Р Е Ш Е Н И Е
№19
гр. П., 31.01.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на десети януари две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Председател: Адриан Янев
като
разгледа докладваното от съдията Янев гр. д. № 04775 по описа за 2017 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова
молба на “Топлофикация – П.” АД, с която е поискано да бъде признато за
установено по отношение на ответника В.К.П., че дължи на ищцовото дружество
сума в размер на 1770,01 лева, представляваща стойността на ползвана топлинна
енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., кв. “*****, за периода от
01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., както и сумата от 329,69 лева, представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до
19.04.2017 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението.
В
исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно
правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи
условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на който
ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна
топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС),
като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за
отопление и горещо водоснабдяване.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът, чрез процесуалния си представител е депозирал отговор на исковата
молба. Направено е възражение, че ответникът не е собственик и вещен ползвател
на процесния имот, поради което липсвало облигационна връзка между страните по
делото. Оспорва, че е налице идентичност между имота посочен в исковата молба и
този описан в представения договор. Направено е възражение за изтекла
погасителна давност за част от претенциите. Претендира направените разноски.
Пернишкият районен съд, след като
прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
„Топлофикация
П.” АД е
депозирало пред районния съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК срещу В.К.П. да
заплати сума в размер на 1770,01 лева, представляваща
стойността на ползвана топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П.,
кв. “*****, за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., както и сумата от
329,69 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 08.07.2014 г. до 19.04.2017 г., ведно със законната лихва върху размера
на главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на задължението.
Районният съд е издал заповед № 2122 от 15.05.2017 г. по ч. гр. д. № 02555 по описа за 2017 г. на Пернишки районен съд за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, за която е подадено посоченото заявление. Срещу издадената заповед за изпълнение е подадено възражение от ответницата.
В съдебно заседание от 11.10.2017 г. процесуалният представител на ответницата признава, че до процесния имот и период е доставяна топлоенергия на обща стойност 1770,01 лева, както и че правилно е изчислена сумата от 329,69 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 19.04.2017 г., В тази връзка съдът е обявил за безспорни тези обстоятелства относно стойността на доставената топлоенергия за процесния имот и период, както и размера на лихвата за забава за горепосочения период.
Представено е извлечение
от вестник “СъП.”, в който са публикувани общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от 2008 г.
Спорът е концентриран около обстоятелството дали
ответницата притежава правото на собственост или вещното право на ползване
върху процесния топлофициран имот. В тази връзка
ищцовото дружество е представило договор от 30.03.1990 г. за продажба на
държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти. От този
документ се установява, че на 30.03.1990 г. П.И.П. е придобил правото на
собственост върху процесния имот. Следва да се отбележи, че по делото е
представено удостоверение с изх. № 17/СЛУ-8483 от 01.12.2017 г. на зам. кмета
на Община П., от което видно, че адресът на описания имот в договора от
30.03.1990 г. е идентичен с този, който е посочен в исковата молба.
От приложеното удостоверение за наследници на П.И.П.
се установява, че същият е починал на 04.04.2011 г. и е оставил за наследници
следните лица: ответницата В.К.П. (съпруга) и Л.П.И. (дъщеря). Видно от обсъждания документ се
установява още, че между П.И.П. и В.К.П. е бил сключен граждански
брак, но по делото не се представиха доказателства на коя дата е сключен същия,
т. е. не може да се направи извод, че процесният имот представлява съпружеска
имуществена общност. Предвид
изложеното съдът приема, че по силата на наследяване всеки един от двамата
наследници е придобил по ½ идеална част от правото на собственост върху
процесния топлофициран имот, т. е. В.К.П. притежава ½ идеална част от правото на
собственост върху обсъждания имот.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК.
Установителните искове са предявени за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и законна лихва за забава на месечните плащания, за което е издадена заповед посочената по – горе заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид изложеното за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове, тъй като целта им е влизането в сила на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, след установяване съществуването на вземанията по съдебен ред в исковото производство.
За да уважи предявените искове, съдът следва да установи, че ищецът е доказал наличие на облигационна връзка между него и ответника по делото за процесния имот, че е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия, размера на исковата си претенция.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството клиент на топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот.
Доставката на топлинна енергия е задължение на топлопреносното дружество по силата на чл. 130, т.1 ЗЕ. Самата топлинна енергия представлява специфичен вид стока, а облигационното отношение между доставчика и потребителя възниква по силата на закона, като самият ред и начин се регулират в “Общите условия”, а цените се определят от КЕВР.
Предвид изложеното, за да
докаже наличието на облигационна връзка между страните по делото, ищцовото
дружество следва да докаже, че ответницата е собственик на топлофицирания имот.
Както по – горе се посочи ответницата В.К.П. притежава
½ идеална
част от правото на собственост върху топлоснабдения имот, поради което съдът
приема, че между страните по делото е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни
общи условия за продажба. Съгласно общите условия потребителят е длъжен да
заплаща месечните дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30-дневен
срок, след изтичане на периода, за който се отнасят.
Освен наличието на
облигационна връзка между страните, дружеството следва да установи и размера на
претендираната сума. В тази връзка съдът е обявил за безспорно обстоятелството, че до процесния имот за
периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. е доставяна топлинна
енергия на обща стойност 1770,01 лева, както и че лихвата за забава е в размер
на 329,69 лева, считано от 08.07.2014 г. до 19.04.2017 г.
Съдът намира, че всеки
един от ответници следва да отговарят за изпълнението на задължението по
заплащане на доставената топлоенергия съобразно обема на притежаваното право на
собственост, който е ½ идеална част. В този смисъл ответницата следва да
отговора за сумата от 885 лева - стойността на доставена топлинна енергия и
сумата от 164,85 лева - мораторна лихва.
Наличието на такова
действително възникнало облигационно задължение към ищцовото дружество е
необходима предпоставка за разглеждане на направеното от страна на ответника възражение
за погасяването на същото по давност.
В
настоящия случай се касае за вземания на топлофикационно дружество за
предоставена и неплатена топлинна енергия и лихви за забава. Според
Тълкувателно решение № 3 от 2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК
на ВКС задълженията на потребителите за предоставяните от топлофикационните
дружества услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи
единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер.
Съгласно чл. 155 и чл. 156 от Закона за енергетиката потребителите на топлинна
енергия заплащат цената, определена предварително и известна на страните по
договора, на месечни вноски. В този смисъл вземането на топлофикационно
дружество за стойността на доставена топлоенергия представлява периодично
вземане по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за него се прилага тригодишна давност.
По отношение на вземането за лихва за забава също се прилага кратка тригодишна
давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно
чл. 114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения (каквото
е процесното за главница),
давността тече от деня на падежа. В чл. 34 и чл. 42 от Общите условия на
“Топлофикация - П.” АД е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат
месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 - дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено, че при
неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на
законната лихва, т. е. налице е установен падеж на вземанията. През 30 -
дневния период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок
вземането става и изискуемо (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и
преди това кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение).
С
оглед на горните уточнения и при установеното по делото, следва извод, че изискуемостта на главницата за първия месец от
процесния период (месец май 2014 г.) е настъпила на 01.07.2014 г., тоест кратка
тригодишна давност изтича на 01.07.2017 г. В случая заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е подадено на 12.05.2017 г. , т. е. преди да изтече давностния срок
за този месец, както и за следващите месеци от процесния период. Това налага
извод за неоснователност на възражението за погасяване по давност на
претендираните вземания.
Предвид изложеното съдът намира за основателни
исковете за сумата от 885 лева - главница и сумата от 164,85 лева - мораторна
лихва, като разликата от тези суми до предявените размери следва да се
отхвърлят като неоснователни.
По разноските:
Съгласно
чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му се заплатят направените разноски в
заповедното и исковото производство съразмерно на уважената част на исковите
претенции. В заповедното са направени разноски в размер на 91,99 лева, които
следва да са съразмерни на уважената част на исковите претенции, при което
ответницата следва да заплати на ищеца сума в размер на 46 лева – разноски в
заповедното производство.
В исковото производство ищецът претендира следните
разноски: 78, 81 лева – държавна такса, 300 лева – юрисконсултско
възнаграждение и 30 лева – такси за съдебни удостоверения. Ответникът е
направил възражение за прекомерност на юрисконсултско възнаграждение, което
съдът намира за основателно до сумата от 100 лева. Предвид изложеното
ответницата следва да заплати на ищеца сума в размер на 104,41 лева – разноски
в исковото производство.
Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да му се заплатят направените разноски в заповедното и исковото производство съразмерно на отхвърлената част на исковите претенции.
Ответницата
претендира направените разноски за адвокатски хонорар както следва: 500 лева в
заповедното производство и 500 лева в исковото производство. Процесуалният
представител на ищеца е направил възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар.
Съгласно чл. 7, ал. 7 от
наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие в производства по издаване на заповед за
изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на
половината от стойностите на претендираните суми, която в случая е 1049,85 лева
(половината от сбора на цената по двата иска). С оглед на това, че заповедното
производство не е сложно от фактическа и правна страна, то хонорарът следва да
се намали до минималните размери - 303,49 лева (изчислен по реда на чл. 7, ал.
2, т. 2 от наредбата), която сума следва да е съответна на отхвърлената част на
претенциите. В този смисъл ищецът следва да заплати на ответника сума от 151,75
лева – направени разноски за адвокатски хонорар в заповедното производство.
Съдът намира за
неоснователно възражението за прекомерност на хонорара в исковото производство,
доколкото възнаграждението се претендира на съобразно броя на предявените
искове – чл. 2, ал. 5 от наредбата. Съдът съобразявайки цената на двете
претенции и разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2 от наредбата намира, че
не е прекомерно претендираното адвокатско възнаграждение в исковото
производство. Предвид изложеното ищецът следва да заплати на ответника сума от 250
лева – направени разноски за адвокатски хонорар в исковото производство.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.К.П., ЕГН**********, с адрес ***, че ДЪЛЖИ на „Топлофикация – П.” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ
„Република” сумата в размер на 885 лева, представляваща
стойността на ползвана топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П.,
кв. “*****, за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., както и сумата от 164,85 лева, представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до
19.04.2017 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на задължението и ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените
искове за разликата от сумата в размер на 885 лева до предявения размер от 1770,01 лева,
представляваща
стойността на ползвана топлинна енергия за горепосочения имот и период, както и
за разликата от сумата в размер на 164,85 лева до предявения размер от 329,69
лева, представляваща лихва за забава за периода от 08.07.2014 г. до 19.04.2017
г.
ОСЪЖДА В.К.П., ЕГН**********,
с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация – П.” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ
„Република” сумата в размер на 104,41
лева - направени разноски в исковото производство и сумата от 46 лева - направени разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. № 02555 по описа за 2017 г. на Пернишки
районен съд.
ОСЪЖДА „Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”,
ТЕЦ „Република” ДА ЗАПЛАТИ на В.К.П., ЕГН**********, с адрес *** сумата в размер на 250 лева -
направени разноски в исковото производство и сумата от 151,75 лева -
направени разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 02555 по описа за
2017 г. на Пернишки районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.