РЕШЕНИЕ
№730
28.10.2019г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на първи октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав: .
Съдия: Цветомира Димитрова
Секретар: Йорданка Попова…………………………………………………………………..
Прокурор: Антон Стоянов …………………………………………………………………
като разгледа докладваното от съдия Димитрова и. административно дело № 702 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.203, ал.1 от АПК във вр. с чл.1 ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба подадена от М.Я. *** против Агенция „Митници” с адрес: София, ул.”Г.С.Раковски” № 47, с която се претендира обезщетение в размер на 840.00 лева, представляващи имуществени вреди, причинени вследствие на незаконосъобразно издадено Наказателно постановление № 487/2018г. от 19.09.2018г. на Началника на Митница Пловдив, ведно със законната лихва върху тази сума считано от предявяване на исковата молба, до нейното окончателно заплащане.
Ищецът твърди, че претендираното от него обезщетение за имуществени вреди в размер на 840.00 лева, се основава на разходите, които е направил за квалифицирана правна защита чрез ангажиране на адвокат, който да го защитава в хода на съдебното производство по обжалване на процесното наказателно постановление, пред две съдебни инстанции.
Моли се за присъждане и на направените по настоящото производство разноски по делото.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от упълномощен представител на ищеца.
Ответникът- Агенция „Митници”, редовно призован, в отговор на искова молба вх. №
4452/09.07.2019г. при АдмС-Хасково и чрез процесуален представител, в съдебно
заседание, заема становище за неоснователност на исковата молба.
Представителят на Окръжна прокуратура Хасково счита исковата претенция за основателна.
Административен съд – Хасково, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
С Наказателно
постановление № 487/2018г. от
19.09.2018г. издадено от Началника на Митница Пловдив за нарушение на чл.126, т.1 от ЗАДС и на
основание същата норма, на ищеца М.Я.Я. е
наложено административно наказание “Глоба“ в размер на 1000.00 лева, а на основание чл. 124, ал.1 от ЗАДС от същия са отнети в полза на държавата стоките предмет на нарушението- 69
литра етилов алкохол.
Наказателното постановление било обжалвано от ищеца пред Районен съд-Ивайловград, който със свое Решение № 36/07.12.2018г. постановено а.н.д. № 63/2018г. по описа на същия съд, отменил оспорения санкционен акт. Решението е било обжалвано от Митница Пловдив пред Административен съд, гр. Хасково. Със свое Решение по АНД(К) № 188/2019г. касационната инстанция е оставила в сила обжалваното решение на въззивният съд.
В съдебното производство по а.н.д. № 63/2018г.по описа на РС- Ивайловград, ищецът е бил представляван от адвокат, с когото за целта сключил договор за правна защита и съдействие за сумата от 420.00 лева. Цитираният договор е бил приложен към жалбата депозирана до районният съд.
В производството пред Административен съд, гр. Хасково ищецът също е представляван от адвокат, като пред касационната инстанция, преди първото по делото открито съдебно заседание, със становище на процесуалния представител на М.Я. от 08.04.2019г. е бил представен договор за правна защита и съдействие за сумата 420.00 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безсъмнен начин от съдържащите се писмени доказателства в приложените по настоящото производство АНД № 63/2018г. поописа на Районен съд, гр.Ивайловград и АНД(К) № 188/2019г. на АдмС-Хасково.
Въз основа на така установените обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.203 ал.2 от АПК, с който се претендира обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие на отменено,с влязло в сила съдебно решение, Наказателно постановление № 487/2018г. от 19.09.2018г. издадено то Началника на Митница Пловдив. Претенцията е заявена срещу процесуално легитимиран на основание чл.205 от АПК ответник по иска –Агенция Митници. Незаконосъобразният акт е издаден от орган на ответника Агенция "Митници", която е юридическо лице съгласно чл. 7, ал.1 от Закона за митниците и следователно е пасивно легитимирана да отговаря по така предявения иск, съгласно чл. 205 от АПК. Ето защо иска е допустим.
Разгледан по същество иска е основателен.Съображенията за това са следните :
Ищецът претендира имуществени вреди причинени в резултат на отменено по надлежния ред незаконосъобразно издадено наказателно постановление. Основателността на иска с правно основание чл.203, ал.1 от АПК вр. с чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, в този случай предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт на административен орган отменен по съответен (съдебен) ред; 2. действително настъпила вреда –имуществена и 3. пряка и непосредствена причинна връзка между постановения и впоследствие отменен незаконосъобразен акт. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността по посочения ред, като с оглед разпоредбата на §1 от ДР на ЗОДОВ, тежестта да докаже съответните правнорелевантни към претенцията му за обезщетяване обстоятелства, е изцяло на ищеца.
Не е спорно по делото, а и се установява от приложените по делото доказателства, че издаденото по отношение на ищеца Наказателно постановление № 487/2018г. от 19.09.2018г.на Началника на Митница Пловдив е отменено с влязъл в сила съдебен акт. Макар по естеството си наказателното постановление да не представлява административен акт, а правораздавателен такъв, то се издава от административен орган, а дейността по налагане на административно наказание е особен вид правораздавателно производство, осъществявано от администрацията. Следователно същото представлява властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност. Предвид изложеното следва да се приеме, че по своето съдържание дейността по налагане на административно наказание, представлява изпълнение на административна дейност, каквото становище е застъпено в ТП № 2/19.05.2015 г. на ВАС и ВКС. В тази връзка съдът счита, че с отмяната на процесното наказателно постановление, в случая е налице първият елемент от фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, а изложените в обратната насока възражения в писмения отговор на ответника са неоснователни.
По отношение наличието на втората кумулативно предвидена в чл.203, ал.1 от АПК предпоставка, а именно действително настъпила имуществена вреда съдът намира, че от доказателствената съвкупност се установява безспорно, че на ищецът са причинени имуществени вреди, доколкото от събраните по делото писмени доказателства се установява заплащането на хонорар за адвокатско възнаграждение, за правна защита по въззивното и касационно производство, по обжалване на процесното наказателно постановление, в общ размер от 840.00 лева.
В двата договора за правна защита и съдействие, приложени съответно по АНД 63/2018г.по описа на РС-Ивайловград и АНД(К) № 188/2019г.на АдмС-Хасково е посочено, че уговорената между страните сума за осъществяване правната защита е от по 420.00 лева за всяка инстанция и в същите е отбелязано че е заплатена изцяло и в брой. Съгласно тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. на ВКС вписването на направеното плащане в договора за правна защита е достатъчно за установяване на действително извършеното заплащане и договора в тази му част има характер на разписка. Следователно налице е и втората предпоставка на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.
Предвид отмененото по съдебен път наказателно постановление, претърпените от ищеца имуществени вреди, в претендираният им размер от 840.00 лева, изразяващи се в заплатеното адвокатско възнаграждение, съставляват пряка и непосредствена последица от постановеното незаконосъобразно наказателно постановление. В този смисъл е и Тълкувателно решение №1/15.03.2017г. на ВАС по тълк.дело №2/2016 г., ОСС, I и II колегия, с което е постановено, че при предявяване пред административните съдилища на искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон. С оглед на това, съдът приема, че е налице и третата кумулативно изискуема предпоставка от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно наличие на причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат.
Само за пълнота следва да се отбележи, че в конкретният случай, съобразявайки разпоредбите на чл. 18, ал.2 и ал.3 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения и чл. 2, ал.4 от същия н.а., с оглед обстоятелството, че предмет на обжалване е бил санкционен акт, с който на ищеца са наложени две санкции, факта че са проведени две съдебни производства по оспорването на санкционният акт, в който се съдържат те, по въззивното от които упълномощеният адвокат лично се е явил да защитава клиента си, а едно от който инициирано от ответника в настоящото производство, предвид размера на наложеното наказание и стойността на подлежащите на отнемане вещи, то общият размер на така договореното и заплатено между страните възнаграждение за един адвокат, за двете съдебни инстанции, с оглед обема на осъществената от процесуалният представител дейност, не само се явява справедлив и обоснован, по смисъла на чл.36 от ЗА, но общият му размер е под праговете определени в Наредба №1/2004г.
Ищецът е направил искане и за присъждане на законна лихва върху претендираната сума, считано от датата на предявяване на исковата молба, до окончателното й изплащане. Съгласно чл.86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението по чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД, има акцесорен характер и е обусловено от наличието на главно задължение, каквото безспорно е налице по делото. Искането за присъждане за лихва е акцесорно, но след като съдът намира основното искане за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за основателно в определения по-горе размер, то основателно се явява и акцесорното такова за лихва, което също следва да се уважи, като лихвата се дължи върху главницата считано от датата на предявяване на исковата молба , която е депозирана по поща на 13.06.2019г. Предвид направеното искане от страна на ищеца, лихвата следва да бъде присъдена от посочената дата. Възраженията на ответника, че лихви върху претендираната сума, не следва да се присъждат на ищеца, са неоснователни. В настоящото производство исковата претенция няма характер на разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл.78 от ГПК, а на претендирано обезщетение за обезвреда, поради което лихви се дължат на общо основание.
По изложените съображения, съдът
приема, че в случая са установени и доказани предпоставките за реализиране на
отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция
е основателна и доказана и следва да бъде уважена. Ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в претендираният размер на 840.00 лева, представляващи направени разноски
за адвокатско възнаграждение, в резултат на отмененото, като незаконосъобразно,
с влязло в сила съдебно решение Наказателно
постановление № 487/2018г. от 19.09.2018г. на Началника на
Митница Пловдив, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 13.06.2019г. –датата на
предявяване на исковата молба, до
окончателното й изплащане.
При този изход на спора основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на сторените в настоящото производство разноски. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца М.Я.Я. направените по делото разноски в общ размер 370.00 лева, от които 10.00 лева внесена държавна такса и 360.00 лева заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно приложения към исковата молба договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от изложените
съображения и на основание чл. 203 и
сл. от Административнопроцесуалния
кодекс във вр. с чл. 1, ал. 2
от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Агенция Митници да заплати на М.Я.Я., с ЕГН ********** ***, сумата от сумата от 840.00(осемстотин и четиридесет) лева, представляващи имуществени вреди причинени вследствие на незаконосъобразно издадено Наказателно постановление № 487/2018г. от 19.09.2018г. на Началника на Митница Пловдив, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Агенция Митници да заплати на М.Я.Я., с ЕГН ********** ***, разноски по делото в размер на 370.00(триста и седемдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: