Р
Е Ш Е Н И Е
№ 159 2 юли 2020 г. град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
осми граждански състав на …3 юни 2020…………………………… година, в публичното заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА МИШОВА
ЧЛЕНОВЕ:
секретар….. Катерина Маджова….…………………….………………..…при
участието на прокурора…………………………….
разгледа докладвано от… съдията
МИШОВА………гр. дело № 141 по описа за 2019 година и, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен
е иск по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди.
Ищецът
Х.Б.Б. твърди, че е син на Б.Х.Б. и И.И.Б.; брат на И.Б.Д.и вуйчо на В.Д.Д., а ищецът Д.С.Д. -
баща на В.Д.Д.,
които починали на 11.10.1998
г. при ПТП в пътния участък Казанлък -
София, след като в лентата на лекия автомобил, управляван от Б.Х.Б., навлязъл автобус с турска регистрация, марка
„Мерцедес,, с peг. № 34 ZB930 и се блъснал в него. Било образувано следствено дело № 489 по описа за
1998 г. срещу неизвестен извършител. В хода на разследването било установено,
че извършител на престъплението бил водачът на турския автобус - турският
гражданин Ю.Е., който избягал от местопроизшествието. В последствие делото било
преобразувано като сл.д. № 24/2000 г. по описа на ТСлО -
Казанлък и отново преобразувано в досъдебно производство № 41/2017 г. по описа на ОСлО в ОП Стара Загора.
Ищците твърдят, че разглеждането на делото в досъдебна фаза под ръководството
на Окръжна прокуратура - Стара Загора продължило над 20
години до внасянето му в съда с обвинителен акт. В хода на досъдебното
производство неколкократно бил удължаван срокът
на производството. То било спряно с постановление на ОП- Стара Загора от
20.10.1999 г. за изготвяне на съдебна поръчка до Република Турция за издирване
на извършителя, който не бил открит. С постановление
от 02.02.2000 г. разследването по делото било възобновено с цел изготвяне на
ново искане за правна помощ до Р. Турция, тъй като делото било заведено под нов № 24/2000 г. по описа на ТСО- гр.
Казанлък. Следствената поръчка не е била изпълнена, тъй като лицето Ю.Е. не
било установено и издирено от съответните органи на Р. Турция. С постановление
на разследващия следовател от 20.09.2001 г. било извършено ново привличане на
обвиняемия в присъствието на неговия адвокат от АК- гр.Пловдив по следствено
дело нов № 24/2000 г. по описа на ТСО - Казанлък. С постановление от 23.10.2001
г. делото отново било спряно и изпратено на ТСО гр. Казанлък, тъй като
извършителят не бил открит и се касаело за престъпление, което се наказва с
лишаване от свобода от 5 до 15 години и присъствието на подсъдимия е
задължително. След спирането на делото в периода 23.10.2001 г. - 06.04.2011 г.
не били предприети никакви процесуално-следствени действия за издирване на
извършителя. На 06.04.2011 г. от ОП-Стара Загора била изготвена Европейска
заповед за арест на Ю.Е.. Било установено, че Ю.Е. има регистриран конкретен
адрес в Турция. Във връзка с изготвянето на нова съдебна поръчка до Р. Турция
за връчване на призовки в качеството на обвиняем на основание чл. 25, ал.2 НПК
делото било спряно за пореден път с постановление на
ОП- Стара Загора от 09.03.2018 г. С постановление от 19.07.2018 г.
наказателното производство било възобновено, след като съдебната поръчка е била изпълнена от Р.
Турция и книжата са били връчени редовно на съпругата на обвиняемия. С
постановления от 17.08.2018 г., 19.10.2018 г. и
18.12.2018 г. срокът на разследване е удължаван с по два месеца. С
постановление от 27.02.2019 г. на ОП-Стара Загора досъдебното производство е
взета за разследване от Окръжна прокуратура. С постановление от 13.03.2019 г. е
изготвено ново привличане на Ю.Е. в качеството му на обвиняем. На 19.03.2019 г. ОП
Стара Загора внесла обвинителен акт в ОС Стара Загора, където било образувано
НОХД № 120/2019г. Ищецът Х.Б. твърди, че към 1998 г. работел в Гърция, но
веднага се върнал в България. Въпреки тежкия шок, който изживял, организирал
правната си защита, бил активен участник в наказателния процес и силно желаел
извършителят да бъде заловен и наказан. Предприел отделно и действия за
запориране на турския автобус. Ищецът твърди, че останал в България до
настоящия момент в очакване на приключване на воденото наказателно
производство, непрекъснато страдал от факта, че делото не приключва и че не се
издирва активно извършителя, с течение на времето загубил всякаква надежда, че
ще има справедливост и възмездие за убитото му семейство; вече не вярвал, че извършителят ще бъде намерен и
осъден. Твърди, че дългият срок на водене на досъдебното производство напълно
го обезверил в ефективността на правораздаваталната система спрямо правата на пострадалите граждани.
Отделно от това, ищецът счита, че до приключване на наказателното дело ще
изтече срокът на абсолютната давност, наказателното дело ще бъде прекратено и
извършителят на тежкото престъпление ще може вече свободно да пътува в страната
ни, ненаказан от държавата. Счита, че са нарушени правата му като човек,
правото му на справедлив процес, който да завърши в разумен срок. Превишаването
на разумния срок за предварителното производство било толкова голямо, че да
стане причина за погасяване на наказателното преследване спрямо извършителя.
Ищецът Д.Д. загубил своето малолетно дете. През всичките 21 години до сега
очаквал справедливо приключване на наказателното дело в разумен срок.
Изключително дългият срок на разследването му е причинявал през цялото време
негативни емоции, стрес, притеснения, раздразнение от безпомощността му да
промени хода на събитията, загуба на доверие в правосъдната ни система. И към настоящия
момент твърди, че страда от продължителния процес срещу извършителя и от факта,
че той не е осъден. Било му накърнено чувството му за човешко достойнство и
чувството му за справедливост. Двамата ищци искат съдът да постанови решение, с
което да осъди Прокуратурата на Република България да им заплати обезщетение в
размер на по 50 000 лв. за всеки един от тях за причинените им
неимуществени вреди вследствие на разглеждането на предварителното производство
над 20 години.
Ответникът оспорна исковете по основание и
по размер. Твърди, че разумността на срока на дадено производство зависи от
конкретните обстоятелства по делото. В настоящият случай не можело да се говори
за забавяне на разследването поради действия или бездействия от страна на
Прокуратурата. Разследването било водено ритмично,
съгласно установените правила в НПК, без да е нарушаван срокът на разследване. Твърди, че в голяма част от периода, от образуване на наказателното производство до внасяне на обвинителен акт в съда, делото е било спряно поради издирване на извършителя
на деянието. Счита, че следва да се съобрази обстоятелството, че извършителят
на деянието е турски гражданин и е избягал от местопроизшествието, веднага след
като е извършил деянието си и е напуснал пределите на Р България. В този случай
производството можело единствено да се разглежда при спазване на предпоставките
на чл. 269, ал.3 НПК, както е сторено от Прокуратурата. Твърди, че са предприети
действия по установяване на местоживеенето на извършителя на деянието, като са
изпращани молби за правна помощ с оглед неговото установяване и призоваване.
Отговорността на Прокуратурата не можело да бъде ангажирана във връзка с
действията на чужда държава по отношение на неизпълнението на съдебните поръчки
и установяване местоживеенето на лицето. Тези обстоятелства наложили и спиране
на наказателното производство. Неверни били твърденията в исковата молба, че от
23.10.2001 г. до 06.04.2011 не били предприети никакви процесуалнио-следствени
действия за издирване на извършителя. Преди да е спряно наказателното
производство извършителят е бил обявен за общодържавно издирване. Издирването
се извършвало от органите на МВР и при постъпване на информация за установяване
на лицето, те незабавно уведомяват Прокуратурата за това. В посочения период не
било установено местонахождението на турския гражданин, поради което и делото
не е било възобновено за извършване на действия по разследването. През 2011 г.
била издадена Европейска заповед за арест. Тази заповед касаела страните от ЕС,
в случай че турския гражданин посети такава държава. Преди присъединяване на Р.България към Европейския съюз било невъзможно издаване на тази
заповед. След установяване на адреса на Ю.Е. в Р.Турция от страна на
Прокуратурата били извършени действия по призоваването му, което било задължително условие
за продължаване на разследването спрямо него, и след
връчване на призовките, делото е внесено в съда
с обвинителен акт по чл. 269 ал.3 НПК - за разглеждане в отсъствие на обвиняемия. Счита, че
не било налице незаконосъобразно бездействие от страна на Прокуратурата по
водене на това наказателно производство. Не били налице и незаконосъобразни
действия във връзка с връщане на вещественото доказателство - автобус, с който
било причинено ПТП, още повече, че е установена собствеността на вещта, която
не е на обвиняемия. Счита, че исковете не са съобразени и с разпоредбата на чл.
52 ЗД. Претенцията била прекомерна. Ищецът Д.С.Д. бил разведен с пострадалата И.Б.,
живеел в ***и имал контакти с детето си
„когато е имал път към ***“. Той упълномощил другия ищец да го представлява в
това производсво, както и да упълномощава повереник. Освен извършения разпит и упълномощаването на
Х.Б. не бил извършвал други действия във връзка с наказателното производство.
Ищецът Х.Б.Б. живеел и работил в Р.Гърция преди настъпване на ПТП и нямало
доказателства, че той е напуснал работата си там в този период и се е завърнал
в Р.България именно, за да следи развитието на наказателното производство.
Съдът, като прецени
доказателствата по делото, становищата на страните, въз основа на приложимото
право намери за установено следното:
По
делото не е спорно, че Б.Х.Б., И.И.Б., И.Б.Д.и
В.Д.Д. са
загинали при ПТП, станало на
11.10.1998 г. в пътния участък Казанлък - София, след като в лентата на лекия автомобил, управляван от пострадалия Б., навлязъл автобус с турска регистрация,
марка „Мерцедес, с peг. № 34 ZB930 и го блъснал. Не е спорно, че ищецът Х.Б.Б. е
син на пострадалите Б.Х.Б. и И.И.Б., брат на И.Б.Д.и вуйчо на В.Д.Д., а ищецът Д.С.Д. – неин баща. С постановление от 12.10.1998 г. на РСлС гр. Казанлък е образувано
следствено дело № 489/1998 г. срещу неизвестен извършител. В тази връзка обаче
следва да се има предвид, че още тогава (към 12.10.1998 г.) е било установено
кой е шофьорът на автобуса, а именно турският гражданин Ю.Е.. Освен това е било
установено, че той е напуснал местопроизшествието и още вечерта е заминал с
такси за гр. Бургас. Ответникът твърди, че Е. е и напуснал пределите на
Република България.
По
следственото дело е била изготвена автотехническа експертиза от 07.12.1998 г.,
с която се установява, че ударът е настъпил в лентата, предназначена за
движение на лекия автомобил, управляван от пострадалия Б.; че се касае за челен
сблъсък и че причината за отклонението на автобуса има субективен произход.
Изготвени са съдебномедицински експертизи, от заключението на които се
установява, че причина за смъртта на четиримата пострадали са получените
травматични увреждания, причинени от директни и индиректни удари с или върху
твърди тъпи предмети и могат да се получат от детайли във вътрешността на
автомобила при ПТП. Експертизите са постъпили по делото в периода от 10.11.1998
г. до 23.11.1998 г. По следственото дело е получено писмо от Турска автомобилна
застрахователна компания, от съдържанието на което е видно, че при тях няма
застраховка на МПС с рег. № 34ZB930 и че зелената карта за застраховка е неистинска.
На
16.11.1998 г. по следственото дело е постъпила жалба от адв. С.А.– пълномощник
на „Явуз туризъм ве тиджарет“ със седалище в гр. Истанбул, кв. Аксарай, бул.
Ватан, № 55, с която се иска връщането на собствения им автобус, претърпял
произшествието. С постановление от 01.12.1998 г. прокурор от ОП Стара Загора е
разпоредил връщането на процесния автобус марка „Мерцедес,, с peг. №
34 ZB930. На другия ден обаче (02.12.1998 г.) това
постановление е отменено по жалба на пострадалия Б. поради наличието на
обезпечителна заповед от 30.11.1998 г. На 04.03.1999 г. предварителното
производство по сл.д. № 489/98 г. е било предявено на адв. С.А.и е изготвено
заключително постановление за предаване на съд на водача на автобуса Ю.Е..
С
постановление от 15.04.1999 г. на ОП Стара Загора следственото дело е било
върнато за допълнително разследване, като са дадени указания във връзка с
правната квалификация на деянието. Посочено е и това, че, за да се реализира
институтът на задочното производство, обвиняемият трябва да е редовно призован.
В тази връзка обаче не са дадени конкретни указания. На 13.11.1999 г.
директорът на ОСлС гр. Стара Загора е изготвил до Върховната касационна
прокуратура предложение за следствена поръчка относно връчване на призовка за
обвиняем. Материалите са били върнати като нередовно изготвени и непълни.
С
постановление от 01.10.1999 г. на следователя при ТСО е поискано спирането на
производството по следственото дело във връзка с изготвеното предложение за
нова съдебна поръчка до Р Турция за призоваването на турския гражданин Е.. С
постановление от 20.10.1999 г. наказателното производство е спряно, а с
постановление от 02.02.2000 г. на ОП Стара Загора - възобновено, а делото –
върнато на ТСО Казанлък за изготвяне на ново искане за правна помощ, като са
дадени указания за приложенията към предложението и относно необходимостта
документите да бъдат преведени на турски език. Определен е 30-дневен срок. С
писмо от 07.06.2000 г. следователят, на чието производство е било следственото
дело, е предложил на ОП Стара Загора делото на бъде възобновено и изпратено в
канцеларията на ОСС Стара Загора за изготвяне на молба за правна помощ с всички
реквизити. Материалите за следствената поръчка са били изпращани
няколко пъти до ВКП и връщани с указания по редовността й. Във връзка с
поръчката срокът за разследване е бил продължаван многократно. С постановление
от 12.06.2001 г. следователят е изпратил делото на ОП Стара Загора с мнение за
спиране. С постановление от 06.07.2001 г. ОП Стара Загора следственото дело,
вече преобразувано под № 24/2000 г., е върнато за доразследване с указания да
се съберат доказателства, че обвиняемият Ю.Е. се намира извън пределите на
Република България. С постановление от 05.10.2001 г. следователят отново е
изпратил делото на ОП Стара Загора с мнение за предаване на обвиняемия Ю.Е. на
съд. С постановление от 23.10.2001 г. на ОП Стара Загора наказателното
производство по сл.д. № 24/2000 г. е спряно, а делото – изпратено на ТСО
Казанлък за продължаване на издирването на извършителя. В това постановление е
посочено, че следствената поръчка не е изпълнена, тъй като лицето не е
установено и издирено от съответните органи на Република Турция. Прието е, че
въпреки че Ю.Е. е извън страната, местожителството му не е известно и не може
да бъде призован, не са налице условията на чл.268, ал.3 НПК, тъй като
гледането на делото в негово отсъствие би попречило за разкриване на
обективната истина.
Наказателното
производство е било възобновено с постановление на ОП Стара Загора от
29.03.2017 г. От съдържанието на това
постановление се установява, че на 06.04.2011 г. е издадена европейска заповед
за арест на обвиняемия Ю.Е., но той не е бил издирен. С писмо рег. № А-8261 от
21.03.2017 г. на Дирекция „МОС“ при МВР уведомява ВКП, че от Интерпол е
получено съобщение относно регистриран конкретен адрес в Турция на обвиняемия.
С
постановление от 20.04.2017 г. ОП е указала на водещия разследването следовател
да назначи комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза по писмени
данни, която да изясни по безспорен начин начина на механизма на ПТП и на
причиняване на телесните повреди и смъртта на пострадалите лица; да се изискат
данни от НБД „Население“ данни за наследниците на починалите при ПТП лица.
Срокът на разследването е удължен с два месеца на няколко пъти, през което
време експертизата е била изготвена, а свидетелите А.Й.К.и Р.А.Ц.–
преразпитани. На 10.11.2017 г. по делото е постъпило писмо от МВР, Дирекция
„Международно сътрудничество“, че собственикът на автобуса „Явуз туризм ве
тиджарет“, не е открит на посочения адрес.
С
постановление от 09.02.2018 г. срокът на разследването е бил удължен с два
месеца с оглед на направеното предложение за изготвяне на съдебна поръчка за
правна помощ във връзка с връчване на призовки на обвиняемия, по което не е
получен отговор.С постановление от 09.03.2018 г. наказателното производство е
било спряно, а с постановление от 19.07.2018 г. – възобновено, тъй като в ОП
Стара Загора били постъпили материали на турски език, получени в отдел
„Международен“ във ВКП във връзка с изпълнение на поръчката за правна помощ,
поради което основанието за спиране било отпаднало. С постановление от
06.08.2018 г. е назначен преводач на
получените документи. Установено е, че на 15.05.2018 г. на съпругата на
обвиняемия Ю.Е. са връчени изпратените документи. Разследването е било
предявено на защитника на обвиняемия на 12.03.2019 г. На същата дата Ю.Е. е бил
привлечен в качеството на обвиняем, а на 19.03.2019 г. е назначен преводач за
извършване на превод на турски език на постановлението за привличане на
обвиняем и на обвинителния акт, изготвен на 18.03.2019 г.
По
делото не е спорно, че по внесения обвинителен акт е образувано НОХД № 120/2019
г. по описа на ОС – Стара Загора, което е насрочено за съдебно заседание на
15.09.2020 г.
Освен
тези факти и обстоятелства, установени във връзка с хода на наказателното
производство, по делото е установено от разпитаните свидетели П.А.К.и С.Д.С.,
че ищците трудно са преживявали, че нещата с наказателното дело се движат много
бавно. Притеснявали са се, че нещата могат да се потулят и турският гражданин
да остане ненаказан. Свидетелите твърдят, че ищците не са преставали да се
интересуват от делото и са ставали раздразнителни, когато получат информация,
от която е видно, че нищо не се прави. Двамата ищци непрекъснато са поддържали
връзка за развоя на нещата около делото.
Предвид
на така установеното от фактическа страна съдът намира, че предявеният иск е
частично основателен. Съображенията за това са следните:
Нормата на чл. 2б ЗОДОВ
предоставя самостоятелен ред, по който всеки гражданин и юридическо лице може
да търси отговорността на държавата и да претендира обезщетение за вреди,
причинени му в резултат от нарушение на правото на разглеждане и решаване на
делото в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от ЕКПЧОС.
Доколкото се касае за вътрешно правно средство за реализиране на право,
предоставено с конвенцията, критериите въз основа на които съдът прави
преценката си дали е допуснато това нарушение, са посочени примерно в чл. 2б, ал. 2 ,
като са приложими стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ. Механизмът, по
който се прави извод дали е спазено изискването за разумен срок е свързан с
установяване на продължителността на релевантния период и след това се
преценява дали този период е разумен. Разумността се оценява с оглед
обстоятелствата по делото, като се търси баланс между интересите на лицето
възможно най-бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и
правилно провеждане на наказателното производство. При преценката си за
разумността на релевантния период, съдът прилага три критерия: сложност на
делото, поведение на жалбоподателя и поведение на компетентните органи.
Сложността на делото се преценя съобразно естеството на фактите, които следва
да бъдат установени, броя на обвиняемите и свидетелите, нуждата се получат
документи по делото, съединяването на делото с други дела, встъпването на други
лица в процеса и всички други релевантни обстоятелства. За преценката на
поведението на компетентните органи голямо значение имат усилията им за
ускоряване на производството. Принципът е, че компетентните правозащитни органи
са тези, от които се очаква да следят всички участници в производството да
полагат максимални усилия за предотвратяване на ненужно забавяне.
В случая общият срок на досъдебното наказателно
производство е 20 години и 5 месеца – от м. октомври 1998 г. до м. март 2019
г., когато е внесен обвинителният акт. Единственият начин, по който може да
бъде оценен размерът на този срок, е като прекомерен. Съобразявайки критериите за преценка на разумността на
срока, посочени по-горе, съдът приема,
че неразумната продължителност е в резултат на поведението на компетентните
органи, а именно следователят, който е изготвял документите за съдебната
поръчка, които не са отговаряли за изискванията, установени в договора за правна
помощ по граждански и наказателни дела между Република България и Република
Турция, и неоправдано е бездействал. С постановлението от 02.02.2000 г.
наблюдаващият прокурор му е дал указания във връзка с необходимите документи за
изготвяне на ново искане за правна помощ във връзка с призоваването на
обвиняемия и превода им на турски език. Въпреки това материалите отново са били
върнати от ВКП като непълни. Съдебната поръчка е останала неизпълнена и върната
от Министерството на правосъдието на Р Турция през м. май 2001 г. Неоправдано
забавяне е допуснал и прокурорът, който е спрял производството по следственото
дело с постановление от 23.10.2001 г., въпреки, че обвиняемият не е бил
установен и издирен от съответните органи на Република Турция, нито е бил
открит на територията на Р България при обявеното общодържавно издирване. В
това постановление декларативно е посочено, че гледането на делото в
отсъствието на обвиняемия Е. би попречило за разкриване на обективната истина,
без да бъде посочено конкретно и ясно какви обстоятелства са останали
неразкрити и с какво точно обвиняемият би съдействал за разкриване на
обективната истина. Цялото поведение на обвиняемия красноречиво е показвало, че
той няма намерение да съдейства. Затова е било неоправдано да се приеме, че
издирването му и евентуално неговите обяснения са решаващи за хода на
наказателното производство.
До 06.04.2011 г., когато е изготвена
европейската заповед за арест, компетентните органи не са извършвали никакви
процесуални действия, в т.ч. и за издирването на обвиняемия. Това положение е
продължило до 2017 г., когато по делото са постъпили данни от Интерпол за
адреса на обвиняемия в Р Турция. В тази връзка следва да се има предвид, че все
пак досъдебното производство е приключило в отсъствието на обвиняемия и
обвинителният акт е бил изготвен и внесен в съда при установените към 1998 г.
факти и обстоятелства. Изготвената комплексна експертиза на практика преповтаря
съдържанието на съдебномедицинските експертизи и на автотехническата, изготвени
още през 1998 г. Същото се отнася и до преразпита на свидетелите А.Й.К.и Р.А.Ц..
Фактите, които е следвало да бъдат установени с оглед на предявеното обвинение,
са били установени още през 1998 г. Не са настъпили нови факти и обстоятелства.
Затова съдът намира, че възражението на ответника, че делото е водено ритмично,
е неоснователно. Неоснователно ответникът претендира благоприятни последици от
обстоятелството, че делото е било спряно в по-голямата част от времето за издирването
на обвиняемия, защото още към 2001 г. е било ясно, че неговото местонахождение
не е установено от турските власти, както е било ясно и това, че той е напуснал
пределите на България още в нощта след ПТП, което се потвърждава и от
неуспешното му общодържавно издирване. Както бе посочено по-горе, не е ясно,
при събраните до този момент доказателства, с какво обвиняемият би могъл да
допринесе за установяване на обективната истина. Съгласно чл.268, ал.3, т.3 НПК
(отм.), действащ към 2001 г., делото може да бъде разгледано и в отсъствието на
подсъдимия, когато това няма да попречи на разкриване на обективната истина,
ако подсъдимият се намира извън пределите на Р България, когато местоживеенето
му не е известно, какъвто е бил настоящият случай. Следва да се отбележи още
нещо, което сочи на бездействие от страна на компетентните органи, а именно,
че, след като е бил установен собственикът на автобуса, управляван от
обвиняемия, не е потърсено съдействието му за установяване на данни за водача,
вкл. и за адреса му.
Неоснователно е и
възражението на ответника, че не може да отговаря за бездействието на чужда
страна по отношение на неизпълнението на съдебните поръчки. Отговорът на
Министерството на правосъдието на Република Турция е пристигнал през м. май 2001
г., поради което за забавяне от тяхна страна не може да става дума.
С оглед на тези съображения
съдът намира, че прекомерната обща продължителност на производството не се
дължи на сложността на делото, нито на необходимостта от получаване на сведения
от чужбина, а на поведението на компетентните органи при извършване на
дейностите в досъдебното производство. Макар и с изключително тежък резултат, с
оглед на фактите, които е следвало да бъдат установени, обема на събраните
доказателства и малкия брой участници в производството (страни, свидетели и
експерти) делото не се е отличавало с особена сложност.
Необосновано дългият срок на
досъдебното производство неизбежно е довел до причиняване на неимуществени
вреди на ищците под формата на стрес, отчаяние, загуба на доверие в
институциите, постоянно емоционално напрежение, усещане за безизходица и
безпомощност, несигурност и липса на спокойствие с оглед съзнанието, че
извършителят на ПТП, при което са загинали техните близки, ще остане ненаказан
за деянието си. Обезщетението за неимуществени вреди се определя по
справедливост – чл.52 ЗЗД. Понятието не е абстрактно, а е свързано с преценка
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи отношение към понесените от пострадалите
вреди, а именно характера и степента на увреждането, начина и
обстоятелствата, при които е получено, последиците, неговата продължителност и
ефектът на всички тези действия върху ищеца. В тази връзка
следва да се има предвид, че пострадалите извеждат вредите си от неразумно дълго
продължилото досъдебно производство и не е в тяхна тежест да доказват отделните
си негативни изживявания, тъй като наличието им се презумира през целия период
на висящност на наказателното производство. Неспазването на разумния срок на
продължителност винаги увеличава вредните последици. Затова, съобразявайки
важността на интереса на ищците, който е засегнат (при ПТП са загинали техните
най-близки хора); естеството и интензитета на негативните емоционални
преживявания; отражението, което воденото наказателно производство е имало
върху психиката и начина им на живот и трайността на последиците, а и имайки
предвид особеностите на настоящия случай, съдът намира, че справедливият размер
на обезщетение на причинените неимуществени вреди възлиза на сумата от по
10 000 лв. за всеки един от тях. Еднаквостта в размера на обезщетението е
обоснована с еднаквата важност на резултата от досъдебното производство.
Колкото по-важен е резултатът от него за пострадалия, толкова вредите са
по-големи. В случая резултатът, който е свързан с наказването на извършителя на
ПТП, е изключително важен за ищците, тъй като са загинали техните най-близки
хора. Забавянето на производството е предизвикало у тях разочарование и
непрекъснати негативни изживявания, които продължават. И макар ищецът Х.Б. да е
бил по-активен в комуникацията с разследващите органи и делото да се е
превърнало в същност на живота му (свид.П.А.К.), не може да се отрече, че и
ищецът Д.Д. се е интересувал от развоя на нещата, коментирал е със своите
близки, изказвал е разочарование и се е ядосвал (свид.С.Д.С. ). Така определената сума се дължи, заедно
със законната лихва, считано от датата на исковата молба. Искът в останалата
част - до размера на сумата от по 50 000 лв. - следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
На основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ ответникът следва да заплати на ищеца направените по
делото разноски платена държавна такса. С
оглед изхода на спора в полза на ищцовата страна следва да бъдат присъдени
разноски за възнаграждение за един адвокат. В тази връзка са представени
договори за правна защита и съдействие от 10.06.2019, в който е посочено, че
правната помощ е оказана безвъзмездно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, т. е. липсват доказателства за реално строени такива. При
това положение, съгласно чл.38, ал.3 ЗА на процесуалния представител на ищците
следва да бъде присъдено възнаграждение, платимо от ответника. Възнаграждението
не може да бъде по-ниско от предвиденото в наредбата, а именно – 830 лв. общо
за двамата представлявани ищци с оглед еднаквостта на интереса им, извършваните
от адвоката процесуални действия, които се отнасят еднакво и за двамата ищци и
общата продължителност на това дело.
Воден
от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.2б ЗОДОВ
Прокуратурата на Република България, гр.София, бул. Витоша № 2, представлявана
от главния прокурор И.С.Г., ДА ЗАПЛАТИ на Х.Б. *** ***, ЕГН ********** и на Д.С.Д.
***, ЕГН **********, сумата от по 10 000 лв. (десет хиляди лева) за всеки
един от тях, представляващи обезщетение на претърпени неимуществени вреди,
причинени в резултат на неразумния срок от 20 години и 5 месеца, през който е
продължило досъдебното производство по сл.д. №489/1998 г., образувано срещу
турския гражданин Ю.Е. за това, че на 11.10.1998 г. в пътния участък Казанлък – София е предизвикал ПТП с управлявания от него автобус с турска регистрация, марка
„Мерцедес, с peг. № 34 ZB930, при което са загинали Б.Х.Б. и И.И.Б. – родители на
ищеца Х.Б.Б.; И.Б.Д.– негова сестра и В.Д.Д. – негова племенница и дъщеря на
ищеца Д.С.Д., заедно със законната лихва върху сумите, считано от 14.10.2019 г.
до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените
искове в останалата им част – над присъдените по 10 000 лв. до размера на
претендираните по 50 000 лв.
ОСЪЖДА
на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ Прокуратурата на Република България, гр.София,
бул. Витоша № 2, представлявана от главния прокурор И.С.Г., ДА ЗАПЛАТИ на Х.Б. ***
***, ЕГН ********** и на Д.С.Д. ***, ЕГН **********, сумите от по 10 лв. за
всеки един, представляваща заплатената от тях държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв Прокуратурата на Република
България, гр.София, бул. Витоша № 2, представлявана от главния прокурор И.С.Г.,
ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д.Й.сумата от 830 лв. (осемстотин и тридесет лева),
представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната правна защита и
съдействие по делото на ищците Х.Б. *** ***, ЕГН ********** и на Д.С.Д. ***,
ЕГН **********.
Решението
може да бъде обжалвано пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: