Р Е Ш Е Н И Е №57
гр. Габрово, 02.04.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ............... колегия в открито съдебно заседание на
двадесет и четвърти март .............. през две хиляди двадесет и първа
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИН КОСЕВ
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря …..МАРИЕЛА
КАРАДЖОВА............. и
в присъствието на прокурора .....МИЛЧО ГЕНЖОВ.......... като разгледа докладваното
от съдия КОСЕВ КНАХД №32 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното :
С Решение №260120/23.12.2020г. по НАХД№158/2020г. Ловешки районен съд е
отменил Електронен фиш серия К №2934605, издаден от ОД на МВР Ловеч, с който на
М.К.Р. *** е наложено наказание глоба в размер на 400 лева на осн. чл. 189, ал.
4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр.
с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като незаконосъобразен.
При първоначалното разглеждане на
делото с Решение №382/12.12.2019г. по НАХД№895/2019г. състав на ЛРС е отменил
обжалвания Електронен фиш серия К №2934605, издаден от ОД на МВР Ловеч. Така
постановения съдебен акт е оспорен пред АдмС Ловеч, който с Решене
№23/17.02.2020г. по КАНД№20/2020г. е отменил обжалваното Решение
№382/12.12.2019г. по НАХД№895/2019г. на ЛРС и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, при съобразяване с
дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.
При установена невъзможност за
сформиране на нов касационен състав от АдмС Ловеч при оспорване на посоченото
по- горе Решение №260120/23.12.2020г. по НАХД№158/2020г.
Ловешки районен съд, делото е изпратено на определения Администаративен съд
Габрово, който да се произнесе по подадената касационна жалба.
В законния срок Решението на съда е обжалвано от ОД на
МВР Ловеч, представлявано от Директор, чрез надлежно упълномощен пр.
представител- гл. юрисконсулт. В жалбата си същият излага, че обжалваното
Решение било неправилно, постановено в нарушение на материалния закон.
Неправилно съдът бил възприел мястото на извършване на нарушението като такова
в населено място, тъй като път II- 35 „********“ бил второстепенен републикански път,
който не минавал през населено място, а бил околовръстен път на гр. Ловеч.
Имало поставени пътни знаци Д11 в двата края на участъка, указващи начало на
населеното място, но разрешената скорост по този път била 80км/ч въведена с пътен
знак В26 в началото на участъка, а където било необходимо по този участък били
въведени по- малки ограничения на скоростта в пътни знаци В26.
Според жалбоподателя изводите на първоинстанционния съд
не били правилни, тъй като при издаване на ЕФ не били допуснати процесуални
нарушения и нарушения на материалния закон. Нарушението било доказано по
безспорен начин и издадения при условията и реда в ЗДвП електронен фиш бил
законосъобразен.
Претендира се отмяна на Решение №260120/23.12.2020г. по
НАХД№158/2020г. на ЛРС, както и потвърждаване на Електронен фиш серия К
№2934605, издаден от ОД на МВР Ловеч по изложените в жалбата съображения.
Жалбоподателят, редовно призован не се явява, като за
него се явява надлежно упълномощен процесуален представител по делото-
юрисконсулт, който поддържа подадената жалба и заявените с нея искания по
същество за отмяна на оспореното Решение на първоинстанционния съд и
потвърждаване на ЕФ.
Представителят на ОП Габрово изразява становище за
основателност на жалбата тъй като в случая административнонаказващия орган бил
констатирал правилно че е осъществено нарушение, а участъка от пътя е в охвата
на републиканската пътна мрежа. Решението на ЛРС като неправилно да бъде
отменено, като бъде потвърден оспорения ЕФ.
Санкционирания М.К.Р., редовно призован се явява лично и
се представлява от упълномощения от него пр. представител- адвокат. Оспорва
жалбата и излага доводи като счита обжалваното съдебно Решение за правилно,
поради което подадената жалба следва да бъде оставена без уважение.
Подадената жалба е процесуално допустима, от лице имащо
качеството на жалбоподател и в преклузивния срок, указан в АПК.
Административният съд като извърши цялостна служебна
проверка на обжалвания съдебен акт и прецени изложените в съдебно заседание
пред касационната инстанция доводи намира жалбата за основателна.
М.К.Р. *** е санкциониран за това, че на 13.07.2019г. в
15, 26 часа в обл. Ловеч на път II-35 км. 44+200 при
движение в посока гр. ***** при въведено временно ограничение на скоростта от 40км./ч., въведено с
пътен знак В26 е управлявал лек автомобил ************ с рег. № ******** с установена с АТСС /ARH CAM S1/ скорост на движение 82км./ч.
/превишение на допустимата скорост от 42км./ч., при приспаднат толеранс
-3км./ч./, като по този начин е нарушен чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1
от ЗДвП. В ЕФ е отразено, че посоченото МПС е собственост на М.К.Р.
При преценка на обжалвания съдебен акт настоящият съдебен
състав на ГАС намира, че фактическата обстановка по случая е напълно изяснена
от районния съд, като неправилно са преценени и възприети събраните по делото
писмени доказателства, като това е довело до неправилно приложение на
материалния закон.
На основата на установената фактическа обстановка
първоинстанционния съд е направил неправилни изводи от правна страна, а именно
че в случая не се установява доказано по безспорен и несъмнен начин извършеното
нарушение да е извън населено място, като по този начин прилагайки неправилно
относимата законова разпоредба, административния орган е постановил неправилен
административен акт- електронния фиш, с който е санкциониран водача М.Р.. По
този начин е налице неправилно приложение на материалния закон, свързано с
грешно изписване на нарушената правна норма.
Настоящият съдебен състав на ГАС не споделя така
изложените мотиви за недоказаност на мястото на осъществяване на вмененото във
вина административно нарушение и за допуснато съществено процесуално нарушение
в хода на проведеното административнонаказателно производство. Спорният момент
по делото е установеното място на извършване на нарушението дали следва да се
определи като такова в населено място или извън населено място.
Понятието „населено място“ има своята легална дефиниция в
няколко нормативни акта. В разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Закона за
административно- териториалното устройство на Република България е дадена
легална дефиниция на понятието „населено място“ съгласно която „Населено място“ е исторически и функционално
обособена територия, определена с наличието на постоянно живеещо население,
строителни граници или землищни и строителни граници и необходимата социална и
инженерна инфраструктура. В чл. 18 от същия закон е указано, че територия на
населеното място е селищната територия, определена от строителните му граници,
и извънселищната територия, определена от границите на землището. В §5, т. 6 от
ДР на ЗУТ също е дадена дефиниция съгласно която "Територия
на населено място" е селищната територия, обхваната от границите му
(строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва
землището.
Тези понятия в посочените законови разпоредби са
коментирани от първоинстанционния съд, който в съответствие с отменителното
решение на касационната съдебна инстанция е събрал и писмени доказателства в
тази насока, а именно Писмо от ОПУ Ловеч
№11-00-58/16.09.2020г.,
че за разположението на процесния обходен път на гр. Ловеч спрямо строителните
граници на града информация може да бъде предоставена от Община Ловеч и писмо
от 28.07.2020г. от Община Ловеч от което е видно, че път II-35 е част от републиканската пътна мрежа.
Правилно обсъждайки както посочените по- горе законови
разпоредби, така и събраните по делото писмени доказателства РС Ловеч е приел,
че относима в случая е разпоредбата на §6, т. 49 от ДР на ЗДвП, който в случая
представлява специален закон спрямо посочените по- горе нормативни актове.
Съгласно посочената разпоредба на §6, т. 49 от ДР на ЗДвП "Населено място" е застроена със сгради територия,
при която началото и краят са обозначени със съответни пътни знаци. Така
посочената относима разпоредба не се конкурира с останалите законови текстове,
посочени по- горе относно дефиницията на понятието „населено място“.
Неправилно първоинстанционния съд е преценил, че в случая
са изпълнени всички посочени във въпросната разпоредба на §6, т. 49 от ДР на
ЗДвП условия, въз основа на което да се приеме, че мястото на нарушението,
посочено в ЕФ е в населено място. Безспорно налични са посочените пътни знаци-
Д11 /начало на населеното място/ и Д12 /край на населеното място/. Не са
събрани достатъчно доказателства и не се установява територията, на която е
разположен пътния участък, част от републиканската мрежа, представляваща
околовръстен път на гр. Ловеч, на която е установено нарушението да е застроена
със сгради територия. При извършена проверка в ГУГЪЛ ЗЕМЯ /google earth/ се
установява, че процесния участък от пътя II-35 не се
намира в територия, която да е застроена. Този извод се пътвърждава и от направена
справка в публично достъпния сайт на Агенция по кадастър от където е видно, че
околността на пътя, на който е установено нарушението е заета или от горски
територии или от земеделски земи, но не и от теритария, която е застроена. По
така изложените съображения се налага извод, че околовръстния път на гр. Ловеч,
в частта на осъщественото нарушение, предмет на настоящото производство не
отговаря на критериите, заложени в разпоредбата на §6, т. 49 от ДР на ЗДвП за
населено място, тъй като не е налице условието за наличие на застроена със
сгради територия, като следва да се приеме че нарушението посочено в обжалвания
електронен фиш серия К №2934605, издаден от ОД на МВР Ловеч е осъществено извън
населено място.
Неправилно е прието от състава на РС Ловеч, че описаната
фактическа обстановка в обстоятелствената част но ЕФ не кореспондира с
установените и доказани по делото факти. Мястото, където е установено
нарушението за превишение на скоростта на автомобила на М.Р. е извън населено
място съгласно указаното в §6, т. 49 от ДР на ЗДвП, поради което правилно
санкционирайки го съобразно чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП, административният
орган е приложил правилно материалния закон.
Настоящият съдебен
състав на АС Габрово намира, че в случая посоченото в ЕФ нарушение е установено
и доказано по безспорен и несъмнен начин. Видно от събраните по делото писмени
доказателства, към момента на установяване на нарушението в процесния пътен
участък е било въведено ограничение на скоростта с поставени с пътни знаци В26
/40км./ч./, вместо указаната скорост от 80км./ч.
Установеното нарушение е конкретизирано с посочени
координати, съвпадащи с мястото посочено в ЕФ, а именно път II- 35 км. 44+200. При справка в GOOGLE EARTH са установява, че няма данни за
отпадане на така въведеното ограничение, както наличие на регламентирани
кръстовища или друг пътен знак отменящ въведеното ограничение.
От събраните по делото писмени доказателства се
установява безспорно, че установената скорост на водача, посочена в ЕФ е в зоната
на действие на ограничетелния скоростта знак В26, като по този начин
извършеното от него административно нарушене е установено по несъмнен начин.
При така формираната фактическа обстановка по делото
първоинстанционния съд е постановил неправилен и незаконосъобразен съдебен акт,
който като такъв следва да бъде отменен, вместо което да бъде потвърден
обжалвания ЕФ сер. К №2934605.
При
проверка на обжалваното Решение на ЛРС, настоящият съдебен състав намира същото
за неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно преценка на
събраните доказателствен материал и като такова същото следва да бъде отменено,
като бъде потвърден обжалвания ЕФ.
Предвид изхода на делото, а именно
отмяна на пъвноистанционното съдебно решение и потвърждаване на оспорения
електронен фиш и с оглед факта, че процесуалния представител на Директор ан ОД
на МВР Ловеч не е заявил искане за присъждане на разноски, такива не следва да
бъдат коментирани.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение №260120/23.12.2020г. по НАХД№158/2020г. по описа на Ловешки районен
съд, вместо което
ПОСТАНОВИ :
ПОТВЪРЖДАВА
Електронен фиш сер. К №2934605 на ОД на МВР Ловеч, с който на М.К.Р. *** е наложено
наказание глоба в размер на 400 лева на осн. чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182,
ал. 2, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като правилен и законосъобразен.
РЕШЕНИЕТО
е ОКОНЧАТЕЛНО и НЕ ПОДЛЕЖИ на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :