Р Е Ш Е
Н И Е № 57
град Шумен, 29.11.2019 г.
Шуменският
окръжен съд, в публично съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Окръжен съдия: Йордан Димов
при секретаря Ж. Дучева като разгледа докладваното от окръжния съдия Йордан Димов, т. д. №162 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по предявен от „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК-..., гр. С., със съдебен адрес *** против Е.Х.О., ЕГН-********** *** иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК – да бъде установено, че ответникът дължи на банката сумата от 52 463.69 лв., дължими – главница, договорна лихва, заемни такси. При условията на евентуалност същите суми се претендират и като осъдителен иск. В исковата молба се излага следната фактическа обстановка: на 08.04.2015 г. бил сключен договор за кредит за текущо потребление по силата на който „Банка ДСК” ЕАД предоставила на кредитополучателят Е.Х.О. сумата от 50 000 лв. Срокът за издължаване е бил 120 месеца. За предоставеният кредит кредитополучателят е поел ангажимент да заплаща преференциален променлив лихвен процент в размер на 9.5% годишно формирани от стойността на 6-мес. Софибор – 1.181 и надбавка от 8.319 пр.п. При нарушаване на ОУ към договора кредитополучателят губи право да ползва преференциите и приложимият лихвен процент се увеличава с надбавка съгласно ОУ. Твърди, че сумата е била представена и усвоена по разплащателна сметка на кредитополучателя. Дължимите месечни вноски е следвало да се плащат на 8-мо число, но още първата вноска е платена със закъснение – на 13.05.2015 г., а всяка следваща също е била плащана със закъснение, последното постъпило плащане е от 09.09.2016 г. Съгласно чл.19.6 от ОУ кредиторът има право да прогласи кредитът за предсрочно изискуем при забава в плащанията за главница и/или лихва над 90 дни. До кредитополучателят е изпратена нотариална покана от 15.08.2017 г., с която същия се обявява за предсрочно изискуем, като сочи, че същата следва да се счете връчена в съответствие с нормата на чл.47, ал.5 от ГПК. Кредитът е обявен за предсрочно изискуем, считано от 12.09.2017 г. На 20.10.2018 г. ищецът в качеството си на заявител е поискал издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, като е образувано ч.гр.д. №3190/2017 г. по описа на ШРС. Издадена е заповед за незабавно изпълнение против длъжника - Е.Х.О. за следните суми 45 672.45 лв., 6 364.01 лв. – договорна лихва за период от 08.08.2016 г. до 19.10.2017 г., 427.23 лв. – обезщетение за забава за период от 08.09.2016 г. до 19.10.2017 г., законна лихва считано от датата на подаване на заявлението до окончателното погасяване на задължението, 1051.68 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. Не е уважена претенцията за дължими заемни такси. След това банката е уведомена, че на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК може в едномесечен срок да предяви установителният иск по реда чл.422 от ГПК. Предвид изложеното моли да бъде признато за установено, че ответника дължи на банката посочените по-горе суми. В условията на евентуалност, ако бъде отхвърлен установителният иск по чл.422 от ГПК моли да бъде осъден ответника да заплати следните суми 45 672.45 лв., 6 364.01 лв. – договорна лихва за период от 08.08.2016 г. до 19.10.2017 г., 427.23 лв. – обезщетение за забава за период от 08.09.2016 г. до 19.10.2017 г., законна лихва считано от датата на подаване на заявлението до окончателното погасяване на задължението. Третира изявлението си като покана към ответника да заплати на банката дължимите суми по договора за кредит на основание приетото в ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС (т.11б). Моли ответника да бъде осъден да заплати направените разноски в производството от 1079.78 лв. държавна такса и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.
По делото е бил депозиран отговор на исковата молба от името на ответника Е.Х.О., подаден от особен представител назначен по реда на чл.47, ал.6 от ГПК. Последният намира, че така предявените искове са процесуално допустими, но неоснователни. Твърди, че ответника не е имал постоянен адрес на територията на страната още към момента на отпускане на кредита като му се струва нелогично отпускане на подобен необезпечен кредит на подобно лице намира, че не е редовно връчена нотариалната покана за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Намира, че това не може да стане чрез кмета на селото, в което е адреса на ответника, тъй като той няма подобни правомощия – цитира чл.83, ал.1 от ЗННД. Намира, че следва да се изслуша ССЕ, която е единствено компетентна да отговори дали кредитът е усвоен от ответника. Оспорва автентичността на договора за кредит – че същият е подписан от ответника, оспорва уведомяването му с нотариална покана за да бъде обявен договора за предсрочно изискуем. Моли да бъде открита процедура по оспорване истинността на документите – договор за банков кредит и нотариална покана. Моли да бъде изискана информация от МВР, ГД „Гранична полиция” относно обстоятелство на кои дати ответника е влизал и излизал през границата на Република България за 2015 г.
В съдебно заседание за ищеца де явява юрисконсулт Ж. Ж.. Последната сочи, че поддържа исковата молба. Намира, че са доказани в производството всички обстоятелства, които ще доведат до уважаване на иска че банката е отпуснала кредит, че същият е усвоен, банката е обявила неговата предсрочна изискуемост по съответния ред. Моли да бъде постановено решение, с което да се уважи предявеният установителен иск. За ответника Е.Х.О. се явява назначеният му особен представител адв. Св. С.. Последният поддържа становището си дадено в отговора на ИМ. Моли съдът да постанови решение по справедливост.
Исковата молба е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съдът намира, че е сезиран с установителен иск с правно основание чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК да бъде признато за установено, че ответника Е.Х.О., ЕГН-********** дължи на от „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК-... следните суми 45 672.45 лв., 6 364.01 лв. – договорна лихва за период от 08.08.2016 г. до 19.10.2017 г., 427.23 лв. – обезщетение за забава за период от 08.09.2016 г. до 19.10.2017 г., законна лихва считано от датата на подаване на заявлението до окончателното погасяване на задължението, 1051.68 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. Доказателствената тежест е общата. Всяка от страните в производството следва да докаже фактите, които претендира и които са благоприятни за нея. Ищецът в производството е длъжен да установи основанието от което черпи правата си, че същото е изискуемо, най-вече съобразно договореностите между страните и претендирания размер на претенцията. Т.е. следва да бъде доказано наличието на договор за кредит, специфичните клаузи, на основа на които ищецът обосновава правата си, както и обявяването на кредита за предсрочно изискуем предвид клаузите на договора и нормативните изисквания – чл.60, ал.2 от ЗКИ. Следва да бъдат установени сумите за главница, лихви и такси в претендираните размери. Ответникът може да установява, че задължението е било платено, както и други факти и обстоятелства, които погасяват облигационното правоотношение или освобождават от гражданска отговорност, включително, но не само: че сумите по кредита не са били усвоени, напълно или частично, че част от клаузите на се произвели своето действие, че не е налице предсрочна изискуемост на задълженията и т.н. в условия на евентуалност е заведен и осъдителен иск, в случай, че бъде отхвърлен установителният такъв да бъде осъден ответника да заплати сумите от 45 672.45 лв. главница, 6 364.01 лв. – договорна лихва за период от 08.08.2016 г. до 19.10.2017 г., 427.23 лв. – обезщетение за забава за период от 08.09.2016 г. до 19.10.2017 г., законна лихва считано от датата на подаване на заявлението до окончателното погасяване на задължението.
От фактическа страна в настоящото производство се установи следното: на 20.03.2012 г. между „Банка ДСК” ЕАД, гр. Ш., в качеството и на кредитор и Е.Х.О., ЕГН-********** бил сключен договор за кредит за текущо потребление за сумата от 50 000 лв. Посоченият лихвен процент е 9.5%. ГПР е 10.66%. Срокът за погасяване е 120 месеца от неговото усвояване. Кредитът е обезпечен със залог на вземане по сметка. Договора за кредит, общите условия на банката и предоставеният погасителен план при сключване на договора са подписани на всяка страница от кредитополучателят. От погасителният план, в който са упоменати всички вноски по кредита се вижда, че погасяването му следва да започне на 08.04.2015 г. и да приключи с последната вноска на 08.04.2025 г. Приложена е нотариална покана, с която банката уведомява кредитополучателя за обявяване на предсрочната изискуемост на задълженията, дължимите главници, лихви, такси и разноски по отношение на три отделни договора.
По делото е приета ССЕ, която установява, че сумата по кредита е усвоена изцяло на 09.04.2015 г., констатирани са нередовности в погасяването на кредита от 09.09.2016 г., като се касае за частично плащане на вноска дължима на 08.09.2016 г. От този момент насетне до завеждане на заповедното производство не са правени погашения. Към датата на подаване на заявление по реда на чл.417 от ГПК задълженията по договора са били в общ размер от 52 583 лв. или главница – 45 672.45 лева, договорни лихви от 5 902.63 лева, наказателни лихви 418.51 лв., законна лихва – 469.41 лв., както такси 120 лв., като се вземе предвид постановеното в. т.2 на ТР №3/2019 г. по ТД №3/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
В рамките на производството се установява, че ищецът е инициирал заповедно производство чрез подаване на заявление от 20.10.2017 г., за което е образувано и ч.гр. д. №3190/2017 г. по описа на ШРС. Със заповед №1867 от 23.10.2017 г. е осъден длъжника Е.Х.О. да заплати солидарно на ищеца сумите както следва 45 672.45 лева, договорни лихви от 5 902.63 лева, наказателни лихви 418.51 лв., законна лихва – 469.41 лв., както такси 120 лв., ведно със законната лихва от 20.10.2017 г. до изплащане на главницата, както и деловодни разноски в заповедното производство от 1101.68 лв. Приета е и допълнителна експертиза, която установява, че ако се приеме, че кредита е обявен за предсрочно изискуем на датата, в която е връчена исковата молба на представителя на ответника се дължи главница в размер на 88 305.67 лв., от които главница – 45 672.45 лв., договорни лихви – 15 596.72 лв., наказателни лихви – 26 916.50 лв. и 120 лв. такси.
Предвид приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи: страните не спорят по въпроса имало ли е подобен кредит, усвоени ли са били сумите, както и обстоятелството, че кредита не е бил погасен. Не се оспорва и качеството на кредитополучател на ответника. Всъщност последното се твърди бланкетно в отговора на ИМ, но не е проведено доказаване, което по годен начин да установи твърденията на особеният представител на ответника, че последният не е сключил договора за кредит, като по същото време е отсъствал от страната. По делото се установява, че към момента на сключване на процесният договор за кредит ответника Е.Х.О. е бил на територията на Република България. От представеното от ОД на МВР Ш. писмо се установява, че след като е влязъл в страната на 01.03.2015 г. е излязъл на 10.04.2015 г., а договорът за кредит е сключен на 08.04.2015 г. Не е проведено доказване, че договорът за кредит не е подписан от получателят Не се твърди и не се доказва плащане по кредита.
По делото се констатира, че е налице валидно сключен договор за потребителски кредит. Не са оспорени изявленията в тази насока направени от ответника чрез полагане на подпис под договора за кредит. Установява се, че сумите са усвоени и, че последно е частично погасявана вноската от септември 2016 г. Ответника не установи заплащане на задълженията. По надлежен начин ищеца установи, че е обявил кредита за предсрочно изискуем, съобразно клауза от общите условия – т.21.1.1 – при всяко неплащане в срок (установява се, че това е станало през февруари 2014 г. – повече от година след последната обслужена вноска – т.е. повече от година), като изявлението в тази насока е достигнало до адреса, посочен от ответника в договора за поръчителство.
Предвид изложеното съдът счита, че настоящата претенция следва да бъде уважена изцяло. Следва да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 45 672.45 лв. - главница, 6 364.01 лв. – договорна лихва за период от 08.08.2016 г. до 19.10.2017 г., 427.23 лв. – обезщетение за забава за период от 08.09.2016 г. до 19.10.2017 г., законна лихва считано от датата на подаване на заявлението до окончателното погасяване на задължението, 1051.68 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, за водене на заповедното производство.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските направени в настоящото производство, които са 1 079.78 лв. за държавна такса, (която е дължимият и платен остатък за разглеждане на установителният иск), 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение, 2 103.91 лв. платен от банката депозит за особен представител и 675 лв. платени за вещо лице или общо разноски в размер на 4 158.69 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК, че Е.Х.О., ЕГН-********** *** в качеството си на кредитополучател по договор за кредит за текущо потребление от 08.04.2015 г., дължи на „Банка ДСК” ЕАД сумата от общо 52 463.69 лв. (петдесет и две хиляди четиристотин шестдесет и три лева и шестдесет и девет стотинки), от които 45 672.45 лв. (четиридесет и пет хиляди шестстотин седемдесет и два лева и четиридесет и пет стотинки) за главница, 6 364.01 лв.(шест хиляди триста шестдесет и четири лева и една стотинка) – договорна лихва за период от 08.08.2016 г. до 19.10.2017 г., 427.23 лв. (четиристотин двадесет и седем лева и двадесет и три стотинки) – обезщетение за забава за период от 08.09.2016 г. до 19.10.2017 г., законна лихва считано от датата на подаване на заявлението по ч. гр. д. №3190/2017 г. по описа на ШРС – 20.10.2017 г. до окончателното изплащане на дължимите суми, които са част от признатите със Заповед №1867 от 23.10.2017 г. по ч. гр. д. №3190/2017 г. по описа на ШРС суми, както и 1101.68 лв. (хиляда сто и един лева и шестдесет и осем стотинки) – разноски в заповедното производство, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Е.Х.О., ЕГН-********** да заплати на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК-..., гр. С. сумата от 4 158.69 лв. (четири хиляди сто петдесет и осем лева и шестдесет и девет стотинки), представляващи направените от ищеца в производството разноски, съобразно с уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна в двуседмичен срок от узнаването му от страните.
Окръжен съдия: