РЕШЕНИЕ
№ 97/14.04.20 г.
гр.Варна, 19.03.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 19.02.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ
ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
при секретаря Десислава Чипева
като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 56 по описа за
2020 год., за да се произнесе с
решение, съобрази следното:
„ДЕ ЖЕ“ ЕООД – гр.София обжалва
решение № 923/ 25.10.2019 г. на Окръжен съд Варна - ТО по т.д. № 1160/2018 г.,
с което са отхвърлени предявените от него срещу М.М.Х. установителни
искове. Въззивникът счита
обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на съдопроизводствените
правила и на материалния закон и като необосновано, поради което моли за
неговата отмяна и постановяване на друго такова, с което се уважат предявените
искове, ведно с присъждане на разноски. Моли в с.з.
чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му, ведно с
присъждане на съдебните разноски по делото, като съображения за това излага в
писмени бележки.
Ответникът по
жалбата – М.М.Х. *** моли с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си
представител за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на съдебните
разноски за въззивната инстанция.
Ответникът по жалбата - „ДЕЖЕ“ ЕООД /в
несъстоятелност/ гр. Варна, призовано чрез ликвидатора си, който продължава да
представлява дружеството при условията на спряно производство по
несъстоятелност на същото по чл.632, ал.1 ТЗ, не изразява становище по нея.
Съдебният
състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по
делото доказателства приема за установено следното:
Жалбата е
подадена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, същата е основателна.
Фактическата
обстановка по делото е изяснена пълно и правилно в първоинстанционното решение,
предвид което е ненужно да бъде преповтаряна, като въззивният съд препраща към
нея.
Искът за
нищожност на договора от 14.06.2005 г. за прехвърляне на процесния имот поради
липса на съгласие е неоснователен. В Ю като управител и на двете дружества е
изявил валидна правна воля за сключване на сделката от името на всяко от тях,
съответно като продавач и купувач. Въпросът за автентичността на взетите
решения от едноличния собственик на капитала /действащ като общо събрание на
ищцовото еднолично дружество с ограничена отговорност/, е правно ирелевантен
при преценката относно твърдяната нищожност на покупко-продажбата на ½
ид.ч. от процесния недвижим имот по нот.акт №ХХ/ХХ.ХХ.ХХХХг. на Нотариус
Александър Александров поради липса на съгласие. Неавтентичността или липсата
на такова взето решение е от значение във вътрешните отношения между
дружеството и неговия органен представител и има за евентуална последица
търсене на отговорност за вреди от управителя по реда на чл.145 ТЗ. Решението
от 12.04.2011 г. по предявения иск по чл.29-ЗТР по т.д. №28/2011 г. на ВОС-ТО,
влязло в сила на 30.05.2011 г., има действие за напред и също не води до
нищожност на договора от 14.06.2005 г. Ищецът не е навеждал като фактическо
основание на иска си издадено пълномощно от собственика на капитала на ищеца О
Юна управителя В Ю, като такова е било представено от ответника едва с
допълнителния отговор на допълнителната искова молба. След като ответникът не е
сочил с отговора си такова доказателство, то поначало не е свързано с
наведеното от ищеца фактическо основание, няма обосновка с допълнителния
отговор по каква причина не е могъл да го представи с отговора си, това
доказателство не е следвало да се приема и обсъжда от окръжния съд, още
по-малко в контекста на ново фактическо обстоятелство в подкрепа на иска,
каквото ищецът не е заявявал и няма повече възможност да заяви. При твърдяна
липса на съгласие ищецът може да твърди липса на собствено съгласие, в случая
като продавач по сделката, но не и липса на съгласие на ответника като купувач,
при това като се основава на влязло в сила решение по иск по чл.29-ЗТР за
установяване на вписване на несъществуващо обстоятелство – учредяване на
ответното дружество, което няма обратно действие към датата на сделката, а само
действие за напред.
Искът за
нищожност на договора поради нарушаване на добрите нрави е обаче основателен на
твърдените основания. От влязлото в сила решение по иска по чл.28/2011 г. на
ВОС-ТО се установява, че управителят В Ю порочно е учредил ответното дружество,
затова в крайна сметка то е прекратено и обявено в ликвидация, а сега и в
несъстоятелност. Той е знаел, че собственикът на капитала О Юне е взимал
решение за учредяване на ответното дружество, не е подписвал учредителен акт на
същото, не е подписвал договор за управление с него и че той самият се е
самоназначил за негов управител, като всички представени в регистърното
производство доказателства са били неистински - неавтентични. Сключеният от
управителя В Ю договор по нот.акт от 14.06.2005 г. цели изваждането на
притежаваната ½ ид.ч. от процесния имот от патримониума на ищцовото
дружество и прехвърлянето й в този на друго новоучредено от същия управител
дружество, неизвестно на собственика на капитала, но същевременно контролирано
от последния, което би му позволило по-късно безпрепятствено да отчужди имота в
своя или в чужда полза. Това в крайна сметка е и станало със сключения от
управителя на ответното дружество В Ю предварителен договор от 15.01.2008 г., с
който е продал прехвърлената ½ ид.ч. от имота на трето лице Г Х Х, и
същият със заведен иск по чл.19, ал.3 – ЗЗД – предмет на гр.д. №1008/2016 г. на
ОС Варна-ГО и сключен договор за цесия от 03.11.2017 г. с ответницата М. М Х. е
издействал постановяване на съдебно решение за обявяване на предварителния
договор за окончателно сключен в полза на последната. Така че не може да се
приеме позицията на ответниците, че с договора за покупко-продажба по
нотариален акт №ХХ/ХХ.ХХ.ХХХХг. притежаваната от ищеца ½ идеална част от
недвижим имот, представляващ дворно място от 7300 кв.м. във Вилна зона Варна
/Абатко/, КК „Св.св.Константин и Елена“, е била просто прехвърлена от едно
дружество на собственика на капитала на друго негово дружество, като липсвало
увреждане за последния. Със сключения договор се накърняват добрите нрави, тъй
като общият на двете дружества управител е действал недобросъвестно, като
съзнателно е прехвърлил без знанието на собственика на капитала негов недвижим
имот, който е имал право само да управлява, на друго съзнателно учредено от
него мнимо дружество на същия собственик, без последният да е взимал решение за
такова учредяване и за отчуждаване на имота си и да има знание за който и да
елемент от сделката. Доколкото в нотариалния акт В Ю е действал като управител
и на двете договарящи страни по договора, изявлението в него, че договорената
цена 36000 лева е заплатена напълно и в брой от купувача на продавача преди
подписването на договора няма доказателствена стойност. Не е доказано изобщо,
че за продажбата на имота е заплатена продажна цена. Налице е значителна
нееквивалентност на насрещните престации по договора. Именно поради тези му
действия лицето е било разследвано по жалба на собственика за извършено престъпление,
като досъдебното производство е било прекратено, след като е било спряно, само
поради изтичане на давностния срок за същото. Управителят съзнателно превратно
е упражнил правата си на органен представител на всяко от двете договарящи
дружества, като е действал недобросъвестно при сключването на договора, предвид
което той страда от порока по чл.26, ал.1, пр.3 – ЗЗД – накърняване на добрите
нрави и искът за прогласяването му за нищожен на това основание следва да се
уважи.
Искът за
установяване, че ответницата М.М.Х. не е станала собственик на имота е
основателен. Доколкото ищецът не е бил привлечен до участие в производството по
чл.19, ал.3 – ЗЗД, той не е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението
по гр.д. №1008/2016 г., влязло в сила на 21.06.2018 г., и предвид характера му
на издаден нотариален акт може да го оспорва по исков ред на основание чл. 537,
ал.1 във връзка с чл.363 - ГПК. Прехвърлителят не е собственик на имота поради
нищожност на собственото му придобивно основание, предвид което последващото
прехвърляне на имота няма вещно-прехвърлително действие. Ответницата не би
могла да придобие имота въз основа на съдебното решение по чл.19, ал.3 – ЗЗД,
тъй като продавачът по предварителния договор – ответник по иска не е придобил
правото на собственост върху имота. Следва да се приеме, че решението по гр.д.
№1008/2016 г. на ВОС – ГО е непротивопоставимо на ищеца като действителен
собственик на имота и няма вещно-прехвърлително действие спрямо същия.
Обжалваното
решение е правилно и следва да се потвърди в отхвърлителната му част по иска по
чл.26, ал.2, пр.2 – ЗЗД за установяване нищожност на нотариалния акт поради
липса на съгласие. То е неправилно и следва да се отмени в останалата му
отхвърлителна част, както и в частта му за разноските, като въззивният съд
постанови вместо него друго, с което уважи исковете по чл.26, ал.1, пр.2 – ЗЗД
за нищожност на договора по нотариалния акт поради накърняване на добрите нрави
и по чл.124, ал.1 – ГПК за установяване, че М.М.Х. *** не е собственик на
½ ид.ч. от имота.
При този изход
на спора в полза на въззивника се присъждат направените съдебни разноски за
двете съдебни инстанции в размер на сумите 2844.97 лева и 2320.04 лева,
съответно - в тежест на ответника „Деже“ ЕООД в несъстоятелност-гр.Варна и на
ответницата М.М.Х..
Воден от
изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен
съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 923/ 25.10.2019 г. на Окръжен съд Варна - ТО по т.д. № 1160/2018 г. в
отхвърлителната му част по иска по чл.26, ал.2, пр.2 –
ЗЗД за установяване на нищожност на договора за покупко-продажба по нотариален
акт №78, т.III, рег.№3390, д.№392/14.06.2005
г., поради липса на съгласие.
ОТМЕНЯ
решението в останалата му отхвърлителна част по предявените искове, както и в
частта му за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРОГЛАСЯВА за
нищожен договора за покупко-продажба на ½ ид.ч. от недвижим имот,
представляващ поземлен имот № 10135.2568.87, находящ се в КК „Св.св.Константин
и Елена“ гр.Варна, обективиран в н.а. №78, т.III, рег.№3390, д.№392/14.06.2005 г., поради накърняване на добрите нрави.
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на „Де Же“ ЕООД -гр.София, ЕИК *********, че М.М.Х.,
ЕГН **********,***, не е собственик на ½ ид.ч. от недвижим имот,
представляващ поземлен имот № 10135.2568.87, находящ се в КК „Св.св.Константин
и Елена“, гр.Варна, въз основа на влязло в сила решение №751/26.04.2018 г. на
Окръжен съд Варна-ГО по гр.д. №1008/2016 г. по чл.19, ал.3 – ЗЗД.
ОСЪЖДА масата на несъстоятелността на „Деже“ ЕООД в насъстоятелност – гр.Варна, ЕИК *********, да заплати на „ДЕ ЖЕ“ ЕООД –
гр.София, ЕИК *********, сумата 2844.97
лева – съдебни разноски за двете инстанции.
ОСЪЖДА М.М.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ДЕ ЖЕ“ ЕООД –
гр.София, ЕИК *********, сумата 2320.04 лева – съдебни разноски за двете инстанции.
Решението
подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на
РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на с-я Георги Йовчев по решение от 14.04.2020 г., постановено по
въззивно т. д. № 56 по
описа на ВнАпС за 2020 г.
С решение от 14.04.2020 г.,
съдът е отменил решение № 923/ 25.10.2019 г. на Окръжен съд Варна - ТО по т.д.
№ 1160/2018 г. в останалата му отхвърлителна част, като вместо него е
постановил друго, с което е прогласил за нищожен договора за покупко-продажба
на ½ ид.ч. от недвижим имот, представляващ поземлен имот № 10135.2568.87,
находящ се в КК „Св.св.Константин и Елена“ гр.Варна, обективиран в н.а. №78, т.III,
рег.№3390, д.№392/14.06.2005 г., поради накърняване на добрите нрави и е приел
за установено, по отношение на „Де Же“ ЕООД -гр.София, ЕИК *********, че Милена
Милева Хубенова, ЕГН **********,
гр.Варна, ул.“Роза“ №21, вх.Г, ет.4, ап.56, не е собственик на ½
ид.ч. от недвижим имот, представляващ поземлен имот № 10135.2568.87, находящ се
в КК „Св.св.Константин и Елена“, гр.Варна, въз основа на влязло в сила решение
№751/26.04.2018 г. на Окръжен съд Варна-ГО по гр.д. №1008/2016 г. по чл.19,
ал.3 – ЗЗД.
За да постанови решението,
мнозинството от съдебния състав прие, че със сключения договор се накърняват
добрите нрави, тъй като общият на двете дружества управител е действал
недобросъвестно, като съзнателно е прехвърлил без знанието на собственика на
капитала негов недвижим имот, който е имал право само да управлява, на друго
съзнателно учредено от него мнимо дружество на същия собственик, без последният
да е взимал решение за такова учредяване и за отчуждаване на имота си и да има
знание за който и да елемент от сделката. Прието е за недоказано заплащането на
продажната цена, както и наличие на значителна нееквивалентност на насрещните
престации по договора.
Не съм съгласен с
гореизложеното, тъй като същото противоречи на материално-правните норми
уреждащи спорното правоотношение.
Атакуваната сделка е сключена между търговци и изцяло се
подчинява на правилата за сключване на търговски сделки, поради което
обстоятелството дали управителят към момента на сключване на договора е знаел
за наличие на пороци свирзани с учредяване на дружеството купувач е без
значение за преценка наличието на накърняване на добрите нрави при продажбата.
Наличието на знание относно относно факти свързани с учредяването на
дружеството, не е елемент от фактическия състав на сделката и може да доведе
единствено до ангажиране отговорността на управителя спрямо дружеството, но не
и да има отражение върху действителността на договора за продажба.
Наред с това от доказателствата по делото се установява,
че Владимир Юрочкин е действал в рамките на предоставения му мандат, по силата
на даденото му на 13.06.2003 г. от Олег Юрочкин пълномощно, като евентуално
извършени действия при мнимо представителство, водене на чужда работа без
възлагане, вкл. обстоятелства свързани с учредяването на „Деже“ ЕООД, не следва
да бъдат съобразявани като елемент от фактическия състав обуславящ нищожност на
договора от 14.06.2005 г., поради накърняване на добите нрави.
Обстоятелствтат свързани с плащането на цената, не са
основание за нищожост, а единствено могат да обосноват предявяване на иск за
реално изпълнение или за разваляне на договора.
Действително от
приетите по делото заключения се установява, че уговорената цена от 36 000
лева е многократно по-ниска от пазарната към момента на сключване на договора,
но преценена спрямо интереса на страните по процесния договор, тази
нееквивалентност не води до извод за накърняване на добрите нрави, тъй като
страни по сделката са търговски дружества, чийто едноличен собственик на
капитала е едно и също физическо лице. При това положение е морално допустимо
договорът да бъде сключен на всякаква цена или да бъде безвъзмезден, тъй като
лицето, което притежава изцяло дяловете в търговските дружества – страни по
сделката, не би могло да бъде нито ощетено, нито облагодетелствано от договора.
Поради
изложеното считам, че искът за нищожност и обусловения от него иск за
собственост са неоснователни, поради което обжалваното решение, следваше да се
потвърди изцяло.
Съдия с особено мнение: