РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 17.08. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на двадесет и втори
юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ИНА РАЙЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
|
|
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с участието на прокурора
ДОБРОМИРА КОЖУХАРОВА като разгледа докладваното
от съдия РАЙЧЕВА
КАН дело № 75 по описа за 2020
год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.63, ал.1,
изр.2 от ЗАНН, вр. чл.208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. В.
К. *** чрез адвокат-защитник против
решение № 990 от 23.12.2019 г., постановено по АНД № 1961/2019 г. по описа на РС
- Русе, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 38-0001127 от 29.08.2019
г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ за налагане на административно наказание „глоба“
в размер на 1 500 лв. на касационния жалбоподател за извършено от него
нарушение по чл. 43, ал. 1, т. 4, предл.3 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС.
В жалбата са изложени
оплаквания, че решението на съда е неправилно, постановено в нарушение на материалния
закон - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Релевира се и
касационното основание - допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила. Сочат се доводи за недоказаност на нарушението. Счита,
че съдът е приел фактическа обстановка, която не се подкрепя от събраните
доказателства. Иска се отмяна на обжалваното решение и съответно
отмяна на наказателното постановление.
Ответникът по
касационната жалба, РД „Автомобилна администрация“-Русе не изразява становище
по същество.
Представителят на прокуратурата
дава заключение за правилност на обжалваното съдебно решение.
След като обсъди
оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото
доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК,
Административният съд намира следното:
Касационната жалба е
подадена в законния срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен
акт, поради което производството е процесуално допустимо.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна, поради следните съображения:
С Решение № 990 от 23.12.2019
год. на Районен съд гр. Русе, съдебният състав е потвърдил НП № 38-0001127 от
29.08.2018г. на Началник ОО „АА“, гр.Русе, с което на касационния жалбоподател
е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1500 лева. Като
основание за налагане на това наказание е посочена санкционната норма на чл.
178а, ал. 7, т. 1, предл. 1 ЗДвП. Деянието, за което е наказан нарушителя е
свързано с неизпълнение на задължението му по чл. 43 ал. 1, т. 4,
предл.3 от Наредба№ Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТ – като председател на
комисия от технически специалисти във фирма „Данид 11“ ООД, участващ
в извършване на преглед за проверка на техническата изправност на ППС от
категория М 1, марка „******“ с рег.№ *****,
собственост на М. Д. М., с ЕГН: **********, като в Протокол № 19718067 от 12.07.2019г.,
не е въвел правилно данни за собственика на превозното средство, представено за
преглед, а именно, вместо М. Д. М., с ЕГН: ********** е въвел същите три имена, но с ЕГН **********.
Нарушението било
установено при извършена проверка на 29.07.2019г. от длъжностно лице към ОО
„АА“ - Русе в контролно технически пункт на фирма „Данид – 11“ ООД, намиращ се
в гр.Русе, ул.“Подсдам“ № 14.
Това деяние според
актосъставителя нарушавало разпоредбите на чл. 43 ал. 1, т. 4, предл.3 от
Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС, което дало основание за съставяне на
АУАН. Началник ОО „АА“ - Русе също приел, че е налице описаното
по-горе нарушение, липсват основания за отпадане на административно-наказателната
отговорност или за приложение на чл.28 от ЗАНН и издал процесното НП. Възприел
и възпроизвел изцяло изложеното от фактическа страна в АУАН, както и
направената в акта квалификация на нарушението, като го е подвел под
санкционната разпоредба на чл. 178а, ал. 7, т.1, предл. 1 ЗДвП.
Русенският районен съд e
изяснил изложената по-горе фактическа обстановка след анализ на събраните по
делото писмени и гласни доказателства.
За да стигне до извода за
законосъобразност на оспореното пред него НП и да го потвърди, въззивната
инстанция е приела, че в административно-наказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения.
На следващо място,
съдът счел, че деянието е безспорно установено и доказано. Налице е
нарушение на реда, въведен с Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на
МТИТС, тъй като нарушителят, в качеството му на председател на
комисия за извършване на периодични технически прегледи за проверка на
техническата изправност на ППС, не е въвел в Протокол № 19718067 от 12.07.2019г.
за извършен периодичен преглед за техническа изправност на ППС с рег.№ ***** коректно
данните за собственика на превозното средство. Посочено е, че грешно зададените
параметри дават възможност да преодолее защитата в компютъризираната
информационна система при липса на потвърждение, че не се дължи местен данък за
превозното средство, представено за преглед. От обективна страна грешното
въвеждане на единния граждански номер е на практика невъвеждане на данни за
собственика, тъй като при такава грешка системата не разпознава никакви други
данни за това лице и допуска извършване на преглед, независимо от липсата на
предпоставки за това. Въззивният съд е изложил и съображения относно
приложението на чл.28 от ЗААН, тъй като не са установени обстоятелствата, които
да сочат по-ниска обществена опасност на деянието.
Решението е неправилно.
Касационният състав, в
съответствие с установената си практика по идентични спорове (напр.
к.а.н.д.№125/2020) не споделя доводите на районния съд за правилното приложение на
материалния закон в процесното НП и по-конкретно за приложението на
санкционната норма. Категорично от доказателствата по делото се установява, че
жалбоподателят е осъществил нарушение на разпоредбата на чл. 43 ал. 1 т. 4,
предл. 3 от Наредба Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС, която вменява задължение на
председателя на комисията от технически лица да следи за качественото и
пълнообемно провеждане на периодични прегледи на ППС от страна на техническите
специалисти, като въвежда в протокола (приложения № 9, 10 или 11) техническите
данни, идентифициращи превозното средство, показанията на километропоказателя
на ППС, данни за собственика на превозното средство, за лицето, представило ППС
на преглед, и за номера на разрешението на техническия пункт, и за члена на
комисията и когато в свидетелството за регистрация на МПС е отразено оборудването
с уредба, която позволява работата на двигателя с ВНГ или СПГ – вписва данните
за лице, монтирало бутилката, марка, сериен номер, вид гориво, номер на типово
одобряване и година на производство на бутилката, в този случай за позиция
"лице, монтирало бутилката" се вписва номерът на свидетелството за
регистрация. В тази връзка съдът не споделя възраженията на жалбоподателя, че
нарушението е недоказано, тъй като нито актосъставителя, нито наказващият орган
имали преки впечатления от начина, по който се е стигнало до тази грешка в ЕГН.
Изложените доводи, че данните за собственика на автомобила всъщност не се
въвеждат ръчно от председателя на комисията, а става чрез сканиране на
свидетелството за регистрация на МПС и при това сканиране системата допускала грешки,
са несъстоятелни. Законът вменява на председателя на комисията задължението да
следи за качествено и пълнообемно провеждане на периодичните прегледи, като в
това задължение е включено и въвеждането в протокола на съответните данни за
собственика на превозното средство, които следва да се верни. По какъв начин ще
стане това въвеждане е технически въпрос и е обстоятелство, което е ирелевантно
за съставомерността на нарушението. Неотносими към предмета на доказване са и
фактите дали системата е допуснала да бъде продължен техническия преглед, дори
и след въвеждането на грешните данни за собственика на превозното средство.
Нарушението на разпоредбата на чл. 43 ал. 1 т. 4, предл. 3 от Наредбата е на
формално извършване и изпълнителното деяние се изразява в бездействие, в случая
невъвеждане на правилните данни за собственика на МПС. Неоснователно е и
възражението на жалбоподателя, че неправилно с цитираната Наредба №
Н-32/16.12.2011г. се вменявали на техническите служби, извършващи годишен
технически преглед на МПС да действат като органи по събиране на местен данък.
В случая с посочената разпоредба от Наредбата е вменено задължение за въвеждане
на определени данни, а не за администриране и събиране на местен данък.
При така изяснената
фактическа обстановка и правилно приложение на материалната норма, която е
нарушена, АНО неправилно е приложил съответната санкционна норма – тази по чл.
178а ал. 7 т. 1, предл. 1 ЗДвП, която предвижда глоба в размер на 1 500 лв. за
председател на комисия, извършваща прегледи, или технически специалист, който
допусне извършването на периодичен преглед за проверка на техническата
изправност на пътно превозно средство в нарушение на изискванията, определени
с наредбата по чл. 147, ал. 1,
или със съоръжения или средства за измерване, които не отговарят на
изискванията, определени с наредбата по чл. 147, ал. 1. От съдържанието на последната
разпоредба се установява, че тя касае случаите, в които председателят на
комисията допусне извършване на периодичен преглед в нарушение на изискванията,
определени с Наредбата. В настоящия случай нито в АУАН, нито в НП е посочено като
елемент от изпълнителното деяние допустителството, т. е. никъде не се твърди
председателят на комисията да е "допуснал извършването на периодичен
преглед за проверка на техническата изправност на пътно превозно средство в
нарушение на изискванията, определени с наредбата по чл. 147, ал. 1".
Поради това и неправилно жалбоподателя е санкциониран на основание посочената
норма.
Доколкото констатираното
нарушение по чл. 43, ал. 1, т. 4, предл. 3 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011
г. на МТИТС не се подвежда под нито един от съставите в санкционната норма на
чл.178а, ал. 1-9 и 11, приложима в настоящия случай е нормата на чл. 178а,
ал. 10 от ЗДвП, според която за нарушения на изискванията за извършване на
периодични прегледи за техническата изправност на пътните превозни средства и
на изискванията за водене на свързаната с тях документация, за които не е
предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба или с имуществена
санкция в размер 500 лв.
Предвид изложеното,
обжалваното решение следва да се отмени, а наказателно постановление №
38-0001127 от 29.08.2018г. на Началник ОО „АА“, гр.Русе да се измени, като за
извършеното от касатора К. нарушение бъде наложено наказание глоба в
размер 500лв. на основание чл. 178а, ал. 10 от ЗДвП. Доколкото
жалбоподателят от издаване на АУАН до настоящия момент е организирал защитата
си само срещу нарушение по чл. 43, ал. 1, т. 4, предл. 3 от Наредба № Н-32
от 16.12.2011 г. на МТИТС, с изменение на НП неговото право на защита не е
нарушено, тъй като фактите и квалификацията им не търпят промяна; наказанието
остава същото по вид, променя се единствено размерът му, но в по-благоприятна
за наказаното лице посока.
Воден от горното и на
основание чл. 221, ал. 2, изр. І-во, предл. ІІ-ро от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение № 990 от 23.12.2019
год. на Районен съд гр. Русе, постановено по а.н.д № 1961/2019г. по описа на
РРС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление наказателно
постановление № 38-0001127 от 29.08.2018г. на Началник ОО „АА“,
гр.Русе, при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с което на Д.
В. К.., за нарушение на чл. 43, ал. 1, т. 4, предл. 3 от Наредба № Н-32
от 16.12.2011 г. на МТИТС и на основание чл. 178а, ал. 7, т. 1, пр.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 1500 лева само в частта
за наложеното наказание, като за същото нарушение, на
основание чл. 178а, ал. 10 от ЗДвП, му определя административно
наказание „глоба“ в размер 500 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.