Определение по дело №13660/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2804
Дата: 4 март 2023 г. (в сила от 4 март 2023 г.)
Съдия: Евгени Георгиев
Дело: 20221100113660
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 декември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2804
гр. София, 04.03.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Евгени Георгиев
като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Гражданско дело №
20221100113660 по описа за 2022 година
[1] В искова молба от 29.12.2022 г. Г. Г. е заявила, че е предоставяла
на ответника М. Х. сексуални услуги срещу заплащане. Той е заплатил за тези
услуги чрез няколко превода по сметка на баща К. Г.. Като основание за
преводите обаче, М. Х. е посочил не заплащане за сексуални услуги, а „за
погасяване на заем за недвижим имот в България, Г. К. Г.“. Г. Г. твърди, че
това основание е симулативно и моли съда да го прогласи за нищожно.

[2] Съдът приема, че искът е недопустим. Това е така, защото Г. Г.
твърди симулативност на основание на платежно нареждане и иска да се
прогласи нищожността му, а правото ни познава симулативност на сделка и
съответно прогласяване на нищожност на сделка, но не и симулативност на
факт и прогласяване на нищожност на факт.

[3] Дори съдът да допусне, че Г. Г. всъщност твърди неистинност на
съдържание на платежно нареждане в частта му относно вписаното в него
основание за плащането и съответно да иска установяването на
неистинността на вписаното основание, такъв иск отново е недопустим. Това
е така, защото иск за неистинност на частен документ, е допустим само по
отношение на неговата формална доказателствена сила.

[4] Формалната доказателствена сила обхваща само две
обстоятелства: 1. че е направено изявление в частния документ; 2. че това
1
изявление е на лицето, подписало документа. Дали съдържанието на
изявлението отговоря на действителността не е част от формалната
доказателствена сила на документа. Затова относно това иск е недопустим
(определения на ВКС: 660-2012-I Г. О. по ч. гр. д. 638/2012 г.; 709-2011-IV Г.
О. по ч. гр. д. 557/2011 г.).

[5] Основанието, което се вписва в платежното нареждане, не е
изявление на длъжностното лице от банката, издаваща платежното
нареждане, а е изявление на лицето, извършващо превода. Следователно по
отношение на вписаното в него основание за плащане платежното нареждане
е частен документ. Дали обаче вписаното основание на плащането е
действителното не е част от формалната доказателствена сила на платежното
нареждане в тази му част. Ето защо и подобен иск би бил недопустим. Затова
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
[6] ПРЕКРАТЯВА производството по делото

[7] Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред САС
в едноседмичен срок от връчването му. При подаване на частна жалба ищцата
следва да представи доказателство, удостоверяващо заплащането на 15,00
лева държавна такса по сметка на САС.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
2