действията, с които нарушават владението, осъден е К. Д.
1
Д., ЕГН **********, да заплати на Н. Г. Г., ЕГН **********, сума в размер
1200 лв., представляваща разноски по делото, и е оставено без уважение
искането на К. Д. Д., ЕГН **********, за присъждане на разноски по делото.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно
като постановено при съществени процесуални нарушения и необосновано.
Твърди се, че решението е в противоречие със събраните по делото
доказателства и при неправилната им преценка. Твърди се, че съдът не е имал
основание за некредитиране на показанията на свидетелите М. и Ж. и не е
следвало да кредитира показанията на свидетеля К.. Сочи се, че от събраните
по делото доказателства, включително влязлото в сила решение по в.гр.д.
№1489/2021 год. на БОС, се установяват твърденията на ищеца, че е имал
качеството владелец през шестте месеца преди отнемане на владението му на
процесния имот от ответниците. Отрича се твърдението на ответниците, че
след като са закупили процесния имот им е било предадено владението върху
него. В този смисъл е извършено позоваване на решението на съда в
производството развило се във връзка с обжалване на действия на ДСИ по
изп. дело № 64/2021 год. за въвод на ответниците в имота, които по жалба на
настоящия ищец са отменени, тъй като е прието, че той е владелец на имота.
Твърди се, че право на собственост на ответниците върху имота не е пречка за
уважаване на иска, доколкото със защитата по чл.75 от ЗС, ищецът в
качеството на владелец, може да се брани и срещу лицата легитимиращи се
като негови собственици. Направено е искане за отмяна на обжалваното
решение, за уважаване на предявения иск и за присъждане на съдебните
разноски за двете съдебни инстанции.
В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Г. Г. чрез
процесуален представител адв. Маргарита Александрова, в който са изложени
подробни съображения за нейната неоснователност и за правилност на
обжалваното решение. Твърди се, че ищецът не е установил качеството си на
владелец или държател на процесния имот, а изводите на районния съд в този
смисъл са мотивирани и правилни. Извършен е анализ на събраните по делото
доказателства, на базата на които се твърди обоснованост на изводите на съда
относно некредитиране на свидетелските показания на свидетелите Ж. и М..
Твърди се, че както ищецът по делото, така и негови роднини са е опитвали да
си присвоят процесния имот, като настоящото дело е поредният опит за това,
извън неправомерните действия като отправяни заплахи и сключване на
2
фиктивни договори за наем. Направено е искане за потвърждаване на
обжалваното решение и за присъждане на съдебните разноски.
В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Н. Г. чрез
процесуален представител адв. Маргарита Александрова, в който са изложени
подробни съображения за нейната неоснователност и за правилност на
обжалваното решение. Твърди се, че ищецът не е установил качеството си на
владелец или държател на процесния имот, а изводите на районния съд в този
смисъл са мотивирани и правилни. Твърди се, че категорично е опровергана
версията на ищеца, че е оградил имота още през 2005 год. и от тогава го
владее. Извършен е анализ на събраните по делото доказателства, на базата на
които се твърди обоснованост на изводите на съда относно некредитиране на
свидетелските показания на свидетелите Ж. и М.. Сочи се неотносимост на
решението по в.гр.д.№1489/21 год. на БОС, тъй като въводът е отменен на
формално основание от съда, а не защото е прието, че ищецът е владелец на
имота. Твърди се, че Н. Г. упражнява владението върху процесния имот от
момента на придобиването му чрез покупка, в какъвто смисъл правилно съдът
е кредитирал показанията на свидетеля К., поради което претенцията на
ищеца е недоказана и правилно е била отхвърлена. Твърди също, че както
ищецът по делото, така и негови роднини са се опитвали да си присвоят
процесния имот, като настоящото дело е поредният опит за това, извън
неправомерните действия като отправяни заплахи и сключване на фиктивни
договори за наем. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното
решение и за присъждане на съдебните разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, от името на легитимирано лице,
срещу акт на районния съд, който подлежи на въззивно обжалване, поради
което Е ДОПУСТИМА.
С обжалваното решение Поморийският районен съд се е произнесъл по
искова претенция с правно основание чл.75 от Закона за собствеността.
В открито съдебно заседание на въззивния съд страните чрез
процесуалните си представители поддържат изразените становища и
исканията за присъждане на съдебни разноски.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и
правна страна:
3
Обжалваното решение е постановено от компетентен съд в рамките на
правомощията му, по допустима искова претенция, поради което е валидно
и допустимо.
Ищецът К. Д. Д. е предявил пред Поморийския районен съд иск против
ответниците Н. Г. Г. и Г. Н. Г.-б. на първия ответник, двамата от гр. П., за
защита на владение на поземлен имот с идентификатор 57491.16.236 по КККР
на гр.Поморие. Ищецът твърди, че от 2005 год. и до момента на предявяване
на иска на 28.11.2022 год. осъществява непрекъснато владение върху имота.
Твърди, че имотът е бил ограден с масивна желязна ограда, като на 05.10.2022
год. ответниците със самоуправни действия нарушили владението му,
разрушили част от изградената от него ограда и започнали да изграждат друга
ограда. Твърди, че първият ответник е отстранен от имота съгласно решение
по в.гр.д.№1489/2021 год. на БОС. Заявено е и оспорване на правата на
собственост на първия ответник върху имота. Направено е искане за
осъждане на ответниците да предадат на ищеца владението върху поземлен
имот с идентификатор 57491.16.236 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Поморие и да преустановят действията, с които нарушават
владението му. Ищецът е поддържал иска, ангажирал е доказателства.
С подадените от ответниците писмени отговори същите са оспорили
твърденията на ищеца за осъществявано владение върху процесния имот,
сочили са факти и обстоятелства изключващи владението на ищеца върху
имота, направили са искания за отхвърляне на претенциите на ищеца,
ангажирали са доказателства.
От представения по делото н.а. № **/29.01.**** год.. по дело №10/2021
год. на нотариус №289, се установява, че ответникът Н. Г. Г. е придобил
собствеността върху процесния имот представляващ поземлен имот с
идентификатор 57491.16.236 по КККР на гр.Поморие, м. «Кротирия», от 2019
кв.м. с трайно предназначение на територията: земеделска земя, с начин на
трайно ползване, за друг курортно рекреационен обект, с номер по предходен
план 016236, чрез покупка от наследниците на А. М. М. /поч. на 01.02.2017
год./, на когото приживе е била възстановена собствеността върху имота по
реда на ЗСПЗЗ.
От представените с отговорите на ответниците писмени документи се
установява, че приживе между първоначалния праводател на ответника Н. Г.
4
– А. М. М. /поч./ и дружество управлявано от разпитания като свидетел по
делото Д. Г. Ж., с наименование „Уни пропърти мениджмънт“ООД, на
28.01.2009 год. е бил сключен предварителен договор, съгласно който е
договорено закупуване на процесния имот от дружеството срещу задължение
за изграждане на сграда с множество самостоятелни обекти в имота, част от
които да станат собствени на А. М.. По делото е установено по безспорен
начин, че върху съседен на процесния имот, е била възстановена собственост
по ЗСПЗЗ за родственици на настоящия ищец. След разпоредителни сделки с
родствениците на ищеца по делото за този съседен имот, през 2005 год. върху
него е започнало строителство и е изграден комплекс „Марина Холидей“
менажиран от дружеството, чиито управител е разпитания като свидетел по
делото Д. Г. Ж.. До сключване на окончателен договор не се е стигнало, като
в изпратената през 2015 год. от страна на дружеството представлявано от Д.
Ж. до праводателя на ответника Н. Г.-А. М. нотариална покана се съдържа
изявление на управителя Ж., че за времето за което са водени дела, с които се
е оспорвало правото на собственост на М., владението на имота
осъществявано от дружеството, е било отнето.
Видно от съдържанието на решение №1172/28.06.2017 год. по дело №
2535/2016 год. на АС-Бургас и другите представени доказателства,
праводателят на ответника Н. Г.-А. М. е констатирал през 2015 год., че в
процесния имот от източната му страна, търговско дружество „Уни пропърти
мениджмънт“ООД, чиито управител е разпитания като свидетел Д. Ж. е
изградило метална врата, като е затворило имота откъм пътя представляващ
граница на имота. С твърдението, че тези действия му пречат да ползва
собствения си имот, праводателят на ответника е поискал издаване на заповед
за премахване на незаконно изграденото, като такава заповед е била издадена
– РД-16-1148/28.11.2016 год. на кмета на Община- Поморие – представена по
делото. Заповедта е била обжалвана, включително от настоящия ищец, но
жалбата е била отхвърлена от административния съд. В развилото се
производство по инстанционен контрол, съгласно решение №2446/22.06.2018
год. по адм.дело № 9017/2017 год. по отношение на настоящия ищец е прието,
че няма активна процесуална легитимация за обжалване на заповедта, тъй
като не се установява той да е собственик на изградената врата или
извършител на строежа й, поради което решението на АС-Бургас е обезсилено
и производството е прекратено. Като последица, посочената по-горе
5
заповед, издадена срещу дружеството „Уни пропърти мениджмънт“ООД
за извършено незаконно строителство в процесния имот, чиито
управител е разпитания като свидетел Д. Ж., е влязла в сила. Въз основа
на заповедта може да се приеме, че не ищецът, а дружеството „Уни пропърти
мениджмънт“ООД е изградило металната врата в процесния имот – т.е. е
извършвало към 2015 год. фактически действия в процесния имот, на които
праводателят на ответника по делото се е противопоставил.
С решение № 71/13.05.2010 год. по гр.дело № 484/2009 год., по описа на
РС-Поморие, потвърдено с решение № І-9/08.02.2011 год., по в.гр.дело №
1149/2010 г., по описа на Бургаския окръжен съд – влязло в сила, е отхвърлен
иска на А. Г. Д. за приемане за установено по отношение на праводателя на
ответника - А. М. М., че А. Г. Д. е собственик по давност на процесния имот и
за отмяна на нотариалния акт легитимиращ М. като собственик, в частта
относно процесния имот. От мотивите на решенията се установява, че А.
Г. Д. е роднина по съребрена линия от трета степен /л./ на настоящия
ищец К. Д. Д., който в този процес е имал качеството на свидетел и е
свидетелствал в подкрепа на твърденията на л. си, че тя е собственик по
наследство и давност на процесния имот, в резултат на владение
осъществявано лично от нея и чрез трети лица – родственици, между които и
настоящия ищец К. Д.. Като свидетел по това дело е бил разпитан и
разпитания пред настоящия съд свидетел М.. В решението на районния съд
са цитирани негови свидетелски показания относно процесния имот.
Пред районния съд по това дело свидетелят е казал „знам, че това място е
на л. му, защото той ми е казал … от К. знам, че имотите са на л. му А.“.
Съдът е приел, че не е установено че А. Г. Д. лично или чрез своите
родственици, между които и ищеца по настоящото дело К. Д., е упражнявала
фактическа власт върху имота в продължение на 10 години, а след
възстановяването на имота по реда на ЗСПЗЗ в полза на А. М. М. през 1994
год. последният не е престанал да афишира собствеността си пред трети лица
и да предприема всякакви фактически и правни действия по отношение на
имота – трасиране, изготвяне на ПУП-ПРЗ и промяна на предназначението на
имота. В този смисъл по настоящото дело са събрани и преки доказателства –
представена е техническа документация във връзка с промяната на статута на
имота и изработването на ПУП-ПРЗ за него от страна на праводателя на
ответника Н. Г.- А. М. М..
6
С решение № 119/07.06.2013 год., по гр.дело № 59/2012 год., по описа
на РС – Поморие, потвърдено с решение № І-151/29.10.2013 год., по в.гр.дело
№ 1602/2013 г., по описа на Бургаския окръжен съд, недопуснато до
касационно обжалване с определение №123/26.02.2014 год. по гр.д.№410/2014
год. на ВКС, 1-во г.о е отхвърлен иск на С. К.ова Д.а за приемане за
установено по отношение на А. М. М., че С. К.ова Д.а е собственик по давност
на процесния имот и за отмяна на нотариалния акт легитимиращ М. като
собственик, в частта относно процесния имот. От мотивите на решенията е
посочено, че С. К.ова Д.а е м. на ищеца К. Д. Д., който е разпитан в това
производство в качеството на свидетел в подкрепа на твърдението на м.
си, че тя е собственик на процесния имот, тъй като го е придобила по
давност, като владението на имота е осъществявано и чрез него.
Съдилищата по делото не са дали вяра на свидетелските показания на
ищцовите свидетели, включително на настоящия ищец.
След придобиване на собствеността от ответника Н. Г. с покупката
обективирана в н.а. № **/29.01.**** год.. по дело №10/**** год.. на нотариус
№289, през м.03.2021 год. собственикът Н. Г. е предприел действия по
трасиране на процесния имот - в този смисъл е представен протокол за
извършено трасиране от 05.03.2021 год. Видно от представената нотариална
покана от Н. Г. до К. Д., връчена му на 10.05.2021 год., на следващия ден след
трасирането Н. Г. е констатирал, че К. Д. е сложил ограда от западната и
северната страна на процесния имот по точките на трасирането, като е
бил поканен от собственика за разговор за доброволно уреждане на
отношенията и премахване на оградата. Н. Г. е констатирал също, че на
граничещия с процесния имот полски път, настоящият ищец непосредствено
след трасирането е поставил и метална врата. След молба на Н. Г. до Община-
Поморие, в която е посочено, че по този начин се препятства достъпа до
собствения му имот, съгласно констативен акт от 11.03.2021 год.
служители на общината са премахнали „врата представляваща част от
метална ограда“, като е отразено, че К. Д. е собственик на търговски
обекти в „Марина холидей клуб“ и вратата е прибрана за съхранение от
нейния собственик К. Д. Д. в собствено складово помещение.
Относно поставянето на метална врата и частична ограда от страна на
К. Д. през м.03.2021 год. и в подкрепа на обективираното в писмените
7
документи представени по делото са и свидетелските показания на
свидетелката Г. Г.а-с. на ответника Н. Г., която сочи, че това е направено от К.
Д. през 2021 год., веднага след трасирането на имота от геодезист нает от Н..
Свидетелката сочи, че оградата е била премахната от Н., чрез наета фирма
през м.05.2021 год., като при премахването е била извикана полиция от
няколко души, които дошли по посока от „Марина Холидей“. Свидетелката
лично е присъствала при премахването на частичната ограда. Сочи, че след
като Н. представил документа си за собственост на полицаите, той и К.
подписали протокол, че мрежата от оградата ще бъде върната на К.. Тогава К.
помолил Н. и свидетелката Г.а да оставят мрежата пред гаражите на „Марина
Холидей“, каквото те направили. В съответствие със соченото от
свидетелката Г.а е представения по делото протокол от 22.05.2021 год.,
подписан от ищеца и първия ответник и неоспорен, от който се
установява, че 86 метра оградна мрежа заедно с тръбите е била предадена
от Н. Г. на К. Д. на тази дата.
В представения по делото отговор на поканата на първия ответник
връчена на ищеца на 10.05.2021 год., К. Д. е посочил, че оспорва
собствеността на Н. Г. като твърди, че процесният имот е бил собствен на
неговия дядо Ж. Р., че винаги той и другите наследници на неговия дядо се
считали имота за свой и са го владели, поради което е отрекъл
собственическите права на ответника Н. Г. с твърдение, че е придобил имота
от несобственик. Посочено е, че спорът следва да се реши от съда.
Н. Г. се е снабдил със заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу
наследници на бившия собственик А. М. М., за предаване на процесния
имот. Образувано е изпълнително дело № 64/2021 год. на ДСИ при РС-
Поморие, по което на 28.07.2021 год. е извършен въвод във владение на Н.
Г. Г.. В представения по делото протокол за въвод е отбелязано, че на въвода
е присъствало вещо лице Е. К. - разпитан като свидетел по настоящото дело,
което е извършило трасиране на четири точки на имота.
През м.09.2021 год.Н. Г. е предприел действия за изготвяне и
одобряване на инвестиционен проект за ограда на процесния имот- в този
смисъл са представени договор за възлагане на архитектурен проект и
инвестиционен проект.
По делото е представено влязло в сила решение №81/27.01.2022 год. по
8
в.гр.д.№1489/2021 год. по описа на Бургаския окръжен съд, с което в
производство по чл.435, ал.5 от ГПК, по жалба на настоящия ищец К. Д. Д. са
отменени действия на ДСИ при РС-Поморие по въвод във владение на
ответника Н. Г. в процесния имот извършен на 28.07.2021 год. Решението
е базирано на свидетелски показания на разпитаните и пред настоящия съд
свидетели Ж. и М..
Съгласно показанията на свидетеля Е. К. – без родство със страните, но
познаващ добре имота, тъй като го е трасирал много пъти /разпитван като
свидетел и при водените дела от родствениците на ищеца срещу праводателя
на ответника/ през лятото на 2021 год. е бил нает от Н. Г. да извърши
трасиране на процесния имот, като е отишъл на място с Н. Г. и съдебен
изпълнител. Сочи, че имотът е представлявал затревена площ - поляна, като в
единия край имало детска площадка с люлки /съоръжения поставени от Е. Г.
– разпитан като свидетел, който по твърдение на ответниците и на свидетеля,
и представени по делото договори за наем, е бил наемател на процесния имот
по договори сключени от Г. със собственика Н. Г./. Свидетелят сочи, че и
преди е извършвал трасиране на имота но по молба на предишния собственик
А. М., а след смъртта му – по молба на наследниците на М.. Свидетелят сочи,
че охраната на съседния хотел се намира в будка до процесния имот. Хора от
охраната излизали от будката или от хотела при трасирането, но в
очертанията на процесния имот хора не е имало. Когато отишли да трасират
със съдебен изпълнител имотът не бил цялостно ограден – имало ограда само
откъм асфалтовия път, който отива към Винпром.
Свидетелят Е. Г.-б. на ответника Н. Г., твърди, че е бил наемател на
процесния имот, но не е успял да реализира намеренията си при наемане на
имота за ползване на атракциони, като сочи, че в началото на 2021 год.е
посетил имота с Н. и го харесал за детски атракции, след което подписали
договори за наем. Когато сключили първия договор /представен по делото с
дата м.04.2021 год./ на място имало една ограда. През м.05.2021 год.
свидетелят и Н. отишли да премахват оградата, но се появили непознати
лица, включително ищеца по делото, които извикали полиция. След като
полицаите си заминали, те продължили да махат оградата, която била във
формата на буквата „г“ и представлявала колчета и мрежа. Оставили я на
земята за да си я прибере този, който я е поставил. През м.10.2022 год. в
процесния имот започнали да монтират ограда на Н.. Свидетелят сочи, че
9
докато през периода на наемните договори за година и половина е ходил на
място не е имало никого в имота, но когато започнали да поставят оградата на
Н., същите лица от предния път пак дошли и извикали полиция.
Свидетелят Д. Ж. сочи, че познава процесния имот и твърди, че от 2004
год. той се стопанисва от настоящия ищец. Познава ищеца К. Д. от 2004 год.
и има с него бизнес отношения. Фирмите на които свидетелят е управител са
построили в съседен на процесния имот „Марина Холидей клуб“, върху земя
на К.. Твърди, че през лятото на 2006 год. процесното място го ползвала
фирмата „Уни пропърти мениджмънт“, която менажира комплекс „Марина
Холидей клуб“. Свидетелят сочи, че след това 2009-2010 год. с госпожа М.а и
фирмата на която бил управител е имало предварителен договор за
строителство, но поради съдебни спорове договорът бил развален. Твърди, че
през цялото време К. претендирал да е собственик на имота и го е владял, с
изключение когато госпожа М.а предала владението на свидетеля с
предварителния договор. Твърди, че след това имал спорове с К. и му предал
владението. Твърди, че имотът винаги е бил ограден. Свидетелят сочи, че е
имал пререкания през м.10.2022 год. с господин Г. и преди това на два-три
пъти, заради разваляне на оградата и опити за изземване на владението, като
през м.10.2022 год. Г. успял да премахне оградата и да сложи своя ограда.
Знае, че преди това Г. е идвал в имота със съдебен изпълнител. Свидетелят
показал договора за наем, с фирмата на която той е зам. управител, но пак се
стигнало до отнемане на ползването. Свидетелят сочи, че 2009-2010 год.
имотът бил ограден от К. и върху него имало волейболни и футболни
съоръжения на К., като по жалба на М.а оградата била премахната от
незаконно строителство, не знае към момента дали е ограден.
Свидетелят Д. М. твърди, че познава имота от 2005 год. и знае, че е на
К. Д.. Свидетелят е н. на поддръжката и на охраната на комплекс “Марина
холидей клуб“, за която сочи, че стопанисва въпросния имот в м.“Кротирия“.
Твърди, че до миналата година- 2022 год. те „Марина холидей клуб“ са
поддържали имота, косили са го и са го поливали. Твърди, че имота има
ограда откъм пътя от 2005 год. до 2022 год., като през м.10.2022 год. дошли
хора, които казали, че са собственици и го заградили, включително откъм
западната страна, където преди това нямало ограда. Свидетелят сочи, че Д. Ж.
е негов работодател от 2005 год.
10
За да постанови обжалваното решение Поморийският районен съд е
взел предвид, че за успешното провеждане на предявения иск по чл.75 от ЗС,
в тежест на ищеца е да установи на първо място, че е имал качеството на
владелец на вещта към момента на твърдяното отнемане, което владение е
продължило непрекъснато повече от шест месеца преди отнемането.
При съвкупен анализ на събраните по делото доказателства районният
съд е приел, че ищецът не е доказал сочените от него факти и обстоятелства.
Приел е за недоказани твърденията на ищеца, че е владял имота от 2005 г.,
чрез ограждането му, до твърдяното отнемане през 2022 г. От
доказателствената съвкупност по делото, включително и от съдебните актове
по гр.дело № 484/2009 г. и гр.дело № 59/2012 г., двете по описа на РС –
Поморие, е прието за установено, че през 2005 г., при започнало строителство
на хотелски комплекс „Марина холидей” е извършено общо ограждане на
процесния имот и съседни такива, но това е станало със съгласието на
собственика на имота, като ограждането не съставлява установяване на
владение върху имота от трети лица, различни от собственика, в това число
от ищеца, а след ограждането имотът е останал като незаето, свободно
пространство. Не са кредитирани показанията на свидетелите Д. Г. Ж. и Д. В.
М., че имотът е владян/стопанисван от ищеца в процесния период, поради
предубеденост и заинтересованост от изход на делото в полза на ищеца, тъй
като и двамата са служители на дружеството, менажиращо комплекс „Марина
холидей клуб“, построен върху имоти на ищеца, а свидетелят Ж. заявява
споровете на ищеца с ответниците относно процесния имот като собствени
такива. Взето е предвид, че св.М. заявява убеденост, че процесния имот е
собственост на ищеца, макар по гр.дело № 484/2009 г., да е твърдял като
свидетел, че от ищеца знаел, че имотът е на л. му, като от друга страна излага
твърдения, че имотът е стопанисван не от ищеца, а от „Марина холидей
клуб“. Преценено е, че показанията на свидетелите ангажирани от ищеца се
опровергават от показанията на непредубедения св. К., притежаващ
непосредствени възприятия върху имота в качеството си на геодезист през
целия твърдян от ищеца период, който категорично заявява, че не е виждал
някой, включително и най-вече ищеца, да ползва имота. Безспорно
установените по делото действия на противопоставяне от страна на ищеца, на
предприетите от ответника Н. Г. такива по своене на процесния имот, след
придобиването му от последния, не установяват на собствено основание
11
владение на имота от ищеца, а са естествено продължение на отречените от
съда собственически претенции на преки и съребрени роднини на ищеца
върху имота, включително и продължение на заявени такива на самия ищец.
На базата на изложеното е прието, че предявеният иск е недоказан и
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Горните изводи на районния съд се споделят изцяло от настоящия съд, а
възраженията на въззивника изложени във въззивната жалба, настоящият съд
намира за неоснователни. При проверка на правилността на решението
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата /чл.269 от ГПК/.
Съгласно изискването на чл.75 от ЗС, релевантно за случая е ищецът да
установи пред настоящия съд, че е владял процесния имот за периода от
05.04.2022 год. – 05.10.2022 год. , което при преценка на ангажираните от
ищеца доказателства не се установява по делото.
От една страна въззивникът се позовава на обстоятелствата отразени в
решението на БОС № 81/27.01.2022 год. по в.гр.д.№1489/2021 год., което
съдът намира за недопустимо. Това решение е постановено в производство по
обжалване на действията на съдебен изпълнител по чл.436, вр. чл.435, ал.5,
вр. чл.437 от ГПК и не обвързва страните по него със сила на пресъдено нещо,
поради което самостоятелно то не установява твърдяното от ищеца владение,
още по-малко може да послужи за доказателство за владение за
процесния период, тъй като решението е постановено преди релевантния
по настоящото дело шестмесечен период.
Представеният от ищеца договор за наем от 05.05.2022 год., съгласно
който той е отдал под наем процесния имот на трето лице, не доказва реално
осъществена фактическа власт върху имота за процесния период, поради
което също не е годно доказателство да установи твърдяното владение за
ищеца. Следва да се има предвид, че ответниците също се позовават на
договор за наем, с който са отдали процесния имот на трето лице. Тези
договори са частни документи и съдът ги кредитира дотолкова, доколкото не
противоречат на останалите доказателства по делото.
Ищецът е ангажирал свидетелските показания на свидетелите Д. Г. Ж. –
в бизнес отношения с ищеца и на Д. В. М. – н. на поддръжката на комплекс
„Марина холидей клуб“, находящ се в съседство с процесния имот –
служител на първия свидетел Д. Ж., като последният заявява пред съда права
12
върху комплекса, както и обстоятелството, че този комплекс е построен върху
земя на ищеца. Настоящият съд изцяло споделя изводите на районния съд
относно некредитиране на свидетелските показания на тези свидетели, както
и обстоятелствата изложени от районния съд относно тяхната
заинтересованост, която е ясна както от вътрешното противоречие в самите
показания, така и от противоречието на свидетелските им показания с
останалите събрани по делото доказателства. Няма как да бъде възприето
твърдението на свидетеля Ж., че от 2004 год. ищецът непрекъснато
стопанисва и владее процесния имот, след като същият свидетел
самостоятелно през 2009-2010 год. е бил чрез свое дружество в
правоотношения за закупуване на имота с цел застрояването му с
праводателите на ответника Н. Г. Г., като по този начин е признал правата им
на собственици включващи и владение, пренебрегвайки твърдяното по негови
думи в настоящия процес владение от страна на К. Д.. В противоречие с
твърдението, че имотът е владян от ищеца, свидетелят е пояснил, че на базата
на сключения предварителен договор през 2009 той, а не ищецът е получил
временно владение върху имота, но не отрича, че го е получил не от ищеца К.
Д., а от праводателите на ответника Н. Г.. От друга страна ищецът твърди, че
сам е завладял имота, а този свидетел сочи, че той му е предал владението
върху имота „по-късно“. Заинтересоваността на този свидетел явства и от
обстоятелството, че е в бизнес отношения с ищеца К. Д. по повод на
застрояване на негови земи, поради което свидетелят, който преди това е
изявил желание по предварителния договор сключен с праводателя на
ответника за застрояване на процесния имот, явно има личен интерес делото
да бъда решено в полза на ищеца.
Обстоятелството, че свидетелят М. е служител в дружество на
свидетеля Ж. е достатъчно да предизвика съмнения в неговата
заинтересованост и необективност, но фактът, че пред съда по гр.дело №
484/2009 г., този свидетел е дал съвсем различни показания за владението
върху процесния имот, убедително показва, че на неговите свидетелски
показания не следва да се дава вяра. От друга страна, сочените от тези
свидетели обстоятелства относно владение на ищеца върху имота за
процесния период се опровергават от свидетелските показания на свидетелите
Г. и Г.а ангажирани от ответниците, чиито лични впечатления не установяват
каквото и да е фактическо присъствие на ищеца в процесния имот за
13
процесния период. Показанията на тези свидетели са в съответствие с
останалите писмени доказателства по делото, поради което съдът ги
кредитира.
Всъщност от съвкупния анализ на доказателства става ясно, че в
началото на м.03.2021 год., непосредствено след като е констатирал нов
собственик в процесния имот по време на трасирането на имота от ответника
Н. Г. и свидетеля Г., ищецът К. Д. е извършил частично ограждане на
процесния имот с мрежа и метални колове, като е поставил и метална врата на
общинския полски път осигуряващ достъп до процесния имот. От изложеното
по-горе вече се установи, че металната врата е била премахната след сигнал
на първия ответник, като незаконно строителство, от общината на 11.03.2021
год. /протокол л.86 гръб/, а мрежата и металните колове са били демонтирани
от собственика – Н. Г. и предадени на ищеца К. Д. на 22.05.2021 год.
/протокол л.61/. Действията на ищеца К. Д. по поставяне на врата и частично
ограждане на имота през 2021 год., на които първият ответник категорично се
е противопоставил, не могат да бъдат възприети като действия на владение,
тъй като не сочат фактическо присъствие на ищеца в имота. С тези действия
по-скоро се е целяло да бъде попречено на новия собственик да осъществи в
пълен обем правото си на собственост. Същественото в случая е, че по
никакъв начин по делото не се установи, че ищецът К. Д. е извършил
действия, които да се характеризират като владение на имота по смисъла
на чл.69 от ЗС за процесния период 05.04.2022 год. – 05.10.2022 год. След
премахването на металната врата през м.03.2021 год. и частичната ограда през
м.05.2021 год., не са налице каквито и да е действия на ищеца по
осъществяване на фактическа власт върху вещта. Следва да се има предвид и
обстоятелството, че владението на чужд имот доколкото включва и
субективен елемент - намерение за своене, предполага дезинтересиране на
собственика на вещта от правата върху нея, каквото дезинтересиране в случая
не е налице както от ответника Н. Г. така и от неговите праводатели.
Извън изложеното по-горе настоящият съд намира, че за ответника Г. Г.
не се установи от ищеца по делото, самостоятелно да е извършвал каквито и
да е действия по отблъскване на владение в процесния имот, поради което
претенцията по отношение на този ответник е неоснователна и поради
недоказана от ищеца пасивна материална легитимация по предявения иск по
чл.75 от ЗС.
14
Предвид горното, претенцията на ищеца е ненадлежно доказана, поради
което предявеният иск е неоснователен и правилно е бил отхвърлен от
районния съд, който е изложил мотивите преповторени по-горе и от
въззивния съд и към които на осн. чл.272 от ГПК, настоящият съд
препраща.
Обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено от
настоящия съд, като в полза на въззиваемите се присъдят направените пред
въззивния съд разноски за заплатени адвокатски възнаграждения от всеки от
тях по 1600 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 143/21.06.2023 год. по гр.д.№ 751/2022
год. по описа на Поморийския районен съд.
ОСЪЖДА К. Д. Д., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „П. К. Я.“, №
**, да заплати на Н. Г. Г., ЕГН **********, с адрес гр. С., кв.„С.“, ул. „А. Н.
Л.“, № **, вх. *, ет. *, ап. * направени пред въззивния съд разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1600 лв. /хиляда и
шестстотин лева/.
ОСЪЖДА К. Д. Д., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „П. К. Я.“, №
**, да заплати на Г. Н. Г., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „И. В.”, № **
направени пред въззивния съд разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1600 лв. /хиляда и шестстотин лева/.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчване на препис от него на
страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15