№ 154
гр. Пазарджик , 29.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и девети юли, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Александър Люб. Александров
Членове:Красимир Г. Ненчев
Мариана Ил. Димитрова
като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно частно
гражданско дело № 20215200500509 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 и следващи от ГПК във вр. с чл. 413, ал.2 ГПК.
С разпореждане №260132 издадено на 02.03.2021г. по ч.гр.дело № 232 по описа на
велинградския районен съд за 2021г. е отхвърлено заявлението „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против МЛ. АРС. Г.,
ЕГН ********** в частта, с която се претендира сума за допълнителни услуги по договор за
допълнителни услуги в размер на 785.50 лева за периода от 11.05.2020г. до 11.02.2021 г. и в
частта, с която се претендира лихва за забава по договора за допълнителни услуги в размер
на 10.07 лева.
В срок така постановеното разпореждане е обжалвано от „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД чрез юрисконсулт П. с частна жалба, в която се поддържа, че разпореждането е
неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че заповедният съд неправилно приел, че
претенцията за допълнителни услуги противоречи на разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК.
Излага подробни съображения в тази насока. Моли разпореждането да бъде отменено.
Претендира разноски.
Пазарджишки окръжен съд, след като обсъди доводите на частния жалбоподател и взе
предвид данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу
обжалваем съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Производството по ч.гр.д.№232/2021г. на РС - Велинград е образувано по заявление на
1
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК против МЛ. АРС. Г., ЕГН ********** за следните парични вземания:сумата от 508.00
лева- главница по Договор за заем MikroCredit №9002-00001116 от 30.07.2019г., сключен
между „Микро Кредит“ АД и М. Г., ведно със законна лихва върху нея, считано от
26.02.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 2.50 лева- лихва за забава за периода от
12.05.2020г. до 26.02.2021г., сумата за допълнителни услуги по договор за допълнителни
услуги в размер на 785.50 лева за периода от 11.05.2020г. до 11.02.2021 г.,лихва за забава по
договора за допълнителни услуги в размер на 10.07 лева,както и сумата 25.00 лева - разноски
за държавна такса и 50.00 лева- юрисконсултско възнаграждение.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата в размер на 785,50 лева представляваща
допълнителни услуги по Договор за допълнителни услуги, и за сумата от 10,07 лева - лихва
за забава по договор за допълнителни услуги.Прието е, че клаузите на договора, въз основа
на който се претендират тези суми са нищожни като противоречащи на разпоредбите на
чл.10а, ал.1 ЗПК и чл.143 ЗЗП, вследствие на което е налице и заобикаляне на
императивната норма на чл.19, ал.1 ЗПК.
Настоящият съдебен състав споделя изцяло изводите на първата инстанция. Съображенията
в тази насока са следните:
Правата на заявителя се претендират от договор за заем CrediNet №9002-00001116 от
30.07.2019г. и договор за допълнителни услуги към заем CrediNet №9002-00001116 от
30.07.2019г. и спрямо тях намират приложение разпоредбите на ЗПК, а така също въз основа
на препращане и ЗЗП.
Безспорно съдът следва да извърши проверка дали искането на заявителя не е в
противоречие със закона или с добрите нрави, както и проверка за потребителска закрила,
т.е. дали искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или
е налице обоснована вероятност за това.
В разпоредбата на чл.143, ал.1 ЗЗП, към която изрично препраща чл.24 ЗПК, е дадена
общата дефиниция за неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, а именно:
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като за неравноправните клаузи в договорите, съдът следи служебно. В
чл.146, ал.1 ЗЗП е регламентирано, че неравноправните клаузи в договорите са нищожни,
освен ако са уговорени индивидуално. Клаузите по сключените договори не са
индивидуално уговорени, когато те са предварително изготвени от доставчика, поради което
потребителят не е имал възможност да влияе върху тяхното съдържание - арг. чл.146, ал.2 от
ЗЗП. Идентично разрешение е дадено и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонирана в българското
законодателство с §13 а, т.9 от ДР на ЗЗП.
2
В настоящия случай между страните по договор за заем CrediNet №9002-00001116 от
30.07.2019г. е сключен и договор за предоставяне на допълнителни услуги, които видно от
чл.3 на договора за допълнителни услуги ,същия има за предмет: 1. Посещение в къщи или
удобно място за събиране на вноска;2. безплатно внасяне на вноските от името и за сметка
на клиента по банковата сметка на Микро кредит;3.безплатно внасяне на вноска директно в
офис на „Микро Кредит" АД; 4.безплатно предоговаряне и разсрочване на заема,5.
Разглеждане до минути;6.преференциално обслужване;7. Право за участие в специални
промоции.Уговорена е цена на договора за допълнителни услуги от 18 вноски, в размер на
78,55 лева, платими на 11 число на месеца.
Действително, съгласно разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК и принципа на свободата на
договаряне, уреден в чл.9 ЗЗД, страните по договор за потребителски кредит могат да
договорят цена за допълнителни услуги, но същите следва да са в съответствие с
разпоредбите на чл.10а, ал.2 - ал.4 от ЗПК, съгласно които: кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита;
кредиторът не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също
действие; видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва
да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
Въззивният съд намира, че разпоредбата от сключения договор за допълнителни услуги,
задължаваща потребителя да заплати цена за допълнителни услуги е недействителна, поради
противоречие с императивната разпоредба на чл.10а, ал.2 ЗПК, която забранява на кредитора
да изисква плащане на такси и комисиони, свързани с управлението и погасяване на
кредита, какъвто характер има уговореното възнаграждение. Възнаграждението за
допълнителни услуги, дължимо отделно от главницата и възнаградителната лихва по
договора за заем, представлява възнаграждение за извършена от кредитора конкретна
дейност или услуга и би следвало дължимостта му да е обусловена от това дали кредиторът
е изпълнил насрещното си задължение – да извърши дейността или да предостави услугата.
Заплащането на възнаграждението по договора за допълнителни услуги „от страна на
потребителя е предварително, т.е. то е дължимо само за „възможността за предоставянето“
на изброените в него услуги и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана
по време на действието на сключения между страните договор за заем.
Следователно клаузите от договора за допълнителни услуги не отговарят на изискването за
добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на
доставчика и потребителя. Принципът на добросъвестност и справедливост при
договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена
услуга, а не за хипотетично ползване на такава. В случая следва да се приеме, че целта на
посочения договор за допълнителни услуги е да послужи като допълнително
възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата по заема (т.нар. скрита
възнаградителна лихва), уговорена в противоречие с добрите нрави (принципите на
3
добросъвестност и справедливост в гражданските и търговските отношения). Отделно от
това възнаграждението по договора за допълнителни услуги следва да се включи в ГПР, а в
случая това не е сторено. Въззивният съд счита, че по този начин се заобикаля
императивната норма на чл.19, ал.4 ЗПК, съгласно която максимално допустимият процент
на разходите на година по потребителските кредити следва да е в размер не по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на
Министерския съвет.
Неоснователността на главното вземане по този договор води до неоснователност и на
акцесорното вземане за заплащането на лихва за забава в размер на 10.07лева.
По изложените съображения обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено, за да се
провери дължимостта на претендираните суми в хода на общото исково производство, което
гарантира състезателност и равнопоставеност на двете страни.
Съгласно т.8 от ТР №4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ВКС, ОСГТК, въззивните
определения, постановени в заповедното производство не подлежат на касационно
обжалване. Следователно настоящото определение е окончателно и не подлежи на
касационен контрол.
Мотивиран от гореизложеното, Пазарджишки окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №260132 издадено на 02.03.2021г. по ч.гр.дело № 232 по
описа на Велинградския районен съд за 2021г.,с което е отхвърлено заявлението „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против
МЛ. АРС. Г., ЕГН ********** за сумата в размер на 785.50 лева- представляваща
допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 11.05.2020г. до
11.02.2021 г. и за сумата в размер на 10,07 лева-представляваща лихва за забава по договор
за допълнителни услуги.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4