№ 185
гр. Търговище , 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Красимира И. Колева
при участието на секретаря Красимира А. Кирилова
като разгледа докладваното от Красимира И. Колева Гражданско дело №
20203530101134 по описа за 2020 година
Предявен е иск с правно основание чл. 500 ал.1 т.3 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./ и
във вр.чл.123 ал.1 т.2 б.“А“ от ЗДв.П.
Ищецът-„ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД-София, твърди в исковата си молба,
че на 6.6.2017 г., около 7:45часа, в гр. Търговище, ул. Братя Миладинови до №3 е
реализирано ПТП, при което т.а. марка Форд Транзит 190, с per. №*****, управляван от А.
С. А. удря пешеходец - М. Ц. Р.. Съгласно Констативен протокол за ПТП №97/06.06.2017,
причина за настъпване на произшествието било поведение на водача-ответника по делото,
който не останал на мястото на произшествието до пристигането на компетентните органи
на МВР. Последният управлявайки т.а. марка Форд Транзит 190, с per. №***** на в гр.
Търговище, ул. Братя Миладинови до №3, при маневра движения на заден ход, ударил
пешеходката. Видно от Съдебно-медицинско удостоверение №130/07.06.2017г. на „МБАЛ-
ТЪРГОВИЩЕ“ АД, в резултат на пътния инцидент пострадалата е получила контузия на
гръдния кош със затруднено дишане, контузия с разкъсно-контузни рани по лявата ръка и
оток на лявата предраменница, контузия с масивни кръвонасядания и охлузвания по лявото
бедро, контузия с масивни кръвонасядания и охлузвания по дясното коляно.
Към датата на възникване на инцидента т.а. бил застрахован при „ДЗИ - ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД по Автомобилна застраховка „Гражданска отговорност“ със
застрахователна полица №BG/06/l **********/12.12.2016г. Възползвайки се от нормативно
уредената възможност за извънсъдебно уреждане на претенции за изплащане на
обезщетения за неимуществени вреди, пострадалата регистрирала такава, чрез Покана с Вх.
№92-8887/26.07.2017г., по която била образувана щета № 43072951700143. Между „ДЗИ-
1
Общо застраховане“ ЕАД от една страна и М. Ц. Р. като пострадал от друга страна било
сключено Споразумение от 22.01.2018г., съгласно което застрахователя се съгласява в срок
до 7 /седем/ дни от датата на подписването му, да заплати сумата от 4000 /четири хиляди/
лева, представляваща обезщетение за претърпените от увреденото лице неимуществени
вреди - контузия на гръдния кош със затруднено дишане, контузия с разкъсно-контузни рани
по лявата ръка и оток на лявата предраменница, контузия с масивни кръвонасядания и
охлузвания по лявото бедро, контузия с масивни кръвонасядания и охлузвания по дясното
коляно. Посочената сума била изплатена на с платежно нареждане от 01.02.2018 год. на
упълномощеното от пострадалата Адвокатско дружество „Маркова, Томов и партньори“.
Във връзка с изплатеното застрахователно обезщетение от страна на „ДЗИ - ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, била изпратена Регресна покана към А. С. А., за доброволно
изплащане на сумата от 4015 лв., представляваща сбора от стойността на заплатената щета-
4000 лева и стойността на ликвидационните разходи в размер на 15.00 лева. Поканата била
получена от ответника на 04.06.2018год. чрез куриер по товарителница №7100014869123,
като до момента търсеното обезщетение не е заплатено.
Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
сумата от 4015 лв., представляваща сбора от стойността на заплатената щета-4000 лева и
стойността на ликвидационните разходи в размер на 15.00 лева, представляващи регресно
вземане за платено обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано
от подаване на исковата молба 17.09.20202г., до окончателното им заплащане, както и
разноските по делото. Редовно призован ищецът в открито заседание се представлява от
пълномощника – адв. П.Р. от АК-Варна, който поддържа иска така , както е предявен.
Ответникът – А. С. А. от гр. Търговище, редовно уведомен за исковата молба, подаде
в едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК писмен отговор, видно от който счита
иска за частично основателен – до размера от 2400лв., които е изплатил на пострадалата,
като в останалата част до пълния размер от 4000 лв. е неоснователен и моли да бъде
отхвърлен. Ответникът признава за установено, че на 06.06.2017 година, в град Търговище
на ул. „Братя Миладинови“ №3 е извършил ПТП, при което с управляваното от него
превозно средство, при движение назад, неволно удря пешеходеца - М.Р.. Възраженията на
ответника са, че изплатеното обезщетение от застрахователя на пострадалата е завишено по
размер.; не е ясен механизма на настъпване на ПТП; пострадалата е извършвала неправилни
действия като пешеходец в момента на ПТП. Редовно призован в отрито заседание
ответникът не се яви и се представлява от пълномощника – адв. С.С. от АК-Разград, който
поддържа писмения отговор и моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Няма спор между страните по делото, а и от писмените доказателства е видно, че като
2
застраховащ/застрахован: ОП „Флора“ гр. Търговище има по отношение на МПС: товарен
автомобил, марка „Форд“, модел „Транзит“ 190, рег.№ *****, рама:
SFALXXBDVLTB61209, общо тегло: 3,5 тона, сключена със застраховател: „ДЗИ-Общо
застраховане“ АД комбинирана застрахователна полица „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ № BG/06/116003146691, със срок на застраховката: 12 месеца, валидност:
от 12.12.2016г. до 11.12.2017г. Няма спор, че застрахованото МПС, собственост на ОП
„Флора“-Търговище е управлявано на 06.06.2017г. от служител на предприятието-А. С. А.,
ответника по делото.
Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 97/06.06.2017г., на
06.06.2017г. в около 07.45 ч. в гр. Търговище, ул. „Братя Миладинови“ до № 3, участник №
1 - ППС- марка „Форд“, модел „Транзит“ 190, рег.№ *****, собственост на ОП „Флора“,
управлявано от водач: А. С. А. реализира ПТП с пострадал- М. Ц. Р. от гр. Търговище, ул.
„Братя Миладинови“ № 5. Съгласно Акт за установяване на административно нарушение
№ 670996 от 06.06.2017г., подписан лично от нарушителя без възражения, на 06.06.2017г.
около 07.45ч. в гр. Търговище на паркинга на ул. „Братя Миладинови“-до № 3, водачът А.
С. А. управлява специален автомобил –Форд Транзит с рег.№ *****, като извършва
следните нарушения: 1. при маневра движение на заден ход, водачът на МПС не се е убедил,
че пътят зад него е свободен и задната част на кош за автовишка блъска лицето М. Ц. Р.,
ЕГН *********, като реализира ПТП с материални щети; и 2. не остава на мястото на
произшествието да изчака пристигането на компетентните органи на МВР. Въз основа на
АУАН на нарушителя е издадено Наказателно постановление № 17-1292-001122 от
27.06.2017г. от ОДМВР, сектор Пътна полиция-Търговище, видно от което за извършените
нарушения: 1.Движи се на заден ход без да се е убедил, че няма да създаде опасност за
другите участници в движението, ПТП, с което виновно е нарушил чл.40 ал.1 от ЗДв.П;
2.Не остава на мястото на ПТП до пристигане на представители на МВР или следствието, с
което виновно е нарушил чл.123 ал.1 т.2 б. „Б“ от ЗДв.П , са му наложени наказания: всичко
глоба в размер на 70 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
Наказателното постановление е връчено лично на 24.10.2017г., необжалвано , и влязло в
законна сила на 01.11.2017г.
Установеното от писмените доказателства противоправно и виновно извършено
деяние се доказва и от гласните доказателства. В показанията си св.М.Р., пострадалата,
обясни, че камиона на фирма „Флора“ е дошъл, за да бъдат отрязани клони на дървета пред
блока и камионът е бил спрян в междублоковото пространство, което живущите в блока
ползват да паркират колите си. Мястото, където е бил спрян камиона е равно. Св. Р. била
навън при пристигането на камиона със съседката си Т. /същата е посочена като свидетел
под № 2. при съставянето на АУАН/. Шофьорът извикал св. Р. и и казал, че няма да отреже
клоните, показал и клоните и и казал да се обади в общината, като и дал някакъв телефонен
номер. Когато разговаряли с шофьора , те били зад камиона. Р. е била с гръб към задната
част на камиона. На камиона имало някакво съоръжения като лифтче. Тя стоейки там взела
от Т. телефона и започнала да набира съответния номер, а в този момент шофьорът се качил
3
в камиона. Тъй като Р. била ангажирана да набере телефонния номер и да се обади, както
шофьорът и е казал, не е чула кога тръгва камиона. Камионът дал назад, а не тръгнал напред,
и я блъснал и понеже тя била с гръб към задната част на камиона при удара е паднала напред
- по очи. Изведнъж я блъснал камиона. След това заминал. Св. Р. не си спомня дали
шофьорът на камиона е слязъл да я види. Като паднала минало много време и тя била много
изплашена, не си спомня дали някой я е вдигнал или е станала сама. Но тя лично се обадила
на „Бърза помощ“, след като се погледнала и видяла, че краката и са в кръв т.е. след като
видяла кръвта. Съседката и Т. е пряк свидетел на инцидента.
Така установеното от писмените и гласни доказателства по отношение на механизма
на настъпилото ПТП и непосредствените причини, довели до това се подкрепя и от
писменото заключение на съдебната автотехническа експертиза, потвърдено в открито
заседание от вещото лице инж. М.. От данните, съдържащи се в АУАН може да се твърди
категорично, че механизмът на настъпилото ПТП отговаря напълно на описания, като
констатациите на длъжностното лице са точни и коректни, а именно: Водачът на специален
автомобил Форд Транзит 190 с рег.№ *****, при маневра движение на заден ход не се е
убедил, че пътят зад него е свободен и задната част на кош за автовишка блъска лицето М.
Ц. Р., като реализира ПТП с пострадало лице. Водачът на въпросния автомобил е бил
запознат с точното местоположение на пострадалото лице и би могъл да предотврати
настъпването на процесното ПТП, като не предприема маневра движение на заден ход,
преди да се убеди, че няма опасност за пешеходката. Пешеходката е била в статично
положение и не е предприела действие-придвижване в определена посока, тъй като е била
убедена, че водачът на специалния автомобил е бил запознат с нейното местоположение. По
отношение на въпрос № 3 от писменото заключение: “До колко са правилни действията на
пешеходеца в момента на ПТП?“ освен писмено дадения отговор, вещото лице поясни
допълнително в открито заседание, че няма действия от страна на пешеходката – тя е в
статично положение и се обажда в Общината на указания от водача телефонен номер, за да
уточнят обстоятелствата по извършване на съответните процедури. Пострадалата е била в
статично положение, тя не се придвижва, няма действие от нейна страна, действието
предполага динамика, а тук в конкретния случай няма.
Видно от съдебно-медицинско удостоверение № 130/07.06.2017г., изд. от „МБАЛ-
Търговище“АД, Съдебно-медицинско отделение, при прегледа на 07.06.2017г. на
пострадалата М.Р. са установени: разкъсно контузни рани по лявата ръка с оток на лявата
предраменница; масивни кръвонасядания и охлузвания по лявото бедро и дясното коляно,
затруднено дишане. Освен това е отбелязано, че при прегледа е открита стягаща болка в
областта на главата и дразнене от светлина. Тези увреждания са причинили временно
разстройство на здравето неопасно за живота.
От показанията на св. Р. се установи, че в първия момент след удара дори не е
разбрала какво точно се е случило, изпитвала силни болки и силен страх. Когато камиона я е
блъснал изведнъж свидетелката паднала напред – по лице и не знаела какво точно е станало.
4
Имала много силни болки отзад в главата, спомня си само сблъсъка. По-късно като се
погледнала краката и били в кръв, а ръката се надула и така е останала надута от този
инцидент и до сега. Краката и били на дупки, цялата била в кръв. Взели я с линейка в
„Спешна помощ“ , където я превързали. От „Спешна помощ“ я взел зет и и когато се
върнала пред блока започнало едно силно повръщане. Тогава посетила невролог-д-р К.,
която и казал, че има сътресение на мозъка, може и да е малко, но повръщането е от него.
След връщането си когато вървяла имала чувството, че стъпва в паници, главата и се
мотаела, има нужда да легне. След инцидента св. Р. изпитвала някакъв панически страх от
транспортни средства, не можела да спи, нарушил се ритъмът и на живот. Когато камионът
я е блъснал свидетелката имала чувството, че умира, защото това се случило на
06.06.2017г., докато предишния ден – 05.06.2017г. била на „струване“ на чичо и, който бил
блъснат от камион и от това починал. Св. Р. най-много говори за това, че я е боляла
главата, била е много изплашена, главоболието продължило дълго, може би месец и нещо и
е пиела лекарства. От инцидента на 06.07.2017г. са изминали повече от три години и
половина към момента и св. Р. каза, че не си спомня някои от нещата, но безспорно при
разпита и съдът установи непосредствено, че дори само като си спомня и разказва за
случилото се пострадалата продължава да изпитва негативни усещания и да се чувства
неприятно.
Установеното от писмените и гласни доказателства се потвърди и от заключението
по съдебна медицинска експертиза, с направеното уточнение и допълнително дадените
разяснения в открито заседание от Д-р Г., а именно, че при ПТП на 06.06.2017г. М.Р. е
получила: Контузия на гръдния кош; разкъсно контузна рана по задната повърхност на
левия лакет; разкъсно контузна рана по лявата длан в основата на четвърти и пети пръсти;
масивен оток по цялата лява предраменница; масивен оток и кръвонасядане по външно
страничната повърхност на лявото бедро с охлузване по предната повърхност на дясното
коляно. Приложени са били хирургична обработка, превръзки ТАТ. Така установените
увреждания са в резултат на блъскане с високо МПС в областта на гръдния кош с
последващо отхвърляне и падане върху лявата странична повърхност на тялото. При
обширните отоци, кръвонасядания и разкъсно контузни рани по лявата ръка и лявото бедро,
пострадалата е претърпяла силни болки и страдания, които са продължили около 20-25 дни.
Пълно възстановяване на травмите е станало за около един месец и половина-два месеца с
медикаментозно лечение. В открито заседание вещото лице поясни, че повръщането , което е
получила свидетелката може да се дължи на силен стрес. Няма данни за нанесен удар в
главата, нито от МПС, нито при падането, за да се дължи повръщането на мозъчно
сътресение, така че повръщането е в следствие на силния стрес.
Пострадалата при ПТП на 06.06.2017г. М.Р., действаща чрез пълномощник-адв.
М.Т.Т. от АК-Варна, е отправила писмена покана до „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД с Вх.
№ 92-8887/26.07.2017г. на ЦУ, за изплащане на обезщетение в размер на 15000 лв. за
претърпените неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, като е представила
5
съдебно-медицинското удостоверение. След допълнително представени писмени
доказателства и изискани такива от ОД на МВР-Търговище, с Протокол № 249/08.11.2017г.
по щета № 43072951700143 , Застрахователната медицинска комисия при ЦУ на „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД и с участието на Д-р С.С. - доверен лекар, е определила на пострадалата
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4000 лв. За определяне размера на
обезщетението комисията е отчела: характера и степента на уврежданията; възрастта на
увреденото лице-59г.; действително претърпените болки и страдания; проведеното лечение;
обстоятелствата, при които е настъпило ПТП и установилата се застрахователна и съдебна
практика при определяне на обезщетения за аналогични увреждания и установения
критерий за справедливост. Увреденото лице, чрез своя упълномощен представител, от една
страна, и застрахователят, от друга страна, постигнали писмено споразумение от
22.01.2018г., за превеждане на обезщетението в размер на 4000 лв. в срок от 7 работни дни
от подписване на споразумението по банкова сметка с титуляр Адвокатско дружество
„Маркова, Томов и партньори“, съгласно пълномощното. С ликвидационен акт от
26.01.2018г. е одобрено изплащане на сумата от 4000 лв. и с преводно нареждане за
кредитен превод от 01.02.2018г. сумата от 4000 лв. като обезщетение по посочената щета е
преведена по банковата сметка, посочена в пълномощното.
Както е посочено в протокола от 08.11.2017г. на Застрахователната медицинска
комисия при ЦУ на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД и в ликвидационния акт, след
изплащане на обезщетението да се заведе регресен иск срещу виновния водач, на осн.
чл.500 ал.3 от КЗ. Безспорно се установи от писмените доказателства, че застрахователят и
изпращал два пъти регресна покана до виновния водач, причинил ПТП: Изх.№ 92-
1396/28.03.2018г., получена с обратна разписка на 02.04.2018г. от С.Г. С. и Изх.№ 92-
1396/30.05.2018г., получена с обратна разписка на 01.06.2018г. от А. С. А., за което се е
подписал лично. Ответникът с писмения си отговор е представил писмено доказателство –
преводно нареждане за кредитен превод от 14.12.2020г. за плащане на сума в размер на
2400 лв. по сметка на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД - с основание: гр.д. № 1134/2020г. на
РС-Търговище. Няма спор между страните по делото, че с тази сума от 2400 лв. е платена
част от претенцията, цялата в размер на 4015 лв. след завеждане на гр.д. № 1134/2020г. на
17.09.2020г. Но никъде по делото няма представени и приложени писмени доказателства за
начисляване и одобряване и на какво основание ликвидационни разноски в размер на 15 лв.
Видно е от ликвидационния акт /л.26 , л.103-гръб/, в полето: „Одобряват се ликвидационни
разноски в размер на:…….. Мемориален ордер № …./…… година“, такива изобщо не са
посочени.
Предвид така установената безспорна фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 500 ал.1 т.3 от КЗ /в сила от 01.01.2016 г./ вр.
с чл.125 т.1 от ЗДв.П и във вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД.
6
Съгласно разпоредбата на чл.500 ал.1 т.3 от КЗ /“Право на регрес“/ от Глава 47
„Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите“ от КЗ: Освен в
случаите по чл. 433, т. 1, застрахователят има право да получи от виновния водач платеното
от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният
водач: е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди
идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е
наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в
този случай тежестта на доказване носи виновният водач. Съгласно чл.125 т.1 от ЗДв.П,
службите за контрол на Министерството на вътрешните работи посещават задължително
мястото на пътнотранспортното произшествие, когато: при произшествието има убит или
ранен човек. На осн. чл.125а, ал.1 от ЗДВ.П, службите за контрол на МВР издават протокол
за посещението по чл. 125 на мястото на пътнотранспортното произшествие. По силата на
чл.123 ал.1 т.2, б. „б“ от ЗДв.П , водачът на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, е длъжен: когато при произшествието са пострадали хора:
да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи
на МВР.
Регресното право на застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите чл. 500, ал. 1 и ал. 2 КЗ представлява право на
застрахователя да получи от застрахования платеното на пострадалото, респективно
увреденото лице обезщетение, ако е осъществено някое от предвидените в посочените
разпоредби основания. Регресното право на застрахователя срещу застрахования не е
същинско застрахователно право, подобно на суброгацията по общия състав, предвиден в
чл. 410 КЗ. То не е част от застрахователното правоотношение, а възниква по силата на
закона при наличие на някое от регламентираните в действащата правна уредба основания.
В предвидените в действащия Кодекс на застраховането основания се касае до
освобождаване на застрахователя от задължението му към застрахования. Регресното право
възниква тогава, когато застрахователят се освобождава от отговорност по застрахователния
договор /към застрахования/ на основания, посочени в закона /напр. умисъл, употреба на
алкохол, наркотици, напускане на местопроизшествието и др./ То възниква спрямо
застрахования от момента на деликта, тъй като законодателят свързва наличието на
основанията по чл. 500, ал. 1 и ал. 2 КЗ /умисъл, алкохол, липса на правоспособност за
управление и др./ именно с този момент. При всеки случай на управление на МПС водачът е
длъжен да се съобразява с действащите към него момент правила за движение по пътищата,
предвидени в ЗДвП, ППЗДвП, с разпоредбата на чл. 45 ЗЗД и съответните специални
разпоредби в Кодекса за застраховането, относими към управление на застрахованото МПС.
Регресното право се урежда от закона, действал към момента на неговото пораждане,
момента на осъществяване на относимите към него обстоятелства, а този момент е
застрахователното събитие по риска "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Наличието на предвидените в чл. 500 КЗ основания за възникване на регресното право не
7
освобождава обаче застрахователя от отговорността по риска "Гражданска отговорност" към
третото увредено лице, поради което той дължи обезщетяване на вредите, претърпени от
него. Моментът на плащането на обезщетението на увреденото лице определя не
възникването, а изискуемостта на регресното притезание. В този смисъл и съвременната
съдебна практика -Решение № 20 от 02.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 2695/2019 г., II т. о., ТК.
За да възникне регресното право на застрахователя по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, на осн. чл.500 ал.1 т.3 от КЗ, е необходимо
да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ настъпването на
описаното в исковата молба ПТП; 2/ наличието на валидно застрахователно правоотношение
по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите към датата на
ПТП - то, по силата на което ищецът да е поел задължение да обезщети увредените при
използването на застрахования автомобил трети лица; 3/ отговорност на ответната страна
като причинител на вредите по чл. 45 ЗЗД, за което следва да бъдат установени в процеса:
деяние, вреда, противоправност, причинна връзка между поведението му и вредите; 4/
ответникът да е напуснало мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие
преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон; 5/ изплащане на застрахователното
обезщетение от застрахователя на увереденото лице. Безспорно е по делото, че има валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, между застрахователя и застрахования. От
обсъдените по-горе, неоспорени от ответника, писмени доказателства: Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица /по чл.125а, ал.1 ЗДв.П и във вр. чл.125 т.1 предлож.2-
ро от ЗДв.П/, АУАН и НП са установени извършеното деяние от водача на МПС, неговата
противоправност и вина. Последните се доказват и от гласните доказателства и заключение
по САТЕ. Налице са изискуемите предпоставки по чл.500 ал.1 т.3 от КЗ, тъй като
застрахователят е изплатил обезщетение на пострадалото лице; виновният водач е напуснал
мястото на настъпване на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, като в случая посещаването на местопроизшествието от тях е задължително
защото има ранен човек. Вредите, настъпили за пострадалото лице и причинната връзка
между тях и поведението на водача на МПС са доказани, както от писмените доказателства
– СМУ, от гласните доказателства – чрез свидетелските показания на пострадалата и от
заключението по СМЕ. Регресното право на застрахователя възниква спрямо застрахования
от момента на деликта и в конкретния случай това е от 06.06.2017г., тъй като законодателят
свързва наличието на основанията по чл. 500, ал. 1 и ал. 2 КЗ именно с този момент.
Конкретният размер на обезщетението на увреденото лице е определен в рамките на
компетентността и от Застрахователна медицинска комисия при ЦУ на застрахователя.
„ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД е изплатило на увреденото, пострадалото лице по банков
път, чрез пълномощник, обезщетение в размер на 4000 лв. на 01.02.2018г. и от този момент
регресното вземане на застрахователя е изискуемо.
Предвид обстоятелството, че увреденото благо – здраве е неоценимо в пари,
8
претърпените вреди са неимуществени – не подлежат на точна парична оценка и съответно
размерът на дължимото обезщетение, съгласно чл. 52 ЗЗД, следва да бъде определен по
справедливост от съда при съблюдаване задължителните указания по приложението на
нормата, съдържащи се в ППВС № 4/1968 г. Съгласно това разрешение, понятието
"справедливост" по вложения от законодателя смисъл не е абстрактно, а е всякога
обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да
се имат предвид при определяне размера на обезщетението. При телесни увреждания, такива
обективни обстоятелства би могло да са свързани с начина на извършване, характера на
увреждането, произтичащите от нето физически и психологически последици, възрастта на
увредения. В конкретния случай пострадалото лице, което е било в работоспособна възраст,
и без да има какъвто и да е принос за настъпване на вредоносния резултат е претърпяло
физически и душевни болки и страдания /контузия на гръдния кош; разкъсно контузна рана
по задната повърхност на левия лакет; разкъсно контузна рана по лявата длан в основата на
четвърти и пети пръсти; масивен оток по цялата лява предраменница; масивен оток и
кръвонасядане по външно страничната повърхност на лявото бедро, с охлузване по предната
повърхност на дясното коляно, затрудненото дишане и повръщането от преживения стрес/,
като пълното възстановяване на травмите е продължило около два месеца и с
медикаментозно лечение, но подутата ръка и негативните емоции от преживяното са
останали и към момента, като за последните съдът има непосредствени впечатления от
разпита на св. Р.. Съобразявайки всички релевантни обстоятелства за определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди и обсъждани в съдебната практика аналогични
случаи, съдът счита, че така определеното обезщетение в размер на 4000 лв. е справедливо в
конкретния случай.
Ответникът не доказа възраженията си за съпричиняване от пострадалото лице и
възражението за прекомерност на изплатеното обезщетение.
Съобразявайки изложеното по-горе, съдът счита предявения иск за доказан по
основание и размер за обезщетението в размер на 4000 лв., но следва да вземе предвид
извършеното плащане в размер на 2400 лв. на 14.12.2020г. - след завеждане на иска
/17.09.2020г./. Съгласно чл.235 ал.3 от ГПК съдът взема предвид и фактите, настъпили след
предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Ето защо искът следва да бъде
уважен за сумата от 1600 лв., като над този размер до пълния претендиран от 4015 лв. следва
да се отхвърли като неоснователен. За последното има значение обстоятелството, че ищецът
не ангажира никакви доказателства за наличие на ликвидационни разходи в размер на 15 лв.
Доколкото ответникът с поведението си е станал причина за предявяване на иска,
макар и извършеното частично плащане в хода на процеса, следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на общо 1183.86 лв.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
9
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. С. А., ЕГН **********, с постоянен адрес ********************,
съдебен адрес: *****************, партер, чрез пълномощника – адв. С.К. С. от АК-
Разград, ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК121718407, чрез
Адвокатско дружество „Д.И. и съдружници“, съдебен адрес – ******************,
представлявано от адв. Д.М. И., сумата в размер на 1600 лв., представляваща регресно
вземане за изплатено на 01.02.2018г. по щета № 43072951700143 на увреденото лице М. Ц.
Р. от гр. Търговище застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди-
болки и страдания, вследствие ПТП на 06.06.2017г., причинено при управление от водача
А. С. А. на товарен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“ 190, рег.№ *****, на осн.
чл.500 ал.1 т.3 от КЗ , ведно със законната лихва от предявяване на иска – 17.09.2020г. до
окончателното изплащане, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част за размера над 1600 лв. до пълния претендиран
размер от 4015 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА А. С. А., ЕГН **********, с постоянен адрес ********************,
съдебен адрес: *****************, партер, чрез пълномощника – адв. С.К. С. от АК-
Разград, ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК121718407, чрез
Адвокатско дружество „Д.И. и съдружници“, съдебен адрес – ******************,
представлявано от адв. Д.М. И., сумата в размер на общо 1183.86 лв., представляваща
направени по делото разноски на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Окръжен съд-Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
10