Определение по дело №74/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 40/10.07.2013 година, постановено по гр.дело № 29/2013г., А.районен съд разпределил ползването на недвижим имот, представляващ урегулиран поземлен имот – ХVІІІ с кад. № 282 в кв. 31 по ПУП на гр. А., целият с площ от 950 кв.м, при граници: североизток – ул. „Б. Б., северозапад – УПИ ХVІІ – 283 в кв. 31, югоизток – УПИ ХІХ - 281 в кв. 31, югозапад - УПИ ХХІ в кв. 31, по предявения от Р. Н. А. и Н. М. А. чрез А. М. Ю. С. от АК-К. срещу Х. Н. А. от гр. А. иск с правно основание чл. 32 от ЗС, както следва: на Р. Н. А. и Н. М. А. предоставил ползването на 512.00 кв. метра /оцветени в зелено по приложената към заключението скица/ и на Х. Н. А. от гр. А. – ползването на 128.00 кв. метра /оцветени в червено по приложената към заключението скица/. Скицата към заключението на вещото лице, прието в с.з. на 13.06.2013г., съдът приобщил като неразделна част от решението. С решението съдът осъдил Х. Н. А. да заплати на Р. Н. А. и Н. М. А. направените по делото разноски в размер на 450 лева.

Въззивното производство е образувано по подадена въззивна жалба от Х. Н. А. от гр. А. чрез представител по пълномощие. Твърди се в жÓлбата, че съдът разпределил ползването на процесния имот, без да са налице правните предпоставки за това. Ищците поискали разпределение на ползването на процесния съсобствен имот на основание чл. 32, ал. 2 ЗС, съгласно която общата вещ съгласно се ползва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ. Тъй като до момента на постановяване на решението нямало спор за ползването на имота, то следвало да се приеме, че било налице решение на мнозинството за ползването на общата вещ и не се е налагало то да се разпределя от съда. С оглед на изложеното жалбодателят моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на първоинстанционния съд като необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, вместо което да постанови друго решениепо съществото на спора, с което да отхвърли предявения иск с правно основание чл.32,ал.2 от ЗС. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбодателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. С писмено становище, представено от представителя по пълномощие, въззивната жалба се поддържа по изложените в същата съображения.

В съдебно заседание и с отговор на въззивната жалба по реда на чл. 263 ал.1 ГПК, същата се оспорва като неоснователна от процесуалния представител на въззиваемата страна Р. Н. А. от гр. А. и Н. М. А..

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по 259, ал.1 ГПК от лице, имащо интерес от обжалването и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предявен за разглеждане от първоинстанционния съд е иск по чл.32 ал.2 ЗС, за разпределение между страните Р. Н. А., Н. М. А. и Х. Н. А. ползването на недвижим имот, представляващ урегулиран поземлен имот – ХVІІІ с кад. № 282 в кв. 31 по ПУП на гр. А., целият с площ от 950 кв.м, при граници: североизток – ул. „Б. Б., северозапад – УПИ ХVІІ – 283 в кв. 31, югоизток – УПИ ХІХ - 281 в кв. 31, югозапад - УПИ ХХІ в кв. 31.

Няма спор по делото, че страните са съсобственици на описания в предходния абзац недвижим имот, в който има построени две жилищни сгради, едната от която със застроена площ от 76 кв.метра, изцяло собственост на ответника. Ищците – съпрузи са собственици на 4/5 ид. части от дворното място и втория етаж от двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 84.00 кв.метра и разгърната застроена площ от 152.00 кв.метра, а ответника Х. Н. А. – на 1/5 ид. част от дворното място и на първия етаж от сградата. Тези обстоятелства се установяват от приетите като доказателство НА № 10/2008 година, том 3, дело № 304/2008г. и НА №11/2008г., том 3, дело № 305/2008 година, и двата на съдията по вписванията при РС-А., както и от влязло в сила решение № 188/20.09.2011 г. по гр.д. № 44/2010г. по описа на РС-А. за извършена делба на съсобствената между страните жилищна сграда.

От заключението на назначената по делото СТЕ, прието от първоинстанционния съд, се установява, че площта на построените жилищни сгради е 168 кв.метра. Необходимата площ за поддържане и обслужване на двете сгради, отчитайки и изградената подпорна стена е 161 кв.метра. Свободната площ на имота е 640 кв.метра и отчитайки дяловете на съсобствениците, се получават 128 кв. метра на дял, т.е. 512 кв.метра за ищеца и 128 кв.метра за ответника. Към заключението е приложена и скица за ползване на имота. Скицата е приета като неразделна част от решението на първоинстационния съд, като разпределението е извършено съгласно същата.

Процесуалният представител на ответника Х. Н. А. в хода на устните състезания е поискал разпределение на правото на ползване именно съобразно заключението на вещото лице.

С оглед на изложеното, предявеният иск е основателен и доказан. Отговор на въпроса, развит като довод за въззивно обжалване, е даден с Тълкувателно решение № 13/2012 г от 10.04.2013 година, постановено по тълкувателно дело № 13/2012 г. на ВКС на РБ, ОСГК,задължително за съдилищата, а именно: допустимо е да се иска разпределение ползването на съсобствена вещ по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС от съсобственик, притежаващ сам повече от половината от общата вещ. Такива съсобственици са ищците в настоящото производство. В мотивната част на решението са изложени подробни съображения за допустимостта на такъв иск. Развито е разбирането, че дори когато този съсобственик сам е взел решение за разпределяне на ползването на съсобствената вещ, той не би могъл да приведе в изпълнение това решение, ако то не се изпълнява доброволно от останалите съсобственици. Прието е още, че за съсобственика, притежаващ мажоритарен дял от вещта, винаги ще е налице правен интерес от предявяването на такъв иск, тъй като определеното със съдебното решение разпределение на ползването ще може да бъде наложено и принудително. Извън горното, извършеното разпределение от първоинстанционния съд съгласно предложения от вещото лице вариант, отчита застроената площ на двете жилищни сгради, необходимата площ за поддържането и обслужването им, като е разпределена останалата свободна площ от дворното място, разпределена съобразно дяловете на съсобствениците. Т.е. съобразени са всички обстоятелства от значение за нормалното ползване на имота съобразно дяловете на съсобствениците. Не на последно място, при извършеното разпределение съдът е съобразил и изрично изразеното становище на представителя по пълномощие на ответника, разпределението на ползването да бъде извършено съобразно заключението на вещото лице.

Ето защо и по изложените съображения, въззивната жалба, подадена от Х. Н. А. чрез представител по пълномощие е неоснователна. Първоинстанционното решение като правилно следва да се потвърди.

Разноски за настоящото производство не се дължат, тъй като такива не са поискани и не са представени доказателства, че са направени.

Мотивиран от горното, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 40/10.07.2013г., постановено по гр.д. № 29/2013г. по описа на А. районен съд.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.