Решение по дело №1190/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 97
Дата: 10 март 2023 г.
Съдия: Даниела Врачева
Дело: 20221000601190
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 2 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 97
гр. София, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Венелин Иванов
Членове:Даниела Врачева

Георги Ушев
при участието на секретаря РОСИЦА СТ. ПЕЙЧЕВА
в присъствието на прокурора Ю. Л.
като разгледа докладваното от Даниела Врачева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20221000601190 по описа за 2022 година
С присъда от 02.03.2022 г. по НОХД № 39/2021 г. по описа на ОС -
София, е признал подсъдимия И. Л. С. - роден на ********** г. в гр. ***,
българин, български гражданин, с постоянен адрес гр. ***, ж.к. ***, бл.***,
вх.***, ет.***, ап.*** и настоящ адрес гр. ***, ж.к. ***, бул. ***, бл.***,
вх.***, ет.***, ап.***, със средно специално образование, неженен,
неосъждан, с ЕГН: **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 04.06.2017 г.,
около 22:50ч., на първокласен път /ПП/ I-8 от републиканската пътна мрежа,
в участъка на 22-ри километър, землището на гр. Сливница, обл. Софийска, в
платното за движение от гр. София към ГКПП Калотина, при управление на
моторно превозно средство – лек автомобил „Рено“, модел „Меган“, с рег. №
*** е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП,
както следва: чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като е навлязъл с лявата част на
управлявания от него автомобил и се е движил в лентата за насрещно
движение, по която се е движила товарна композиция с влекач марка „Ивеко“,
модел „Стралис АТ 440 ТР“ с турски рег. № *** и прикачено към него
триосово полуремарке „Караоглан“ с турски рег. № *** и по непредпазливост
е причинил смъртта на Б. А. /В. А./, роден на **********г. в гр. ***,
Република Турция, с персонален индентификационен номер 44***, поради
което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК и чл.
54 от НК му е определено наказание лишаване от свобода за срок от 2 /две/
години, като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК, вр. чл. 373, ал. 2 от НПК е
намалено определеното му наказание лишаване от свобода с една трета и е
1
наложил изтърпяване на наказание лишаване от свобода за срок от една
година и четири месеца.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК СОС е отложил изпълнението на
определеното наказание лишаване от свобода за срок от три години, считано
от влизане в сила на присъдата.
На основание чл. 343г., чл. 37, ал. 1, т. 7, пр. 2 от НК СОС е наложил на
подсъдимия И. Л. С. наказание лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 2 /две/ години, като на основание чл. 59, ал. 4 от
НК е приспаднал времето, през което същият е бил лишен да упражнява
правото си по административен ред.
Окръжен съд – София е постановил след влизане в сила на присъдата
лек автомобил „Рено“, модел „Меган“, с рег. № *** ведно с 2 бр.
регистрационни табели, иззети като веществени доказателства, да бъдат
върнати на подсъдимия И. Л. С., а по отношение на веществените
доказателства, иззети с протокол за оглед на местопроизшествие от 05.0.2017
г. (невърнати на правоимащите лица) и оставени на съхранение в стая за
съхранение на веществени доказателства в сградата на ОДМВР – София – да
се унищожат.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОС-София е осъдил подсъдимият И.
Л. С. да заплати по сметка на ОДМВР – София направените във фазата на ДП
разноски в размер на 1178,00лв.
Срещу присъдата на ОС – София е постъпила въззивна жалба от подс.
И. Л. С. чрез защитника си адв. С. З.. Прави се искане за изменение на
Присъда № 4/02.03.2022., постановена по НОХД № 39/2021 г. на ОС – София,
в частта й, с която е определено кумулативното наказание „Лишаване от
правоуправление на МПС“ за срок от 2 /две/ години, като същото бъде
намалено в минимален размер. Навеждат се доводи за неправилност и
неоснователност на съдебния акт в частта, с която е определен размер на
наложеното наказание по отношение на отнемането на СУМПС на И. С.. В
жалбата се сочи, че подсъдимият се грижи за своите родители, които живеят в
с. ***, като им осигурява редовно храна и лекарства, тъй като гр. Драгоман до
селото няма градски транспорт и в този смисъл му е необходим личен
автомобилен транспорт. В допълнение се отбелязва, че упражняваната
трудова дейност от подс. И. Л. С. също е свързана с управление на МПС,
поради което е възможно работодателят му- АД„Софийска вода“ да прекрати
трудовото правоотношение.
В хода на съдебните прения пред въззивния съд, представителят на
държавното обвинение намира постановената първоинстационна присъда за
правилна и законосъобразна. Изразява становище за неоснователност на
посоченото в жалбата възражение, че наказанието „лишаване от
правоуправление на МПС“ не е индивидуализирано правилно. В подкрепа на
твърдението си развива доводи, че ОС-София при определяне размера на
кумулативно предвидените санкции, е отчел обществената опасност на
деянието и на дееца, както и установените по делото смекчаващи
обстоятелства. Изтъква, че правилно е определен размерът на всяко едно от
2
наказанияята така, че в своята съвкупност да отговарят на целите, посочени в
чл. 36 от НК. Твърди, че изложените доводи от защитата за намаляване на
наказанието „лишаване от правоуправление на МПС“ са свързани с лични и
житейски причини, поради което ги намира за неоснователни. Според
прокурора, ако бъде определено наказание „лишаване от правоуправление на
МПС“ в минимален размер няма да бъдат постигнати ефективно целите,
визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК. Прави искане за потвърждаване на
първоинстанционната присъда и оставяне без уважение въззивната жалба.
Частният обвинител С. А., редовно призован чрез повереника си, не се
явява. Не се явява и повереника му – адв. М. Т., редовно призована.
В съдебно заседание, защитникът на подсъдимия – адв. З. поддържа
въззивната жалба по изложените в нея съображения. Моли наказанието
„лишаване от правоуправление на МПС“ да бъде редуцирано, като се
определи срок от една година.
В лична защита подсъдимият И. С. се присъединява изцяло към
защитника си. При последната си посочва, че настъпилото пътнотранспортно
произшествие е инциент. Добавя, че шофьорската му книжка е необходима, за
да може да полага грижи за родителите си и малките си деца.
Апелативен съд – София, проверявайки законосъобразността и
правилността на атакуваната присъда, съобразно с приложените по делото
доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, както и с оглед
становищата на страните намира, че въззивната жалба е неоснователна.
В първата инстанция делото е разгледано по особените правила на глава
двадесет и седма от НПК и по-точно в диференцираната процедура по чл.
371, т. 2 от НПК. Съобразно указанията в т. 8.2 от ТР 1-2009-ОСНК,
настоящият въззивен състав провери процесуалната дейност на окръжния съд,
констатирайки, че същата е осъществена при стриктно съблюдаване на
относимата нормативна уредба. Първостепенният съд е изпълнил
изчерпателно задължението си по чл.372, ал. 1 от НПК, чийто факт се
установява от съдържанието на протокол от съдебно заседание, проведено
пред ОС-София на 02.03.2021 г. Налице е действително и доброволно
волеизявление на подсъдимия за цялостно признание на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и съгласие за тях да не се
събират доказателства. При съблюдаване на предпоставките, регламентирани
в чл. 372, ал. 4 НПК, съдът е проверил доказателствата от досъдебното
производство, направил е изводът, че те подкрепят самопризнанието на
подсъдимия, приобщил ги е към материалите по съдебното дело и е обявил,
че ще ги ползва при постановяване на присъдата си. По този начин, след като
подсъдимият, чрез неговия защитник, доброволно е инициирал провеждане на
диференцираната процедура и съдът е удовлетворил волята му, то той се
лишава от възможността да оспорва приетите в съответствие с изложените в
обстоятелствената част на обвинителния акт релевантни факти. Съдът, на
свой ред /както първоинстанционният, така и въззивният/ не разполага с
процесуална възможност да събира доказателства относно фактите по
обвинението /съставомерните факти/ и не може също да приема нови
3
фактически положения относно инкриминираното деяние, различни от
установените от прокурора и признати от подсъдимия.
Констатацията за липса на съществени процесуални нарушения,
изисква делото да се реши от настоящата инстанция във фактическата рамка
на обстоятелствената част на обвинението, която е следната:
Подсъдимият И. Л. С. е роден на ********** г. в гр. ***, българин,
български гражданин, с постоянен адрес: гр. ***, ж.к. „***“ 1, бл.***, вх.***,
ет.***, ап.*** и настоящ адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бул. „***“, бл.***, вх.***,
ет.***, ап.***, със средно образование, неженен. Не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК,
санкциониран е трикратно за нарушения по административен ред. Придобил е
правоспособност за управление на МПС от категории „В“ и „АМ“ и
притежава СУПС № ********* и контролен талон № **********, издадени
на 11.04.2016 г. от СДВР – отдел „ПП“, валидни до 11.04.2026 г.
Подсъдимият управлявал лек автомобил „Рено“, модел „Меган“ с рег.
№ ***, негова собственост. На 04.06.2017 г. след 22.00 ч. същият пътувал сам
в автомобила си по първокласен път № 8 от републиканската пътна мрежа в
района, като се намирал на 22-ри километър в границите на землището на гр.
Сливница, Софийска област и се движил със скорост от 85 км/ч. от гр.
Сливница към гр. София.
След автомобила на подсъдимия и на разстояние, което не позоволявало
визуален контакт, в същата посока се движел лек атомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“4 с рег.№ ***, управляван от св. С. И. С.. В
него се возела и св. К. Н. Й., като двамата със св. С. пътували в посока от гр.
Драгоман към гр. София.
В същото време и по същия първокласен път, в обратната посока от гр.
София към ГКПП - Калотина, в дясната лента за движение, със скорост от 85
км/ч. се движел пострадалият Б. А. /В. А./, който бил водач на товарна
композиция – влекач марка „Ивеко“, модел „Стралис АТ 440 ТР“ с турски рег.
№ *** и прикачено към него триосово полуремарке „караоглан“ с турски рег.
№ ***. След него се движел свидетелят И. Б., който управлявал товарна
композиция, състояща се влекач марка „Рено“, модел „Премиум“, с турски
рег. № *** и прикачено към него триосово полуремарке „Караоглан“ с турски
рег. № *** и свидетелят Е. С. – водач на товарна композиция, състояща се от
влекач „Ивеко“, модел „Стралис АТ 460“ с рег. № *** и триосово
полуремарке с турски рег. № ***.
Пострадалият А., св. Б. и св. С. работели като международни шофьори,
като били назначени във фирма „Даблан Улусларарасъ Ташъмаджълък ве
Тиджарет Лтд., 111ТИ (Dablan Uluslararasi Tasimacilik ve Ticaret Ltd. STI/,
чийто управител бил св. Р. Д. (R. D.).
Трите горепосочени товарни композиции били собственост на турската
фирма, като водачите им – пострадалият А., св. Б. и св. С. се били договорили
да преминат заедно през границата между Република България и Република
Сърбия. Поради това, същите се изчаквали и се движели в колона, като
спазвали дистанция от около 100-150 метра помежду си. Пръв в колоната бил
4
пострадалият, зад него и втори се движел св. Б., а трети и последен бил св. С..
При така създадената организация на движение, св. Б. виждал задната част на
товарния автомобил на пострадалия А..
Участъкът от пътя, по който се движели подсъдимият и пострадалият,
бил прав и равнинен, със суха асфалтова настилка, като времето било ясно и в
тъмната част на денонощието. Платното за движение било двупосочно,
съставено от две симетрични ленти за движение в противоположните посоки,
отделени с бяла прекъсната линия „М3“ и всяка с ширина 3,5 метра. От двете
страни на платното за движение се намирали оформени пясъчно-каменисти
банкети, разположени на нивото на асфалтовото покритие, с широчина по
1,00 м., а отвъд банкетите имало затревени пространства с различна
денивелация спрямо платното за движение.
След 22.00 ч. на посочената дата, при достигане на района на 22-ри
километър по първокласния път, автомобилът, управляван от подс. С. без
причина се отклонил и навлязъл в насрещната лява пътна лента за движение,
където в този момент се движела товарната композиция /разположена изцяло
в собствената си пътна лента/, управлявана от пострадалия Б. А., в резултат на
което настъпил удар между предна лява странична част на влекача на
товарната композиция и предна лява странична част на лекия автомобил.
Вследствие на удара, гумата на товарния автомобил се спукала и
пострадалият реагирал на опасността, предприемайки аварийно спиране. В
опитите си да овладее товарната композиция, А. започнал да криволичи по
пътя и тъй като бил възприел управлявания от св. С. автомобил в насрещната
лента, едновременно с това сигнализирал за възникнА. проблем,
превключвайки непрекъснато къси и дълги светлини. Въпреки горните
действия от страна на пострадалия, товарната композиция се отклонила
безконтролно наляво за посоката си на движение, преминала цялото пътно
платно и се преобърнала в канавка в ляво по посоката си на движение, което
било видяно от свидетелите С. и Й..
От своя страна, подс. С. продължил напред, като преустановил
движението си по средата на дясната пътна лента в посока гр. София.
Впоследствие същият преместил автомобила си „Рено“, за да не
възпрепятства движението.
Тъй като св. С. възприел случилото се произшествеие, веднага спрял
управлявания от него автомобил и заедно със св. Й. отишли при кабината на
преобърналата се товарна композиция, за да проверят състоянието на водача
й. Двамата свидетели видели, че пострадалият е затиснат от кабината.
Междувременно св. Й. сигнализирала за случилото се на тел. 112, а св. С.
разяснил къде точно се намират.
Свидетелят И. Б., който се движел непосредствено зад управлявания от
пострадалия състав от МПС, възприел предприетото от последния рязко
задействане на спирачната система след настъпилия удар и отклоняването му
вляво от посоката на движение, както и фарове на лек автомобил. Поради
това, св. Б. спрял управлявания от него състав от МПС, като след него същото
направил и водачът на другата товарна композиция, движеща се в колоната –
5
св. Е. С.. Посочените двама свидетели веднага се отзвовали на помощ на
пострадалия, като отишли при кабината, където вече били пристигнали св. С.
и св. Й.. Към този момент пострадалият все още бил жив и в съзнание, като
казал, че е затиснат от кабината и не може да диша. Тогава колегите му
предприели действия и по изваждането му – опитали се да отворят вратата на
кабината, но не могли, тъй като същата била твърде смачкана. Свидетелят С.
направил и опит да помогне на пострадалия А., влизайки в кабината през
счупено стъкло. Макар и свидетелите да говорели с пострадалия, последният
не успял да изчака пристигането на екипите за спешна помощ и пожарната,
като починал.
След удара подс. С. усетил болка в левия глезен, но успял да слезе от
автомобила си, след което св. С. го транспортирал за лечение в МБАЛ
„Пирогов“, гр. София.
Местопроизшествието било посетено от полицейски екип. Извършен
бил оглед на местопроизшествие, установената при който обстановка, следи и
веществени доказателства били надлежно отразени в съставен протокол,
онагледен с фотоалбум.
На място пристигнал екип на Спешна помощ, който констатирал
смъртта на пострадалия А., както и екип на Пожарна безопасност.

Правилно в преценката си по чл. 372, ал.4 от НПК, за доказателствена
обезпеченост на признатите от подс. С. фактически обстоятелства, отразени в
констаивно-съобразителната част на обвинителния акт, ОС-София е възприел
изводите на вещите лица, обективирани в експертните им заключения по
назначените в хода на досъдебното производство експертизи. Обсъдените и
ценените от първостепенния съд становища са изготвени от специалисти в
съответната научна област и на основата на събрания по делото
доказателствен материал. Констатациите, съдържащи се в тях са описани
достъпно и ясно, с разяснение относно подходите и методите на анализ и
изследване. Обосновано съдът е приел, че не са налице данни по делото,
които да внесат съмнение в научната обоснованост, пълнотата и
достоверността на изготвените експертни заключения.
Изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-медицинска
експертиза на труп № 393/2017 г. /т.1, л.136 от ДП/ е способствала за
изяснявването на причината за смъртта на пострадалия. Видно от експертното
заключение е, че при огледа и аутопсията на трупа на Б. А. е установен тежък
оток на мозъка с вклиняване и оток на белия дроб, остър кръвен завой на
вътрешните органи, тъмна течна кръв на трупа, точковидни кръвоизливи на
серозите, цианоза на лцието, шията и горната част на гръдния кош, липса на
алкохол в кръта и следи от травматични въздействия по трупа. Вещото лице е
възприело, че описаните травматични увреждания не са във връзка с генезата
на смъртта, като същата се дължи на дихателна недостатъчност, настъпила в
резултат на асфиксия,което се извежда от характерната трупна картина и
липсата на друга причина за смъртта.
На досъдебното производство е изготвена също съдебномедицинска
6
експертиза № 27/2017 г. /т.1, л.149 от ДП/, заключението на която сочи, че
видно от предоставената от подс. С. медицинска документация, същият в
резултат на пътнотранспортното произшествие е получил счупване на
основата на трета предходилна кост на левия крак, което увреждане му е
причинило трайно затруднение на левия долен крайник за срок от около 1,5 –
2 месеца. За описаните травми вещото лице е заключило, че отговарят да са
причинени от удар с или твърд тъп предмет.
Обективираното в изготвените съдебно-химически експертизи № А-
365/2017 г./т.1, л. 139 от ДП/ и № 592/05.06.2017 г. /т.1, л. 154 от ДП/
установява, че в кръвта на починА. и на подсъдимия не са открити следи от
етилов алкохол и присъствие на на летливи редуциращи вещества.
Правилно в изводите си за доказателствената обезпеченост на фактите
по обвинението, представени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
съдът е основал на заключението на назначената в досъдебното производство
автотехническа експертиза, изготвена от вещите лица – инж. А. Д. и инж. В.
П. /т.1, л. 168-181 от ДП/.Ескпертът Д. е посетил лично местопроишествието,
като заключението е изготвено въз основа на собствените му констатаци,
обективните находки и на останалите доказателства по делото. Даден е
отговор на всяка от поставените от разследващия орган задачи, свързани с
причините и условията, довели до настъпването на процесното ПТр.П,
механизмът на протичането му, както и техническите възможности, с които
участниците са разполагали за предотвратяването му.
Според данните в експертизата, мястото на удара между предната дясна
странична част на кабината на влекача на товарната композиция и предната
лява странична част на процесния лек автомобил е настъпил по дължина на
платното за движение на около 210 метра след линията на ориентир 1, в
посока към с.Калотина и по широчина на платното за движение на около 4, 30
метра надясно от Ориентир 2 за посоката на огледа, т.е в лентата за движение
на товарната композиция, управлявана от пострадалия А.. В експертното
заключение е отразено, че причината за възникване на ПТр.П не е от
технически характер и би следвало да се търси в субективните действия на
водача на лекия автомобил, марка „Рено“ – подс. С., който непосредствено
преди удата е навлязъл с лявата част на автомобила си в пътната лента, в
която се движела товарната композиция.
Видно от заключението е, че скоростта на движение на лекия автомобил
„Рено“, управляван от подс. С., непосредствено преди да влезе в
съприкосновение с товарната композиция и към момента на удара с
последната – 85 км/ч. Опасната зона за спиране на процесния лек автомобил е
изчислена на 79,24 метра. Скоростта на товарната композиция - влекач марка
„Ивеко“, модел „Стралис АТ 440 ТР“ с прикачено към него триосово
полуремарке „Караоглан“, управлявана от пострадалия Б. А., е била 85 км/ч.,
като в конкретната пътна обстановка опасната зона за спиране е била 120
метра, а при спазване на нормативно максималната скорост за товарния
състав за участъка – 70 км/ч. – опасната зона за спиране е 88,43 метра. По
отношение на въпроса относно предотвратимостта на удара, вещите лица са
стигнали до извода, че подс. С. е могъл да предотврати настъпилото ПТр.П, в
7
случай че се е движел в дясната пътна лента в посоката на движението си –
към гр. София и не е навлизал в пътната лента, по която се движела товарната
композиция. За пострадалия, както реалната му скорост на движение от 85
км/ч., така и при нормативно максималната скорост от 70 км/ч., ударът е бил
непредотвратим чрез аварийно спиране.
Видно от заключението на трасологичната експертиза /т.1, л. 158-163 от
ДП/ е, че са установени нарушения на предна лява и задна лява външни гуми
на влекача на товарната композиция, управлявана от пострадалия А., които са
настъпили по време и в резултат на пътнотранспортното произшествие.
По делото е установена и картината на произшествието след удара,
отразена в протокол за оглед, придружен с фотоалбум, обективиращ така
извършените процесуално-следствени действия, съобразени с изискванията на
НПК. В съставения протокол за оглед /т.1, л.41-50 от ДП/ подробно са
описани откритите находки и следи от произшествието. Обективно са
отразени ориентирите и разстоянията, необходими за експертен анализ и
изготвяне на авто-техническа експертиза относно механизма на
произшествието.
Направеното самопризнание от подс. С. се подкрепя и от
безпротиворечивите гласни доказателства – показанията на свидетелите Е. Ф.,
Р. Д., К. Й., С. С., И. Б., Е. С.. Последните четирима свидетели са очевидци на
настъпилото ПТр.П и лично са възприели съществени, включени в предмета
на доказване факти и обстоятелства – относно пътната обстановка,
движението на транспортни средства, причината за настъпване на
произшествието и случилото след удара.
При горния синтез на фактическите обстоятелства, за които
подсъдимият е направил обосновано самопризнание, въззивният състав счита
за правилни изводите на окръжния съд по приложение на материалния закон.
Подсъдимият И. С. е осъществил от обективна и субективна страна състав на
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Изпълнителното деяние при осъществяването на състава на визираното
престъпление се изразява в нарушение на правилата за движение по
пътищата, като нормите са бланкетни и препращат към съответните правила,
уреждащи движението по пътищата. В конкретния случай правилно
първостепенният съд е приел, че подсъдимият е нарушил разпоредбата на чл.
16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, според която на пътно платно с двупосочно движение
на водача на пътно превозно средство е забранено: когато платното за
движение има две пътни ленти – да навлиза и да се движи в лентата за
насрещно движние. Като е навлязъл и се е движил в лентата за насрещно
движение, по която се е движила товарна композиция с влекач марка
„Ивеко“, модел „Стралис АТ 440 ТР“ с турски рег. № *** и прикачено към
него триосово полуремарке „Караоглан“ с турски рег. № ***, управлявана от
пострадалия Б. А., подсъдимият С. е нарушил императива на посочената
разпоредба.
Еднозначен е отговорът на техническата експертиза, занимала се с
въпроса относно механизма на ПТр.П, че причината за настъпването му е
8
навлизането на автомобила на подсъдимия в лентата за насрещно движение,
където настъпва ударът с движещата се в собствената си лента товарна
композиция. Следователно, ако подсъдимият С. бе изпълнил задължението
си, вменено му от посочената по-горе специална норма на чл. 16, ал.1, т.1 от
ЗДвП, произшествието не би настъпило.
Допуснатото от подсъдимия нарушение на правилата за движение по
ЗДв.П безспорно е довело и е в пряка причинно-следствена връзка с
настъпването на смъртта на Б. А..
Изцяло се споделят изводите на окръжния съд за субективната страна на
деянието, реализирано при непредпазливост по смисъла на чл. 11, ал.3 НК -
небрежност, т.к. подсъдимият не е предвиждал настъпването настъпването на
общественопасните последици, но в конкретната обстановка е могъл и е бил
длъжен да предвиди възможността за постигане на вредоносния резултат,
като следствие от нарушване на правилата за движение.
Обсъждайки по-нататък обстоятелствата от значение за
индивидуализация на наказанието, въззивният съд намира, че отмеренето от
ОС-София наказание е законосъобразно с целите на наказанието и
справедливо.
За престъплението по чл. чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от
НК се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от две до шест години и
кумулативно наказание лишаване от право по чл. 37, ал.1, т.7 от НК. Верни
са изводите на първата инстанция, че отговорността на дееца се смекчава от
чистото му съдебно минало и положителните характеристични данни за
личността му, отчитайки трудовата му ангажираност и обстоятелството, че
полага грижи за възрастните и болни родители. Обосновано е прието, че
релевантно обстоятелство във връзка с отговорността на подсъдимия, но без
значителен превес, е и изтеклото време от извършване на деянието до
постановяване на съдебния акт – повече от пет години, чиято
продължителност не се дължи на недобросъвестното поведение на подс. С..
Правилно първостепенният съд не е отчел факти, които да утежняват
отговорността на подс. С.. Видно от приложената по делото справка /т.2, л.29
от ДП/ е, че същият действително е бил триктатно санкциониран по
административен ред във връзка с допуснати от нарушения по ЗДв.П, но
доколкото същите не се отличават с особена тежест и са извършени в
значително отдалечен назад във времето период /през 2006 г., 2007 г. и 2013
г./, правилна е преценката на ОС-София за това, че те не характеризират
подсъдимия като недисциплиниран водач.
Съобразявайки посоченото по-горе, АС-София се съгласява с
първоинстанционния съд, че наказанието „лишаване от свобода“ следва да се
определи при условията на чл. 54 от НК в минималния предвиден за
извършеното престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от
НК от две години. Наложеното на подс. С. наказание при превес на
смекчаващите обстоятелства, освен законосъобразно и справедливо, е и
съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца, а също
така и на целите на чл. 36 от НК. В съответствие с императивните изисквания
9
на чл. 58а, ал. 1 от НК, правилно първостепенният съд е редуцирал
индивидуализираното по чл. 54 от НК наказание „лишаване от свобода“ с
една трета и така на подсъдимия е наложено наказание „лишаване от
свобода“ в размер от една година и четири месеца.
Досежно кумулативно предвиденото наказание, визирано в чл. 343 г във
вр. чл. 37, ал.1, т.7 от НК – „лишаване от право да се управлява МПС“,
настоящият състав счита, че не може да бъде удовлетворено искането на
защитата за редуцирането на размера му. Определеният от първата инстанция
на основание чл. 343г от НК срок от две години, през който подсъдимият
следва да бъде лишен от правото да управлява МПС, е в рамките на закона,
съобразен е обществената опасност на конкретното транспортно
престъпление и на дееца, поради което размерът му не може да бъде счетен за
несправедлив. С отнемането на възможността подсъдимият да управлява
МПС през този срок ще бъдат постигнати в максимална степен целите по чл.
36 НК, като основният акцент на това наказание е насочен върху възпиращия
спрямо подсъдимия ефект да върши престъпления от подобен род.
Необходимо е също така да се посочи, че удовлетворяването на
конкретното отправеното искане на защитата за намаляване на размера на
кумулативното наказание „лишаване от право да се управлява МПС“ на една
година, би довело до нарушение на материалния закон. Това е така, тъй като
срокът му не може да е по-кратък от срока на наложеното на подс. С.
наказание „лишаване от свобода“. В противен случай този начин не би била
спазена разпоредбата на чл. 49 от НК и задължителните изисквания,
разписани в т. 6, б. "Б" от ППВС № 1/17.01.1983 г. и константната съдебна
практика /Решение № 94 от 26.02.2009 г. по н. д. № 580/2008 г., н. к., II н. о. на
ВКС, Решение № 10 от 18.01.2010 г. по н. д. № 671/2009 г., н. к., III н. о. на
ВКС/. В настоящия случай наказанието „лишаване от свобода“ е за срок от 2
/две/ години, редуцирано на законово основание на една година и четири
месеца“, поради което и наказанието „лишаване от право да се управлява
МПС“ не може да бъде по-малко от този размер, а именно 2 /две/ години. С
оглед разпоредбата на чл. 58 а, ал.5 от НК, за кумулативно предвидените
наказания не е предвидена редукция от законодателя.
Правилно първата инстанция е приложила разпоредбата на чл.59, ал.4 от
НК и е приспаднала от размера на наложеното наказание „лишаване от право
да се управлява МПС“ времето, през което подс. С. е бил лишен по
административен ред от възможността да упражнява това право.
Според въззивният състав правилно и законосъобразно ОС-София не е
определил наказанието с оглед разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от НК.
Необходимо е да се отбележи, че в принципен план, когато подсъдимият е
признал фактите по чл. 371, т.2 от НПК, но са установени многобройни или
изключителни смекваващи обстоятелства, съдът разполага с преценка дали да
приложи разпоредбата на чл. 55 от НК или тази на чл. 58а, ал.1 от НК, като
водещият критерий е коя от двете се явява по-благоприятна за дееца. В
случая обаче, както правилно ОС-София е изтъкнал, не са били налице нито
многобройни, нито изключителни смекчащи обстоятелства, които да
обусловят определяне на наказанието при условията на чл. 55 от НК.
10
Практиката на ВКС е категорична, че при липса на такава констатация,
приложението на чл. 55 НК е незаконосъобразно, тъй като визирараната
разпоредба се прилага по изключение в случаите, когато данните, които
характеризират престъплението и автора му, показват, че действително е
налице по-ниска обществена опасност на деянието и дееца /Решение №
63/1983 год. на ІІ н. о./. В тази връзка необходимо е да се подчертае, че
формалното волеизявление по чл. 371, т. 2 НПК, с което подс. С. е признал
фактите в обвинителния акт, не може да се третира допълнително като
смекчаващо обстоятелство при индивидуализацията на санкцията, макар
същият да е изразил и искрено съжаление за стореното, доколкото в
доказателствената съвкупност не се набелязват данни за съдействие от негова
страна за разследването, в разиксваната в залегнали в т. 7 на ТР № 1 от
6.04.2009 г. по т. д. № 1/2008 г.ОСНК насока. Благоприятната последица от
този вид самопризнание е предопределена от закона с редуциране на
наказанието при условията на чл.58а от НК при определяне на наказанието
„лишаване от свобода“, поради което самопризнанието не следва да води
безусловно до прекомерно снизхождение. Не може да бъде отчетено като
смекчаващо отговорността обстоятелство и съпричиняване от страна на
пострадалия на престъпния резултат, тъй като от извършената авто-
техническа експертиза е безспорно устнановено, че дори същият да се е
движил с нормативно разрешената скорост от 70 км/ч., е било невъзможно
чрез аварйно спиране да предотврати настъпилото ПТрП, което е пряко
следствие единствено от неправомерното поведение на подс. С..
Въззивният съд се солидаризира с решението на окръжния съд за
приложимост на чл. 66, ал.1 от НК, тъй като освен наличието на обективните
предпоставки /подс. С. е неосъждан и определеното наказание не надвишава
три години „лишаване от свобода“/ за постигане целите на наказанието, и
преди всичко поправянето на подсъдимия не е наложително изтърпяване на
„лишаването от свобода“. Настоящето непредпазливо транспортно
престъпление е първа проява, което свидетелства за ефективна социална
интеграция и знание за постулатите на законите. Фактът на реално разкаяние
също се отчита в преценката как да се изтърпи наказанието, защото насочва
към реално започнал поправителен процес. Правилно спрямо подс. С. е
определен минималния предвиден по чл.66, ал.1 от НК изпитателен срок от
три години, съответстващ на данните, характеризиращи конкретната
обществена опасност на подсъдимия и предоставящ възможност за
преосмиляне на поведението му. В този интензитет санкцията въздейства
възпитателно и предупредително на подсъдимия и изпълнява и
предупредително-възпиращ ефект върху останалите членове на обществото.
С оглед на постановената осъдителна присъда, правилно съдът е
присъдил в тежест на подсъдимия С. направените по делото разноски в
размер на 1 178,00 лева, постановявайки да бъдат заплатени по сметка на
органа, който ги е направил - ОД МВР- гр. София.
Липсват основания за изменяване на съдебния акт в частта, касаеща
разпореждането с веществените доказателства по делото.
Водим от горното и на основание чл.338 вр.чл. 334 т.6 от НПК
11
Софийски апелативен съд, десети въззивен състав

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 4 от 02.03.2021 г., по НОХД № 39/2021 г., по
описа на Софийски окръжен съд, 1-ви състав.
Решението подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от
съобщаването пред Върховен касационен съд на Република България.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12