№ 9521
гр. София, 25.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА СВ. ШИПКОВЕНСКА
при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА СВ. ШИПКОВЕНСКА Гражданско
дело № 20211110154899 по описа за 2021 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване искове с
правно основание чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл.59, ал. 1 ЗЗД, съотв. чл.86, ал.1,
изр.1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация-София“ ЕАД твърди, че на 24.06.2021 г. е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника „С.А.Г. Груп“ ЕООД
за сумата от 297,18 лева, от които: за сумата от 218,95 лева – главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.11.2018 г. до м.04.2020 г., за
сумата от 38,63 лева – законна лихва за забава за периода от 31.12.2018 г. до 17.06.2021
г., както и за сумата от 33,20 лева – сума за услугата дялово разпределение на топлинна
енергия за периода от м.05.2018 г. до м.02.2020 г., както и за сумата от 6,40 лева –
законна лихва за забава за периода от 01.07.2018 г. до 17.06.2021 г., ведно със
законната лихва върху главниците до окончателното изплащане на задължението,
както и за направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. В тази връзка било образувано ч. гр. дело №36788/2021 г. по описа на
СРС, 170 с-в, като по същото била издадена исканата заповед за изпълнение. В срока
по чл. 414 ГПК ответникът подал възражение срещу заповедта, поради което на ищеца
било указано да предяви искове относно вземанията си, което указание се изпълнявало
с депозирането на настоящата искова молба. Ищецът твърди, че ответникът е
собственик на следния топлоснабден имот– магазин № 20, находящ се в гр. София, ж.к.
„Овча купел 1“, бл. 429, с абонатен № 428396. Твърди, че съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3
ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се осъществявала на основата
1
на писмени договори при общи условия. Всеки собственик на топлоснабден имот,
използващ го за стопански нужди е длъжен да сключи писмен договор с продавача на
ТЕ, съгласно Общите условия. Между страните не е подписан договор за продажба на
топлинна енергия, поради което ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на
ищцовото дружество и дължи да му върне онова, с което се е обогатил неоснователно
до размера на обедняването. Ищецът е изпратил писмено покана до ответника за
извършване на плащане, но такова не последвало. Ето защо ищецът моли съда да
постанови решение, с което да бъде признато за установено, че ответника му дължи
процесните суми – главници и лихви, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК –
24.06.2021 год. до окончателното й изплащане.
Ответникът „С.А.Г. Груп“ ЕООД в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер.
Ответникът не оспорва, че е собственик на процесния имот, представляващ магазин №
20, находящ се в гр. София, ж.к. „Овча купел 1“, бл. 429. Поддържа, че процесният
имот не е свързан с топлопреносната мрежа на ищеца, поради което ответника не
ползва топлинна енергия за парно отопление и топла вода в процесния магазин.
Магазинът имал самостоятелен отделен вход към улицата, в него нямало монтирани
отоплителни тела -радиатори, щранг- лири, и през него не минавали нито
хоризонтални, нито вертикални щрангове /тръби/, които да са свързани към
топлопреносната мрежа на ищеца. Ето защо ответното дружество не се е обогатило за
сметка на ищеца. Сочи, че изградената между ниското тяло дилатационна фуга с
дебелина около 40-45 см не позволява преминаване на топлинна енергия от високото
тяло към ниското, в т.ч. и към процесния магазин. В обобщение ответникът поддържа,
че не е потребител на топлинна енергия за процесния магазин. Сочи, че общите части в
сградата също не се отопляват. Наред с изложеното ответното дружество твърди, че
магазинът е бил отдаден под наем на трети за спора лица през исковия период, поради
което нямало как ответника да се обогати, тъй като не е ползвало магазина през
исковия период. Предвид неоснователността на главните искове, моли да бъдат
отхвърлени и акцесорните претенции.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
От приложеното ч. гр. д. № 36788/2021 г. по описа на СРС, 170 състав се
установява, че процесните вземания са били заявявани от ищеца по реда на чл. 410
ГПК със заявление от 24.06.2021 г. и е била издадена заповед за изпълнение, против
която е постъпило възражение от длъжника. В законоустановения едномесечен срок е
депозирана исковата молба, с която са предявени искове за главницата и моратораната
2
лихва за процесния период, както и за цена за извършена услуга за дялово
разпределенние и лихва върху нея.
С оглед признанието на ответника, съдът в доклада по делото по реда на чл. 146,
ал. 1, т. 3 ГПК е отделил за безспорно между страните обстоятелството, че ответното
дружество е било собственик на процесния имот, представляващ магазин № 20,
находящ се в гр. София, ж.к. „Овча купел 1“, бл. 429, за исковия период.
По делото е представен договор за наем от 01.12.2014 г., по силата на който
ответното дружество е предоставило за временно и възмездно ползване процесния
магазин № 20 на наемателя „ВЕСАНТ КУЗО 1“ ЕООД. Представен е и договор за наем
от 01.11.2018 г., по силата на който ответникът е предоставил за временно и възмездно
ползване процесния имот- магазин № 20 за срок от три години на наемателя „Маракеш
91“ ООД.
Установява се въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и
изслушана съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202
ГПК следва да бъде кредитирано, че исковия период включва отчетните периоди
2018/2019 г. и 2019/2020 г., за които са изготвени две изравнителни сметки за
потребена ТЕ в процесния обект, както и че разпределяната ТЕ за двата отчетни
период, е само за сградна инсталация. В общите части на блока няма монтирани
радиатори и не се отопляват. В процесния магазин №20 не се ползва топла вода от
сградната топловодна инсталация. Отопляемата кубатура на маг.№ 20 е 236 куб.м.,
като топломера в абонатната станция е преминавал последващи метрологични
проверки, касаещи исковия период, като ищецът е отчислявал и технологичните
разходи на топлинната енергия в абонатната станция. Установено е, че радиаторите и
топломера, които са предвидени по проект, не са монтирани. Изпълнена е само
колекторната кутия /два колектора и три чифта тръби, предвидени за свързване на
радиатори, по проект/, в която захранващите тръби от вътрешната отоплителна
инсталация /ВОИ/ на процесния блок са затапени, но е оставено разстояние за
монтиране на индивидуален топломер. Отоплителната инсталация на процесния бл.
429 е с хоризонтално изпълнение на тръбите, захранващи радиаторите с топлоносител
от АС. Вертикалните щрангове, са скрити в инсталационни шахти и не се виждат. От
вертикалните щрангове са изведени отклонения до колекторните кутии в маг. 20 и маг.
21, където са затапени, тъй като не са монтирани спирателни кранове и
индивидуалните топломери, по проект. ВОИ на процесния блок се захранва с ТЕ от
АС, която е свързана към топлопреносната мрежа на гр. София. Маг. №20 е обединен с
маг. №21 и входа им е общ - за двете търговски площи. Вещото лице сочи, че няма
дилатационна фуга, която да разделя процесния магазин от бл. 429, тъй като
магазина/магазините/ са под първи жилищен етаж на вх. А и вх. Б. Блок 429 е
топлофициран, като абонатната станция се намира точно под маг. №21, поради което
3
сумите за сградна инсталация се явяват дължими. Размерът на сумите за потребена ТЕ
за сградна инсталация през периода от м.11.2018 г. до м.04.2020 г. са в общ размер на
207,01 лв., като в сумата не са включени просрочени задължения от предходни
периоди и суми за услугата „топлинно счетоводство“.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че общият размер на неплатените от ответника
суми за процесния период 01.11.2016 г. до 30.04.2020 г. е в размер на 217,55 лв., които
не са платени от ответника, и суми, свързани с отчет на уредите за дялово
разпределение в размер на 33,20 лв. за периода от м. 05.2018 г. до м. 02.2020 г.
Законната лихва върху всяка от сумите по фактури от датата на изискуемост до
17.06.2021 г. възлиза в общ размер на 38,59 лв., а лихвата за забава върху сумите за
услуга дялово разпределение в размер на 6,40 лв.
При така приетата за установена фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на
обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква, когато ищецът не
разполага с друг иск, с който може да се защити. С тази законова норма се осуетява
всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго, въпреки
липсата на конкретно уредена възможност в други текстове на закона.
Съгласно чл. 59, ал.1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на
другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
За да бъде уважен искът по чл. 59, ал.1 ЗЗД трябва да се установи увеличение на
имуществото на едно лице /имотно обогатяване/ за сметка на имуществото на друго
лице /чието имущество е намалено/, да е установено и че обедняването наищеца и
обогатяването на ответника произтича от един и същ факт или от общи факти/действия
и да липсва валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между
субектите, както и за ищеца да липсва друг ред за защита на твърдените права /чл. 59,
ал. 2 ЗЗД/.
Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото
се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на
пасивите му. При хипотезата на чл. 59 ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на
другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на
обедняването, тоест дължи се по-малката от двете суми между обедняването и
обогатяването. Връзката между обедняването и обогатяването не е причинно-
следствена. Обогатяването не е следствие на обедняването и обратното. Те двете обаче,
трябва да са последица от други общи за двете предпоставки факти, без да е нужно да
произтичат едно от друго. Размерът на обедняването и обогатяването се решава с оглед
4
на конкретната фактическа обстановка, като всъщност това е пазарната стойност на
благото, с което ищецът е обеднял, а ответникът се е обогатил. Тази сума ответникът
би дължал, а ищецът би получил и в този смисъл е налице обогатяване на ползващия за
сметка на обедняването на ищеца.
Вземането за обезщетение за мораторна лихва при фактическия състав на
неоснователното обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква от деня на забавата на
длъжника, която при липсата на определен срок настъпва след покана на кредитора.
Поканата за заплащане на обезщетение има значение за определяне на началния
момент, от който длъжникът изпада в забава и дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
в размер на законната лихва върху сумата, с която неоснователно се е обогатил.
Следователно, за да бъдат уважени предявените искове, в тежест на ищеца е да
докаже, че през процесния период ответникът е бил собственик на процесния имот, че
е потребявал топлинна енергия в имота за стопански нужди, както и е ползвал услугата
дялово разпределение, че не е имало годно правно основание ответникът да потребява
тази енергия /липса на валидно основание за имуществено разместване в отношенията
между двете страни/, стойността и количеството на потребената топлинна енергия и на
възнаграждението за дялово разпределение на същата, както и че е поканил ответника
да плати сумите. Ответникът следва да докаже своите възражения, включително че е
погасил процесните вземания.
В настоящия случай ищецът твърди, че ответникът си е спестил разходи за
доставената и ползвана от него топлинна енергия в процесния имот, на който
последният е бил собственик.
Имуществените облаги се изразяват в увеличаване на актива на имуществото на
обогатения, в намаляване на неговите пасиви или спестяване на обогатения на някои
разходи, които той е трябвало да понесе. В последната хипотеза спестяването на
разходи води до обогатяване в случай, че разходите са били необходими и ответникът
по претенция с правна квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД е трябвало да ги понесе от
собственото си имущество, без да съществуват изгледи за тяхното връщане /в този
смисъл са разясненията, дадени с решение № 587/01.11.2010 г. по гр. д. № 941/2009 г.
на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК/.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и
продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със
Закона за енергетиката /ЗЕ/.
Разпоредбата на чл. 149, т. 3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна енергия
се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна енергия за стопански нужди.
Нормата на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ /отм., бр. 54 на ДВ от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г./, действала до 17.07.2012 г., определя като потребител на енергия или
5
природен газ за стопански нужди всяко физическо или юридическо лице, което купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен
газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или общинския
бюджет. Нормата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ /нова ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г./, действала през исковия период, определя като „небитов клиент“ клиент,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за небитови нужди.
Страните не спорят, че ответникът е собственик на процесния имот, както и че
същият е предназначен за задоволяване на стопански нужди, съответно небитови
нужди, доколкото представлява магазин № 20, с адрес: гр. София, ж.к. „Овча купел 1“,
бл. 429. Ето защо, топлоснабдяването му следва да се извършва при условията на чл.
149, ал. 1, т. 3 ЗЕ – писмен договор при Общи условия, сключен между топлопреносно
предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.
В производството по делото не е налице спор също така, че за исковия период
между страните по делото не е подписан договор за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди при общи условия на ищеца в предвидената в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ
писмена форма, поради което помежду им не е възникнало валидно облигационно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за небитови /стопански/ нужди.
Ищецът е отправил предложение до ответника за сключване на такъв договор в
съответствие с изискванията на 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, но последният въпреки, че е бил
уведомен на 03.09.2018 г. за това, не се е възползвал от предоставената му възможност.
При невъзможност на топлопреносното предприятие да търси стойността на
доставената топлинна енергия на договорно основание, то същото разполага с правата
по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, с която норма законодателят е предвидил, че всеки, който се е
обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е
обогатил, до размера на обедняването. С тази законова норма се осуетява всяко
неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго, въпреки липсата на
конкретно уредена възможност в други текстове на закона. Ето защо ищецът може да
търси претендираните суми с предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правна
квалификация чл.59, ал. 1 ЗЗД.
Релевантно в настоящия случай с оглед правния характер на предявените искове е
дали ответникът е ползвал имота през процесния период, защото само ползвайки го,
последният би могъл да се обогати със стойността на ТЕ, доставена и потребена в
имота. Т.е. в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е спестил разходи за
доставената и ползвана от него топлинна енергия за процесния имот. Такова доказване
по делото не е проведено. В настоящия случай не е доказано, че ответникът е ползвал
6
доставяната до имота топлинна енергия през процесния период, съответно, че се е
обогатил неоснователно със спестяване на разходите за заплащането за сметка на
ищеца.
Ответникът е релевирал своевременно в писмения отговор на исковата молба
възражение, че не е ползвал процесния имот и не е потребявал топлинна енергия и по
съображения, че имотът е ползван от трето за спора лице въз основа на договор за
наем. Видно от приетите по делото /неоспорени от страна на ищеца/ договор за наем от
01.12.2014 г. и договор за наем от 01.11.2018 г. през исковия период процесния имот е
ползван от трети за спора лица въз основа на сключени договори за наем. След като
ответникът не е ползвал процесния имот през исковия период, а същият е ползван от
наемател, то незаплащането на стойността на реално доставената до имота топлинна
енергия не е довело до спестяване на разходи от ответника.
В тежест на ищцовото дружество е възложено да установи по реда на пълното и
главно доказване всички елементи на съдебно предявеното вземане, включително и
обстоятелството, че през процесния период именно ответното дружество „С. А. Г.
Груп“ ЕООД е ползвало имота, съответно че е консумирало доставената в него
топлинна енергия. Т.е. за да е основателна претенцията, основана на нормата на чл. 59,
ал. 1 ЗЗД не е достатъчно да се установи, че ответникът е собственик на
топлоснабдяван имот, а е необходимо ищецът да проведе пълно и главно доказване, че
насрещната страна реално е ползвала топлинна енергия. При съобразяване на
процесуалното бездействие на ищеца за установяване на този релевантен спорен
между страните факт, съдът следва да приложи неблагоприятните последици на
правилата за разпределение на доказателствената тежест и да приеме за ненастъпили
тези правни последици, чиито юридически факти са останали недоказани.
В контекста на изложеното настоящият състав приема, че ответникът не е
консумирал ТЕ, поради което и не е налице хипотеза на спестяване на разходи за
нейното овъзмездяване. Ето защо не е налице елемент от фактическия състав на чл. 59,
ал. 1 ЗЗД – липсва обогатяване от страна на ответника, поради което предявеният
главен иск се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Предявеният иск за неоснователно обогатяване в размер на стойността на
дяловото разпределение на топлинна енергия е обусловен от изхода на делото по иска
за стойността на потребената топлинна енергия, поради което и доколкото последния
СРС приема за неоснователен, то неоснователен е и иска за неоснователно обогатяване
в размер на стойността на услугата дялово разпределение на топлинна енергия,
извършвано за процесния имот.
Предвид неоснователността на исковете с предмет главни парични вземания
неоснователни са и претенциите за присъждане на акцесорните вземания за
обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
7
Предвид този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски
има само ответникът по делото. Ответникът е извършил разноски в общ размер на
500,00 лв., от които 200,00 лв. – възнаграждение за вещо лице и 300,00 лева –
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Ястребец”
№23Б против „С.А.Г. Груп“ ЕООД, ЕИК: *********, със съдебен адрес: гр София, пл.
„Славейков“, №8, вх. В, ап. 14, адв. Л.И., искове с правно основание чл. 415, ал. 1, вр.
чл. 422 ГПК, вр. чл.59, ал. 1 ЗЗД, съотв. чл.86, ал.1, изр.1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 218,95 лв. – главница,
претендирана като цена на доставена топлинна енергия за периода от м.11.2018 г. до
м.04.2020 г. за магазин № 20, находящ се в гр. София, ж.к. „Овча купел 1“, бл. 429, аб.
№ 428396, с която ответникът „С.А.Г. Груп“ ЕООД неоснователно се е обогатил за
сметка на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -24.06.2021 г. до
окончателното изплащане, сумата от 38,63 лв. – законна лихва за забава за плащане на
главницата за периода от 31.12.2018 г. до 17.06.2021 г., както и сумата от 33,20 лева –
претендирана като цена на услугата дялово разпределение за периода от м.05.2018 г. до
м.02.2020 г., с която ответникът „С.А.Г. Груп“ ЕООД неоснователно се е обогатил за
сметка на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -24.06.2021 г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 6,40 лева – законна лихва за забава за
плащане на главницата за периода от 01.07.2018 г. до 17.06.2021 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
36788/2021 г. по описа на СРС, ГО, 170 състав.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул. „Ястребец” №23Б да заплати на „С.А.Г. Груп“
ЕООД, ЕИК: *********, със съдебен адрес: гр София, пл. „Славейков“, №8, вх. В, ап.
14, адв. Л.И., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, направените разноски в производството
пред СРС в размер на 500,00 лв. /петстотин лева/.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчване на
препис от съдебния акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8