О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ 283
гр.Варна, 30.04.2019год.
Апелативен
съд-Варна, търговско отделение, в закрито заседание на тридесети април 2019год.,
в състав:
Председател: Р.Славов
Членове: Д.Маркова
М.Христова
като разгледа докладваното от съдия
Р. Славов в.т. дело № 363/2018г., намери следното:
Производството е по чл.230 ал.1 от ГПК.
С определение №
510/08.08.2018год. производството по в.т.д.№ 363/2018г. по описа на ВАпС, е бил
спряно на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК, до приключване с влязъл в сила съдебен
акт на производството по ч.в.т.д. №364/2018год. по описа на ВАпС. С определение № 145/22.03.209год. по
ч.т.д. № 414/2019год. съдът се е произнесъл с окончателен съдебен акт. За това
е отпаднала причината, по която производството е било спряно. Поради изложеното
и на основание чл.230 ал.1 ГПК, производството следва да бъде възобновено.
С оглед на
изложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И
ВЪЗОБНОВЯВА производството
по в.т.д.№ 363/2018г. по описа на ВАпС, на основание чл.230 ГПК.
На основание чл.230 ал.3 ГПК,
производството следва да започне от действието, при което е било спряно. За
това производството следва да бъде продължение от
определението по чл.267 ГПК.
Производството
е по чл.267 ал.1 от ГПК.
Производството
е образувано по постъпила въззивна жалба от адв. Н. Ж., като
пълномощник на „ЗС механизация“ЕООД,
с.Казашка река, община Аврен, обл.Варна, срещу
решение № 174/08.03.2018год. постановено
по т.д. № 207/2017год. по описа на ВОС, с което съдът приема за установено в отношенията между „СКАНИЯ ФАЙНАНС БЪЛГАРИЯ”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Герман, Столична
община, ул. „Манастирска воденица” №5, „ДЕВНЯ ТРЕЙД” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район „Владислав
Варненчик”, Западна промишлена зона, и „ЗС-МЕХАНИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК
*********, че „СКАНИЯ ФАЙНАНС БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, не дължи
сумите по обратен изпълнителен лист от 19.03.2015г., издаден по ч.гр.д. №15994/2010г. на Варненски
районен съд, 31 състав, в полза на „ЗС-МЕХАНИЗАЦИЯ”
ЕООД, в т.ч. 181 292,22 лева - главница, 6 500 лева - адв. хонорар и 8
455,01 лева – такси, предмет на изпълнително дело №20157810400684 по
описа на ЧСИ Г. Дичев, рег. №781 в КЧСИ, което вземане е било прехвърлено на „ДЕВНЯ ТРЕЙД” ООД с договор за цесия
от 23.06.2015г., поради погасяване на вземанията чрез прихващане на насрещни дългове
между страните по реда на чл.103 и чл.104 от ЗЗД, на основание в чл.439, ал.2 ГПК от ГПК.
Счита
решението за недопустимо, евентуално за неправилно, поради следните
съображения:
Искът на „СКАНИЯ
ФАЙНАНС БЪЛГАРИЯ” ЕООД против „ЗС-МЕХАНИЗАЦИЯ” ЕООД и „ДЕВНЯ ТРЕЙД” ООД по който е било образувано т.д. № 207/2017год с
правно основание чл.439 ГПК, веднъж вече е бил предявен, по който е било
образувано т.д. № 1802/2015год. по описа на ВОС. Искът е бил прогласен от съда
с влязъл в сила съдебен акт като недопустим, поради липса на правен интерес. С
определението за прекратяване съдът изрично е прогласил, че не са налице
новонастъпили факти по см. на 439 ал.2 ГПК и е прекратил производството.
С
предявения иск с правно основание чл.439 ГПК, по който е образувано т.д. №
207/2017год. на ВОС, ищецът отново не твърди новонастъпили факти за периода от
датата на образуване на изп. дело №20157810400684 по описа на ЧСИ Г. Дичев, рег. №781 в КЧСИ,
по което твърди че не дължи сумата в размер на 196 247,23лв. до датата на
подаване на иска. И по двете искови молби, искът се основава на арбитражно
решение по ВАД № 487/2011год. на АС при БТПП. Това решение е нищожно на осн.
Чл.47 ал.2 ЗМТА, защото е постановенао по иск по чл422 ГПК, който не подлежи на
разглеждане от арбитраж. В исковата
молба по т.д. № 207/2017год. ищецът е изложил също така твърдения че има
вземане от ответника „ЗС-Механизация“ЕООД в размер на 175 000лв., но
същото не е конкретизирано по основание, не са приложени и доказателстнва за
неговата изискуемост и ликвидност, което е предпоставка за преценка за
наличието на правен интерес от предявения иск. Едва в края на производството
ищецът е представил ново арбитражно решение по ВАД № 163/2014год. постановено едва на 08.01.2018год. според който
ответникът „ЗС Механизация“ЕООД дължи на
ищеца сума в размер на 157 004,26лв. и 10 907,50лв. разноски, но тази
сума е различна от твърдяната в исковата молба, с която се твърди, че е
извършено извънсъдебно прихващане.
Поради
изложеното, се прави извод, че към датата на предявяване на иска, ищецът е
нямал правен интерес от неговото
предявяване, в следствие на което и постановеното решение е недопустимо.
Относно
становището за неоснователност на иска:
Твърди се, че Арбитражно решение по
ВАД № 487/2011год. на АС при БТПП е нищожно на осн. Чл.47 ал.2 ЗМТА и не
поражда правни последици. За това неправилно съдът е основал своите правни
изводи на него. Освен това, ищецът твърди в ИМ, че още преди делото е извършил
прихващане с вземането си от
„ЗС-Механизация“ЕООД в размер на 175 000лв. Ищецът не е имал изискуемо и
ликвидно вземане в посочения размер и не е могъл да извърши извънсъдебно
прихващане с него с вземането на „ЗС-Механизация“ЕООД по обратния изпълнителен
лист и за това не е представил доказанелства за това. Ищецът е представил
решение от 08.01.2018год. по ВАД № 163/2014год.
в края на делото и същото е за сумата от 157 004,26лв., а не за
175 000лв., както ищецът е твърдял в ИМ. За това ищецът не е могъл да извърши
извънсъдебно прихващане с посочената сума в него преди делото, защото вземането
все още не е съществувало. Като не е съобразил тези обстоятелства, съдът е
постановил неправилно решение. Иска се да бъде обезсилено първоинстанционното
решение като недопустимо, евентуално същото да бъде отменено като неправилно.
Направено е и искане да бъдат
допуснати поисканите от ответниците пред ВОС доказателлства като допустими и
относими, както и съдът да се произнесе по допустимостта и относимостта на
представените от ищеца доказателства, съгласно възраженията с отговора на ИМ.
С писмен отговор на процесуален
представител въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна по изложени
съображения.
Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима.
По така направените искания от
въззивното дружество съдът съобрази следното:
Единственото доказателствено искане,
което е оставено без уважение от окръжния съд е искането на ответника за
прилагане на самото арбитражно дело № 487/2011год. на АС при БТПП. Същото е
поискано от ответника, с цел-да се види характерът на иска, за да се прецени
дали е бил подведомствен на арбитражния съд.
Съдът споделя изводите на окръжния
съд за неотносимост на това доказателствено искане. По делото е представено
арбитражното решение, от което може да се прецени вида на иска, респективно
предмета на делото. За това доказателствено искане следва да се остави без
уважение:
Относно искането за произнасяне по
допустимостта и относимостта на представените от ищеца доказателства:
Това искане не може да бъде предмет
на определението по чл.267 ГПК.
Решението се основава на доказателствения материал по делото и
конкретните доказателства не могат да бъдат ценени извън въззивната проверка на
самото решение. За това искането е недопустимо и следва да се остави без
уважение.
За това, исканията следва да се
оставят без уважение.
Водим от
горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА
за разглеждане въззивната жалба на „ЗС
механизация“ЕООД, с.Казашка река, община Аврен, обл.Варна, срещу решение №
174/08.03.2018год. постановено по т.д. № 207/2017год. по описа на ВОС.
ОСТАВЯ без уважение
направените с въззивната жалба искания.
НАСРОЧВА производството в
о.с.з. на 05.06.2019 год. от 14.00 часа.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ
страните с препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.