Р Е Ш Е Н И Е  №

гр.Русе, 06.07.2020г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Русенският  Районен съд, четвърти наказателен състав в публично заседание на втори юни  две хиляди и двадесета година в състав :

 

                                              Районен съдия: Венцислав Василев

                                     Съдебни заседатели :

 

 

при секретаря Мирослава Пенева………………………………………………………………….

и в присъствието на  прокурора.……………………………………………………………………

         като разгледа  докладваното от съдията НАХ Дело № 356/2020г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

         Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

         Постъпила е жалба от Х.С.М. до  Русенския  Районен съд  против наказателно постановление № 38-0000154/31.01.2020 г. на Началника на ОО”Автомобилна администрация” гр.Русе, с която се иска съдът да го отмени, като незаконосъобразно.

         Жалбоподателят редовно призован не се явява; вместо него се явява  процесуален представител, който поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, редовно призован не  изпраща представител.

Русенската  Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

В Областен отдел „Автомобилна администрация” Русе постъпило писмо от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, в което били изброени около 35 превозни средства, преминали годишен технически преглед, в един и същ пункт - пункт за периодични прегледи за проверка техническата изправност на пътните превозни средства, намиращ се в гр. Русе, ул. ”Свети Димитър Басарбовски” № 97 и стопанисван от „ХЕА Груп”ООД гр. Русе, при допуснати нарушения. Във връзка с това писмо, на 21.01.2020 г. Д.Д. –  инспектор в Областен отдел „АА”-Русе, след справка в информационната система на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, извършил проверка в пункта в който жалбоподателят бил председател на комисия, извършваща периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътни превозни средства. В хода на проверката Д. установил, че на 14.10.2019 г. около  10,46 ч. в пункта бил извършен преглед на л.а. „Ауди А6” с ДК№ ***, за което бил издаден протокол № 20555520/14.10.2019 г. Констатирал също така, че в този протокол, в позиция категория ПП било вписано, при отразяване техническите данни, идентифициращи превозното средство, че същото е от категория „АВ1“. С оглед установеното и съобразно служебна справка за МПС по регистрационен номер (л.6 от делото) Д.Д. преценил, че по този начин жалбоподателят е извършил нарушение по чл.43, ал.1, т.4 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г., тъй като: „… при извършването на периодичен преглед за проверка техническата изправност на ППС от категория М1, марка  „Ауди А6” с ДК№ ***  жалбоподателят  е въвел грешно в Протокол за извършен периодичен преглед за техническата изправност на  ППС с № 20555520 от 14.10.2019г. действителните технически данни, идентифициращи превозното средство – председателя на комисията е въвел категория на това ППС „АВ1“, а е трябвало да въведе категория на ППС „М1“ и за това нарушение той съставил АУАН против него.

Въз основа на този АУАН Началника на ОО”АА”-Русе издал обжалваното наказателно постановление, с което за нарушението и на осн. чл.178а, ал.10 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административно наказание “глоба” в размер на 500 лв.

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на  настоящото производство  доказателства.

     

         Жалбата е процесуално допустима, защото е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на това.

          

Разгледана по същество е неоснователна.

       

В хода на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения и правилно е приложен материалният закон.

В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението било описано пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което в крайна сметка той сторил, в развилото се съдебно производство. Фактическите констатации в АУАН не се оспорват от защитата ; в съдебно заседание защитникът изрично заявява, че не държи на разпита на актосъставителя в съдебно заседание. В този смисъл съдът приема, че спор по фактите по делото не съществува.

От събраните по делото доказателствата се установи по несъмнен начин че състава на нарушението по чл.43, ал.1, т.4, пр.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. е осъществен от обективна и субективна страна от жалбоподателя. Съобразно цитираната разпоредба, при извършването на периодичните прегледи на ППС председателят на комисията въвежда в протокола (приложения № 9, 10 или 11) техническите данни, идентифициращи превозното средство.

Нормата на чл.5 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства указва, че техническите данни за идентификация на ППС са идентификационен номер (VIN), категория, марка и други данни, посочени в представените по реда на глава втора документи от Наредбата. При тази правна рамка, очевидно е, че категорията на ППС представено за периодичен преглед за проверка техническата му изправност е един от задължителните реквизити, които председателя на комисията следва да попълни в протокола за прегледа.

По делото безспорно бе установено, че жалбоподателят е имал качество на председател на комисията за технически прегледи на ППС, извършила прегледа на л.а. „Ауди А6” с ДК№ ***  ,  на процесната дата. Безспорно е също така, че съобразно чл.149, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДвП, това ППС е от категорията „М1“- превозни средства от категория М /моторни превозни средства, проектирани и конструирани основно за превоз на пътници и техния багаж/ с не повече от 8 места за сядане, без мястото за сядане на водача. Няма спор и относно факта, че в качество си на председател на комисията, жалбоподателят не е въвел коректно данните за категорията на превозното средство, което било представено и съответно - преминало технически преглед, като вместо действителната категория „М1“, отразил „АВ1“, отнасяща се единствено до превозни средства с атракционна цел, каквото несъмнено процесното не е.

В тази връзка съдът не споделя възраженията на жалбоподателя, поддържано и от процесуалният му представител, че данните за автомобила всъщност не се въвеждат ръчно от председателя на комисията, а става чрез сканиране на свидетелството за регистрация на МПС и при това сканиране системата допускала грешки. Законът вменява на председателя на комисията задължението да следи за качествено и пълнообемно провеждане на периодичните прегледи, като в това задължение е включено и въвеждането в протокола на съответните данни за идентификация на превозното средство, които следва да се верни. По какъв начин ще стане това въвеждане е технически въпрос и е обстоятелство, което е ирелевантно за съставомерността на нарушението. Следвало дори и след сканиране на документите жалбоподателят лично визуално да се увери, че въведените данни са коректни (обективни) и евентуално допуснатите грешки да бъдат отстранени ръчно.

Несъстоятелно е и възражението в жалбата, че въз основа на писмо на ИИ“АА“, изпратено в пункта от дружеството, въвело и поддържащо информационната система за техническите прегледи, можело да се направи извод, че е налице приравняване на превозни средства по отношение на категориите АВ1 с категориите N1 и М1. Всъщност, при внимателен прочит на цитираното писмо, се налага извода, че тези категории не са идентични и взаимозаменяеми, а единствено се  указва методиката, по която следва да се извършват техническите прегледи на определени категории ППС, като се приравняват методите, а не категориите.

Установява се от приобщената по делото справка за нарушител на името на жалбоподателя, че за установени от ОО“АА“-Русе идентични нарушения, на жалбоподателя са съставени 34 акта, въз основа на които са издадени 34 наказателни постановления. Това обстоятелства налага очевидният извод, че не се касае за изолиран и инцидентен случай или както се твърди в жалбата, че жалбоподателят е допуснал техническа грешка, поради небрежност. Във всеки един от тези случаи се касае за въвеждане на грешна категория на преглежданото ППС и то винаги такава, определена за превозни средства за атракционни цели. С оглед изложеното следва да бъде обоснован извод, че в съзнанието на нарушителя са намерили отражение представи, че при правилно въвеждане на категорията на превозното средство, не може да продължи и завърши прегледа, очевидно поради установени от системата данъчни задължения и във волево отношение, именно с цел да продължи и приключи успешно прегледа за техническа изправност на МПС нарушителят е въвел различна категория.

 Тази обстоятелства от друга страна, изключват възможността обсъжданото нарушение на жалбоподателя да бъде оценено като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, вр. чл.93, т.9 от НК,  тъй като степента на обществена опасност на процесното нарушение нито е значително по-ниска в сравнение с обикновените случаи на такива нарушения, нито е инцидентен, единичен случай.

Поради изложеното съдът намира, че правилно и с оглед компетенциите на АНО е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение по по чл.43, ал.1, т.4 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г., подлежащо на санкциониране по реда на  чл.178а, ал.10 от ЗДвП. Действително, приложената санкционна норма е обща и предвижда наказание „глоба“ за нарушения на изискванията за извършване на периодични прегледи за техническата изправност на пътните превозни средства и на изискванията за водене на свързаната с тях документация, за които не е предвидено друго наказание. В същото време, дори да се приеме, че относимата санкционна норма за обсъжданото нарушение е тази по чл.178а ал.7, т.1 от ЗДвП (предвиждаща трикратно по-висок размер на глобата), то това не може да бъде оценено като съществено нарушение на процесуалните правила и да бъде основание за отмяна на наказателното постановление, при безспорната установеност на нарушението. Обстоятелството, че в конкретният случай на жалбоподателя е наложено по-лекото наказание, няма как да е довело до накърняване правото му на защита, а напротив - то е в негова полза.

Предвид изложеното наказателното постановление се явява обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

       

Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,съдът

 

 

                        

                                            Р  Е  Ш  И : 

 

 

 ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление  №38-0000154/31.01.2020г., издадено от Началника на  ОО”АА” - гр.Русе, с което на Х.С.М. с ЕГН ********** на основание  178а ал.10 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на  500лв.          

 Препис от решението да се изпрати на страните.   

 Решението подлежи на обжалване пред РАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                     Районен съдия :