№ 357 от 31.12.2019 г., гр. Кюстендил
В И М
Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар И. С. и с участието на прокурор Йордан Георгиев, като разгледа
докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 323 по описа за
2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр.
с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Делото
е образувано по касационна жалба от Г.Б.Х., с ЕГН **********
и адрес: ***, срещу
Решение №303/30.09.2019
г., постановено по административнонаказателно дело (АНД) №1139/2019
г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с
което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 68/15.07.2019 г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите
(РДГ) – Кюстендил към Изпълнителна агенция по горите (ИАГ). Релевирано е касационното
основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс.
Претендира се отмяна на решението и на наказателното
постановление.
Г.Х., редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебното
заседание по делото.
Юрисконсулт С. А. – процесуален представител по пълномощие на РДГ –
Кюстендил
към ИАГ, оспорва касационната жалба.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната
жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по
смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Предмет на въззивно обжалване е НП № 68/15.07.2019 г., издадено от директора на РДГ – Кюстендил към ИАГ, с което на Г.Х. на основание чл. 70, ал. 1 във вр. с чл. 32, ал. 1, чл. 3, ал. 1, т. 2 и Приложение № 1, б. Г, т. 17 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА) е наложено административно наказание глоба в размер на 1500,00 лева. Районният съд е установил от фактическата страна на спора, че на 06.06.2019 г. в 10:30 часа Х. извършвал риболов в язовир Дренов дол с направлявана от него въдица, тип спининг, черна на цвят, с две наставки, без марка и модел, с монтирана корда и една кука, потопена във водата. Нямало уловена риба. Срещу Х. на 06.06.2019 г. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 68 за нарушение по чл. 32, ал. 1 от ЗРА, а именно – за това, че „лови риба с направлявана от него въдица, потопена във водата, по време на размножителен период на яз. Д д”, с което нарушава Заповед № РД 09-376/12.04.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите. Въз основа на съставения акт е издаденото процесното НП, в което са възпроизведени фактическите констатации по акта, като е посочено, че с протокол от 28.06.2019 г., с приложена разпечатка, изготвена от устройство Lenovo, модел Р70, е удостоверена надморската височина на мястото на нарушението, и че деянието е извършено по време на „размножителен (забранен) период”.
Районният
съд е приел от правна страна липса на допуснати нарушения в процедурата по
съставяне на процесния АУАН и издаване на наказателното постановление, наличие
на реквизитите по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН съответно в акта и в
наказателното постановление, доказано
противоправно деяние и законосъобразно
наложено административно
наказание. По посочените правни доводи съдът е
потвърдил наказателното постановление.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо, а преценено за съответствие с материалния
закон– неправилно, поради което следва да бъде
отменено,
като при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК
съдът ще се произнесе по съществото на спора и ще отмени наказателното
постановление.
Настоящият
касационен състав намира, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на ЗАНН
относно дължимото съдържание на процесния АУАН и издаденото въз основа на него
НП. Съгласно чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1,
т. 5 от ЗАНН съответно в акта и в наказателното постановление следва да бъде
описано нарушението и да бъдат посочени обстоятелствата, при които е било
извършено. В този смисъл е необходимо да е налице правно единство между
словесното описание на нарушението, посочено в акта
и в наказателното постановление, тъй като в противен случай субектът, чиято
административнонаказателна отговорност е ангажирана, ще бъде поставен в
невъзможност да разбере спрямо кои факти да се защитава в хода на административнонаказателното
производство. В процесния АУАН липсва пълно,
точно и адекватно на предявеното обвинение описание на релевираното
административно нарушение със съставомерните му признаци. Посоченото за
нарушено в акта правилото за поведение по чл. 32, ал. 1 от ЗРА забранява улова
на риба и други водни организми във водните обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 от
същия през периода на тяхното размножаване съгласно приложение № 1. В това
приложение обаче са посочени няколко периода, обособени в зависимост от вида на
рибата (А – зимно
и пролетно размножаващи се пъстървови и други студенолюбиви риби, Б – пролетно-лятно
размножаващи се шаранови, сомови и други топлолюбиви риби) и другите водни
организми (В), и в зависимост
от надморската височина на рибностопанските обекти (Г). С оглед надморската
височина на рибностопанските обекти периодите на забрана са три: в
рибностопански обекти, намиращи се над 1500 м надморска височина – от 1
октомври до 31 януари (т. 16), в рибностопански обекти, намиращи се от 500 до
1500 м надморска височина – от 1 май до 15 юни (т. 17), и в рибностопански
обекти, намиращи се до 500 м надморска височина – от 15 април до 31 май (т.
18). Съгласно т. 5 от приложението периодите на
забрана за улов на пролетно-лятно размножаващи се риби съвпадат с периодите, определени с оглед надморската
височина на рибностопанските обекти. В процесния
АУАН е цитирана Заповед № РД
09-376/12.04.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите, в която
също се съдържат различни хипотези на забрани за
риболов, обособени в зависимост от вида на водния обект, в
който се осъществява уловът, неговата надморска височина и вида риба, която се
лови. В акта нарушението е описано като: „лови риба с направлявана от него
въдица, потопена във водата, по време на
размножителен период на яз. Дренов дол”, с което нарушава Заповед № РД
09-376/12.04.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите. Описанието
отговаря на легалната дефиниция за „риболов” по смисъла на § 1, т. 26 от
Допълнителните разпоредби на ЗРА.
Язовир Дренов дол е рибностопански
обект съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗРА. В акта не е уточнено обаче в коя хипотеза на
забрана за риболов попада извършеното от Х. – по отношение на
какви видове риби (зимно и пролетно размножаващи се или пролетно-лятно
размножаващи се) и за какъв период е същата. За част от видовете риби забраната
на процесната дата не е важала. Не е уточнено за подготовка за улов на
какъв вид риби е бил оборудван нарушителят. Не е посочена и надморската
височина на язовира. Липсата на ясно формирана воля на
актосъставителя относно съставомерните за
отговорността фактически обстоятелства
по чл. 32, ал. 1 от ЗРА във
връзка с периода на забраната за улов на риба води до неяснота на обвинението и
пречи за осъществяването на защитата на нарушителя срещу това обвинение. В
наказателното постановление са посочени нови обстоятелства във връзка с
вмененото нарушение, които не са отразени в процесния АУАН. За първи път в наказателното постановление е цитиран протоколът от
28.06.2019 г., в който е посочено, че надморската височина, измерена на мястото
на извършване на нарушението, е 547,3 м. Извършеното „дописване”
на наказателното постановление, предвид липсата
на посочване на каквито и да е обстоятелства в тази насока в съставения
АУАН, е незаконосъобразно. Несъобразеното от административнонаказващия орган задължение за единство
във факти и обстоятелства, посочени в акта и в наказателното постановление, е
довело до пропусната фаза от административнонаказателното производството, в
която да бъде осъществено правото на защита.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 във
вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК във
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 303/30.09.2019
г., постановено по АНД № 1139/2019
г. по описа на Районен съд – Кюстендил, и
вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
68/15.07.2019 г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите –
Кюстендил към Изпълнителна агенция по горите, с което на Г.Б.Х., с ЕГН **********
и адрес: ***, на основание чл. 70, ал. 1 във вр. с чл. 32, ал. 1, чл. 3, ал. 1,
т. 2 и Приложение № 1, б. Г, т. 17 от ЗРА е наложено административно наказание
глоба в размер на 1500,00 (хиляда и петстотин) лева.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.