№ 13592
гр. София, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20251110110484 по описа за 2025 година
Предявен е положителен установителен иск по чл. 422 ГПК във връзка с
чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.7,т.1, буква”б” от Регламент (ЕС) 261/2004.
С исковата молба ищецът И. П. И. е предявил установителен иск да бъде признато
със сила на присъдено нещо, че ответникът му дължи сумата от 488,96, лв ,
представляваща обезщетение по регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и
на Съвета от 11.02.2004г. за голямо закъснение на полет № W 64361 по направление
София –Бари на 03.09.2024г., заедно със законната лихва въху главницата от датата на
предявяването на заявлението по чл. 410 ГПК- 11.10.2024г. до окончателното изплащане, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 60575/
2024г. по описа на СРС,68 състав, срещу която е предявено възражение по чл.414,ал.1 ГПК
от длъжника (ответник в настоящото исково производство).
С писмена молба от 30.05.2025г. адвокат на ищеца е признал извършеното от
ответника плащане на 11.04.2025г. и погасяването на всички претендирани от суми,
включително и разноските и адвокатските възнаграждение по чл.38,ал.2 ЗА.
В заседанието на 11.06.2025г. , в което е даден ход по същество на делото, не се явил
представител на ищеца, но с писмената молба от 30.05.2025г. пълномощник на ищеца е
пледирал за отхвърляне на иска поради плащане.
Ответникът „Ф” , действащо чрез „Ф- КЛОН БЪЛГАРИЯ”КЧТ не оспорва иска, в
какъвто смисъл са изявленията на пълномощника му в представения на 07.04.2025г.
отговор на исковата молба.
С писмена молба от 14.04.2025г. адвокатът на ответника е посочил , че всички
1
претендирани от ищеца суми са платени на 10.04.2025г., като е представил доказателства за
това.
В заседанието на 11.06.2025г. , в което е даден ход по същество на делото, не се явил
представител на ответника, но с писмена молба от 16.05.2025г. пълномощникът на
ответника е пледирал за за отхвърляне на иска поради плащане.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно допустимостта на иска :
Предявеният установителен иск е ДОПУСТИМ.
За ищеца е налице правен интерес от предяваването му , тъй като това е негово
задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от
длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д. №
60575/2024г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1
ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е
установителен , а не осъдителен.
Относно основателността на иска :
Предявеният иск е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Страните по делото не спорят, че за ищеца е възникнало твърдяното в исковата
молба вземане по чл.7,т.1, буква”б” от Регламент (ЕС) 261/2004 срещу ответника за
заплащане на сумата от 488,96, лв , представляваща обезщетение по регламент (ЕО) №
261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г. за голямо закъснение на
полет № W 64361 по направление София –Бари на 03.09.2024г., заедно със законната лихва
въху главницата от датата на предявяването на заявлението по чл. 410 ГПК- 11.10.2024г. до
окончателното изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
заповедното гр.д. № 60575/2024г. по описа на СРС,68 състав. Това вземане се твърди в
заявлението по чл.410 ГПК и в исковата молба , а ответникът не ги оспорва с отговора на
исковата молба и със следващите писмени молби.
Не е спорно по настоящото дело и, че след предявяването на исковата молба
ответникът е платил изцяло на ищеца дължимите суми , т.е. че вземанията са погасени
поради изпълнение (плащане). Това се установява от представеното по делото копие от
„платежна форма” , удостоверяващо плащането на 11.04.2025г. на сумата от 1 380,96 лв ,
която според посоченото от адвоката на ответника в писмената молба от 14.04.2025г.
включва погасяване на следните задължения : 488,96 лв обезщетение за закъснял полет ; 42
лв законна лихва ; 425 лв разноски в заповедното производство и 425 лв разноски за
настоящото исково дело.
Независимо, че плащането на сумата от 1 380,96 лв е извършено след предявяването
на иска по настоящото дело, на основание чл.235,ал.3 ГПК то следва да бъде взето предвид
от съда .
2
Тъй като претендираното вземане за главницата е погасено, предявеният
установителен иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.7,т.1,
буква”б” от Регламент (ЕС) 261/2004 е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло,
както и претенцията за законната лихва от датата на предявяването на заявлението по
чл.410 ГПК до плащането (42 лв), тъй като ищецът не поддържа тази претенция , а и тя
също е погасена поради изпълнение (плащане).
Относно разноските по делото :
Въпреки че установителният иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във
връзка с чл.7,т.1, буква”б” от Регламент (ЕС) 261/2004 не е уважен (отхвърлен е поради
погасяване на вземанията в хода на съдебното производство) на ищцовата страна следва
да бъдат присъдени разноски , тъй като ответникът е дал повод за завеждане на
исковата молба, доколкото плащанията не са били извършени до датата на предявяване на
исковете , а след това. Според установената съдебна практика на СГС и на ВКС ищецът
има право на разноски и при отхвърляне на исковете поради погасяване на вземанията от
ответника след предявяването на исковата молба.
По настоящото дело ищецът е извършил разноски, представляващи платената
държавна такса (25 лв). По заповедното гр.д. № 60575/2024г. ищецът като заявител също е
извършил разноски , представляващи платената даржавна такса за предявяване на
заявлението по чл.410 ГПК (25 лв). Тези разноски по заповедното и по исковото дела обаче
са платени от ответника , което не се оспорва от ищеца видно от изявлението на
пълномощника му в писмената молба от 30.05.2025г. поради което не следва да бъдат
присъдени на ищеца.
Със заповедта по чл.410 ГПК по гр.д. № 60575/2024г. на СРС, 68 състав на
пълномощника на ищеца – адвокат Г. Д. Д. е присъдено адвокатско възнаграждение по чл.38
,ал.2 ЗА в размер на 400 лв , което също е платено от ответника и това не се оспорва от
пълномощника на ищеца с писмената молба от 30.05.2025г. Поради тази причина с
настоящото решение не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 ЗА
на пълномощник на ищеца за заповедното гр.д. № 60575/2024г. на СРС, 68 състав.
По настоящото исково дело пълномощникът на ищеца – адвокат Г. Д. Д. видно от
списъка с разноски и договора за правна защита и съдействие от 07.09.2024г. , приложени
към писмената молба от 30.05.2025г. също претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение по чл.38 ,ал.2 ЗА , въпреки че признава , че ответникът е платил и това
възнаграждение в размер на 400 лв. Следователно тази претенция на адвоката на ищеца
следва да бъде отхвърлена. Дължимата от ответника сума е платена на ищеца , като отказът
на ищеца да я плати на адвоката касае отношенията между ищеца и пълномощника му , но
не и отношенията на ищеца или на пълномощника му с ответника , който е изпълнил
задължението си за плащане на разноските по делото и няма основание за осъждането му с
настоящото решение да ги плати повторно.
Съдът не присъжда разноски на ответника , тъй като искът е отхвърлен поради
плащане на претендираното вземане след предявяването на исковата молба. Според
3
съдебната практика в тези случаи ответникът няма право на разноски.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен предявения от И. П. И. , ЕГН: ********** ,
град София, ж.к. *** със съдебен адрес : град ****, чрез адв. Г. Д. , против „Ф” чрез „Ф-
КЛОН БЪЛГАРИЯ”КЧТ, ЕИК: *** с адрес на управление: гр. София 1540, Зона Летище
София, сграда ИВТ, със съдебен адрес : град София, ул. „*** чрез адв. К. И. , положителен
установителен иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.7,т.1,
буква”б” от Регламент (ЕС) 261/2004. за признаване за установено , че ответникът дължи
на ищеца сумата от 488,96, лв (четиристотин осемдесет и осем лева и деветдесет и шест
стотинки), представляваща обезщетение по регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския
парламент и на Съвета от 11.02.2004г. за голямо закъснение на полет № W 64361 по
направление София –Бари на 03.09.2024г., заедно със законната лихва въху главницата от
датата на предявяването на заявлението по чл. 410 ГПК- 11.10.2024г. до окончателното
изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д.
№ 60575/ 2024г. по описа на СРС,68 състав, както и за присъждане на разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на ищеца И. П. И. за присъждане на разноски по
заповедното гр.д. № 60575/2024г. по описа на СРС, 68 състав, представляващи платената
държавна такса от 25 лв (двадесет и пет лева) и по настоящото исково дело ,
представляващи платената държавна такса от 25 лв (двадесет и пет лева).
ОТХВЪРЛЯ претенцията на адвокат Г. Д. Д. , град ****, за присъждане на
адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 ЗА за процесуално представителство на ищеца И.
П. И. по настоящото исково гр.д. № 10484/2025г. на СРС , 68 състав в размер на 400 лв
(четиристотин лева) и по заповедното гр.д. № 60575/2024г. на СРС , 68 състав в размер на
400 лв (четиристотин лева)
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4