РЕШЕНИЕ
№ 1330
гр. Пловдив, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Г.
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20225300502097 по описа за 2022 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по жалба на „Неткредит“ ООД, ЕИК:
*********, представлявано от управителя И. Н. - Х., чрез адв. Е. Ц., САК
против Решение № 2350/ 24.06.2022г. постановено по гр. д. № 1970/ 22г. по
описа на ПРС – ХХII гр. с., с което е обявена за нищожна клаузата за
неустойка, обективирана в чл.6, ал.1 в договор за потребителски кредит от
28.04.2021г., сключен между К. Г. К. и жалбоподателя, като противоречаща на
добрите нрави, а жалбоподателят е осъден да заплати направените разноски
от ищцата, както и адв. възнаграждение на основание чл.38 ЗА. По изложени
доводи и оплаквания в жалбата се иска отмяна на обжалваното решение и
отхвърляне на предявения от ищцата иск.
Постъпил е и писмен отговор от адв. С. Н., като пълномощник на
въззиваемата К. К., по изложени доводи в отговора оспорва основателността
на жалбата и моли да се потвърди решението на ПРС като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на адв. възнаграждение на
основание чл.38, ал.1, т.3 , пр. II ЗА по ДПЗС и Пълномощно.
1
Пловдивски окръжен съд като взе предвид събраните по делото
доказателства, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна и е подадена в преклузивния по чл.259,
ал.1 ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по
същество.
С предявен от ищцата К. Г. К. , чрез адв. С. Н. иск по чл.26, ал.1, пр.1 - 3 и
ЗЗД за прогласяване нищожност на клауза от договор за кредит, сключен с
дружеството – жалбоподател, предвиждаща заплащане на неустойка в размер
на 1 200 лв, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящ
материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 ЗПК, накърняваща
договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на
чл.11, т.9 и 10 ЗПК относно същественото съдържание на договора.
Видно от представения ДПК № ***г. ищцата е получила сумата 1 500 лв със
срок за погасяване до 29.04.2022г. на вноски по погасителен план при общо
дължима сума в размер на 1 848 лв. Други условия и параметри по процесния
ДПК не се установяват. С клаузата по чл.4 /3/от договора е предвидено
задължение за кредитополучателя да предостави на кредитора гаранция по
кредита в срок на следващия ден след сключване на договора съгласно реда и
условията, предвидени в Общите условия по договора. Неизпълнението на
това предвидено задължение на кредитополучателя е скрепено със санкция за
заплащане на неустойка по чл.6, ал.1 от същия договор в размер на 1200 лева,
която да се начислява на месец, считано от изтичане на срока по чл.4, ал.3 от
договора.
При постановяване на обжалваното решение районният съд е отчел безспорните по делото
факти и обстоятелства относно получената от ищцата сума по сключен с ответното
дружество по процесния договор за кредит, което дружество се явява небанкова институция
по смисъла на чл.3, ал.2 ЗКИ с възможност за отпускане на заеми със средства, които не са
набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Не е
формиран спор също, че посоченото задължение за неустойка не е включено в размера на
ГПР по договора. Ищцата e потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК, а ответникът кредитор
по смисъла на чл.9, ал.4 ЗПК, поради което процесният договор потребителски по смисъла
на чл.9, ал.1 ЗПК.
На следващо място отчитайки размера на уговорената неустойка и позовавайки се
на установените в ТР №1 /15.06.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСТК на ВКС критерии за
нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, която е уговорена извън
2
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, районният съд е уважил
иска за прогласяване на процесната клауза за нищожна, приемайки, че в настоящия случай
неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновно неспазване на договорно
задължение за предоставяне на обезпечение, вкл. с оглед въведените от заемодателя вид
обезпечение и срок за предоставянето му, които създават значителни затруднения на
длъжника при неизпълнението му до степен, което изцяло да го възпрепятства. Прието е
също, че неустойката скрито оскъпява кредита и се явява добавък към възнаградителната
лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя като увеличава стойността на
договора. С тези изводи е констатирано настъпването на неоснователно обогатяване за
заемодателя, което противоречи на добрите нрави още при сключването на договора.
Обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено е в съответствие с
доказателствата по делото, поради което се възприема от въззивната
инстанция като правилно и обосновано. С въззивната жалба се поддържа
доводът за недопустимост на обжалваното решение поради недопустимост на
предявения иск при липса на правен интерес с възражението, че ищецът не е
дължал, не е заплащал неустойката, тъй като е спазил задължението си и
предоставил обезпечение по кредита. Доводът е неоснователен. Поставения за
разрешаване спор относно действителността на спорната клауза за неустойка
цели установяване наличието на валидно и действително съглашение между
страните в тази част на договора от гледна точка на критериите на чл.26, ал.1
ЗЗД като изначално годно правно основание за заплащане на процесната сума
от 1 200 лева. Установяване липсата на правно основание за заплащане на
сумата поради установени пороци на съглашението по смисъла на чл.26, ал.1
ЗЗД обуславя последващи правни последици за недължимост на сумата и
наличието на правен интерес по предявения иск.
На следващо място доводът на жалбоподателя относно различния характер на
задължението за неустойка от възнаградителната лихва принципно е верен в
случаите, в които клаузата за договорената неустойката е с условия и размер,
отговарящи на изискванията Закона за съответствие с добрите нрави и в
рамките на допустимата обезпечителна , обезщетителна и гаранционна
функция. В случая с оглед условията, при които се поражда задължението й
за заплащане и предвидения й размер като излизаща извън посочените
функции и противоречаща на добрите нрави, неустойката фактически се
превръща в скрит добавък към възнаградителната лихва като увеличава
стойността на печалбата на кредитора на принципа на неоснователното
обогатяване. В този смисъла е Тълкувателното решение № 1/ 2009г на ОСТК
3
на ВКС. В този смисъл правно ирелевантно е и обстоятелство относно
наличието на първоначално информиране на потребителя в процеса на
преддоговорните отношения между страните, а предвидената по чл.29 от
договора правна възможност за отказ от сключения договор не прегражда
пътя на потребителя от предявяване на иск пред съда.
По така изложените съображения, въззивният съд намира предявеният иск за
доказан по основание и размер, жалбата е неоснователна, а обжалваното
решение ще се потвърди като правилно и законосъобразно.
На основание чл.38, ал.1 ЗА на процесуалния представител на въззиваемата
страна следва да се присъди адв. възнаграждение в размер на 300 лева.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.I ГПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 2350/ 24.06.2022г. постановено по гр. д.
№ 1970/ 22г. по описа на ПРС – ХХII гр. с.
Осъжда „Неткредит“ ООД, ЕИК: ********* да заплати на адвокат С. К. Н.,
Булстат **********, на основание чл.38 ЗА, сумата 300 лева / триста лева/.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4