Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 252
гр.
Перник, 18.07.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД - Гражданска колегия, в закрито заседание на 18.07.2018 г., ІI-ри въззивен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Людмила Пейчева
ЧЛЕНОВЕ:
Кристиан Петров
Симона
Кирилова
като
разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.дело № 00408 по описа за 2018 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано
е по жалба от взискателя Дирекция „Социално подпомагане“ - Перник против постановление
от 08.06.2018 г. на държавен съдебен изпълнител при РС- Перник, с което е
прекратено изп. производство по изп. дело № 238/2018г. по описа на СИС при РС –
Перник. Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност
на постановлението за прекратяване, които като цяло се свеждат до нарушение на
закона, тъй като заявлението по чл. 417 ГПК е подадено на 25.04.2018г., т.е.
преди да настъпи смъртта на длъжника. Постановлението според жалбоподателя не
отчита задължението на съдебния изпълнител да съобрази, че проверката на
процесуалната правоспособност на длъжника е в обсега на компетентността на РС –
Перник. Иска се отмяна на обжалваното постановление и връщане делото на ДСИ за
продължаване на изп. действия.
В срока
по чл. 436, ал. 3 ГПК, длъжникът не е подал писмени възражения по жалбата.
Съгласно
чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е представил мотиви, в които излага
своите действия в хронологичен ред, като посочва, че същите са извършени в
съответствие със закона.
Пернишкият
окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с
наведените в жалбата пороци на обжалваното действие и мотивите на съдебния
изпълнител, приема следното:
Жалбата е допустима – подадена от взискател по
изпълнителното дело и срещу акт на съдебния изпълнител, който подлежи на
обжалване съгл. чл. 435, ал.1 от ГПК – прекратяване на принудителното
изпълнение. Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал.1 от ГПК – постановлението
на съдебния изпълнител е съобщено на взискателя на 12.06.2018 г., а жалбата е
подадена на 18.06.2018 г.
Разгледана по
същество, настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна по следните
съображения:
Изпълнителният лист
очертава рамките на процесуално законосъобразното поведение на съдебния
изпълнител, като го задължава да даде защита на удостовереното в него право
така, както е индивидуализирано от съда по страни, съдържание и размер. Задължение на съдебния изпълнител след подаване на молба по чл. 426 ГПК е
да се убеди в качеството на взискател на лицето, което го е сезирало, съответно
в качеството на длъжник на лицето, срещу което се иска образуване на изп. дело,
съответно дали в молбата си взискателят е посочил начина на изпълнението. Съдебният изпълнител няма
право да установява различно материалноправно положение относно страните
по правоотношението в сравнение с установеното от съда, освен в случаите на
правоприемство, настъпило след приключване на съдебното
дирене пред съда по съществото на
спора /включително и когато такова дирене изобщо не се
провежда, както е в случая с оглед спецификата на заповедното производство в
хипотезата на чл. 417 ГПК,
при която издаването на изпълнителен лист за вземането, предмет на заповедта за
изпълнение, предхожда съдебното решение, с което се разрешава спорът за
съществуване на вземането/ - издаденият изпълнителен лист против наследодателя
съгласно чл. 429, ал. 2 от ГПК може
да бъде изпълняван против неговите наследници. Касае се за законово предвидени
хипотези на приемство в изпълнителния лист, а не за приемство в изпълнителния
процес, при които длъжник в изпълнителното производство може да бъде и лице,
нефигуриращо в изпълнителния лист като длъжник. В тази връзка следва да се има
предвид, че разпоредбата на чл. 429, ал.
2 от ГПК регламентира изпълнението на "изпълнителния лист срещу
наследодател", поради което законът дава възможност изпълнителен лист да
бъде издаден срещу починал длъжник - лице, което вече е придобило качеството на
"наследодател", без да разграничава дали това е настъпило преди или
след издаване на изпълнителния лист. Действително както е посочено в
обжалваното постановление съществуването на правоспособност на страните е
абсолютна процесуална предпоставка за валидно възникване и развитие на процеса,
но на съдебния такъв, т.е. това не касае изпълнителния процес. За валидно
започване и развитие на изпълнителния процес същинската процесуална
предпоставка е изпълнителният лист по арг. на чл. 426, ал.1
от ГПК, защото той овластява изпълнителния орган да започне
принудително изпълнение, ако е сезиран с такова искане.
С обжалваното постановление съдебният изпълнител е
прекратил изпълнителното производство по делото, тъй като е констатирал, че
смъртта на длъжника, посочен в изп. лист е настъпила преди образуване на изп.
процес, съответно преди издаване на изпълнителния лист и няма процесуално
правоспособна страна, срещу която да се води изп. производство, поради което не
намира приложение чл. 429, ал. 2 ГПК, тъй като абсолютна процесуална
предпоставка за изпълнителния процес е процесуалната правоспособност на
страните. По съществото си тази преценка касае материалноправната
законосъобразност на изпълнението и по-конкретно съществуване на изпълняемото право, която може да се осъществи по определения в ГПК специален ред на защита на длъжника, съответно на неговите наследници - било като се сезира с това съдът по
заповедното производство, който ще извърши преценка дали да обезсили заповедта
за изпълнение и изп. лист, било чрез предявяване на иск, тъй като само съдът
издал изпълнителния лист има правата да го отмени, измени или обезсили в
изрично посочени от закона случаи. В заключение определеният в ГПК специален ред на
защита на длъжника, изключва преценката на съдебния изпълнител за
материалноправната законосъобразност на изпълнението и по-конкретно съществуване на
изпълняемото право, поради което приетото в обжалваното постановление
не е основание за прекратяване на изпълнителното производство на посоченото в
него основание.
От тази гледна точка образуването на процесното изпълнителното
дело е напълно законосъобразно, тъй като е образувано по напълно редовна молба
и въз основа на редовно от външна страна изпълнително основание /заповед за изпълнение/ и изпълнителен лист, поради което дали смъртта на длъжника, посочен в
изп. лист, предхожда датата на издаване на изп. лист е въпрос, който не е
предмет на преценка от съдебния изпълнител, при положение, че съдебният изпълнител е обвързан от изпълнително основание и изпълнителен лист и след
като са издадени срещу длъжник – Н.Т., с който валидни процесуални
правоотношения са възникнали в заповедното производство, тъй като заявлението
по чл. 417 ГПК е подадено в съда на 25.04.2018г., а длъжникът е починал на ***.
Действително, към момента на образуване на настоящото изпълнително дело длъжникът
по изпълнителния лист Н.Т. е била починала, поради което същата не е била
процесуално правоспособна, но този факт не е обуславящ за образуването на
изпълнителното дело, при положение, че изпълнителният лист има сила и срещу
наследниците на Н.Т. при условията на чл. 429, ал. 2 ГПК. След като заявлението
по чл. 417 ГПК е подадено в съда на 25.04.2018г., а длъжникът е починал на ***,
то на осн. чл. 429, ал. 2 и чл. 298, ал. 2 ГПК издадените заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист са противопоставими на наследниците на Н.Т. и
имат сила по отношение на тях.
Предвид това, съдебният изпълнител, след като е
установил факта на смъртта на длъжника, посочен в изпълнителния лист, при
условията на чл. 429, ал.
2 от ГПК следва да конституира на мястото на починалия длъжник
неговите наследници, като предприеме действия по събиране на вземането от тях,
при положение, че те не възразят, че са извършили отказ от наследството на Н.Т.,
респективно, че са приели оставеното от нея наследство по опис. Несъмнено е, че
субективните предели на изпълнителния лист, в този случай се разпростират
спрямо наследниците на починалия длъжник и техните имущества. В случая с молба
от 07.06.2018 г. взискателят е представил доказателства за смъртта на длъжника,
съгласно акт за смърт *** и са установени наследниците му и техните адреси,
като на осн. чл. 429, ал. 2 ГПК е поискал да бъдат конституирани законните
наследници на починалия длъжник, поради което и разпоредбата на чл. 230, вр.
чл. 432, ал. 1, т. 3 ГПК не намира приложение. Налице са предпоставките на чл.
429, ал. 2 ГПК за конституиране на наследниците на починалия като длъжници по
делото, но образуването на изпълнителното производство спрямо тях следва да се
счита от момента на подаването на молба от взискателя за тяхното привличане и
конституирането им като длъжници.
По изложените съображения постановлението за
прекратяване следва да бъде отменено и делото да се върне на съдебния
изпълнител за извършване на следващи изпълнителни действия.
Предвид изложеното и на основание чл. 435 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Постановление
от 08.06.2018 г. на държавен съдебен изпълнител при РС- Перник, с което е
прекратено изп. производство по изп. дело № 20181720400238/2018г. по описа на
СИС при РС – Перник.
ВРЪЩА
делото на съдебния изпълнител за извършване на следващи изпълнителни
действия по изп. дело №
20181720400238/2018г. по описа на СИС при РС – Перник, съгласно дадените
от съда указания по приложението на закона изложени в мотивите на настоящото
решение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.