РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 17.12.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански състав, в открито заседание на 20 септември през две хиляди, двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. СТЕФАНОВ
при секретаря МИЛЕНА С., като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1712
по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са в обективно съединение искове с правно основание
чл.200 от KT и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищците - Й.И.А. с ЕГН:********** лично и малолетната И.Л.Г. с ЕГН:**********,
чрез своята майка и законен представител Й.И.А. с ЕГН:********** са предявили
иск с правно основание чл.200 от КТ срещу ответника „ФОН СК“ ООД с ЕИК:*********
със седалище и адрес на управление гр.Русе, представлявано от управителя И.В.В..
Молят съда да постанови решение, с което да осъди „ФОН СК“ ООД с ЕИК:*********,
представлявано от управителя И.В.В., да им заплати обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от
настъпилата смърт на починалия при трудова
злополука с летален изход – Л.Л.Г.с ЕГН:**********,
както следва:
- за Й.И.А. - сумата от 150 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от 15.11.2018 г. до окончателното изплащане на обезщетението;
- за И.Л.Г. - сумата от 200 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
15.11.2018г. до окончателното изплащане на обезщетението;
- за И.Л.Г. -
сумата от 150,00 лева месечно, представляваща обезщетение за имуществени вреди, считано от 15.11.2018г. до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или
прекратяване, платими до 30-то число на текущия месец, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска.
Направени са доказателствени
искания. Претендират се разноски за предоставена правна помощ от адв.П.И. по
реда на чл.38, ал.1 , т.2 от ЗА.
В срока
по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът „ФОН СК“ ООД с ЕИК:*********, чрез процесуалните си представители е депозирал
писмен отговор, в който оспорва предявения иск. В условията на евентуалност е
релевирал правоизключващи възражения с правно основание чл.201, ал.1 и ал.2 от КТ. В условията на евентуалност поддържа, че починалият е
действал при груба небрежност и допринесъл за настъпването на злополуката, като моли обезщетението да бъде
определено към минимума.
Направени са доказателствени искания. Претендират се разноски.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установена следната фактическа
обстановка:
По
делото няма спор, а и от доказателствата се установява, че починалият Л.Л.Г.с ЕГН:********** е бил обвързан
от трудово правоотношение с дружеството ответник. Това е така, тъй като съгласно
сключения трудов договор от 21.03.2018г. Г.е заемал длъжността „общ работник“.
По делото няма спор, че ищцата Й.И.А. и починалия при трудова злополука Л.Л.Г.са живяли на семейни
начала в общо домакинство от 2004г. до неговата смърт на 15.11.2018г.
От съвместното им съжителство се родила дъщеря им -
И.Л.Г., родена на ***г.
Л.Г.бил
служител на ответното дружество - "ФОН СК" ООД. По време на
командировка в Германия, при работа на строителен обект, Г.е качен на подемна люлка, но въжетата на
люлката се късали и той паднал от
високо на земята и загинал на 15.11.2018г. Злополуката
е приета за трудова съгласно Разпореждане № 155/18.01.2019г на ТП на НОИ-Русе.
Единствен
наследник по закон на Л.Г.е неговата дъщеря И.Л.Г., а ищцата Й.А. е живяла с починалия във фактическо съжителство на
съпружески начала около 15 години.
По делото няма спор и се установява от приложените писмени доказателства,
че през април 2019г. ЗД „Евроинс“ АД изплатило на И.Г. в качеството й на
наследник на починалия при трудова злополука Л.Г.сумата от 42 840,00 лева, представляваща застрахователно обезщетение
по застрахователна полица N:044001000119461.
От събраните по делото гласни доказателства се установява,
че загиналият и колегите му са работели на платформи, наричани „люлки“ на значителна височина от около 140 метра - според
св.П.П.. Свидетелят установява, че на обекта било изградено скеле до 10-я метър, а
след това работниците били издигани във височина посредством т.н. „люлки“.
Св.П. твърди, че инструктажи за работа с люлките
е правен от представители на немските фирми, а той е бил само преводач. Посочва обезопасителните средства за работа
на такъв тип люлка. Установява, че самият той нямал право да инструктира
за този тип люлки и че бил преминал курс на обучение за провеждане
на инструктажи в България през м.януари 2018г. Твърди, че инструктажите
за движението на люлките се отразявали в листи
на български и немски и се подписвали от него
и от немските ръководители - и Л. В..
На св.П. са предявени документи от делото за които заявява, че фигурира
само неговия подние. Сочи, че личните предпазни средства за работа на люлките
се предоставят в Германия, а не в България. Тук е момента да се
отбележи, че по делото има списък за получени такива само в България. Същите стоели заключени във фургон, за който само
техническия ръководител имал ключ.
Установено е по делото, че св.М.В. е бил заедно с Л.Г.на
люлката, когато е станала злополуката. Тогава работниците имали задача да почистват платформата от строителни
отпадъци. Около 9 часа двама от колегите на загиналия слезли от люлката и казали, че има технически проблем с люлката, който е най-вероятно
от захранващия кабел.
Казали
са на св.М.В. и на друг работник – И.А. да се качат и да подменят захранващия кабел на върха на съоръжението. Св.В. и колегата му взели нов захранващ с
дължина около 150м., в последния
момент Л.Г.поискал той да се качи и се заменили с И.А..
Установено е по категоричен начин, че при тази размяна и
издигането на количката не е присъствал никой от ръководителите на обекта.
Установено е по категоричен начин, че Л.Г.се е качил на люлката без предпазен колан (сбруя). От друга страна св.М.В. е бил с колан, който обаче не закачил за люлката в процеса на издигането. На
височина около 70 метра
люлката спряла издигането си във височина. Св.М.В., тъй като имал познания по немски, незабавно уведомил по телефона ръководителя Л., при което получил разпореждане да направи още един опит да задвижи люлката нагоре. Св.М.В. изпълнил указанията, но и
при този опит люлката отново спряла. Последвала нова
комуникация между св.М.В. и немския ръководител Л., при която последния им
разпоредил да слязат надолу.
При натискане на бутон с функция „СПУСКАНЕ“ се е скъсало
носещото въже на електромотора на люлката, а второто
осигурително въже на спирачката се приплъзнало. От това се получил ефект на силно и рязко залюляване платформата на
люлката, при което св. М.В. си ударил главата и
независимо, че не бил завързан за люлката успял да се задържи на нея. За нещастие, Л.Г., не успял да преодолее рязкото залюляване на платформата при което паднал
от значителна височина и загинал.
По делото се установява от показанията на св.М.В., че
инструктажите са правени на немски от В. и Л., а техен
колега е превеждал на български, след което са
се подписвали
на няколко документа в папка. Свидететлят установява, че проверките за техническа изправност на люлките са
правени от немската фирма, но когато тях ги е нямало, проверки са се правели от българските работници и то по разпореждане
на немските началници. От показанията на св.М.В. се установява, че на
всички от обекта било известно, че българските работници правели ремонтите
на люлките.
Горното обстоятелство се потвърждава от показанията на св.И.А., които описва пред съда идентична фактическа обстановка за деня на
злополуката. Св.И.А. твърди, че не е чел инструкции за люлките. Установява, че още на първия
ден немските ръководители са им показали как да работят на люлките, които се
управлявали от бутони със стрелки и надписи на немски. Показвали
са им, ако спре люлката как от двигателя да вадят една щека. Св.И.А. твърди, че тези указания са им давани от немския
ръководител, който е говорил, освен на немски и на руски. Твърди, че се подписвал на документи,
половината от които били на руски, а другата
половина на български език, но не ги е чел.
Св.И.А. установява с показанията си, че до деня на злополуката не бил сменял захранващ електрически
кабел и това щяло
да му е за първи път. Установява, че всички работници на обекта били
на длъжност „Общи работник".
Св.И.Р.В.
е бил ръководител на групана на обекта в Германия. Твърди, че първоначално
са преминали обучение пред компютри на немски език, а след това и с прожекция
на филм на немски език. Превеждал е техен колега.
Коланите като предпазни средства били получавани
в Германия, а в България само работното облекло. Твърди, че немците винаги са давали 100% сигурност на въжето,
което се е скъсало. Счита, че в тази ситуация тирантите (предпазни колани) едва ли биха спасили
работниците на люлката. Твърди, че синът му – св.М.В. също е бил без закачени тиранти, но е имал късмета
да остане на люлката, тъй при люшкането се е забил в парапета
й.
По
делото е приета техническа експертиза, която е дала само частични
отговори на поставените въпроси, тъй като е работила само с доказателствата по
делото, без да има непосредствен преглед на съоръженията.
Във връзка с установяване автороството на подписите
на загиналия Л.Г.по делото са приети заключения на единична, допълнителна единична и тройна графологични експертизи.
От заключението
на допълнителната единична експертиза и на
тройната експертиза е установено по категоричен начин, че подписът
на документ на немски език от дата 12.09.2018г.
с превод „Инструктаж на работниците" не е положен от Л.Г..
Установява се, че на документа от 19.01.2018г.
– „Протокол за извършено обучение по ЗБУТ“ и в
„Книгата за инструктаж по безопасност и
здраве“ за периода 01.10.2018г. - 31.12.2018г. липсват
подписи на загиналия Л.Г..
Установява се, че в документите – „Списък на присъствалите на периодично
обучение от 19.01.2018г.“, протокол от „Медик консулт“ от 19.01.2018г. и в
списъка на раздадени ЛПС за 2018г. подписът на ред 24 са положени от Л.Г..
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Ищцата Й.И.А. е живяла на съпружески начала с починалия служител, а ищцата И.Л.Г. е негова дъщеря и законен
наследник, поради което в това им качество, ищците разполагат
с правото на иск за обезщетение за вреди от трудова злополука.
Безспорно ответникът „ФОН СК“ ООД с ЕИК:*********, в качеството си на работодател носи
безвиновната отговорност по иска с правно основание чл.200 от КТ. Това е така, тъй като с Разпореждане № 153 от
18.01.2019г. на НОИ ТП – Русе, на осн. чл.60,
ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, декларираната злополука вх. №153
от 20.11.2018г. на ТП - РУСЕ от осигурителя „ФОН
СК“ - ООД, станала с Л.Л.Г.с ЕГН:**********
на 15.11.2018г., е приета
за трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО. В разпореждането
изрично е посочено, че по време на командировка в Германия, при
работа на строителен обект, Л.Г.бил качен
на подемна люлка, но въжето на люлката се скъсало и той
паднал от високо на земята и загинал.
Изрично е посочено, че внезапното увреждане
здравето на пострадалия е станало през време и във връзка с извършваната
работа.
Предмет
на делото е направено възражение от ответника за
съпричиняване от страна на починалия служител и
възражение относно размера на обезщетенията претендирани от
ищците.
Въпреки липсата на възражения в тази насока, съдът само пунктуално посочва,
че при
умишленото самоувреждане от страна на работника, въобще не е налице трудова
злополука / чл.55, ал.3 от КСО /.
Обстоятелството дали е налице самоувреждане или се касае за трудова злополука е
включено в предмета на проверката, извършвана в рамките на административното
производство по Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане
на трудовите злополуки по установяването на злополуката. Страна в това
административно производство по установяването на злополуката е и работодателя
/ виж чл.12, ал.4 от НУРРОТЗ вр. чл.117
от КСО/, като в случая последния не е обжалвал Разпореждане № 153 от 18.01.2019г. на НОИ ТП –
Русе е влязло в законна сила, поради
което per argumentum a contrario от чл.17, ал.1, изр.2 от ГПК е
обвързан от постановения административен акт. При това положение съдът намира,
че щом с влязло в сила разпореждане на длъжностното лице от ТП на НОИ
Русе е прието, че се касае именно за трудова злополука, а не до самоувреждане
от страна на работника, то този въпрос не може да бъде пререшаван в настоящото
гражданско производство.
Съдът с
решението си следва да определи вида, интензитета и обема на вредите, които
всеки от ищците търпи и съобразно правилата на ЗЗД - чл.52 да определи по
справедливост дължимото обезщетение, както и да се произнесе по възражението за съпричиняване, като при уважаването
му следва да намали с приетия процент размера на обезщетението.
В съдебната практика е посочено, че отговорността
на работадателя е безвиновна, т.е. законодателят е
дефинирал, че във всички случаи на призната трудова злополука носи отговорност
и не е необходимо да се доказва виновно непозволено действие / както е в
хипотезите на чл.45 и сл. от ЗЗД/. Предмет на
исковете по чл.200 от КТ е да
се установят действителните вреди и при направено възражение за съпричиняване,
да се установи налице ли е или не такова, като ако е налице съда следва да
определи неговия размер.
По
отношение на неимуществените вреди
За
установяване на преживените страдания от ищците, свързани със загубана на съпруг,
съответно баща, по делото са събрани гласни
доказателства. Разпитаните по делото свидетели са роднини и познати на
ищците, поради което показанията им следва да се преценяват съобразно нормата
на чл.172 от ГПК. Исковете са
предявени по отделно, като претърпените
вреди следва да се установят индивидуално за всеки един от тях.
Съгласно
Решение № 55 от 14.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 362/2011 г., II т. о., ТК,
докладчик съдията Бонка Йонкова „Критериите, които следва да бъдат съблюдавани
и преценявани от съдилищата при определяне на обезщетението за неимуществени
вреди по повод на причинена смърт в съответствие с установения в чл. 52 ЗЗД
принцип за справедливост, са изяснени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на
Пленума на ВС. В т. II от постановлението са изброени примерните критерии,
чиято преценка е от значение за справедливия размер на обезщетението и за
правилното приложение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Като такива са посочени
възрастта на пострадалото лице; обстоятелствата, при които е настъпила смъртта
му; степента на родствена близост между него и лицето, което претендира
обезщетение; действителното съдържание на отношенията между пострадалия и
търсещия обезщетение. Изрично е указано, че справедливостта по смисъла на чл.
52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързана с оценка на посочените общи
критерии и на всички специфични за конкретното дело обстоятелства, от които
зависи справедливия паричен еквивалент на понесените от увредения морални болки
и страдания от загубата на негов близък.". По аналогичен начин е дадено
разрешение за приложението на чл.52 ЗЗД и в Решение № 85 от 29.04.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 7182/2013 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Надя
Зяпкова „При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди от
непозволено увреждане в резултат на трудова злополука при смърт на пострадалия
работник съдът следва да вземе предвид всички установени по делото
обстоятелства на конкретния случай, които са от значение за определяне справедлив размер по смисъла
на чл. 52 ЗЗД. Такъв характер имат обстоятелствата, при които е настъпила злополуката,
възрастта на работника, стреса на близките му от внезапното настъпване на
смъртта, отношенията в семейството на пострадалия, грижите които той е полагал
за семейството си, страданията на неговите близки от загубата на близкия човек,
загубата на морална, емоционална и материална подкрепа в особено завишена
степен, когато ищци по делото са ненавършили пълнолетие деца на починалия"
и в Решение № 140 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1328/2012 г., III г. о.,
ГК, докладчик съдията Светла Д. „Обезщетението за неимуществени вреди от
смъртта на пострадал от трудова злополука възмездява страданията или загубата
на морална опора и подкрепа, понесени от близките на починалия.
При
смърт на пострадалия поради непозволено увреждане кръгът на лицата, които имат
право на неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост и
обхваща най-близките роднини като низходящите, възходящите и съпруга.
Имат право на обезщетение за неимуществени вреди и отглежданото, но неосиновено
дете, съответно отглеждащият го, ако единият от тях почине вследствие
непозволено увреждане, както и лицето, което е съжителствало на
съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен
брак.
Справедливостта,
като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва
винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са
имали за своя притежател. Затова справедливостта по смисъла на чл.52 от ЗЗД
не е абстрактно понятие и тя се извежда от преценката на конкретни
обстоятелства, които носят обективни характеристики. Принципът справедливост
изисква в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице. Този
принцип изисква индивидуална преценка на моралните вреди, причинени поотделно
за всеки един от ищците, като се имат предвид множество обстоятелства и
взаимовръзки."
Относно
страданията на Й.И.А. и И.Л.Г..
Събраните по делото гласни доказателства във връзка с преживените
страдания от страна на ищците, съдът приема, като непротиворечиви и взаимно допълващи се. Изключение от това са показанията
на св. Ат.С., които обаче съдържат вътрешни противоречия. Това е
така, тъй като св. Ат. С. твърди, че от 7-8 години не си говорел с
Л.Г., тъй като били скарани, а от друга страна твърди, че
последния му се оплаквал от жена си и споделял, че много обичал детето
си.
От показанията на св.
А., св.Н. и св.Г. се установяват директните впечатления на свидетелите за това как ищците са
продължили живота си и как са се справяли с липсата на партнъор в живота,
съответно – баща. Установява се, че независимо от липсата на сключен граждански
брак Й.А. и Л.Г.са живели заедно със своята дъщеря И., като едно сплотено и
задружно семейство.
Установява се, че ищцата Й.А. е работила с трудово възнаграждение в
рамките на минималната работна заплата за страната, Л.Г.е работил като строител, основно в чужбина, като по
този начин е обезпечавал по-високи доходи за семейството си. Установява се, че детето И. е била обичана от своите родители, като по-силна
връзка е имала със своя баща – Л.. По делото не се събраха доказателства
за отчужденост в отношенията, студенина или други негативни чувства.
В края
на 2018г. Й.А. и И.Г. са очаквали Л.Г.да
се върне в България, но вместо неговото завръщане са получили вест,
че той е починал. Безспорно това е преобрънало изцяло живота на двете ищци, тъй като смъртта на
близък човек е винаги е трудно приемливо събитие. По делото са налични доказателства, че на 15.11.2018г.,
Л.Г.се е обадил на Й.А. за да обсъдят прибирането му, както и да й покаже снимки на обекта на който работи. За нещастие точно в този момент се случва и трудовата злополука с фатален
край за Г.. След
този ден животът на ищците започва да се движи по нови правила. Следват тежки и
мъчителни дни в очакване на тялото, което пристига на
територията на Република България след около месец. Този период е бил жесток и за двете ищци, предвид неизвестността, и фактът,
че злополуката е станала далече в друга държава.
От
показанията на свидетелите се установява, че изначално Й.А.
не е
искала фактически да приеме смъртта на Л.Г., обграждала се е с негови вещи, сервирала
на масата и за него, изолирала се е напълно от приятели и
познати, била е изцяло затворена в себе си.
Единственото нещо което я е крепяло е била грижата
за детето И. и опитите да замести нейния баща в тези отношения.
От заключението на приетата по делото съдебно
психиатрична експертиза се установява, че Й.А. е
приела изключително тежко загубата на своя партнъор в живота – Л.Г.. Установява се, че тя
се е намирала в
депресивен период, което е наложило медикаментозно лечение за да може
по биохимичен път да се помогне за преодоляване на състоянието от преживяната
смърт.
В заключението на съдебно психиатричната
експертиза е посочено, че
смъртта на Л.Г.е изключително стресогенен фактор за Й.А.,
тъй като тя е изгубила човека
от връзката си, партньора в живота, финансовата си подкрепа и
мисълта, че остава самотен родител.
Тежко е приела смъртта
на баща си и ищцата И.Г. – негова дъщеря. Събрани са убедителни доказателства за рязко спадане на
успеха в училище, коренна промяна в обичайните й
занимания, тъй като до този момент ги е правила с баща си, рязко повишаване на теглото, което наложило посещение
на лекари.
Установи се по делото, че полученото от изживяния срес
наднормено тегло е наложило тя да спазва диети и ограничения,
периодично да ходи на изследвания. Всичко това се е
случило в една особена възраст на детето И.Г. – пубертет, както и съчетанието с
появата на „месечен цикъл“ в този период е допринесло за задълбочаване на тези
стресогенни фактори.
От
показанията на свидетелите се установи по безспорен начин, че
детето И.Г. е имала изключително
силна връзка със своя баща. Двамата са имали много общи занимания -
рисуване, музика, спорт и др.. След смъртта на Л.Г.детето се заобиколило с
всички вещи, които са й били подарени от него и след
тежката фаза на тревога и скръб е започнала да рисува, защото баща й е рисувал.
Установено е по делото, че детето И. е
променила поведението си и спрямо своята майка - не искала
да я оставя
сама, не позволявала да се тревожи, тъй като се страхувала да не загуби и нея. Изцяло се е изолирала в
своите мисли и преустановила обичайните си занимания като дете.
От приетата
но делото съдебно психиатрична експертиза се установява, че при детето И.Г. е
налице депресивен фон, манифестиран чрез
поведение, отказ да споделя своите преживявания, тревожност, безпокойство,
намалена възможност за обсъждане на алтернативни решения в ситуацията на
затруднение.
Експертите
приемат, че смъртта на бащата представлява сериозна психотравма
за детето И.Г.,
независимо, че към момента няма данни за психично заболяване.
От уточненията на в.л. С.К. в съдебно заседание се установява, че при детето И.
личността още не е съзряла и тя не притежава ресурс за
справяне със ситуции. Експертът излага мнение, че е невъзможно да се
посочи колко време ще продължи у детето състоянието на
тревожност и скръб от загубата на бащата. Твърди, че проявата
на страх от загуба и на майката в тази ситуация, също е създала тежка
психологична среда за детето.
Експертите
изрично посочват, че невъзможността или дългия
период през който се преработва травмата от загубата на бащата у И.Г. могат
да отключат различни други
заболявания или физиологични състояния
у детето, като е възможно тази загуба да даде отражение и
в периода на пуберитета на детето.
Изложените по-горе съображения дават
основание на съда да формулира категоричен извод, че по отношение на ищците Й.А.
и И.Г. е
налице преживяна психотравма, като всяка една от тях е приела смъртта
на Л.Г.изключително тежко. Това е така, тъй
като животът
и на двете ищци се е променил в значителна степен – в битово
отношение
в дома – останали са двете на
масата; като социални контакти - и двете са се изолирали
от средата си, отказват контакти, затварят се в
себе си, в училище – И.Г. има затруднения с успеха, като
переспектива - и двете не приемат живота си без Л.Г.и не са в състояние да
продължат по нов път, финансово - липсата на издръжка от бащата, която е била
основна за семейството принуждава ищците да ограничат до крайност разходите си,
да получават помощ от близки или дрехи втора
употреба.
Описаната по-горе коренна
промяна не е могла да се приеме и от двете ищци, независимо че
Й.А., като майка е правила всичко възможно по силите си,
за да преодолее скръбта и да подреди на ново живота си и този на детето -
посещава психологически консултации,
медицинска помощ, стреми се да подкрепя маскимално своето дете.
В настоящия казус,
загиналия е човек на средна възраст, в разцвета на живота си. Ищцата Й.А. е на приблизително същата
възраст, а ищца И.Г. е малолетна. Безспорно и
за двете
ищци загубата ще бъде дълготрайна, като за детето И. тя ще е много
по-тежка (според заключението на експертите), поради
факта, че то все още няма изградена личност и
механизми за справяне с проблемите. От друга
страна е неясно и как в бъдеще тази тежка травма
ще се отрази на психическото му състояние, какво отражение ще има през
пубертета, какви отражения ще има в съзнателния му живот, как ще формира
представата си за семейство и двама родители. Ето защо съдът приема, че за детето И.Г. това е изключително
тежко преживяване, поради което и
размера на обезщетението за нея следва да е по-голямо.
Следва
да се отбележи факта, че
трудовата злополука е лишила и двете ищци от
възможността си да упражнят няколко конституционни права,
права които са им гарантирани и от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи. Това е така, тъй като внезапната травматична смърт по време
на работа е накърнила правото на семейство, без значение, че са
живели във фактическо съжителство, прието от СК като равноправно на брак. На следващо място Й.А. е загубила
своя партньор в живота, който
свободно и независимо е избрала, създала е с
него дом и дете. Й.А. е останала самотен
родител, а детето И. - без баща. Загубили са правото на свобода и сигурност - ищците имат своята
свобода, но са загубили сигурността в личния си живот
без баща и партньор, без мъжа и опората до себе си.
Лишаването
и/или ограничаването от възможността да се
упражняват основни права и сводоби от ищците, което в конкретния случай е трайно състояние - до края на техния живот,
обосновава претендирания размер на обезщетението. Безспорно загубата на човешки живот е
най-тежкото увреждане, което може да претърпи
личността, тя е безвъзвратна и не може да се
компенсира. Възрастта, в която ищците са преживели тази загуба обуславя дългия
период от време през който те ще я търпят, понасят и ще се опитват да свикнат с
нея.
Съдът
като съобрази степента, интензитета и продължителността на претърпените от Й.А.
душевни страдания,
вследствие смъртта на Л.Г., с когото е живяла на
съпружески начала, че за справедливото репариране на неимуществените й вреди следва да се присъди обезщетение в
размер на 120 000,00 лева, като за
горницата до пълния размер от 150 000,00
лева, искът следва да бъде отхвърлен.
Съдът
като съобрази степента, интензитета и продължителността на претърпените от И.Г. душевни страдания, вследствие смъртта на нейния баща – Л.Г.намира, че в конкретния случай са настъпили вреди по-големи от
обичайните при подобни злополуки. При тези обективни обстоятелства
съдът намира,
че за справедливото репариране на неимуществените й вреди следва да се присъди обезщетение в пълният му претендиран размер от 200 000,00
лева.
По възражението
за съпричиняване:
По
отношение на дефиниране на деяние, което следва да се квалифицира като
съпричиняване от значение е Решение № 135 от 8.05.2014 г. на ВКС
по гр. д. № 4075/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик Борислав Белазелков „При
трудовата злополука обезщетението може да се намали, ако пострадалият е
допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност.
Съзнаваната
небрежност (самонадеяността) в наказателното право и грубата небрежност в
гражданското право са несъотносими.
Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един
абстрактен модел - поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с
оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност
не се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а по
степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според
различен абстрактен модел - грижата, която би положил и най-небрежният човек,
зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има
съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и
внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност.
Всяко съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение
от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само
при съпричиняване при допусната груба небрежност - липса
на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични
правила и правила за безопасност.
В конкретния случай неспазването на правилата за безопасност е
нарушение на трудовата дисциплина, като в зависимост от вида на нарушените
правила нарушението може да бъде толкова тежко, че да обоснове дисциплинарно
уволнение, но груба небрежност е налице и когато неспазването на правилата за
безопасност не е най-тежкото нарушение на трудовата дисциплина, тъй като и
съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени (степен на
съпричиняване).
Налице
е съпричиняване от страна на пострадалия
работник, като действията му се изразяват в пренебрегване на основни правила за
безопасност – задължително ползване на лично защитно обурудване – колан
(сбруя) при работа с платформа (люлка) за издигане на голяма височина. Тези
задължения на работника произтичат, както от задълженията му по трудов договор
и длъжностната характеристика.
Една от важните установени по безспорен начин причини
за настъпване на смъртта на Л.Г.е неизползването на лично защитно
обурудване – колан (сбруя) при работа с платформа (люлка) за издигане на голяма
височина
Нарушението
на правилата в описания вид представлява груба небрежност по смисъла на чл.201
от КТ. Следва извод, че ако Л.Г.е бил проявил
елементарното старание и е спазвал правилата за безопастност при работа с
процесната люлка е имало възможност да не настъпи фаталното му падане от голяма
височина.
Събраните по делото доказателства, включително техническата експертиза налагат извода, че работникът е действал
самонадеяно, не е проявил елементарно внимание и старание да спази правилата за
безопасност, което е причинило и смъртта
му.
По изложените съображения съдът приема, че конкретното
поведение на работника, свързано с нарушение на
правилата за безопастност сочат на груба небрежност по
смисъла на чл.201 ал.2 от КТ, която е основание за намаляване на размера на
обезщетението.
От друга страна, като принос за констатираното поведение на работника
следва да се отчетат и лошите практики на работодателя. В
процесният случай Л.Г.бил назначен на длъжност
„Общ работник", като безспорно това
е най-ниско квалифицираната работа, вкл.
в строителството.
Съгласно
Националния класификатор на професиите основните функции на тази категория
работници в строителството /код-9313/
са почистване на строителни площадки, смесване на бетон и хоросан, копаене на
дупки и изкопи с ръчни инструменти, разтилане на
пясък, чакъл, товаро-разтоварни дейности и пренасяне с ръчни колички и др..
От
събраните доказателства се установява, че функциите, които реално е извършвал Л.Г.са
различни - работа на голяма височина по подмяна на мазилка и арматура
на комин на ТЕЦ. В конкретния случй се е работело на
неподвижни скелета на височина до 10 метра, а над височина
с подвижни люлки (платформи). Задължението
на работодателя за осигуряване на безопасни условия на труд е в две направления
- лични и колективни форми на защита.
Личните
форми са провеждане на инструктажи и обучения и осигуляване на
лични предпазни средства /ЛПС/. Колективните форми
на защита са обезопасяване на работните места,
работното оборудване и работните площадки, конкретните форми на защита зависят
от характера на полагания труд.
В
процесният случай труда се полагал в
строителството, поради което следва наред с общите нормативни актове - КТ и
ЗЗБУТ да се прилагат и специалните подзаконови актове, като Наредба 2 за
минималните изисквания за зравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи /Наредба 2/. Наредбата в чл.5 задължава възложителя да определи
координатор по безопасност и здраве на обекта, който има редица организационни
и контролни функции, като в процесният случай не се установи да има такъв.
От
доказателствата по делото не се
установи за обекта да е разработен и приет план за
безопасност и здраве, който има своета нормативно задължително съдържание, като
т.5 - мерки и
изисквания за осигуряване ва безопасност и здраве при извършване иа СМР,
включително за местата със специфични дейности, списък
на инсталациите, машините и съоръженията подлежащи
на контрол; т.7. списък на отговорните лица (име, длъжност,
работодател) за провеждане на контрол и координиране на плановете на отделните
строители за местата, в които има специфични рискове,
и за евакуация, тренировки и/или обучения; т.9. схема на местата на строителната площадка,
на които се предвижда да работят двама или
повече строители, схема на местата на строителната
площадка, на които има специфични рискове; т.11 -
схема на местата за инсталиране да повдигателни съоръжения и скелета. Не се
установи изпълнението на задължението на строителя по чл.16 -19 от
Наредбата.
Нещо повече, представените писмени доказателства, с удостоверен
подпис на Л.Г.са за проведен инструктаж в България, без да
е посочена темата на инструктажа, както и за
получаване в България на лични предпазни срердства. За провеждане на
инструктаж за работното място и работното оборудване в Германия, на обекта на
който е станала злополуката е представен Документ на немски от 12.09.2019г.
В превод е посочено, че на тази дата е проведен инструктаж относно „сигурността“
на работното място и използването на РПС, както и управлението на
платформите". Т.е, това е документа, който удостоверява изпълнение на едно
от изискванията за индивидуална защита, но точно за този
документ беше установено, че
подписът не е на загиналия при трудова злополука Л.Г..
Това налага извода, че основното задължение за инструктиране на работника на
работното място не е изпълнено. Не се установи и за следващия период до деня на
злополуката на Л.Г.да е провеждан инструктаж.
По отношение
на обучаване с ЛПС в Германия, по делото не бяха представени писмени
доказателства и конкретно за получаване на защитни колани (сбруя), който
е предпазното средство за работа именно с процесната люлка. Следователно работодателят не е изпълнил и второто си основно
задължение за индивидуалната защита -
да представи относимите за съответното работното място ЛПС.
По делото не се представиха доказателства за изпълнение на
задължението на работодателя по осигуряване на колективна
защита на работното място. Съгласно чл.62 от
Наредба 2, работодателя е длъжен - „Около и
под съоръжения за работа на височина (платформи, люлки, скелета и др.)
се монтират предпазни козирки, проходи, ограждания
и предпазни мрежи“. От разпитаните в хода на делото свидетели не се
установи на
работната площадка да е имало
монтирани такива предпазни козирки или предпазни мрежи, което
е задължително условие за безопасността при
работа на големи височини.
Съгласно
прил.3 към чл.2, ал.2 от
Наредба 2 е регламентирано в т „1.4.
При иззиждане на стени с височина, по-голяма
от 7,0 метра се използват средства за колективна защита
(козирки). Първият ред защитни козирки са
плътни, на височина не по-голяма от 6,0 метра от
терена и не се демонтират
до пълното завършване на заидането. Вторият
ред козирки може да бъде изготвен от мрежест материал с отвори не
по-големи от 0,05 х 0,05-м. Не се допуска ходене по защитните козирки
и разполагане върху тях на продукти, елементи и др.".
Изложеното дава основание на съда да формулира извод, че работната
площадка не е била изцяло обезопасена с колективни средства за
защита.
Налице
са
и нарушения от страна на работодателя при
обучение и допускане на персонала до работа с подвижните платформи (люлки). Нормативно изискаване е до работните съоръжения да бъдат допускани
само квалифицирани и обучени работници. От показанията на разпитаните свидетели посочени от ответника се установи, че обучението
за работа на тези платформи е проведено еднократно от
служител, който не говори български, без да е проведен контрол за резултата от
обучението и без да е установено каква квалификация притежава и съответно
компетентност да провежда обучения.
Нещо
повече, установи се дори, че българските работници сами са
ремонтирали платформите, което е абсолютно недопустимо,
предвид факта, че това са съобръжения
с повишена опасност.
Следва да бъде посочено от съда, че по делото не се
представиха доказателства за
техническата годност на платформите (люлките) на които е
станала злополуката.
По делото не се установи с доказателства Л.Г.да
е
имал квалификацията, да е преминал обучение или да е бил инструктиран за работа с тези платформи (люлки).
Очевидно е, че техническият ръководител не е
изпълнил задължението си по чл.24,
ал.2 от Наредбата - „ Техническият
ръководител или бригадирът отстранява работещите, които
не използват осигурените им лични и други предпазни средства или са в нетрезво
състояние.".
Установените
факти и обстоятелства сочат по категоричен начин, че ответникът в качеството си на
работодател, не
е създал организация на работа на обекта, която да съответства на нормативните
изисквания, не е изпълнил базисни нормативни изисквания, свързани с
възлагане на работа съгласно трудовия договор
и съгласно квалификацията на работника, както и съгласно
изискванията здравословни и безопасни условия на труд.
Следва да бъде отбелязано, че независимо от това, че обекта на работа е бил в Германия,
българският работодател е бил длъжен да
спазва българските нормативни актове и всички останали действащи в държавата по
месторабота.
Следва да бъде отбелязано, че Наредба-2
е съобразена с Директива 92/57/ЕИО от 1992 ,
обстоятелство, което е посочено изрично в
техническата експертиза, поради което нарушенията на нейните норми са нарушения
на организацията на работа, независимо, че
работното място се намира в Германия.
В заключение следва отново да се посочи, че действително Л.Г.се е
качил сам на платформата, без предпазен колан (сбруя), но се и установи, че той е бил допуснат да извърши това действие от отговорния технически ръководител.
При тези обстоятелства съдът определя размер на
съпричиняване от страна на Л.Г.от 25% и намалява определените
обезщетения за неимуществени вреди както следва:
-
За Й.И.А. от 120 000,00 лева на 90 000,00 лева;
-
За И.Л.Г. от 200 000,00 лева на 150 000,00 лева;
По предявеният иск за издръжка на детето И.Л.Г.
Предявеният иск е допустим, а разгледан по
същество и
основателен. Това е така, тъй като на обезвреда по реда
на чл.200 от КТ подлежат всички имуществени и неимущественм вреди, които се
търпят от наследника. В настоящия казус детето И.Л. е загубила своя баща,
който съгласно разпоредбите на чл.143, ал.1 и ал.2 от СК е длъжен
да се грижи за непълнолетното си дете и обезпечи
издръжката му до навършване на пълнолетие. Безспорно със загубата на своя баща Л.Г.,
детето И. е
лишена от едно свое законно право като дете - да бъде отглеждана и издържана от
родителя си. Страданието от загубата на баща са неимуществените
вреди, които са претендирани и по отношение на които съдът е
изразил своето становище. От друга страна грижата и издръжката
са законово задължение на всеки един родител,
което не може да се изпълни. Държавата поема част от грижата,
чрез изплащане на насредствена пенсия. Издръжката е самостоятелно право на
детето и задължение на родителя, което не може да бъде осъществено и следва да се обзвреди.
При тези обстоятелства съдът счита, че за обезвреда на
претърпените имуществени вреди ответникът- работодател, следва
да заплаща на дъщерята на загиналия при трудова злополука Л.Г., месечна
издръжка в размер на 150,00 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, считано от датата на злополуката -
15.11.2018г., до настъпване на обстоятелства
водещи до нейното изменение или прекратяване.
По разноските
При този изход на делото съобразно правилата на
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на адв.П.И. следва да бъде определено възнаграждение,
съобразно броя на исковете и материалния им интерес по Наредба N:1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При тези
обстоятелства в тежест на ответника е възнаграждението дължащо се на адв.П.И. в
общ размер на 8060,00 лева от които
– 300,00 лева за иска за издръжка, 3230,00 лева по иска за неимуществени вреди
на Й.А. и 4530,00 лева по иска за неимуществени вреди на И.Г..
На осн.
чл.78, ал.6 вр. чл.83, ал.1, т.1 от ГПК, съобразно уважената част от исковете, в тежест на ответника са направените разноски по производството от бюджета на съда за възнаграждение на вещи лица в общ размер на 1200,00 лева и държавната
такса в размер на 9816,00 лева, от
които ищците са освободени. Общият
размер на определената д.т. се формира от сумите – 216,00 лева д.т. по
определената издръжка за детето И.Г., излислена на база 4% от 150 лева за срок
от 36 месеца, както и сумата от 9600,00 лева представляваща д.т. 4% от
уважената част на исковете за неимуществени вреди. Посочените суми следва да
бъдат внесени от ответника в полза на Русенски районен съд.
Съобразно отхвърлената част от иска Й.И.А. следва да заплати на „ФОН СК“ ООД с ЕИК:********* сумата от 1050,00
лева разноски по делото.
Съобразно отхвърлената част от иска Й.И.А., в качеството и на майка и законен
представител на И.Л.Г. с ЕГН:**********,
следва да заплати на „ФОН СК“ ООД с ЕИК:*********
сумата от 415,00 лева разноски по
делото
Мотивиран
така, Русенският районен съд
РЕШИ :
ОСЪЖДА „ФОН СК“ ООД с ЕИК:********* със
седалище и адрес на управление гр.Русе, представлявано от управителя И.В.В. да заплати на Й.И.А. с ЕГН:**********
сумата
от 90 000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от настъпилата смърт
на Л.Л.Г.с ЕГН:**********,
обявена с Разпореждане
№153/18.01.2019г.
на ТП на НОИ-Русе, като трудова злополука с летален изход, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането
– 15.11.2018г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й.И.А. с ЕГН:********** против
„ФОН СК“ ООД с ЕИК:********* със седалище и адрес на
управление гр.Русе, представлявано от управителя И.В.В., иск за присъждане
на обезщетение за претърпените неимуществени вреди за горницата над 90 000,00 лева до пълния предявен размер на иска от 150 000,00 лева.
ОСЪЖДА „ФОН СК“ ООД с ЕИК:********* със
седалище и адрес на управление гр.Русе, представлявано от управителя И.В.В. да заплати на И.Л.Г. с ЕГН:**********,
чрез нейната майка и законен представител - Й.И.А. с ЕГН:********** сумата
от 150000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от настъпилата смърт
на нейния баща -
Л.Л.Г.с ЕГН:**********, обявена с Разпореждане №153/18.01.2019г.
на ТП на НОИ-Русе, като трудова злополука с летален изход, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането
– 15.11.2018г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Л.Г. с ЕГН:**********, чрез
нейната майка и законен представител - Й.И.А. с ЕГН:********** против „ФОН СК“ ООД с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр.Русе,
представлявано от управителя И.В.В., иск за присъждане на обезщетение
за претърпените неимуществени вреди за горницата над 150 000,00 лева до пълния предявен размер на иска от 200 000,00 лева.
ОСЪЖДА „ФОН СК“ ООД с ЕИК:********* със
седалище и адрес на управление гр.Русе, представлявано от управителя И.В.В. да заплаща на И.Л.Г. с ЕГН:**********,
чрез нейната майка и законен представител - Й.И.А. с ЕГН:********** месечна
издръжка в размер на 150,00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
претърпени от настъпилата смърт на нейния баща - Л.Л.Г.с ЕГН:**********,
обявена с Разпореждане
№153/18.01.2019г.
на ТП на НОИ-Русе, като трудова злополука с летален изход, считано от датата на увреждането
– 15.11.2018г. до настъпване на обстоятелства
водещи до нейното изменение или прекратяване, платими до 30-то число на текущия
месец, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА „ФОН СК“ ООД с ЕИК:********* със
седалище и адрес на управление гр.Русе, представлявано от управителя И.В.В. да
заплати на адв.П.И. от РАК сумата от 8060,00
лева за оказаната безплатна правна помощ на И.Л.Г. с ЕГН:********** и Й.И.А. с ЕГН:**********
по гр.д. N:1712/2020г. по описа на Русенски районен съд на
основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
ОСЪЖДА „ФОН СК“ ООД с ЕИК:********* със
седалище и адрес на управление гр.Русе, представлявано от управителя И.В.В. да
заплати да заплати в
полза на Русенски районен направените разноски по производството от бюджета на съда за възнаграждение на вещи лица в общ размер на 1200,00 лева и държавната
такса в размер на 9816,00 лева.
ОСЪЖДА Й.И.А. с ЕГН:**********, да
заплати на „ФОН СК“ ООД с ЕИК:********* със седалище и адрес на
управление гр.Русе, представлявано от управителя И.В.В. от 1050,00 лева разноски по делото, съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Й.И.А. с ЕГН:**********, в
качеството и на майка и законен представител на И.Л.Г. с ЕГН:**********, да
заплати на „ФОН СК“ ООД с ЕИК:********* със седалище и адрес на
управление гр.Русе, представлявано от управителя И.В.В. от 415,00 лева разноски по делото, съобразно отхвърлената част от
иска.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/