РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 31.01.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на двадесет и шести ноември две
хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Антоанета Луканова, като разгледа гр. дело № 9619/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова
молба с вх. № 101414/28.07.2017 г, предявена от И.Д.В., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, против „З.А.“ АД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***.
Ищецът И.Д.В.,
твърди, че на 23.08.2016 г., около 07.20 ч., по път II-48, в посока град
Омуртаг, Г.А.М., при
управление на лек автомобил „Фолксваген
Голф“, с рег. № ******, с концентрация в кръвта 1.03 промила, нарушил правилата за движение по пътищата,
като управлявал автомобила с несъобразена скорост, загубил контрол над
автомобила, навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал
пътно-транспортно произшествие (ПТП) с насрещно движещия се автомобил „Волво“, с рег. № ******, управляван от И.С.К..
По случая било образувано ДП № 174/2015 г. по описа на РУП–Котел.
Ищецът твърди, че при настъпване на
описаното пътно-транспортно произшествие (ПТП) е бил пътник в лек автомобил „Фолксваген Голф“, с
рег. № ******. След ПТП, ищецът бил
приет за лечение в „МБАЛ–Търговище“ АД, където било установена фрактура
на горния край на раменната кост в ляво закрито. На 26.08.2016г., на ищеца била
извършена оперативна интервенция – открито наместване на фрактура с вътрешна
фиксация, и поставяне на гипсова имобилизация. На
29.08.2016 г., ищецът бил изписан от болницата. На 11.10.2016 г., ищецът отново
постъпил за лечение в „МБАЛ–Търговище“
АД и било установено: н.аксиларис вляво с тежка
периферна-стволова увреда от аксиларен тип, н.улнарис в ляво с лека периферно-стволова увреда от демиелинизиращ тип. На 21.10.2016 г., ищецът бил изписан от
болничното заведение.
Ищецът твърди, че вследствие на описаното
ПТП е получил следните травматични увреждания: счупване на горния край на раменната кост в ляво закрито; н.аксиларис вляво с тежка периферно – стволова увреда от аксиларен тип, н. улнарис в ляво
с лека периферно-стволова увреда от демиелинизаращ
тип.
Вследствие на
получените от ПТП увреждания, ищецът претърпял и продължавал да търпи
неимуществени вреди, изразяващи се в силни болки и страдания. Причинените
увреждания довели до трайно затруднение в движението на горен крайник ръка, за
дълъг период от време, през който пострадалият не можел сама да обслужва
елементарните си жизнени потребности и се нуждаел от чужда помощ. Към
предявяване на исковата молба, пострадалият продължавал да изпитва болка.
Ищецът бил лишен от обичайния си динамичен начин на живот, станал напрегнат,
имал нарушения на съня. При инцидента ищецът изживял силен стрес, който щял да
остане за цял живот в неговото съзнание.
В резултат на
описаното ПТП, ищецът претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в разходи за
потребителска такса (34.80 лева) и разходи за остеосинтеза
(1510 лева).
Ищецът твърди, че
към датата на увреждането, ответникът е застраховал гражданската отговорност на
лицата, управляващи правомерно лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ******, включително и на водача Г.А.М..
Предвид
изложеното, ищецът моли да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати
сумата от 120 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, както и сумата от 1 544.80 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди.
Сумите се
претендират ведно със законната лихва, считано от 23.11.2016 г. до
окончателното им изплащане. Ищецът претендира и направените по делото разноски.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът З. „А.“ АД, е депозирал отговор на исковата молба.
Ответникът не
оспорва, че на 23.08.2016 г. е настъпило описаното ПТП, виновен за което е бил Г.А.М., като водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ******,
чиято гражданска отговорност, при управление на посочения лек автомобил, е била
застрахована от ответника.
Ответникът
оспорва иска за неимуществени вреди с възражението, че е предявен в
изключително завишен размер и не отговаря на действително претърпените от ищеца
вреди. Излага съображения, че
претендираното обезщетение за неимуществени вреди не съответства на
претърпените увреждания, на принципа на справедливостта, на трайната съдебна
практика, както и на икономическите условия и стандарта на живот в страна. Твърди,
че настъпилото увреждане на аксиалния нерв, не е в
пряка причинно-следствена връзка с претърпяната в резултат на ПТП травма и
вероятно се дължи на неправилно лечение и/или неспазване на предписания щадящ
режим от страна на пострадалия.
Ответникът
релевира възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, тъй като последният е пътувал без поставен предпазен колан.
Отделно от това, пострадалият е предприел пътуване в автомобил, управляван от
неправоспособно лице под въздействието на значително количество алкохол, като
по този начин сам е поставил живота и здравето си в опасност. Неоснователни
били и исковете за лихви. Ответникът претендира направените по делото разноски
и юрисконсултско възнаграждение.
В допълнителната
искова молба, ищецът поддържа иска и оспорва възраженията на ответника.
В отговора на
допълнителната искова молба, ответникът поддържа възраженията си.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правна квалификация чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ
(обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.).
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал. 2
на чл. 432 КЗ, може да прави възраженията, които произтичат от договора и от
гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за
да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на валидно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника -
застраховател и делинквента относно управлявания от
последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира отговорността на
застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност,
причинна връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на
застрахования делинквент и има вторичен характер –
застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се
предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в
тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В
настоящия случай не се спори по делото, че към датата на процесното ПТП – 23.08.2016
г., по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
сключен на 18.02.2016 г., във формата на застрахователна полица № BG/11/116000617796,
валидна от 19.02.2016 г. до 05.09.2016 г., „З.А.“ АД е застраховало
гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ******, включително и на водача Г.А.М..
Този факт е приет за безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията между
страните по делото (с определението от 26.02.2018 г.), а и се установява от
представените Справка от базата данни на Информационния център към Гаранционен
фонд, комбинирана застрахователна полица, квитанция за платена сума по полицата
(л. 17 от делото).
Установяват
се и останалите правопораждащи правото на ищеца
юридически факти, представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
Не
се спори по делото, че на 23.08.2016 г., около 07.20 ч., по път II-48, в посока град Омуртаг, Г.А.М., при управление на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с
рег. № ******, е нарушил правилата за
движение по пътищата, като е управлявал автомобила с несъобразена
скорост, загубил контрол над автомобила, навлязъл в насрещната лента за
движение и реализирал пътно-транспортно произшествие (ПТП) с насрещно движещия
се автомобил „Волво“, с рег. № ******, управляван от И.С.К.. Тези факти също са отделени като
безспорни с определението от 26.02.2018 г.
Тези
факти се
установяват и от споразумение, обективирано в протокол от открито съдебно
заседание от 20.10.2017 г. по НОХД № 276/2016 г. по описа на РС - Котел, с
което Г.А.М. е признат за виновен в това, че на 23.08.2016 г., по път II – 48, при км 19,000, в посока от
с. Тича, Общ. Котел към с. Зелена морава, Общ. Омуртаг, управлявайки МПС - лек
автомобил „Фолксваген голф“, с peг. № ******, в пияно състояние
1,03 на хиляда концентрация на алкохол в кръвта, установено по надлежния ред,
при условията на десен завой, нарушил правилата за движение по пътищата, а
именно: чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДВП, чл. 20, ал. 1 ЗДвП, чл. 20, ар. 2 ЗДвП, чл.
150, ал. 1 ЗДвП, и причинил следна
телесна повреда на И.Д.В., с ЕГН: **********,***, изразяваща
се във фрактура на лява раменна кост,
охлузване на челото, натъртване, което е довело до трайно затрудняване на
движенията на левия горен крайник за период над 30 дни - престъпление по чл. 343, ал.3, предл. 1 б. „а“, предл. 2, вр. ал. 1, б. „б“ НК, вр. чл.342, ал.1 НК.
Съгласно
чл. 413, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), влезлите в сила
присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли
е деянието, виновен ли е деецът и
наказуемо ли е деянието. Аналогична е разпоредбата и на чл. 300 ГПК. Одобреното
от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила
присъда – по силата на чл. 383, ал. 1 НПК, а и нормата на чл. 413, ал. 3 НПК
изрично предвижда, че разпоредбите на ал. 2 се прилагат и за актовете по глава
двадесет и девета (какъвто е постановеното от Районен съд - Котел определение,
с което е одобрено споразумението). Следователно и при отчитане на обективните
и субективни предели на одобреното от Районен съд – Котел споразумение,
настоящият съдебен състав, счита че трябва
да зачете силата на пресъдено нещо на съдебния акт и да
приеме, че от него се установяват
първите три от посочените предпоставки по чл. 45 ЗЗД, а именно, че Г.А.М. е
извършил деянието, че то е противоправно, че деянието е извършено виновно,
както и че на ищеца е причинена вреда, изразяваща се в описаните в
споразумението увреждания. Доколкото тези увреждания са елемент от престъпния
състав на престъплението средна телесна повреда, то силата на присъдено нещо на
одобреното споразумение обхваща и установяването на техния вид и характер,
както и пряката причинна връзка с извършеното противоправно деяние, поради което и е
задължителна за гражданския съд (решение № 135 от 13.10.2014 г. по т. д. №
3945/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 22 от 05.05.2011 г. по т. д. № 368/2010
г. на ВКС, І т. о. и др.). Ето защо и съдът приема, че по делото е установено,
че в резултат на виновното и противоправно поведение на застрахования при
ответника водач, на 23.08.2016 г., на ищеца са причинени
описаните травматични увреждания.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не беше
опровергавана. Водачът Г.А.М. е действал противоправно,
което е установено от одобреното от РС – Котел споразумение. Следва да се
посочи, че нарушението по чл. 20, ал. 1 ЗДвП е приложимо доколкото не е
установено нарушение от страна на водача на режима на скоростта на движение, в
резултат на което водача губи контрола за движение върху лекия автомобил.
Нарушение на чл. 20, ал. 1 ще има тогава, когато водачът губи контрол върху
автомобила поради други причини, извън режима на скорост. Такива биха могли да
бъдат липсата на внимание при управление, разсейване, заспИ.е
и др. Всяко нарушение на режима на скоростта в резултат на несъобразяване с
пътните условия, е по чл. 20, ал. 2 ЗДвП (в този смисъл са: решение
353/04.12.1991 г. по н. д. № 366/91 г. на ВКС, решение 35/26.02.2016 г. по н.д.
№ 96/16 г. на ВКС, ІІ НО, решение 5/2012
г. по н.д. 2900/2011 г. на ВКС, решение № 43/2015 г. по н.д. 1604/14 г. на
ВКС, І НО). Следователно, на основание
чл. 432, ал. 1 КЗ, застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ „З.А.“ АД дължи да заплати
обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увреденото лице, каквото като
пострадал се явява И.Д.В. (чл.
478, ал. 2 и ал. 1 КЗ).
Що
се отнася до размера на
обезщетението за претърпените неимуществени
вреди, съдът намира следното:
Ищецът твърди,
че в резултат на процесното ПТП, е получил и следното увреждане: н.аксиларис
вляво с тежка периферно – стволова увреда от аксиларен
тип, н. улнарис в ляво с лека периферно-стволова
увреда от демиелинизаращ тип.
Приети са, като писмени
доказателства, създадените по повод лечението на ищеца, епикризи,
изследвания, медицински направления, рецепти, история на заболяването и др.
медицинска документация.
По делото е
прието заключението по съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), извършена от вещото
лице д-р Д.Н.. Анализирайки събраните по делото доказателства, вещото лице по
СМЕ е приело, че в резултат на процесното ПТП, И.Д.В.
е получил следните травматични увреждания: охлузване
на челото, закрито счупване на горния край на лява раменна кост с тежка периферно стволова увреда на нервус аксиларис от аксонален тип и лека периферно-стволова увреда от демилиенизиращ тип на левия улнарен
нерв, причинили затрудняване движенията на левия горен крайник.
За охлузването
на челото е проведено консервативно лечение. Оздравителният процес за това
увреждане е около 10-15 дни; За натъртването и счупването на лява раменна кост е проведено оперативно лечение и рехабилитация.
За 9 дни (от 23.08.2016 г. до 29.08.2016 г.), е проведено болнично лечение. Гипсовата
имобилизация на ръката е продължила 25 дни. Било е
проведено ново болнично лечение за 11 дни (от 11.10.2016 г. до 21.10.2016 г.) и
за 7 дни (от 29.03.2017 г. до 03.04.2017 г.).
В резултат на травмата на лявата ръка, ищецът е получил тежка
периферно-стволова увреда на н. аксиларис и лека
периферно-стволова увреда на н. улнарис в лява ръка, които
са причина за затрудняване движенията в ляв горен крайник и нарушена сетивност.
Вещото лице е посочило, че увредата на н. аксиларис
води до невъзможно повдигане на рамото
в хоризонтално положение, а на н. улнарис до слабост във флексията на китката, както и
двигателен дефицит в IV, V и отчасти III пръст, изразяващ се в ограничено
до невъзможно сгъване, отвеждане и привеждане на тези пръсти. Тези поражения на
нервите изискват дълъг период на рахабилитационно и
медикаментозно лечение.
Видно от СМЕ, настъпилите
усложнения и влошаване здравословното
състояние на пострадалия се намират във
връзка с причинените травми, а именно увредата на аксиларния
нерв с парализа на проксималаната мусукулатура
на левия раменен сплит. Възстановяването
на пострадалия продължава. Остатъчните явления се изразяват в двигателен дефицит
за ляв горен крайник. В приложената медицинска документация липсват данни,
удостоверяващи неправилна медицинска интервенция и неспазване на предписания
режим от страна на увреденото лице.
Заключението е
изготвено от вещо в съответната област на науката лице, което е
висококвалифициран експерт, за чиято професионална компетентност и
добросъвестност не са налице основания за поставянето им под съмнение.
Заключението е пълно, ясно и обосновано, вещото лице е съобразило всички
обективни данни по делото, поради което и съдът не намира основание да се съмнява в неговата
правилност и го кредитира.
По делото са събрани (по делегация) гласни доказателства чрез разпита на свидетелите М.В.О.
и Р.М.Ю..
Свидетелят О. заявява, че познава ищец „от малък“, двамата били от едно
село. След въпросния инцидент, свидетелят отишъл още същия ден в болницата.
Ищецът бил в много тежко състояние, ръката му била счупена, много подута,
рамото – също, лицето му било в синини и рани. Говорел много тихо. Оплаквал се,
че много го боли навсякъде. След като бил изписан от болницата, ищецът се
прибрал в с. Градец. След това му направили и втора операция, при която пак
стоял доста време в болницата. Свидетелят сочи, че ищецът не се е възстановил
напълно (разпитът е проведен на 16.05.2018 г.), че се оплаква, че с оперираната
ръка не може да вдига тежко, както преди, че е много отслабнала. Болките му
били непрекъснати, пиел антибиотици. Преди да заздравее ръката, на ищеца му
помагала майка му, тъй като не можел да се облича сам, да се къпе. Всичко
трябвало да бъде с чужда помощ. Преди катастрофата, ищецът работел в
дърводобива, изкарвал си прехраната. След катастрофата, престанал да работи и
го издържала майка му. Не можел да работи дори по-лека работа. Дори ръката му
се скъсила. Станал притеснен, непрекъснато си гледал ръката, притеснявал се да
не му изсъхне.
Свидетелят
Р.М.Ю.
живее при условията на фактическо съпружеско съжителство с майката на ищеца.
Свидетелят заявява, че е отгледал ищеца, познава го от около 15 години, и го
има за свой син. След процесния инцидент, свидетелят си отворил очите и видял, че в автомобила е
останал само той. Видял, че И. се намира извън колата, някой отворил с щанга
вратата на свидетеля и той веднага отишъл при И., който лежал и пъшкал. Ищецът
попитал свидетеля: „дали рамото ми се скъса, виж дали ръката ми е на мястото
си“. Свидетелят започнал да плаче. Една
от минаващите коли спряла и свидетелят помолил да ги закара заедно с ищеца до
болницата в гр. Омуртаг, откъдето били препратени в болницата в гр.
Търговище. Свидетелят повтаря, че
веднага след инцидента е видял, че И. лежи на асфалта, охка, оплаква се, че
чувства рамото си като откачено и го моли да види дали ръката му е на мястото
си. И. имал и драскотини и кръв по лицето, по ръцете и по краката. Ищецът
викал, че му се е скъсала ръката, което свидетелят си обяснява със силната
болка. В болницата в гр. Търговище, ищецът бил приет за лечение в отделението
по ортопедия, спешно му била направена операция, след която престоял около две
седмици под наблюдение.
След изписването
си от болницата, ищецът започнал да изпитва много силни болки, поради което
отново го закарали в болницата в гр. Търговище. Изписали му болкоуспокояващи
лекарства, но те не му помогнаха. Вторият път го приели веднага в отделението
по ортопедия и го лекували с инжекции и
лекарства около 20 дни. След тези 20 дни престой, ищецът продължавал да изпитва
силни болки и отново го закарали в болницата в гр. Търговище. Бил приет за
лечение и му била направена операция за премахване на „железата“. Останал в
болницата 40 дни под наблюдение и за извършване на физиотерапия на ръката. Свидетелят
сочи, че и до момента (свидетелят е разпитан на 03.10.2018 г.), И. не е
възстановен напълно, не можел да върши работа с двете си ръце, изтървал с
лявата си ръка. Трудно му било да се обслужва сам с лявата си ръка и дори
когато си миел ръцете се виждало, че няма сила с тази ръка. Свидетелят заявява, че по време на болничното си
лечение, а и след това, ищецът е имал нужда от чужда помощ при всекидневното си
обслужване. Докато бил в болницата, или свидетелят или майката му били всеки
ден в болницата, за да му помагат да се облича, храни, да се завива. Свидетелят сочи, че има
нужда от помощ и „сега“, тъй като не можел да си облича дрехите сам. Преди
катастрофата, ищецът работел в дърводобива, издържал се, помагал и на
семейството си. След инцидента разчитал на средства само от семейството си. Освен
това, станал по-нервен, често плачел, изпадал в тревожни състояния, бил
умислен, с наведена глава. Притеснявал се от това, че след като ръката му е
увредена никой няма да го вземе на работа. Стоял си вкъщи, помагал с каквото
може.
При разпита си в
досъдебното производство, на 07.09.2016 г., свидетелят Р.М.Ю. е заявил:
„Усетих, че се блъснахме в резервоара на Тира. След това не помня, ама сякаш
се съвзех и ритнах вратата и я отворих (моята врата). Като се блъснах си
затворих очите, пък и бях почерпен. Като излязох, видях че са се струпали много
коли (…..). Синът ми аз го изкарах от колата. (….). Тогава едно момче И.от
с. Тича (…..) спря пред нас. (….). Качихме се в колата им аз, сина ми и
момичето в колата им. (….). Оставиха ни до спирката на Зелена морава, аз исках
да ни оставят там. Аз помислих, че му няма нищо на сина ми и за това казах да
ни оставят там. От спирката си отидохме вкъщи на бунгалата. Синът ми каза, че
го боли ръката и за това реших да се обадя на комшията бати
Мехмед, да ни закара с колата си до Омуртаг.
Протоколът за разпит на свидетел в
наказателното производство удостоверява
единствено, че е съставен на посочената в него дата от посоченото длъжностно
лице, извършило разпит на свидетеля,
които факти обаче са неотносими
към предмета на спора. Относно фактите, които лицата възпроизвеждат в тези
документи, същите се явяват недопустимо доказателствено средство, тъй като съгласно ГПК гласни доказателства се
събират пряко и непосредствено пред съда. Поради това,
съдът не основава изводите си на протокола за разпит на свидетеля Ю., съставен
в досъдебното производство.
При разпита, проведени на 07.09.2016 г. по ДП № 174/2016 г. по
описа на РУ на МВР – Котел, ищецът И.
Д.В. е заявил следното: „След като се ударихме в Тира се удари след това колата
в една скала. Слязохме всички от колата и се затичахме по-далеч от нея, за да не гръмне. Мина
един познат на баща ми – И.. (….). Ние тръгнахме за Зелена Морава, за да си
отидем. Оставиха ни на спирката на Зелена Морава. Отидохме до квартирата си
пеша. След това ме заболя ръката, помолихме комшията М.да ни закара до
Омуртаг.
Посоченият
протокол е подписан от И.Д.В.,
който е страна в настоящото производство, поради което и представлява изходящ от страната документ, който доколкото
съдържат неизгодни за автора си факти, представлява извънсъдебно признание на
страна в настоящото производство. Поради това, съдът не кредитира показанията
на свидетеля Ю., в частта, в която сочи, че ищецът е лежал извън колата, че е
попитал свидетеля: „дали рамото ми се скъса, виж дали ръката ми е на мястото
си“, както и че от мястото на ПТП е бил откаран до болницата в гр. Омуртаг,
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира
парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за
определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта
на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период, общовъзприетото понятие за справедливост и общото
икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер
на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи
съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от
ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна практика на всички
съдилища в Република България. В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени
с Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на
Пленума на ВС, съдебната практика по сходни случаи и
отчете вида и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания,
продължителността и интензивността на болките и страданията, както са описани
по-горе при установяване на фактическата страна на спора; необходимостта от
чужда помощ за задоволяване на елементарни битови потребности на ищеца; общата
продължителност на лечебния и възстановителен период (който не е приключил), ограниченията,
които е търпял пострадалия, възрастта на
ищеца към датата на ПТП – 20 години, настъпилото усложнение – тежка периферно стволова увреда на нервус аксиларис от аксонален тип и лека периферно-стволова увреда от демилиенизиращ тип на левия улнарен
нерв, което усложнение е довело до невъзможно повдигане на рамото в
хоризонтално положение, слабост във флексията на китката, както и двигателен
дефицит в IV, V и отчасти III пръст, отражението, което е дало процесното ПТП
върху живота на ищеца, както и социално-икономическите условия към момента на
настъпване на ПТП и към настоящия момент.
Предвид
всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът,
който са оказали и ще окажат върху начина на живот на И.Д.В., съдът намира,
че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза общо
на сумата от 40 000 лева.
По
отношение на иска за обезщетение на имуществени
вреди:
От
представените по делото Индивидуална справка за действителен разход и сметка за
платена такса за болнично лечение, издадени от „МБАЛ-Търговище“ АД, съдът
приема за установено по делото, извършването на разход в размер на 1510 лева –
за „заключващ пирон за хумерос“ и за 34.80 лева (6 х
5.80 лв.) – такса за болнично лечение, или общо 1544.80 лв.
Видно
от заключението по СМЕ, извършена от ВЛ д-р Д.Н., тези разходи имат връзка с
проведеното лечение и е било необходимо тяхното извършване.
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалните възражения на ответника
за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалата ищца.
По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т. 7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение
№ 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т.
д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г.
на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение №
169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. №
316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно
е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване
от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение
обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият
трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия
или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия
в тази насока не се изисква. Или, от съществено значение е конкретното
проявление на действието или бездействието на пострадалия, което съставлява
пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на делинквента) до
увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването
и значението му за размера на обезщетението, което увреденият има право да
получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват
допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности
или с предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63 г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение
№
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн.
други) е прието, че изводът за наличие
на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения. Т.е. във всички
случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента
или по чл. 432, ал.1 КЗ срещу застрахователя съпричиняването подлежи на
доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, т.е. във всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента или по чл. 432, ал.1 КЗ срещу застрахователя
съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на
предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към
увреденото лице.
В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т.
о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е
прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и
да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия
са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
С
отговора на исковата молба ответникът твърди, че И.Д. В. е е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат, тъй като е била без
поставен предпазен колан, както и че е предприел пътуване в
автомобил, управляван от неправоспособно лице под въздействието на значително
количество алкохол.
Видно
от заключението по автотехническата експертиза, автомобилите „Фолксваген Голф“
са заводски оборудвани с триточкови предпазни колани на предните седалки и на
задните външни места. На средното задно място, коланът е двуточков, самолетен
тип. При челния удар, ако пътникът е бил без поставен колан е възможно да
излети през челното стъкло. Ако пострадалият е пътувал без поставен предпазен
колан, настъпилите поради това травми нямаше да настъпят или щяха да са
по-леки, но биха настъпили други телесни увреждания, предизвикани от колана.
Свидетелят Р.М.Ю. заявява, че като се е качил в
автомобила си е сложил колана, че И.е бил на задната седалка, но не знае, дали
той си е сложил колана.
По делото не са ангажирани други доказателства в
тази връзка. Възражението за съпричиняване следва да бъде доказано по нетърпящ
съмнение начин, което не е сторено.
Поради това, съдът приема, че не се установява, че ищецът е допуснал
нарушение на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.
Не
се установява и пострадалият да е знаел, че Г.А.М. е бил неправоспособен водач.
Последният, към датата на ПТП, е бил пълнолетен (на 25 години) и липсват
каквито и да е доказателства, че ищецът е знаел или се е съмнявал, че е М. е
бил неправоспособен водач.
Относно
възражението на ответника, че ищецът е предприел пътуване в автомобил,
управляван от лице под въздействието на значително количество алкохол:
Свидетелят Р.М.Ю. сочи, че в деня, в който е станала
катастрофата, е тръгнал от с. Зелена морава заедно с И.Д., за с. Звездица, за
да подготвят кошарите за козите. Двамата били решили да пътуват с автобус, но
тъй като в 5.30 часа изтървали автобуса, тръгнали да се връщат към селото.
Когато навлизали в селото видели, че срещу тях се приближава лек автомобил
„Фолксваген Голф“, управляван от Г., който им предложил да ги закара. В с.
Тича, свидетелят разбрал, че си е забравил ключовете, тръгнали да се връщат обратно към с. Зелена
морава и станала катастрофата.
По
изложените по-горе съображения, съдът не обсъжда протокола за разпит на Р.М.Ю.,
съставен в досъдебното производство, но няма пречки, да се обсъжда протокола за
разпит на ищеца в това производството, доколкото същият е подписан от
последния.
В досъдебното производство, И.Д.В. е заявил следното
(л. 63): „На 22.08.2016 г., аз заедно с приятеля си Г.М. с колата му отидохме
да взема булка в Севлиево. ….. върнахме се в Зелена Морава около 24.00 ч.
вечерта, за да вземем Р.Ю.…. Взехме момичето и се върнахме в Зелена Морава
04.30 сутринта на 23.08.2016 г. …. Стигнахме до с. Тича до бензиностанцията….Аз
не пуша и не пих нищо. Шофьора пи 2-3 бири. От бензиностанцията тръгнахме
обратно за Зелена Морава сутринта около 6.30 ч. на 23.08.2016 г. В колата бяхме
четиримата. … Шофьора взе да кара много силно и казваше, че е Бог. Казвахме му
да намали, ама той усили музиката и караше бързо“.
Така изложените от ищеца факти противоречат на соченото от свидетеля Ю. в
показанията му, поради което и съдът не ги кредитира. Въз основа на изложеното
от ищеца, съдът приема за установено по делото, че виновният водач е изпил пред
ищеца 2-3 бири, веднага след което е предприел управление на автомобила, при
което е реализирал процесното ПТП.
Видно от заключението по съдебно-медицинската експертиза, извършена от
вещото лице д-р
М.Г.М. (специалист по клинична токсикология), под въздействие на алкохол се
нарушава преценката на обстановката. Установената алкохолна концентрация на
алкохол в кръвта на водача М. отнася състоянието му към лека степен на
алкохолно опиване. За тази степен е характерно повишено настроение, улеснена
комуникация, инициативност и поемане на риск. Същевременно представянето е
нарушено - грешките нарастват. Външните прояви при лека степен на алкохолно
опиване са трудни за оценка и диференциране, но както е посочило и вещото лице,
И.Д.В. не е употребил алкохол, присъствал е на консумацията на алкохол от М. и
в определен момент е оценил неадекватното му поведение.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 1/23.12.2015 г. на ОСТК на ВКС, налице е съпричиняване
на вредата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от
водач, употребил алкохол над законоустановения минимум, ако този факт му е бил
известен. В
ТР е посочено още, че поведение е пътуването в моторно превозно средство с
водач, употребил алкохол, когато то е проява на съзнателен и свободно формиран
избор на увредения, по отношение на когото е налице знание за този факт, или
възможност за узнаването му при проявена нормална дължима грижа, е рисково
поведение. Изразяващо се в поемането на предвидим и реално очакван риск, или в
неговото неоправдано игнориране, това поведение съставлява обективен принос,
който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат,
последица от реализираното пътно - транспортно произшествие.
Всички
тези факти са установени по настоящото дело – виновният водач е консумирал
алкохол („2-3 бири“), ищецът е присъствал на тази консумация, самият той не е
употребил е не е бил под въздействието на алкохол, въпреки което съзнателно е
пътувал в автомобила, управляван от употребилия алкохол. Това поведение на
ищеца съставлява обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна
връзка с вредоносния резултат.
Съдът
приема, че приносът на пострадалия за настъпването на вредите следва да бъде
определен в размер на 20%, с колкото и на основание чл.51, ал.2 ЗЗД, следва да
бъдат намалени определените застрахователни обезщетения.
Поради
изложеното искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди следва да
бъде уважен за сумата от 32 000 лева,
като за разликата до пълния предявен
размер от 120 000 лева, искът следва
да бъде отхвърлен. Искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди,
следва да бъде уважен за сумата от 1235.84
лева, като за разликата до пълния
предявен размер от 1544.80 лв., искът следва да бъде отхвърлен.
Съгласно
чл. 432, ал. 1 КЗ, отговорността
на застрахователя е обусловена от отговорността на прекия причинител на
увреждането. При задължение от непозволено увреждане, деликвентът се смята в
забава и без покана и дължи лихва от деня на увреждането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД).
Разпоредбите на новия КЗ (в сила от
01.01.2016г.), обаче, предвиждат, че застрахователят дължи лихва за забава от един по- късен
момент. Съгласно чл. 497, ал. 1 , т. 1 и т. 2 КЗ, застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако
не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: 1.
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл. 106, ал.
3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал.
1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3. Съгласно чл. 106, ал. 3 КЗ, когато ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице по
застраховки "Гражданска отговорност" или трето ползващо се лице по
други застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които той
трябва да представи за установяване на основанието и размера на претенцията му.
Допълнителни доказателства може да се изискват само в случай че необходимостта
от тях не е можела да се предвиди към датата на завеждане на претенцията и
най-късно в срок 45 дни от датата на представяне на доказателствата, изискани
при завеждането по изречение първо. Чл.
496, ал. 1 КЗ предвижда, че срокът за окончателно произнасяне по
претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380
пред застрахователя, сключил застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В
случая, претенцията на ищеца е била заведена при ответника на 23.11.2016 г.
(макар и от друг представител на ищеца - л. 38) С писма от 06.12.2016 г. и от
16.02.2017 г., ответникът е уведомил ищеца, че следва да бъдат представени
допълнително документи, каквито не са представени, на са били налични към този
момент. С оглед на така установените
факти и цитирани разпоредби, обезщетенията са дължими от 24.02.2017 г., а за периода от 23.11.2016
г. до 23.02.2017 г., претенцията следва да се отхвърли, като неоснователна.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, вр. чл.
7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца
– адв. П.К., адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от исковете,
в размер на 1213.53 лева (4494.54 лв., с вкл. ДДС х 0.27). Съгласно Определение № 306 от 06.06.2017
г. по ч. т. д. № 2559/2016 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, при присъждане на
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на
адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2
ЗА вр. § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. следва да
включва ДДС.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от
459.90 лева от общо направените
разноски в размер на 630 лева (630 лв. х 0.73) - депозит за експертизи и
свидетел. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 25 от
Наредба за заплащането на правната помощ, на ответника се
дължи юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 200 лева.
Съразмерно на отхвърлената част от иска на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на
ответника следва да се присъди сумата от 146 лева (200 х 0.73) за юрисконсултско
възнаграждение.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената
част от иска, ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на Софийски градски съд,
сумата от 1423.93 лева, които включват:
държавна такса – 1329.43 лева, и депозити за вещи лица – 94.50 лв. (350 х 0.27), от внасянето
на които ищецът е бил освободен.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „З.А.“ АД, с ЕИК: ******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на И.Д.В., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, и
-
на
основание чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл.
432, ал.1 КЗ, сумата от 32000
лева – главница, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от И.Д.В. неимуществени вреди от ПТП,
реализирано на 23.08.2016 г., на път ІІ-48, ведно със законната лихва,
считано от 24.02.2017 г. до
окончателното плащане,
-
на
основание чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл.
432, ал.1 КЗ, сумата от 1235.84
лева – главница, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от И.Д.В. имуществени вреди от ПТП,
реализирано на 23.08.2016 г., на път ІІ-48, ведно със законната лихва,
считано от 24.02.2017 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, за разликата над 32 000 лева до пълния
предявен размер от 120 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, за
разликата над 1235.84 лева до пълния предявен размер от 1544.80 лева –
обезщетение за имуществени вреди, както и претенциите за лихва за забава, за
периода от 23.11.2016 г. до 23.02.2017 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА „З.А.“ АД, с ЕИК: ******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адвокат П. С.К., с адрес: ***,, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 1213.53 лева – адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА И.Д.В., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, да заплати на „З.А.“ АД, с ЕИК: ******,
със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 459.90
лева – разноски по делото и на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата от 146 лева -
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „З.А.“ АД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК, сумата от 1423.93 лева
– държавна такса и разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: