О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …. 01.10.2021 г. гр.Стара
Загора
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на първи октомври две хиляди двадесет и първа година
в закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
като разгледа докладваното от
съдия Женя Иванова
гр. д. № 4835 по описа за 2020 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът, след като
констатира, че предявеният иск е допустим и исковата молба е редовна и след
осъществяване на процедурата и изтичане на срока по чл. 131 ГПК, на основание
чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, намира:
Делото следва да
бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като бъде изготвен и
съобщен на страните проекта за доклад по същото.
Следва да бъдат приети като
допустими, относими и необходими писмени
доказателства по делото приложените към исковата молба и отговора документи.
Следва да допусне до разпит в
качеството на свидетел един свидетел на страната на ответника.
Следва страните да
бъдат напътени към доброволно уреждане на спора.
Предвид
гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА ДЕЛОТО в открито съдебно заседание на 26.10.2021
г., от 13,15 часа, за която дата да се призоват страните и вещото лице.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА си за ДОКЛАД, както следва:
„Предявени са субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД. При условията на евентуалност
срещу ответниците са предявени и искове с правно
основание чл. 59 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 01.04.2016 г. превел по банков
път на П.М.П. сумата *** размер на 19 450 лева. без основание. Сумата била
преведена от личната му банкова сметка в „Уникредит
Булбанк“ АД с IBAN: ***, по сметка на ответника, а именно сметка в „Уникредит Булбанк“ АД с основен номер 70001520627205, с
титуляр П.М.П.. Години наред се опитвал по всякакъв начин да убеди П. да му
върне получената без основание сума, което той обещавал, че ще стори, но така и
не направил. Полагал огромни усилия за уреждане на отношенията си с него чрез
доброволно заплащане на дължимите от негова страна суми. В многобройните
разговори помежду им длъжникът не отричал, че щял да заплати дължимата сума, но
отказвал да постигнат каквото и да било споразумение за евентуално разсрочване
на плащанията и фиксиране на определени срокове. В един момент същият спрял да
отговаря на телефонните му обаждания.
Сочи, че в тази връзка, изпратил покана за заплащане
на получената без основание сума, като му предоставил 7-дневен срок за това. В
поканата била посочена и банкова сметка, ***а. Същата била връчена лично на
ответника на 15.10.2020 г., предвид което считано от 23.10.2020 г.
предоставеният му срок бил изтекъл, като дължимите суми все още не били
заплатени.
На 10.11.2020 г. подал молба за обезпечение на бъдещ
иск срещу П.М.П. и било образувано ч. гр. д. № 4643/2020 г. по описа на Районен
съд гр. Стара Загора. С Определение от 10.11.2020 г., постановено по същото
дело, било допуснато обезпечение на бъдещите искове на Д.К.Д. чрез налагане на
следните обезпечителни мерки:
Запор на всички настоящи и бъдещи вземания на П.М.П.
до размера на 19450 лв. /деветнадесет хиляди четиристотин и петдесет лева/ в
следните банки и клонове на чуждестранни банки в страната: „УниКредит
Булбанк“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД, „Обединена българска банка“ АД, „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, „Райфайзенбанк“ ЕАД, „Първа инвестиционна банка” АД, „Алианц Банк България“ АД,
„Българо-американска кредитна банка" АД, „Ти Би Ай Банк“
ЕАД, „Инвестбанк“ АД, „Интернешънъл Асет Банк“ АД, „ПроКредит Банк (България)“ ЕАД,
„Търговска Банка“ АД, „Токуда Банк“
АД, „Тексим Банк“ АД,
„Централна кооперативна банка“ АД, „Общинска банка“ АД, „Българска банка за
развитие“ АД, „ИНГ Банк Н.В. - клон София“, „Сити банк Европа“ АД - клон България, „БНП Париба
С.А - клон София, „БНП Париба - Пърсънъл
Файненс - клон Балгария“, „Те-Дже ЗИРААТ БАНКАСЪ - Клон София“, Варенголд
банк АД - клон София.
Била издадена Обезпечителна заповед от 12.11.2020 г.,
постановена по ч. гр. д. № 4643/2020 г. по описа на Районен съд гр. Стара Загора,
въз основа на която било образувано изп. дело №
3831/2020 г. по описа на ЧСИ Гергана Илчева.
Към настоящия момент счита, че били налице
предпоставките на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за предявяване на осъдителен иск, тъй
като длъжникът не бил заплатил на Д.К.Д. сумата в размер на 19 450 лв.
/деветнадесет хиляди четиристотин и петдесет лева/, представляваща преведена на
01.04.2016 г. сума по банков път без основание, ведно със законна лихва,
считано от датата на завеждане на молбата за обезпечение на бъдещ иск в съда
/10.11.2020 г./, до окончателното изплащане на сумата. В условията на
евентуалност, счита че в случай, че не бъде прието че се касае за приложението
на чл.55 ал.1 от ЗЗД следвало да намери приложение хипотезата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, тъй като без съмнение ответникът се бил обогатил неоснователно за сметка
на ищеца.
П.П. не бил заплатил и
разноските по обезпечение на бъдещия иск, включващи адвокатско възнаграждение и
държавна такса по ч. гр. д. № 4643/2020 г. по описа на Районен съд гр. Стара
Загора, както и разноските по привеждане в изпълнение на обезпечителната
заповед по изп. дело № 3831/2020 г. по описа на ЧСИ
Гергана Илчева.
Искането на ищеца до съда е да постанови решение, с
което да осъди Д.П., Т.П. и М.П., като наследници на П.М.П., ЕГН: **********, починал
в хода на процеса, да заплатят съобразно наследствените им квоти сумата в
размер на 19 450 лв. /деветнадесет хиляди четиристотин и петдесет лева/,
представляваща преведена на 01.04.2016 г. сума по банков път без основание,
ведно със законна лихва, считано от датата на завеждане на молбата за
обезпечение на бъдещ иск в съда /10.11.2020 г./, до окончателното изплащане на
сумата, на основание чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД.
В случай, че съда отхвърли главния иск като
неоснователен, в условията на евентуалност моли ответниците
да му заплатят сумата в размер на 19 450 лв. /деветнадесет хиляди четиристотин
и петдесет лева/, представляваща преведена на 01.04.2016 г. сума по банков път,
с която сума наследодателя им П.П. се бил обогатил
без основание за сметка на Д.Д., ведно със законна
лихва, считано от датата на завеждане на молбата за обезпечение на бъдещ иск в
съда /10.11.2020 г./, до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 59
от ЗЗД.
Претендира разноски по настоящото дело, както и по
обезпечителното, и изпълнителното производство.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответниците Д.П., Т.П. и М.П., в който се заявяват, че предявените искове са
допустими, но неоснователни.
Оспорват изложените в исковата молба обстоятелства с изключение на факта,
че на 01.04.2016 г. ищецът бил превел по банков път на П.М. сумата в размер на
19 450 лева.
Твърдят, че получената от П.М. сума не била без основание, а основанието за
превода на тази сума било плащане по сделка за продажба на идеални части от
недвижими имоти – земеделски земи.
Със същото твърдение, че без основание и поради грешка, малко преди
настоящия превод от 19 450 лева, а именно на 15.01.2016 г. ищецът бил превел
„погрешка" и сумата от 8 000 лева на ответника М.П. и също по банков път,
който „сгрешен" превод също бил предмет на същият иск по образувано гр.д.
№ 4834/2020г. по описа на PC – Стара Загора. И за двата „сгрешени"
превода, Д.Д. „търпеливо" бил изчакал над четири
години и половина, преди да си ги потърси по съответния ред. Но явно
намерението на ищеца било да бъдат унищожени, загубени или забравени
доказателствата, които установявали причината за превода.
Основанието на превода на сумата от 19 450 лева от Д.Д.
към П.М. произлизала от следните обстоятелства:
Между ищеца Д.К.Д. и брат му Велизар К.Д. от една страна и наследодателят
им и ответника М.П. от друга, съществувало познанство повече от шест години. То
било възникнало от взаимоотношения във връзка с покупката и продажбата на
недвижими имоти и тяхното управление и се изразявало в следното:
Наследодателят им и ответника М.П. били ангажирани от двамата братя Д. и
Велизар да им намират на изгодна цена недвижими имоти, които те да закупуват,
като впоследствие някои от тях препродавали, пак основно чрез тяхното
посредничество на по – висока цена, а други имоти, представляващи земеделски
земи отдавали и под аренда.
Парите за сделките идвали от Д., но той не искал да има имоти на негово име
тъй като имал сключен брак с гражданка на САЩ и затова се разплащал с негови
пари, но действал като пълномощник на Велизар и имотите които купувал се водили
на името на брат му. По тази причина Велизар бил предоставил пълномощно на брат
си Д. и на ответника М.П. да го представляват при сключване на сделките, което
пълномощно било с peг. № 290 от 28.01.2016 г. за
заверка на подписите и peг. № 291 от 28.01.2016 г. за
заверка на съдържанието от нотариус Христо Спасов в район PC – Стара Загора с peг. № 121 на Нотариалната камара. Ответникът М.П. имал
пълномощно и от ищеца Д.Д., което било с peг. № 1668 от 21.04.2015 г. на нотариус Христо Спасов в
район PC – Стара Загора с peг. № 121 на Нотариалната
камара.
В началото на 2016 г. Д.Д. се договорил с
наследодателят им – П.М. да закупи за брат си Велизар притежаваните от него и
майка му Тодорка Желязкова Терзиева 1/3 идеални части от земеделски земи, находящи се в землището на с. Мусачево общ. Гълъбово обл. Стара Загора, получени като наследство от Кера Иванова
Арнаудова.
Но тъй като щели да се прехвърлят само идеални части от тези земи, по
настояване на Д.Д., наследодателят им и ответника М.П.
/който също участвал в сделката, като пълномощник на баба си Тодорка Терзиева/
се съгласили сделката да бъде оформена като дарение, като се прикрие
действителната сделка, а именно: покупко – продажба.
Желанието на ищеца да се прикрие действителното съглашение за продажба на
земите под формата на дарение идвало от обстоятелството, че при продажба на съсобствени имоти следвало да бъде спазено правилото на
чл.33 от Закона за собствеността, което задължавало съсобственика на недвижим
имот при продажбата на своята част, първо да я предложи за изкупуване от другия
съсобственик. Но тъй като това задължение съществувало само при продажбата на
имота, а не и за дарението, именно по тази причина, се прикривала
действителната договорка за продажба на имотите с привидна сделка за дарение на
идеални части от имотите.
С оглед на така предявеният иск за защита на правата на ответниците
за тях било налице правен интерес от разкриване на относителната симулация по
сделка оформена в нотариален акт №38 том I, peг. №341
дело №26/2016 г. на нотариус Екатерина Алексиева с район на действие PC –
Гълъбово с peг. № 564 в Нотариалната камара. Същата
следвало да бъде призната за нищожна на основание чл.26, ал.2, предл.5 от ЗЗД, като привидна при условията на относителна
симулация, а на основание чл.17 ал.1 от ЗЗД да бъдело приет за действителен
договор за покупко – продажба на 1/3 ид.ч. от земеделски земи между наследодателят им и неговата
майка, чрез пълномощника й ответника М.П. от една страна, като продавачи и Д.Д., като пълномощник на брат си Велизар Д. от друга страна
като купувач за сумата в размер на 19 450 лева.
Считат, че извършеното плащане на сумата в размер на 19 450 лева, чрез
платежно нареждане, представлявало изначално писмено доказателство съгласно
чл.165 ал.2 от ГПК за допустимостта на свидетелски показания с които ще
установяват, че дарението оформено с нотариален акт №38 том I, per. №341 дело №26/2016г. на нотариус Екатерина Алексиева с
район на действие PC – Гълъбово с peг. №564 в
Нотариалната камара било привидно съглашение, прикриващо покупко
– продажба. И това било така, защото наследодателят им и неговата майка нямали
никаква причина да дарят описаните в акта имоти на Велизар Д., чрез
пълномощника му Д.Д..
Като доказателство за тази привидност на сделката бил и факта, че
извършеното плащане по банков път от ищеца Д. /действащ като пълномощник на
брат си Велизар/ на сумата от 19 450 лева било направено точно в деня на
изповядване на сделката пред нотариуса – 01.04.2016 г.
Също такъв извод можело да се направи от факта, че след като наследодателят
им П.М. бил дарил брата на ищеца с тези имоти, притежаваното от него тогава
еднолично търговско дружество подписало договор за аренда за тези земи, но не
било безвъзмездно, а срещу заплащане на рента, която била получена именно от
ищеца, пак като пълномощник на брат си за стопанските 2017-2018 и 2018-2019г.,
съответно на 1.12.2018г. и на 11.11.2019г. - т.е.
след като му бил подарил имотите бил започнал да плаща наем за тях.
И последният факт, който също потвърждавал извода за наличието на
симулация, бил че техният наследодател притежавал оригинала на платежното
нареждане, който му бил предаден лично от ищеца за негова гаранция за
извършеното плащане /изключвайки твърдението за грешка на превода/ по тази
сделка.
Молят исковете да бъдат отхвърлени.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК съдът разпределя доказателствената
тежест, както следва:
По иска по чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД ищецът следва
да докаже факта на предаване на сумата в размер на 19450 лева, а в тежест на ответниците
е да установят, че е налице основание за получаване, респ. за задържане на
тези сума.
По евентуално предявения иск по чл. 59 ЗЗД в доказателствена
тежест на ищеца да установи своето обедняване, обогатяването на ответниците, , връзката между обогатяването и обедняването
(това не е причинно – следствена връзка, а да докаже че обогатяването и
обедняването произтичат от един общ факт) и съответно следва да докаже размера
на исковата си претенция.
ПРИЕМА като писмени доказателства по
делото приложените към исковата молба и отговора заверени преписи от: банково
удостоверение изх. № 0451-65-011757/28.08.2020 г., справка – данни за
транзакции за периода от 01.01.2016 г. до 21.01.2016
г., информация за смета № 70002522475401 за 12.08.2019 г. от 28.08.2020 г.,
справка – данни за транзакции за периода от 21.01.2016 до 21.12.2016 г.,
информация за смета № 70004522519035 за 12.08.2019 г. от 28.08.2020 г., справка
– данни за транзакции за периода от 21.01.2016 до 21.12.2016 г., писмо с изх. №
60768/15.10.2020 г., писмо с изх. № 60024/14.10.2020 г., покана от 14.10.2020
г., обезпечителна заповед от 12.11.2020 г., платежно нареждане за заплатени
такси по ТТРЗЧСИ по изп. дело №3831/2020 г. по описа
на ЧСИ Гергана Илчева, молба по чл. 192 от ГПК, списък с разноски по чл. 80 от ГПК, нотариален акт № 38 том I, peг. № 341 дело №
26/2016 г., платежно нареждане от 01.04.2016 г., разписка от 11.12.2018 г.,
разписка от 11.11.2019 г., пълномощно от Велизар К.Д..
ДОПУСКА изслушването на един свидетел ,
при режим на довеждане от страна на ответниците за
установяване на факти свързани със
разкриване на симулацията на сделката оформена в нотариален акт № 38 том I, peг. № 341 дело № 26/2016 г. на нотариус Екатерина
Алексиева с район на действие PC – Гълъбово с peг. №
564 в Нотариалната камара и установяване на действителното прикрито съглашение,
а именно договор за покупко – продажба.
По искането на ищеца за допускане на експертиза и по искането по чл. 192 ГПК, съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание.
НАПЪТВА
страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора. РАЗЯСНЯВА им, че в случай на постигане на съдебна спогодба, дължимата държавна такса
е на половина, делото се прекратява, а постигнатата спогодба има сила на
съдебно решение, не подлежи на обжалване и съставлява изпълнително основание за
присъдените с нея суми.
ДА СЕ ВРЪЧИ НА
ИЩЕЦА препис от отговора на ответника, ведно
с приложенията към него, като му се укаже, че може да изрази становище и да
ангажира доказателства във връзка с отговора в първото по делото съдебно
заседание.
На основание чл. 146 във връзка с чл. 140, ал. 3
от ГПК на СТРАНИТЕ ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение за насрочване на делото, ведно с проекто - доклада, като им указва, че могат да вземат
становище по него и дадените със същия указания, най – късно в първото по
делото съдебно заседание.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :