№ 2606
*, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20241110174874 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 408785/16.12.2024
г., с която от името на ЗАД „а“ АД, ЕИК *** срещу ЗД „е“ АД, ЕИК: *** е
предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1706,43 лева,
представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско на
МПС“ застрахователно обезщетение с включени 15 лева разноски по
определянето му, вследствие от ПТП, настъпило на 27.11.2025 г., в *, ул. „**“,
по вина на водача на МПС лек автомобил Рено Модус, с рег. № **, чиято
гражданска отговорност е била застрахована при ответника, при което са
причинени щети по лек автомобил „Фолксваген Поло“, рег. № ***,
застрахован по имуществена застраховка при ищеца, ведно със законната
лихва върху горепосочената сума, считано от 16.12.2024 г. до окончателното й
изплащане.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско на МПС” е настъпило застрахователно
събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на
застрахования при него лек автомобил „Фолксваген Поло“, рег. № ***.
Поддържа, че била образувана преписка по щета № 0300-20-777-513168.
Посочва, че щетите били отстранени от автосервиз „*“ ЕООД, на който
1
заплатил сума в размер на 3000,53 лева, като сторил и ликвидационни
разноски в размер на 15 лева. Ищецът поддържа, че вредите по застрахования
при него лек автомобил „Фолксваген Поло“, рег. № ***, са причинени от
водача на лек автомобил Рено Модус, с рег. № **, чиято гражданска
отговорност е била застрахована при ответното дружество към датата на
реализиране на процесния пътен инцидент, която водач, на 27.11.2020 г., в *,
около 10:45 часа е реализирала ПТП с лек автомобил „Фолксваген Поло“, рег.
№ ***, като при необезопасена маневра за излизане от паркомясто и поради
недостатъчен контрол над автомобила с предна част на лек автомобил Рено
Модус, с рег. № ** удря в задна част паркирания в този момент лек автомобил
„Фолксваген Поло“, рег. № ***, който в резултат от удара се изместил напред
и с предната си част се ударил в преградна стена. Поддържа, че ответното
дружество е поканено да заплати дължима сума в общ размер от 3015,53 лева
/с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лева/, като ответникът
извършил частично плащане, но останала незаплатена сума в размер на
1706,43 лева, които именно се претендират в настоящото производство.
Моли, да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 1706,43 лева, представляваща регресно
вземане за изплатено по застраховка „Каско на МПС“ застрахователно
обезщетение с включени 15 лева разноски по определянето му, вследствие от
ПТП, настъпило на 27.11.2025 г., в *, ул. „**“, по вина на водача на МПС лек
автомобил Рено Модус, с рег. № **, чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ответника, при което са причинени щети по лек автомобил
„Фолксваген Поло“, рег. № ***, застрахован по имуществена застраховка при
ищеца, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от
16.12.2024 г. до окончателното й изплащане.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника ЗД „е“
АД, ЕИК: *** е депозиран отговор на исковата молба, с който се признава
предявеният иск.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ.
2
По иска с правно основание чл. 411, ал. 1 изр. 2 КЗ в тежест на ищеца е да
установи следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане
между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач
на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е
настъпило застрахователно събитие, за което ответникът носи риска –
процесното ПТП, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да
е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираното вземане.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника ЗД „е“
АД, ЕИК: *** е депозиран отговор на исковата молба, с който се признава
предявеният иск.
В случая са налице предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 237,
ал. 1 ГПК, поради което и съдът е прекратил съдебното дирене и е
постановил, че следва да се произнесе с решение, съобразно заявеното от
ответника признание на иска.
Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той
заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен, като
за прилагане на разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК следва да е налице и
кумулативно изявление на ищеца, за постановяване на решение по чл. 237
ГПК.
Признанието на иска е свързвано със специфични правни последици.
Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК признанието на иска е основание за
прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед
признанието, при такова искане от ищеца. Т.е. съдът преустановява
извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на
доказателствата, установяващи въведените твърдения, и следва да постанови
съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени
фактически и правни изводи по предмета на спора. Искът следва да бъде
уважен така, както е предявен.
В случая така установените от законодателя кумулативно изискуеми
предпоставки за постановяване на решение при признание на иска са налице,
3
доколкото ответникът в отговора си на исковата молба е заявил, че признава
иска и счита, че дължи претендираната сума. Ищецът, чрез процесуалния му
представител, е поискал постановяване на решение при признание на иска,
което е заявено в съдебното заседание, проведено на 17.02.2025 г.
Не са налице и отрицателните предпоставки, установени в разпоредбата
на чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно – признатото право да противоречи на закона
или на добрите нрави или да е признато право, с което страната не може да се
разпорежда. Исковата претенция не е от категорията на тези искове, за които
законодателят изрично е постановил изключение за приложението на
разпоредбата на чл. 237 ГПК - по брачни искове - чл. 324 ГПК; по искове за
гражданско състояние - чл. 334 ГПК и по иск за поставяне под запрещение -
чл. 339 ГПК.
Следователно предявеният иск, като основателен, следва да бъде уважен.
Следва в полза на ищеца да бъдат присъдени сторените от последния
разноски в производството по делото, доколкото макар да признава
предявените искове, ответникът е дал повод за образуване на настоящото
производство, поради което и не следва да намери приложение разпоредбата
на чл. 78, ал. 2 ГПК.
В срок от страна на ответника е направено възражение с правно
основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение в настоящото производство. Съдът като взе
предвид фактическа и правна сложност на делото, както и активното
процесуално поведение на процесуалния представител на ищеца, изразяващо
се в депозиране на искова молба и участие в проведеното по делото открито
съдебно заседание, намира, че в полза на ищеца следва да се определи
възнаграждение в минималния размер за съответния вид работа, съобразно
предвиденото в Наредба № 1/09.07.2004 г., поради което и възражението на
ответника с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК се явява неоснователно,
доколкото претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в
производството пред СРС е именно в същия /минимален размер/. Тук следва
да се посочи, че ответникът изрично заявява, че възразява за прекомерност на
възнаграждението, само в случай че същото е над минимално предвидения
такъв, за съответния вид работа, какъвто не е процесния случай.
По така изложените съображения на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1
4
ГПК се следва сумата от общо 633,03 лева, от която сумата от 68,26 лева –
заплатена държавна такса и сумата от 564,77 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „е“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление *,
бул. „х” *, да заплати на ЗАД „а“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *, бул. „***“ *, на основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ, сумата от
1706,43 лева, представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка
„Каско на МПС“ застрахователно обезщетение с включени 15 лева разноски
по определянето му, вследствие от ПТП, настъпило на 27.11.2025 г., в *, ул.
„**“, по вина на водача на МПС лек автомобил Рено Модус, с рег. № **, чиято
гражданска отговорност е била застрахована при ответника, при което са
причинени щети по лек автомобил „Фолксваген Поло“, рег. № ***,
застрахован по имуществена застраховка при ищеца, ведно със законната
лихва върху горепосочената сума, считано от 16.12.2024 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА ЗД „е“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление *,
бул. „х” *, да заплати на ЗАД „а“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *, бул. „***“ *, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 633,03
лева, представляваща разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение в производството пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5