Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Варна, ………….
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, Първи касационен състав,
в публично заседание, проведено на трети юни през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА
ЧОЛАКОВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при участието на прокурора Александър Атанасов и секретаря Елена Воденичарова, разгледа
докладваното от съдия Веселина Чолакова КНАХД № 859/2021г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД ,ЕИК *********, чрез пълномощник Х. К., против
Решение № 260367/15.03.2021 г. постановено по НАХД № 4163/2020 г. по описа на
Районен съд-Варна, с което е потвърдено НП № В-0046986/02.12.2019 г. издадено
от директор на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен,
Търговище, Разград и Силистра към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при
Комисия за защита на потребителите, с което на „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 1500,00 лв. на
основание чл.222а от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ за нарушение на
чл.114,ал.3 от ЗЗП. Решението се оспорва с основанията на чл. 348, ал.1 т.1 и 2 НПК във вр. с чл. 63, ал.1 ЗАНН . Твърди се, че съдът неправилно е установил
фактическата обстановка и не е обсъдил направените от дружеството възражения.
Сочи се на допуснати в хода на административно-наказателното производство
нарушения на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН и чл.52,ал.4 от ЗАНН. Фактическата
обстановка по делото не е изяснена от районния съд, тъй като от решението му не
става ясно колко точно и какви рекламации е предявил потребителят. Сочи се на
обективна несъставомерност на санкционираното деяние, поради отсъствието на
фактически и правно основания за налагане на санкцията по чл.222а от Закона за
защита на потребителите. Моли за отмяна на въззивното решение и отмяна на
наказателното постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – Комисия за защита
на потребителите, оспорва касационната жалба в представен писмен отговор. Сочи
се на установена съставомерност на
санкционираното деяние. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е
неоснователна, като пледира за оставяне в сила на въззивното съдебно решение.
Административен съд гр. Варна, след като обсъди въззивното
решение, посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на
страните, доказателствата по делото и след като извърши служебно проверка съгласно чл. 218 от АПК, намира за установено
следното:
По
допустимостта на жалбата:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211,ал.1
от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен
интерес от обжалване на решението на Районен съд-Варна и е процесуално
допустима.
По
основателността на жалбата:
Производството пред Районен съд-Варна е образувано
предвид Решение № 1475/14.10.2020 г. постановено по КНАХД № 1876/2020 г. по
описа на Административен съд-Варна, с което е отменено Решение № 693/19.05.2020
г. постановено по НАХД № 185/2020 г. на Районен съд-Варна и делото е върнато за
разглеждане от друг състав на съда. Съобразно дадените указания, при новото
разглеждане съдът следва да изложи мотиви по всички оплаквания на „БТК“ ЕАД и да аргументира своята теза
относно правния спор за законосъобразност и обоснованост на НП .
ВРС е установил от фактическа страна, че на 19.08.2019
г., в гр. Варна, в офиса на „Виваком”, във връзка с подадена жалба до КЗП от Р.
М. Г. е извършена проверка от служители на КЗП. При същата е установено, че Г.
е закупил от ”БТК” ЕАД лаптоп „НР250 G6W10” на 16.01.2018 г. В жалбата на Г. се
твърди, че устройството е проявило несъответствие с договора за продажба и пред
продавача е предявена рекламация на 18.01.2018 г. В жалбата е отбелязано, че
след така описаната рекламация са били направени още три поредни рекламации за
лаптопа, като се твърди, че лаптопа забива, появяват се черни и сини екрани.
При извършената проверка, във връзка с жалбата, е дадено нареждане на търговеца
на 20.06.2019 г., да представи документи относими към жалбата на потребителя.
На определената от проверяващите дата не се е явил представител на търговеца.
На 17.07.2019 г. търговецът е представил сервизни карти за предявени рекламации
от потребителя като е заявил, че Г. е предявил общо три рекламации за устройството. Г. е представил
доказателства, че на 08.08.2019 г. е подал поредната рекламация за същата вещ и
в същата е поискал търговецът да му върне заплатените пари за стоката, на
основание чл.114 от ЗЗП. На 19.08.2019 г. е извършена проверка в търговски
обект, стопанисван от „БТК“ ЕАД в гр. Варна, бул.“Вл. Варненчик“ № 18, във
връзка със заявените нови обстоятелства от потребителя, като е дадено нареждане
на търговеца за явяване и произнасяне съгласно чл.114, ал.3 от ЗЗП. На 04.09.2019
г. с ППД № 0120374 са били приети представените от търговеца сервизни карти за
предявените рекламации от потребителя и становище, в което „БТК“ ЕАД заявява,
че не вижда предпоставки за разваляне на договора, съгласно чл.114, ал.3 от
ЗЗП.
От правна страна Районен съд-Варна е приел, че
наказателното постановление е издадено от компетентен орган и при отсъствие на
допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е, че АНО е приложил правилно
материалния закон и санкционираното деяние осъществяващо състав на нарушение по
чл.114,ал.3 от ЗЗП е съставомерно. Приел е, че „БТК“ ЕАД има качеството на
продавач по сключения договор за лизинг и съответно, че лизингополучателят има
качеството на потребител по смисъла на пар.13,т.1 от ДР на ЗЗП. Търговецът е
извършил четири последователни ремонта на закупения от потребителя лаптоп, като
не се спори между страните и че тези действия са били извършвани в срока на
гаранцията по чл. 115 от ЗЗП, и направено от страна на потребителя искане за
разваляне на договора и възстановяване на платената сума, поради което „БТК“
ЕАД е осъществил от обективна страна състава на административното нарушение на
чл.114, ал.3 от ЗЗП. Районен съд-Варна е
приел, че правилно е ангажирана отговорността на „БТК“ ЕАД и че деянието не
представлява маловажен случай. Приел е, че наложеното наказание е справедливо и
адекватно на целите на чл.12 от ЗАНН.
Решението е
правилно.
Направените изводи от решаващият съд се споделят
изцяло от касационната инстанция. Съдът е извършил необходимите процесуални
действия за изясняване на фактическата обстановка и е изпълнил указанията
дадени с Решение № 1475/14.10.2020 г. постановено по КНАХД № 1876/2020 г. по
описа на Административен съд-Варна.
Правилно Районен съд-Варна е установил , че „БТК“ ЕАД
има качеството на "търговец" по смисъла на § 13, т. 2 от
ДР на ЗЗП, тъй като продава или предлага за продажба стоки,
предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята
търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор. Съгласно § 13, т. 34
от ДР на ЗЗП, "договор за продажба" е договор, по силата
на който търговецът прехвърля или се задължава да прехвърли собствеността на
стоки на потребителя, а потребителят заплаща или се задължава да заплати цената
за тях, включително договорите, имащи за предмет едновременно стоки и услуги.
Видно от приложения договор за лизинг, сключен на 16.01.2018 г. между
"БТК“ ЕАД и потребителя, последният в качеството си на лизингополучател
има право да придобие собствеността върху предоставеното за ползване устройство
след заплащане на цялата договорена продажна цена.
От анализа на нормата на чл. 114, ал.
3 от ЗЗП следва, че за да възникне визираното в нея задължение за
търговеца трябва да са налице три кумулативно дадени предпоставки, а именно: 1.
търговецът да е удовлетворил три рекламации на потребителя чрез извършване на
ремонт на една и съща стока; 2. да е налице нова проява на несъответствие с
договора за продажба в рамките на гаранционния срок и 3. да е направено искане
от потребителя за разваляне на договора и възстановяване на заплатената сума.
От събраните по делото доказателства се установява, че
дружеството е удовлетворило три поредни рекламации на потребителя, като и в
трите случаи лаптопът е върнат след преинсталиране на операционната система.
След приета четвърта рекламация и направено искане за разваляне на договора, стоката е върната след извършен ремонт – смяна
на хард диск. Посочените фактически елементи определят обективните предели на
повдигнатото срещу търговеца обвинение в извършване на нарушението. Всички
предявени рекламации са описани по предвидения в ЗЗП начин, а по отношение на
извършените ремонти са изготвени сервизни карти. Преинсталирането на
операционната система на устройството и смяна на хард диск представлява извършване
на ремонтни действия, доколкото всяко действие , извършено в оторизиран сервиз
във връзка и по повод на техническото състояние на стоката , независимо дали е
механично или не, следва да бъде прието за ремонтно действие. С оглед
едновременното депозиране на искането за разваляне на договора и на четвъртата
поред основателна заявка за ремонт на лаптопа, за дружеството е съществувало
задължение да удовлетвори искането на потребителя за разваляне на договора и
връщане на платените по него суми. Правилно е прието от въззивния съд, че към
момента на връщане на устройството след „смяна на хард диск“ и след като
търговецът е отказал да удовлетвори направеното искане за разваляне на
договора, е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението
по чл.114,ал.3 от ЗЗП, тъй като са изпълнени всички кумулативни предпоставки.
Неоснователни са възраженията на касатора, че в наказателното постановление
липсва описание на нарушението. Нарушението е описано в степен достатъчна
нарушителя да разбере конкретното деяние , за което е ангажирана
административно-наказателната му отговорност и да организира защитата си.
Не са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност на
деянието в сравнение с останалите случаи. Извършената преценка от Районен
съд-Варна относно отсъствието на предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН е правилна. Наложеното наказание в размер на 1500,00 лв. отговаря на
изискванията на чл.12 от ЗАНН, предвид извършени от дружеството и предходни
нарушения.
Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че
обжалваното съдебно решение не страда от визираните в касационната жалба
пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото, своевременно направеното
искане и на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, касаторът следва да бъде осъден да
заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
лв., съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2,
предл. първо от АПК във връзка с чл. 63,
ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, първи касационен състав
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 260367/15.03.2021 г.
постановено по НАХД № 4163/2020 г. по описа на Районен съд-Варна.
ОСЪЖДА „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД ,ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Младост“, бул.
„Цариградско шосе“ № 115и, представлявано от изпълнителния директор Атанас
Добрев, да заплати на Комисия за защита на потребителите разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.