РЕШЕНИЕ
№ 603
гр. Враца, 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Магдалена Б. Младенова-Стоева
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова-Стоева Гражданско
дело № 20241420100411 по описа за 2024 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от Гаранционен фонд, гр.
София, БУЛСТАТ: ********* срещу К. П. А., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ
адрес: с. ***, ул. „*****“ № **.
Ищецът Гаранционен фонд e подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение срещу К. П. А. за следните суми: сумата от 24 300,00 лв. – главница,
представляваща регресно вземане за изплатено на 01.10.2021 г. застрахователно обезщетение
по претенция № *****/***.**.*** г. на Гъргорина Стоянова Господинова, за настъпило
застрахователно събитие на 26.11.2019 г. в гр. Враца – ПТП между л.а. „*******“ с рег. №
*********, управляван от К. П. А., без действаща задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, и пешеходката Г.С. Г., в резултат на което са причинени неимуществени вреди,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.11.2023 г. до окончателното й
изплащане. За посочените суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
1726/30.11.2023 г.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, като в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
същият е подал възражение. След указание до заявителя, последният е предявил
установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
В исковата молба се твърди, че Гаранционен фонд на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б.
„а“ от Кодекса за застраховане определил по щета № ******/**.**.** г. обезщетение за
неимуществени вреди в общ размер на 27 000,00 лв. на Г. С. Г.. Сочи се, че налице били
условията на 10 % съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, която
се отклонила от пешеходна пътека при пресичане на пътното платно и напуснала
очертанията й – нарушение на чл. 113 и чл. 114 ЗДвП, като в тази връзка обезщетението
било намалено и сумата, изплатена на Гъргорина Стоянова Господинова, била в размер на
24 300,00 лв.
Поддържа се, че механизмът на ПТП бил следният: нa 26.11.2019 г., около 19:45 ч., в
1
гр. Враца, в района на „Червения площад“ се движел л.а. „****“ с ДК № ****, управляван от
водача А., със скорост от около 45 км/ч. В същия момент пешеходката Г. предприемала
пресичане на ул. „Поп Сава Катрафилов“ по пешеходна пътека тип „Зебра“, находяща се
срещу аптеката и разположена косо на пътното платно, в посока отляво надясно спрямо
движението на лекия автомобил. След изминаване на път по нея от около 7-8 м., от който
път 3,65 м. в осветен участък от фаровете на лекия автомобил, пешеходката отклонила
движението си и напуснала очертанията на пешеходната пътека на около 2 м. вдясно, където
настъпил удар между предна лява част на лекия автомобил „Опел“ в областта на предна
броня и долен десен крайник на Господинова. Твърди се, че съгласно влязло в сила
Постановление за прекратяване на наказателното производство на РП Враца виновен за ПТП
бил К. П. А., управлявал л.а. „*****“ с ДК № *******, без сключена задължителна
застраховка ГО към часа на ПТП.
Сочи се, че Управителният съвет на Гаранционния фонд с Решение от 29.09.2021 г.
одобрил на Г. С.Г. да бъде изплатена сума в размер на 27 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди, намалена с 10% и платена в размер на 24 300,00 лв. Твърди се, че с
регресна покана ответникът бил поканен да възстанови изплатеното от Гаранционен фонд,
но и до днес лицето не е погасило изцяло задължението си.
Предвид тези съображения се иска от съда да признае за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумите по издадената заповед за изпълнение. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, в който е
изразено становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Не се оспорва
твърдението, че Гаранционен фонд е изплатил на Г. С.Г. сумата от 24 300,00 лв. Оспорва се,
че са налице предпоставките за търсене на регресна отговорност от ответника за заплатеното
обезщетение на вредите, получени от Г. С. Г.. Оспорва се да са налице елементите от
фактическия състав на деликта, а именно: причинна връзка, противоправност и вина.
Оспорва се изложеният в исковата молба механизъм на ПТП, както и твърдяното виновно
поведение на ответника. Сочи се, че влязлото в сила постановление за прекратяване на
наказателното производство на РП по аргумент от чл. 300 ГПК не може да се приравни на
влязла в сила присъда и заключението на прокурора е ирелевантно в гражданското
производство. Твърди се, че качеството, в което ответникът е участвал в наказателното
производство, е само като свидетел, като не му е повдигано обвинение, не е имал качеството
обвиняем, нито е имал възможност да прави възражения, бележки и искания пред
прокурора.
Поддържа се, че в случая е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК като
обстоятелство, изключващо вината. Излагат се съображения, че движейки се със собствения
си л.а. „*****“ с ДК № ******* на 26.11.2019 г. около 19:45 часа в района на „Червения
площад“ в посока за с. Згориград по улица „Поп Сава Катрафилов“, ответникът шофирал със
съобразена с характера и интензивността на пътната обстановка скорост – по-ниска от
определената в ДП скорост, предвид че валяло дъжд, настилката била мокра, била тъмната
част на деня, като единствената осветеност на пътя била от фаровете на автомобила му.
Пътят му бил познат, тъй като по него се прибирал от работа за вкъщи. Скоростта му на
движение в участъка винаги била ниска, предвид, че непосредствено след пешеходната
пътека следвал разклонът за с. Згориград, където правел ляв завой, като спирал, за да
пропусне движещите се направо моторни превозни средства. Пешеходните пътеки му били
познати и като всяка вечер се бил концентрирал да следи именно за преминаващи по тях
лица. Шофирайки в правия участък на пътя между пешеходните пътеки, внезапно за него от
лявата му страна върху предното стъкло и лявото странично огледало връхлетял човек. В
нито един момент пред автомобила не се било изпречвало препятствие. Ответникът
предприел незабавно спиране и отбил автомобила си на паркомясто от обратната на
посоката му на движение страна. Паркоместата и от двете страни на пътя били заети. С още
2
един непознат за него човек изправили пострадалата, която била в съзнание. Първото, което
казала било: „Къде са ми ключовете?“. Намерили ключовете й на чистачката на автомобила
на ответника. Същият останал с нея до пристигане на полицейската кола и линейката.
Оспорва се изложеното в исковата молба, че по механизъм ударът е настъпил между
предна лява част на лекия автомобил на ответника в областта на предната броня и долен
десен крайник на Господинова. При огледа на автомобила на ответника щети по предната
броня не били констатирани и ако било така, то и увреждането на крайника щяло да е на
височината на бронята, а не ниско в глезена.
Поддържа се, че при тази фактическа обстановка ответникът нито е имал обективна
възможност, нито субективно задължение да предвиди настъпването на
общественоопасните последици, като не е имал възможност да възприеме поведението на
пострадалата, навлязла внезапно на платното за движение. Именно поради това счита, че
настъпилото събитие съставлява случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК, което изключва
непредпазливостта като виновно поведение.
Посочва се, че причината за настъпването на ПТП се дължи изцяло на поведението на
пострадалата, която предприела пресичане на неустановено за това място, излизайки без да
се огледа на пътната лента, по която ответникът се е движел с автомобила, в рамките на
опасната му зона за спиране. Твърди се, че по този начин пострадалата сама поставила в
опасност здравето си, като с поведението си нарушила императивните разпоредби на чл. 113
и 114 ЗДвП.
Оспорва се ответникът да е имал противоправно поведение. Посочва се, че в
качеството си на водач същият не е превишил разрешената максимална скорост за
движение, не е шофирал под въздействие на алкохол или наркотици, не е напуснал мястото
и не е нарушил друго правило на ЗДвП, имащо отношение към произшествието. Твърди се,
че единственият съставен му акт е за липса на сключена застраховка „Гражданска
отговорност“. Във връзка със случая след приключване на досъдебното производство му
било връчено Наказателно постановление № 20-0967-001429 от 05.08.2020 г. за нарушение
на чл. 116 от ЗДвП, което било отменено като неправилно и незаконосъобразно с влязло в
сила Решение на PC – Враца.
Направено е възражение на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за съпричиняване на
вредата от увреденото лице Г.. Поддържа се, че с поведението си последната сама е създала
опасност и пречки за движението, с което е нарушила и разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1,
предл. първо ЗДвП, тъй като без да прецени потенциалната опасност от приближаващи се
МПС е предприела пресичане на платното за движение, като по този начин е попаднала в
опасната зона за спиране на ответника и с което го е поставила в обективна невъзможност да
избегне съприкосновение посредством аварийно спиране. Посочва се, че в исковата молба
също е признато, че действително пострадалата е нарушила правилата за движение по
пътищата. Твърди се, че пострадалата като пешеходец е нарушила задълженията си по чл.
165 и 166 ППЗДвП, тъй като е пресякла платното за движение на място, в отклонение на
обозначеното с маркировка за пресичане на платното от пешеходци, като внезапно е
навлязла в платното за движение на автомобила, без да се съобрази, че няма добра видимост,
без да се съобрази с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с
тяхната скорост на движение, което правело ударът непредотвратим за ответника като водач.
Оспорва се определеният от ищеца размер на обезщетение за причинени
неимуществени вреди като завишен и несъобразен с действително претърпените такива и
съдебната практика по присъждане на обезщетения. Оспорва се признатият от ищеца
процент на съпричиняване – 10 %, като се сочи, че процентът на съпричиняване е 90 %.
Не се оспорват получените от Г. С. Г. увреждания, както и фактът, че към 26.11.2019 г.
ответникът не е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за
3
собствения му лек автомобил „******“ с ДК № ********.
По тези и останалите подробно изложени в отговора на исковата молба съображения
се иска предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се и разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически изводи:
Видно от констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 03.12.2019 г. на
26.11.2019 г. около 19:45 часа в гр. Враца на ул. „Поп Сава Катрафилов“ срещу № 8 е
реализирано ПТП с участието на лек автомобил марка „****“, модел „***“ с рег. № ***, с
водач К. П. А. и пешеходец – Г. С. Г.. Съгласно отразеното в протокола, вследствие на
процесното ПТП е ранена пешеходката, като същата е получила фрактури на дясно рамо и
глезен и контузия на главата. Видно от протокола за ПТП на водача К. П. А. е съставен
АУАН по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ за липса на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“.
Представено е Наказателно постановление № 20-0967-001429/05.08.2020 г., с което на
К. П. А. е наложена глоба в размер на 200,00 лв. на основание чл. 179, ал. 2, във вр. с чл.
179, ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДвП за това, че виновно е нарушил чл. 116 ЗДвП, като на 26.11.2019 г.
около 19:45 часа в гр. Враца, ул. „Поп Сава Катрафилов” срещу № 8 е управлявал лек
автомобил „*****” с рег. № ******, като при приближаване на уязвим участник в
движението /възрастен пешеходец в обхвата на пътя/ не е изпълнил задължението си да бъде
внимателен и предпазлив към него, вследствие на което е реализирал ПТП с пострадалото
лице, като е блъснал пресичащата пътното платно пешеходка Гъргорина Стоянова
Господинова. Видно от приетата по делото справка за нарушител/водач на К. П. А.
наказателното постановление е отменено.
По делото е прието като доказателство Постановление за прекратяване на
наказателното производство от 07.07.2020 г. на прокурор при Районна прокуратура – Враца,
с което е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК
наказателното производство по чл. 343, ал. 1, б. „б“ НК за ПТП, причинено от ответника К.
А. на 26.11.2019 г., при което Г.Г. е блъсната от управлявания от него лек автомобил
„*******“ с рег. № *******, тъй като пострадалата е направила искане за прекратяване на
наказателното производство.
Видно от приетата по делото справка от базата данни на информационния център към
Гаранционен фонд за периода от 10.10.2019 г. до 27.11.2019 г. за лек автомобил марка „***“,
модел „****“ с рег. № *********не е имало сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Установява се, че вследствие на уведомление за неимуществени вреди от Г. С. Г., при
ищеца е била образувана щета № ******/**.**.** г.
По делото е приета като доказателство епикриза, издадена от д-р Г.К. – лекуващ лекар
и началник на Хирургично отделение при МБАЛ „Христо Ботев“ АД Враца, от която е
видно, че Г. С. Г. е постъпила в лечебното заведение на 26.11.2019 г. и е изписана на
07.12.2019 г. с окончателна диагноза: счупвания на други части на подбедрицата. От
епикризата се установява, че пациентката е постъпила в лечебното заведение по повод
счупване на дясна раменна кост, луксация на дясна раменна става, счупване със сублуксация
на дясна глезенна става и счупване на дясна подбедрица в проксимална трета. Отразено е, че
на 29.11.2019 г. на пациентката е извършена спешна операция – закрито наместване на
дислокация на рамо. Представени са още епикриза, издадена от д-р Г.К. – лекуващ лекар и
началник на Хирургично отделение при МБАЛ „Христо Ботев“ АД Враца, от която е видно,
че Г.С. Г.е постъпила в лечебното заведение на 07.12.2019 г. и е изписана на 17.12.2019 г. с
окончателна диагноза: реконвалесценция след хирургична намеса, както и епикриза,
издадена от д-р Г. К. – лекуващ лекар и началник на Хирургично отделение при МБАЛ
4
„Христо Ботев“ АД Враца, от която е видно, че Г.С. Г. е постъпила в лечебното заведение на
17.12.2019 г. и е изписана на 23.12.2019 г. с окончателна диагноза: друг вид запушване на
червата. Приета е като доказателство и епикриза, издадена от д-р Р. Петкова – лекуващ лекар
и началник на Отделение за физикална терапия и рехабилитация при МБАЛ „Христо Ботев“
АД Враца, от която е видно, че Г. С. Г. е постъпила в лечебното заведение на 13.01.2020 г. и е
изписана на 20.01.2020 г. с окончателна диагноза: лечение, включващо други видове
рехабилитационни процедури. Посочено е в епикризата, че пациентката е била приета с
ограничени и болезнени движения в десни раменна и глезенна стави, като е изписана с
подобрение след проведените процедури.
Представен по делото е Протокол № 24/29.09.2021 г. от заседание на Управителния
съвет на Гаранционен фонд, на което е взето решение за одобряване за пострадалата Г. С. Г.
на сума в размер от 29 077,60 лв., от които 27 000,00 лв. обезщетение за неимуществени
вреди и 2 077,60 лв. обезщетение за имуществени вреди. Посочено е, че са налице условията
на 10% съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, която се е
отклонила от пешеходна пътека при пресичане на пътното платно и е напуснала очертанията
й, като вследствие на това обезщетението за причинени неимуществени вреди е намалено на
24 300,00 лв.
От представеното преводно нареждане от 01.10.2021 г. се установява, че сумата от 24
300,00 лв. е наредена от Гаранционен фонд в полза на Г. С.Г.. Като основание за превода е
посочено: обезщетение по щета № 21210185/21 г.
По делото е приета и регресна покана до ответника, изпратена от Гаранционен фонд,
като видно от попълнената от пощенския служител обратна разписка, същата е получена
лично от ответника на 19.06.2023 г.
От заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза се
установява, че пострадалата Г. Г. е получила счупване на дясна раменна кост с изкълчване на
дясна раменна става, счупване на костите на дясна подбедрица в близкия край и двуглезенно
счупване на дясна подбедрица, за които увреждания е претърпяла съответно оперативно,
медиК.тозно и физиотерапевтично лечение. Посочено е, че на 29.11.2019 г. е извършена
операция – открито наместване на счупена раменна кост, открито наместване на двуглезенно
счупване на дясна подбедрица и закрито наместване на дислокация на рамото, като е
поставена гипсова имобилизация. При последващия болничен прием в периода от 07.12.2019
г. до 17.12.2019 г. за долекуване след хирургична намеса Господинова е имала болки и
ограничени движения в областта на лява раменна става, долния край на лява раменна кост и
в областта на външен и вътрешен глезен на дясна подбедрица. Проведено е медиК.тозно
лечение и пациентката е изписана в добро общо и локално състояние, заемаща активно
положение в болничното легло. Според заключението при болничния прием на Господинова
в периода от 13.01.2020 г. до 20.01.2020 г. същата е постъпила в болницата с оплаквания от
оток на десен глезен и дясна ръка и силни болки в десни крайници, които се усилват при
раздвижване, като е имала затруднено самообслужване и невъзможна самостоятелна
походка. Проведено е медиК.тозно лечение и рехабилитационна терапия, като пациентката е
изписана с подобрение. Според експерта получените увреждания са в причинно-следствена
връзка с процесното ПТП, настъпило на 26.11.2019 г. В съдебно заседание вещото лице
уточнява, че механизмът на счупването на ставата е индиректен, като се получава при
фиксирано стъпало, т.е. стъпване по плоска повърхност и усукване на тялото. Усуква се
подбедрицата и се получава счупване на израстъците на малкия и големия пищял.
Експертът посочва, че за да има счупване на кост от броня на автомобил, трябва да има удар
със скорост по-голяма от 40 км/h и лицето да се е намирало лице в лице с автомобила, а
когато има удар отзад и отстрани, не са чести такива счупвания, като тялото се подсича и
пада върху предния капак. Вещото лице уточнява, че дясната раменна кост е счупена също
индиректно при падане от собствен ръст, като крайникът се е намирал отстрани на тялото и
5
падането първоначално е било на лакътя или на предмишницата.
От заключението на назначената по делото съдебна автотехническа експертиза се
установява, че вероятният механизъм на настъпване на произшествието е следният: Пътно-
транспортното произшествие е станало през тъмната част на денонощието на 26.11.2019 г.,
около 19:45 часа в гр. Враца на ул. „Поп Сава Катрафилов“ срещу № 8, близо до пешеходна
пътека тип „Зебра“. Лекият автомобил „*** ***“ с рег. № **** се е движил в дясната лента
на платното за движение на ул. „Поп Сава Катрафилов“ в посока към с. Згориград със
скорост от около 45 км/ч. Автомобилът се е движил с включени къси светлини на фаровете,
осигуряващи на водача видимост напред в границите от 40-50 метра. В определен момент,
когато лекият автомобил „*****“ се намирал на около 40 метра от мястото на удара и
водачът му е имал техническа възможност, осигурена му от светлините на фаровете, да види
и възприеме като опасност пешеходката и да реагира на възникналата опасност с аварийно
спиране, не е предприел действия за избягване на станалото ПТП. Поради липса или
закъсняла реакция на аварийно спиране при достигане на мястото на удара със скорост около
45 км/ч, лекият автомобил „******“ с предна челна лява ъглова част в областта на предната
броня е ударил пешеходката в долен десен крайник. След удара автомобилът не е спрял и
продължил движението си в първоначалната си траектория, след което се установил на
неопределено място. Пешеходката е предприела пресичане на ул. „Поп Сава Катрафилов“ в
участъка на ПТП по пешеходна пътека тип „Зебра“, находяща се срещу аптеката,
разположена косо на платното за движение в посока от ляво на дясно спрямо движението на
лекия автомобил и след изминаване по 2-3 метра по нея се отклонила вдясно на около 2
метра от пешеходната пътека, където при достигане на мястото на удара е била блъсната от
лекия автомобил „*****“ с предната лява ъглова част. Вследствие на удара пешеходката е
получила въртеливо движение спрямо надлъжната вертикална ос, обратно на часовниковата
стрелка, завъртяла се покрай лявата странична част на лекия автомобил (преден ляв калник),
като вследствие на собственото инерционно движение и допълнително ускорено от удара с
част от горната част на тялото е влязла в съприкосновение с преден капак, челно панорамно
стъкло и ляво странично огледало за задно виждане, след което е паднала върху асфалтовата
настилка и се установила в покой. В резултат на станалото ПТП пешеходката Г. С. Г. от гр.
Враца е получила описаните наранявания в медицинските документи. Според заключението
от техническа гледна точка причина за настъпилото ПТП е закъсняла реакция на водача на
лекия автомобил „*****“ за намаляване на скоростта на движение или аварийно спиране на
възникналата опасност, както и неправилно пресичане на платното за движение от
пешеходката извън пешеходна пътека тип „Зебра“, с което сами са се поставили в
невъзможност да предотвратят настъпването на ПТП. Според вещото лице скоростта на
движение на пострадалата пешеходка /бърз ход/ в условията на произшествието е била
около 4,1 км/ч в условията на произшествието, а скоростта на движение на лекия автомобил
преди ПТП и в момента на удара с пешеходката е била около 45 км/ч или 12,5 м/с в
условията на произшествието. Съгласно експертизата от техническа гледна точка мястото на
удара между лекия автомобил и пешеходката се намира на около 36 метра от линията на
ориентира по посока на огледа и дължината на платното за движение и на около 0,70 метра
вдясно от осовата линия по ширината на платното за движение. Според експерта дължината
на опасната зона за спиране на лекия автомобил при движение с определената скорост от 45
км/ч в условията на произшествието е била около 35,30 метра. Пострадалата пешеходка е
могла да възприеме приближаващия се лек автомобил на разстояние около 40-50 метра.
Съгласно заключението водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да види
и възприеме пешеходката като опасност при движение с включени къси светлини на
фаровете, когато се намирал на разстояние около 40 метра от мястото на удара, а
пешеходката се намирала на около 3,65 метра от мястото на удара в осветеното от фаровете
петно. Условието от техническа гледна точка за предотвратяване на настъпилото ПТП от
страна на водача на лекия автомобил при движение със скорост от около 45 км/ч е опасната
6
му зона на спиране да е по-малка от отстоянието му до мястото на удара в момента на
възникване на опасността, като в случая условието е изпълнено и водачът на лекия
автомобил при движение с определената скорост от 45 км/ч при своевременно реагиране на
опасността е имал техническа възможност да предотврати настъпилото ПТП чрез аварийно
спиране на автомобила. Водачът не е имал техническа възможност да предприеме маневра
заобикаляне на пешеходката поради наличието на паркирани автомобили от двете страни на
платното за движение. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че предната броня на
автомобила е била на около 40-50 см височина от пътното платно. Посочва, че в протокола за
ПТП е описано, че е била налице обтривка по бронята на автомобила, което означава следа
върху бронята от удара. Експертът посочва, че пешеходката е дошла от лявата страна на
автомобила, като левият фар на автомобилите принципно е с по-къса осветеност и затова е
приел, че за него разстоянието на видимост е 40 метра. Сочи, че ако пешеходката е била
здрава и не е имала някакви дефекти с очите или ушите, е могла да възприеме автомобила.
Съдът кредитира заключенията по допуснатите експертизи като пълни, ясни и
обективно дадени.
При така разкритата фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявен е установителен иск с правно основание по чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 558,
ал. 7, във вр. с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 24 300,00 лв., представляваща регресно вземане за изплатено на
01.10.2021 г. застрахователно обезщетение по претенция № *****/**.**.**г. на Г. С. Г., за
настъпило застрахователно събитие на 26.11.2019 г. в гр. Враца – ПТП между л.а. „***“ с рег.
№ ****, управляван от К. П. А., без действаща задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, и пешеходката Г. С. Г., в резултат на което са причинени неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.11.2023 г. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
№ 1726/30.11.2023 г.
Възникването на спорното материално право се обуславя от осъществяването на
четири групи материални предпоставки: 1./ ищецът да е платил обезщетение на увреденото
лице за причинените му вреди от противоправното поведение на делинквента в търсения
размер; 2./ за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание
(непозволено увреждане) срещу причинителя на вредата – чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да
са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3./
деликтната отговорност да е възникнала във връзка с използването на МПС от делинквента
на територията на Република България и 4./ делинквентът да не е обезпечил своята деликтна
отговорност по застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на реализиране на ПТП.
Ищецът носи тежестта да докаже тези юридически факти.
В тежест на ответника е да докаже възражението си, че настъпването на процесното
ПТП е било непредотвратимо, т.е., че е налице случайно деяние.
С доклада си по делото, обявен за окончателен, съдът е отделил като безспорни и
ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че ищецът е платил
обезщетение на увреденото лице за причинените му вреди в размер от 24 300,00 лв., както и
че ответникът не е обезпечил своята деликтна отговорност по застраховка „Гражданска
отговорност“ към момента на реализиране на ПТП. Същите обстоятелства се установяват и
от представените по делото писмени доказателства.
Установи се по делото, че с преводно нареждане от 01.10.2021 г. ищецът е заплатил в
полза на увреденото лице Г. Г. процесната сума от 24 300,00 лв., като посоченото основание
за плащане е обезщетение по щета № *****/*** г. С това съдът намира за доказан първия
елемент от фактическия състав на спорното материално право.
7
Не се спори между страните, а и от доказателствата по делото безспорно се
установява и третият елемент от спорното право, а именно, че деликтната отговорност на
ответника е възникнала във връзка с използването на МПС от него на територията на
Република България – в този смисъл протокол за ПТП с пострадали лица от 03.12.2019 г.,
протокол за оглед на местопроизшествие.
Видно от приетата по делото справка от базата данни на информационния център към
Гаранционен фонд за периода от 10.10.2019 г. до 27.11.2019 г. за лек автомобил марка „****“,
модел „****“ с рег. № **** не е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, поради което следва да се приеме, че към момента на
реализиране на ПТП на 26.11.2019 г. ответникът не е обезпечил своята деликтна отговорност
по застраховка „Гражданска отговорност. Поради изложеното съдът намира, че се явява
доказан и четвъртият елемент от фактическия състав на спорното материално право.
Спорни между страните са въпросите дали ответникът като водач на МПС е
извършил нарушение на правилата за движение по пътищата, като чрез своето
противоправно поведение е допринесъл в пряка причинно-следствена връзка за настъпване
на процесния пътен инцидент, респ. каква е степента на принос на пострадалата в цялостния
съпричинителен процес на явленията и обстоятелствата в обективната действителност и
дали определеното от Гаранционен фонд заместващото обезщетение за причинените от
процесното ПТП неимуществени вреди са приложени критериите за справедливост, уредени
в правната норма на чл. 52 ЗЗД.
От приетата като компетентно изготвена съдебна автотехническа експертиза, която е
ползвала за целите на изследването всички събрани по делото доказателства, включително
протокола за оглед на местопроизшествие от 26.11.2019 г., ведно с приложения към него
фотоалбум, се установява, че пътно-транспортното произшествие е станало през тъмната
част на денонощието на 26.11.2019 г., около 19:45 часа в гр. Враца на ул. „Поп Сава
Катрафилов“ срещу № 8, близо до пешеходна пътека тип „Зебра“, като лекият автомобил
„****“ с рег. № *****, управляван от ответника, се е движил в дясната лента на платното за
движение на ул. „Поп Сава Катрафилов“ в посока към с. Згориград със скорост от около 45
км/ч. с включени къси светлини на фаровете, осигуряващи на водача видимост напред в
границите от 40-50 метра. Когато лекият автомобил „*****“ се намирал на около 40 метра от
мястото на удара и водачът му е имал техническа възможност, осигурена му от светлините
на фаровете, да види и възприеме като опасност пешеходката и да реагира на възникналата
опасност с аварийно спиране, той не е предприел действия за избягване на станалото ПТП.
Поради липса или закъсняла реакция на аварийно спиране при достигане на мястото на
удара със скорост около 45 км/ч, лекият автомобил „Опел Калибра“ с предна челна лява
ъглова част в областта на предната броня е ударил пешеходката Г. Г., която със скорост на
движение около 4,1 км/ч е предприела пресичане на ул. „Поп Сава Катрафилов“ в участъка
на ПТП по пешеходна пътека тип „Зебра“, разположена косо на платното за движение в
посока от ляво на дясно спрямо движението на лекия автомобил и след изминаване по 2-3
метра по нея се отклонила вдясно на около 2 метра от пешеходната пътека, където при
достигане на мястото на удара е била блъсната от лекия автомобил „********“ с предната
лява ъглова част. Вследствие на удара пешеходката е получила въртеливо движение спрямо
надлъжната вертикална ос, обратно на часовниковата стрелка, завъртяла се покрай лявата
8
странична част на лекия автомобил (преден ляв калник), като вследствие на собственото
инерционно движение и допълнително ускорено от удара с част от горната част на тялото е
влязла в съприкосновение с преден капак, челно панорамно стъкло и ляво странично
огледало за задно виждане, след което е паднала върху асфалтовата настилка и се установила
в покой. Според експертизата водачът на лекия автомобил при движение с определената
скорост от 45 км/ч при своевременно реагиране на опасността е имал техническа
възможност да предотврати настъпилото ПТП чрез аварийно спиране на автомобила, а
пешеходката Г. Г. е могла да възприеме приближаващият се лек автомобил на разстояние
около 40-50 метра.
От гореизложеното съдът приема, че причина за настъпване на процесното ПТП
представлява противоправното поведение на водача на лекия автомобил „*******“, който е
нарушил правилата за движение по чл. 116 ЗДвП, според който е длъжен да бъде внимателен
и предпазлив към пешеходците, особено към престарелите хора, както и по чл. 20, ал. 2
ЗДвП, според който е длъжен да намали скоростта и в случай на необходимост да спре,
когато възникне опасност за движението. Ответникът не е намалил скоростта и не е спрял
при наличието на навлязъл на пътното платно пешеходец, който е имал техническа
възможност да види и възприеме като опасност, в резултат на което е причинил
настъпването на процесното пътно-транспортно произшествие.
Съдът възприема изцяло направените от вещото лице доказателствени (фактически)
изводи, тъй като експертизата е изготвена компетентно и добросъвестно, като вещото лице е
изследвало пълно и задълбочено представените по делото доказателства и е отговорило
изцяло на поставените задачи, предмет на допуснатата съдебна автотехническа експертиза.
Неоснователни са направените от ответника възражения, че в случая е налице
случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК, което изключва непредпазливостта като виновно
поведение. Както вече беше отбелязано, от заключението на автотехническата експертиза
безспорно се установява, че ответникът е имал възможност да възприеме пострадалата,
когато е навлязла в платното за движение, като по делото липсват ангажирани
доказателства, че настъпването на процесното ПТП е било непредотвратимо. В подкрепа на
този извод следва да се има предвид и напредналата възраст на пострадалата към момента
на произшествието, а именно, че Гъргорина Господинова е била на 80 години и несъмнено
не е била бърза и лесно подвижна, за да изненада водача на автомобила, като навлезе
внезапно на платното за движение.
Несъстоятелно е и твърдението, че тъй като описаната в протокола за оглед следа по
предния капак на автомобила е в лявата му странична част, това опровергава извода
пострадалата да е била пред автомобила по начин, че водачът да може да я възприеме като
препятствие. Установеното от приетата по делото съдебна автотехническа експертиза, че
лекият автомобил „*****“ с предна челна лява ъглова част в областта на предната броня е
ударил пешеходката Г. Г., по никакъв начин не изключва обстоятелството, че ответникът е
имал техническа възможност да види и възприеме като опасност пешеходката, каквато
възможност съществува не само когато пешеходката се намира непосредствено пред
движещия се автомобил.
Съдът намира за неоснователно и възражението на ответника, че по делото не е
установено наличието на противоправно причиняване на вреди на ищцата, тъй като
наказателното производство е приключило без влязъл в сила акт, установяващ
противоправно и виновно извършено деяние, а издаденото срещу водача наказателно
постановление е отменено с влязло в сила съдебно решение. Противоправността на
поведението на делинквента като елемент от фактическия състав на деликта подлежи на
пълно и главно доказване от ищеца, като това може да стане с всички доказателствени
9
средства и няма изискване за начина, по който следва да бъде доказана. В случая такова
доказване е осъществено посредством събраните по делото доказателства, като липсата
наказателно постановление за нарушение на ЗДвП е ирелевантна в случая. Изцяло в
правомощията на съда е да установи наличието и липсата на противоправност,
преценявайки приетите по делото доказателства.
Предвид гореизложеното, съдът приема за установено, че процесното ПТП е
настъпило вследствие на неправомерните действия на ответника като водач на МПС.
Следователно, в процеса на доказване ищецът установи чрез пълно и главно доказване
възникването на всички юридически факти (материални предпоставки), при чието
проявление е породено предявеното спорно материално право. При тези данни по делото
съдът намира, че са налице законовите основания Гаранционен фонд да заплати на
увреденото лице обезщетение и съответно да встъпи в правата на последното срещу
причинителя на произшествието.
При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете начинът на
извършването на противоправното деяние, претърпените от пострадалата болки и страдания
вследствие на причинените й травматични увреждания, периодът за пълното
възстановяване, нейната възраст, причинените й неудобства и дискомфорт, социално-
икономическите условия в страната към момента на настъпване на увреждането.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, че от процесното ПТП пострадалата е преживяла счупване на дясна
раменна кост с изкълчване на дясна раменна става, счупване на костите на дясна подбедрица
в близкия край и двуглезенно счупване на дясна подбедрица. Вещото лице от приетата като
компетентно изготвена и неоспорена от страните съдебномедицинска, извършило анализ на
представените по делото медицински документи, достига до фактическия (доказателствен)
извод, че всички травматични увреждания са в причинно-следствена връзка с настъпилата
транспортна злополука. Изяснява се, че на пострадалата е била извършена оперативна
манипулация на 29.11.2019 г. – открито наместване на счупена раменна кост, открито
наместване на двуглезенно счупване на дясна подбедрица и закрито наместване на
дислокация на рамото, като е поставена гипсова имобилизация. Общо лечебният период в
болница за възстановяване на фрактурите е приключил за срок около 2 месеца, като е
приложено медиК.тозно и физиотерапевтично лечение. От приложената по делото
медицинска документация се установява, че през този период пострадалата е имала болки и
ограничени движения в областта на лява раменна става, долния край на лява раменна кост и
в областта на външен и вътрешен глезен на дясна подбедрица, оток на десен глезен и дясна
ръка и силни болки в десни крайници, които се усилват при раздвижване, затруднено
самообслужване и невъзможна самостоятелна походка.
Заместващото обезщетение представлява парично право, като неговата
обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага, чрез които да
бъде морално удовлетворен пострадалият, като емоционално да бъдат потиснати
изживените неблагоприятни последици от причинените му болки и страдания. В този
смисъл съобразно обществено-икономическите условия в страната към момента на
10
настъпване на процесното ПТП – 2019 г., и наложилите се морални норми в обществото,
респ. съобразно съдебната практика справедливият размер за заплащане на заместващо
обезщетение при подобни травматични увреждания на лице в напреднала възраст, като
възстановяването на здравословното му състояние е продължило за период около 2 месеца,
което е било съпроводено с проведена оперативна манипулация, съдът приема, че
заместващото обезщетение за преживените от пострадалата болки и страдания вследствие на
настъпилата транспортна злополука е в размер на сумата от 27 000,00 лв. При определяне на
този размер съдът взе предвид и че съобразно житейската логика без съмнение
възстановителният период на 80-годишна жена, получила множество фрактури, е
продължил и след болничния й престой, завършил на 20.01.2020 г. В заключение съдът
счита, че Гаранционен фонд е определил адекватен на горните изброени обективни
дадености по казуса размер на обезщетението за претърпените от пострадалата
неимуществени вреди.
Ответникът е навел възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
увреденото лице. За уважаването на същото в негова тежест е да установи, че в съвкупния
съпричинителен процес пострадалата е допринесла чрез своето противоправно поведение за
настъпване на процесните вредоносни последици.
Според постоянната практика на ВКС за определяне наличието и степента на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото при ПТП лице е от
значение съществуването на причинна връзка между поведението на пострадалия и
противоправното поведение на водача на увреждащото МПС, въз основа на която съдът
следва да определи обективния принос на всеки от участниците в конкретното ПТП. При
преценка поведението на пострадалия решаващият съд следва да има предвид, че съгласно
чл. 20, ал. 2 ЗДвП отговорността на водачите на моторните превозни средства за осигуряване
безопасност на движението е завишена спрямо тази на пешеходците, включително чрез
законодателно вмененото им задължение за избиране на подходяща скорост на движение на
управляваното МПС, която би им позволила спиране при поява на препятствие на пътя,
което са могли и са били длъжни да предвидят.
В конкретния случай от приетата по делото съдебна автотехническа експертиза се
установява, че пострадалата Г. Г. със скорост на движение около 4,1 км/ч е предприела
пресичане на ул. „Поп Сава Катрафилов“ в участъка на ПТП по пешеходна пътека тип
„Зебра“, разположена косо на платното за движение в посока от ляво на дясно спрямо
движението на лекия автомобил и след изминаване по 2-3 метра по нея се отклонила в дясно
на около 2 метра от пешеходната пътека, където при достигане на мястото на удара е била
блъсната от лекия автомобил „********“ с предната лява ъглова част. Установява се още, че
пешеходката е могла да възприеме приближаващият се лек автомобил на разстояние около
40-50 метра. Следователно пострадалата е пресекла пътното платно при нарушаване на
правилата за движение на пешеходци, установени в разпоредбата на чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП,
според които пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки, като преди да
навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянията до приближаващите се
пътни превозни средства. В процесния случай макар ищцата да е създала предпоставки за
настъпване на вредите, доколкото същата е започнала пресичането на обозначено за това
място – пешеходна пътека, приближавайки която водачите на МПС са длъжни да се движат с
повишено внимание, и доколкото отклонението от това място при пресичането е било
минимално /около 2 метра/, съдът намира, че приносът й за настъпването на вредите следва
да бъде определен в размер на 10 %.
По тези съображения съдът приема, че предявеният от ищеца иск следва да бъде
уважен в пълен размер – 24 300,00 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
11
погасяване на вземането.
По разноските:
С оглед изхода на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените разноски по делото от общо 986 лв. /486,00 лв.- държавна такса и
500,00 лв. – възнаграждения за вещи лица/.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство дължи да
разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство съобразно изхода от
спора. Издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3110/2023 г. по описа на Районен съд
– Враца не включва вземане за държавна такса в размер на 486,00 лв., доколкото заявлението
за издаване на заповед за изпълнение не съдържа искане за присъждането й, поради което
такава сума не следва да бъде присъждана на ищеца в исковото производство.
Така мотивиран, съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. П. А., ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес: с. *****, ул. „******“ № ***, дължи на Гаранционен фонд, БУЛСТАТ:
*********, гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, на основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 558,
ал. 7, във вр. с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ сумата от 24 300,00 лв., представляваща регресно
вземане за изплатено на 01.10.2021 г. застрахователно обезщетение по претенция №
********/****.**** г. на Г. С. Г., за настъпило застрахователно събитие на 26.11.2019 г. в гр.
Враца – ПТП между л.а. „*****“ с рег. № ****, управляван от К. П. А., без действаща
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, и пешеходката Г. С. Г., в резултат на
което са причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 30.11.2023 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед №
1726 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 30.11.2023 г. по ч. гр. д. №
3110/2023 г. по описа на Районен съд – Враца.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К. П. А., ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес: с. *****, ул. „****“ № ***, да заплати на Гаранционен фонд, БУЛСТАТ:
*********, гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, сумата от 986,00 лв., представляваща
направени разноски по гр. дело № 411/2023 г. по описа на Районен съд – Враца.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
12