Р Е Ш Е Н И Е  №

гр.Русе, 01.11.2019 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Русенският Районен съд, ПЪРВИ наказателен състав в публично заседание на десети октомври, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                   

Председател: Явор Влахов

 

при секретаря Албена Соколова, като разгледа докладваното от съдията АНДело № 1739/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

         

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от С.Ш.М., в качеството му на регистриран земеделски производител, против наказателно постановление № 18-001420 от 15.07.2019 г. на изп. длъжността Директор на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Русе, с което на земеделския производител на осн. чл.413, ал.2 от КТ е наложено наказание “Глоба” в размер на 1500.00 лв. за извършено нарушение по чл.11, ал.1 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. Жалбоподателя  моли съда да отмени  наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно.

          Ответникът по жалбата, редовно призовани, изпращат процесуален представител, който поддържа наказателното постановление и моли Съда да го потвърди, като правилно и законосъобразно.

Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

За наказаното дружество, редовно призовани, се явява жалбоподателя и упълномощен процесуален представител, които молят Съда да отмени наказателното постановление, като излагат аргументи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и липса на елементи от обективната страна на нарушението.

         

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 05.06.2019 г., свид. П.П. и Г.Г.– инспектори в Д”ИТ” - Русе, извършили проверка за спазването на трудовото законодателство от земеделски производител С.М., стопанисващ градина за череши в землището на гр.Сливо поле. При пристигането им на място, проверяващите от  Дирекция “Инспекция по труда” констатирали, че в обекта на проверка се намират десетина човека, които берели череши, качени на стълби, както и земеделският производител – жалб. С.М.. Проверяващите се представили на М. и му указали да извика работниците си, за да им бъдат дадени за попълване декларации по чл.402, ал.1 т.3 от КТ. М. отишъл при работниците и след като им казал нещо, всички се разбягали и изчезнали от овощната градина, с изключение на свид. М.Х.. Същият попълнил декларация, в която отразил, че работи като общ работник от настоящият ден, че няма сключен трудов или граждански договор със земеделския производител, че не желае такъв, както и, че получава възнаграждение от 4-5лв. на час. На гърба на декларацията саморъчно вписал, че е на банкет.

С оглед установеното, свид.П. преценила, че С.М. е извършил нарушение по чл.11, ал.1 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г., поради това, че като работодател и земеделски производител не предприел всички необходими мерки за ограничаване достъпа на външни лица на територията на обекта на контрол – градина с череши, като допуснал в обекта външно лице - М.Х.. За това нарушение, свид. П.П. съставила против С.М. акт.

Въз основа на този акт, Директорът на “ИТ”-Русе издал обжалваното наказателното постановление, с което за нарушението и на осн. чл.413, ал.2 от КТ наложил на С.М. наказание “Глоба” в размер на 1500.00 лв.

Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на  настоящото производство  доказателства.

 

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява основателна.

Съдът констатира, че при съставянето на актът за установяване на административното нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на НП само на това основание.

В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението било описана пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка сторил в развилото се съдебно производство.

В същото време, преценено от материалноправна гледна точка, наказателно постановление се явява незаконосъобразно, тъй като отговорността на С.М. била ангажирана за нарушение, чиито състав не бил осъществен от обективна и субективна страна. Основанията за този извод са следните:

Съобразно сочената като нарушена правна норма на чл.11, ал.1 от Наредба №7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, територията на предприятието се огражда и/или се предприемат други мерки за ограничаване достъпа на външни лица. Доколкото от доказателствата по делото – показанията на свид. П., изготвените в хода на проверката фотоснимки от нея и приобщената по делото декларация от свид. М.Х., се установява, че в обекта на контрол се полагал наемен труд, то черешовата градина на жалб. М. се явява предприятие по смисъла на §.1, т.3 от КТ. В същото време, съобразно чл.1, ал.3, т.5 от Наредбата, същата се прилага, като разпоредбите ѝ се съобразяват със специфичните нормативни актове за безопасност и опазване на здравето при работа, регламентиращи изисквания  и за работни места на полето, в горите и на други места, които са част от селскостопански и горскостопански предприятия и са разположени извън сградите и територията на предприятието. С оглед изложеното, регистрираният земеделски производител С.М., в качеството на работодател имал задължението да огради или предприеме други мерки за ограничаване достъпа на външни лица на територията на предприятието – стопанисваната от него черешова градина.

В същото време, от събраните по делото доказателствата се установява, че жалб. М. е изпълнил пълноценно това свое задължение. Както става ясно от показанията на свидетелите П.П. и М.Х., а и от приобщените фотокадри от датата на проверката, цялата територия на овощната градина била оградена с метална оградна мрежа, укрепена с оградни колове, а в горната й част била монтирана допълнително и бодлива тел, като по този начин оградата достигала обща височина около 160 см. Достъпът до овощната градина бил възможен единствено през специално изградена метална врата - портал, която се заключвала. При това положение става ясно, че към датата на процесната проверка, земеделският производител е взел всички необходими и възможни, съобразно спецификата на предприятието, мерки, за да ограничи достъпа на външни лица до неговата територия.

Съобразно установената по делото фактическа обстановка, несъстоятелно е становището изложено в АУАН и НП, че като резултат от неизпълнение на задължението по чл.11, ал.1 от Наредба №7 от 23.09.1999г. и в подкрепа на извода, че е нарушена тази правна норма, в овощната градина било установено външно лице – свид. М.Х.. Както става ясно, свид. Х. не бил външно лице за предприятието, доколкото полагал труд в същото, в присъствието и несъмнено, със знанието и съгласието на работодателя С.М.. Още повече, не се установи по делото Х. да е проникнал в предприятието /черешовата градина/, благодарение неизпълнението от страна на М. на мерките за ограничаване достъпа на външни лица.

Изложеното дотук налага извода, че С.М. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.11, ал.1 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

Предвид казаното дотук, Съдът намира, че деянието, за което била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалб. М. е несъставомерно от обективна и субективна страна, поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН Съдът

 

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-001420 от 15.07.2019 г. на изп. длъжността Директор на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Русе, с което на земеделския производител С.Ш.М.,***, ЕГН-**********, на осн. чл.413, ал.2 от КТ било наложено наказание “Глоба” в размер на 1500.00 лв. за извършено нарушение по чл.11, ал.1 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.

 

                                                Районен съдия: