Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. П., 02.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II – ри
състав, в открито съдебно
заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 08887 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на “Топлофикация – П.” АД, с която е
поискано да бъде признато
за установено по отношение на Х.С.А., че дължи сума в размер на 880,08 лева, представляваща
главницата за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. «****,
за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., както и
сумата от 116,56 лева - законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
10.07.2016 г. до 27.06.2018 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата,
считано от предявяване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на който ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.
Ответната страна е подала отговор на исковата молба, с който изразява становище за неоснователност на исковете. Оспорва се доставянето на топлинна енергия и нейното правилно отчитане. Счита, че неса налице договорни отношения между страните по делото, отнасящи се за доставка топлинна енергия. Счита, че общите условия не са публикувани в предвидения от закона ред.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
„Топлофикация П.” АД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу Х.С.А., отнасящо се за вземанията, които са предмет на настоящите искови претенции. Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 05018 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд, за която е подадено посоченото заявление. Издадената заповед за изпълнение е връчена e връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на ищцовото дружество са дадени указания за предявяване на искове за установяване на вземанията си.
По делото са приложени още извлечение от
сметка и общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди.
Изслушано е
заключение по съдебно – техническа
експертиза, от което става
ясно, че до процесния имот
е доставяна топлинна енергия на стойност 880,08 лева
за процесния период.
Представен договор
за дарение от 12.08.1985 г., от който е видно, че С.В.
и Т.В. са прехвърлили чрез
дарение на Н.А. и А.Д. собствеността върху имот с адрес гр. П., ул. «****.
Става ясно, че в полза на дарителите
е учредено вещно право на ползване
върху имота. Представено е още удостоверение
за наследници на С.В., от което
е видно, че двамата вещни ползватели са починали.
Горното води до
извод, че собственици на имота
са Н.А. и А.Д., което се подкрепя и от представената декларация по чл. 14 ЗМДТ.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете са предявени за установяване
вземания по издадена заповед за изпълнение.
В тежест на ищеца
е установяването, че между страните по делото е налице облигационна връзка за
продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още установяването изпълнението
на задължението си за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната
стойност.
Съгласно чл. 150,
ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това
число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при
публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В
това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и
потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството
клиент на топлинна енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да
възникни и при подписването на договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при наличието на писмен
По делото не са представени доказателства, че ответната страна е собственик или вещен ползвател на имота. Не са представени доказателства за наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия. В тази връзка не е доказано наличието на облигационна връзка между топлопреносното дружество и ответника за процесния обект и за процесния период. По делото се установи, че имотът е общинска собственост и в его е настанено трето неучастващо по делото лице.
Предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените
искове от „Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”,
ТЕЦ „Република” срещу Х.С.А.,
ЕГН **********,***, за признаване за установено, че ответната страна дължи на ищцовото дружество сума в размер на 880,08 лева, представляваща главницата за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. «****, за периода от 01.05.2016 г.
до 30.04.2017 г., както и сумата
от 116,56 лева - законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 10.07.2016 г. до 27.06.2018
г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване
на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 05018 по описа за 2018 г.
на Пернишки районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 05018 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.