№ 672 / 30.10.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
/неприсъствено/
г. Монтана 30.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- г. МОНТАНА, пети граждански състав, в открито заседание на 08.10.2019 г. в състав:
Председател: Евгения Петкова
при секретаря Светлана Станишева, като разгледа докладваното от съдия Петкова г.д.№ 1603 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Искът е за установяване вземане на Заявител в заповедно производство, с пр. осн. чл.422, ал.1, вр.чл.415 ал.1 и чл. 410 ГПК, вр. чл.79 и чл.86 ЗЗД.
Ищецът “БНП П. П. Ф. С.А., Париж рег.№ *********, чрез БНП П. П. Ф. С.А., клон България, ЕИК: xxxx ”, със седалище и адрес на управление: г. С. 1. ж. М. 4. Б. п. С., сг. 14. представлявано от Д. Д.- Заместник управител, чрез пълномощника юрисконсулт Николета Ангелова Матева, е предявил иск против Ц.И.Й. ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx, за положително установяване задължение за сумите: 1002,20лв.- Главница; 237,98лв.- възнаградителна лихва, дължима за периода от 01.05.2018г. до 09.11.2018г.; 33,26лв.- мораторна лихва, начислена за периода от 09.11.2018г. до 08.03.2019г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.03.2019г. до окончателното й изплащане, за които в заповедно производство по ч.г.д.№ 816/2019г. на РС- Монтана е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 538 / 26.3.2019 г.
Ищецът се позовава на образувано в РС-г. Монтана ч. г. д.. № 816 / 2019г., в което заповедно производство е Заявител, а ответникът- длъжник и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за горепосочените суми, както и за 25.47 лв- държавна такса и 50.00 – юрисконсултско възнаграждение. В заявлението и заповедта за изпълнение е посочено, че вземането произтича от следните обстоятелства: При сключване на договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер CREX -15461559, Ц.И.Й. е дал съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да й бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта МаsteгСаrd. На 20.03.2018 Ц.И.Й. е активирал предоставената кредитна карта с максимален кредитен лимит в размер на 1 000.00 лв. Въз основа на това, за кредитополучателя възникна залължението да погасява в срок минимална месечна вноска, размерът на която, според Общите условия. зависи от усвоената сума.
Към датата на подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК и към настоящия момент/подаване на ИМ/ задълженията на отв. Ц.И.Й. по револвиращия кредит / кредитната карта/ са в размер общо на 1 273.44 лв. Тъй като кредитополучателят е преустановил редовното обслужване на кредита, съгласно общите условия по заема кредиторът е блокирал използването на кредитнат акарта за в бъдеще. Въпреки многократните опити да поканят длъжникът да покрие доброволно задължението си по револвиращия кредит, същият продължава виновно да не изпълнява.
Потребителят не е изплатил задълженията си по него.
Вземането е изискуемо и ликвидно.
Посочените обстоятелства са факти, изложени като основание и в исковата молба. При условията на евентуалност предявява осъдителен иск. Счита, че същия осъдителен иск има характер на волеизявление за обявяване на кредита за изискуем, чрез връчване на препис от същия на ответната страна.Моли съдът да постанови решение, с което „да осъдите същия да заплати на представляваното от мен дружество горепосочените суми, ведно с направените разноски”.
Счита, че има правен интерес да предяви установителния иск по чл.422 ГПК в срока по чл.415, ал.1 от ГПК, тъй като длъжникът- кредиторолучател е подал Възражение по чл.415 ГПК против Заповедта за изпълнение. С оглед на това предявява по исков път претенция да бъде признато за установено съществуването на вземането по Заповедта за изпълнение по горепосоченото ч.г.дело , за сумите по същата. Претендира за присъждане на разноските по настоящето дело и в заповедното производство /с приложен списък на разноските по чл.80 ГПК/.
От ищеца е заявено искане за произнасяне на неприсъствено решение при условията на чл.238 от ГПК/молба от ищеца на л.63 от делото.
От ответника Ц.И.Й. ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx, не е подаден писмен отговор в рамките на указания едномесечен срок със съобщение по чл.131 ал.1 от ГПК. Няма изразено становище по исковата молба и претенциите на ищеца, не се явява лично или чрез упълномощен процесуален представител в открито съдебно заседание.
Доказателствата са писмени. Изслушано е заключение на съдебно- счетоводна експертиза.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становището на ищеца и съобр.чл.235 , чл.239 във вр.чл.238 от ГПК приема следното:
На страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, визирани в чл.238 ал.1 от ГПК. Ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е явил в първото открито заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. Ищецът изрично е заявил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Наред с това предявеният установителен иск е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените с нея доказателства. Твърденията на ищеца се подкрепят от приложените като писмени доказателства документи, както и от заключението на съдебно- счетоводна експертиза, изпълнена от в.лице К.И., което съдът приема като обективно и безпристрастно. Тези доказателства не са оспорени от ответника и съдът въз основа на тях намира, че искът е вероятно основателен.
С оглед на изложеното съдът приема, че са налице изискванията, съдържащи се в разпоредбата на чл.239 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК, при които предпоставки следва да се произнесе с постановяване на неприсъствено решение. Следва да бъде признато за установено по отношение на ответника съществуването на вземането на ищеца по Заповедта за изпълнение по приложеното ч.г.д. № 816/ 2019 г. на РС-Монтана в рамките на заявения в петитума размер, ведно със законната лихва и разноските в това производство.
Съобр. чл. 78 ал. 1 и ал.8 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени направените по водене на настоящето дело разноски в общ размер на сумата 225,00 лв / 125.00 лв- държ.такса, 100.00 лв- юриск. възнаграждение/. Наред с това на ищецът следва да бъдат присъдени и разноските в заповедното производство по издадената и посочена по-горе заповед в общ размерна 75,47 лв /25.47 лв- държ. такса и 50.00 лв- юриск.възнаграждение/.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника- Ц.И.Й. ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx, че същата има задължение към ищеца- “БНП П. П. Ф. С.А., Париж рег.№ *********, чрез „БНП П. П. Ф. С.А., клон България”, ЕИК: xxxx . със седалище и адрес на управление: г. С. 1. ж. М. 4. Б. п. С., сг. 14. представлявано от Д. Д.- Заместник управител, в размер на СУМИТЕ: 1002,20лв.- главница; 237,98лв.- възнаградителна лихва, дължима за периода от 01.05.2018г. до 09.11.2018г.; 33,26лв.- мораторна лихва, начислена за периода от 09.11.2018г. до 08.03.2019г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.03.2019г. до окончателното изплащане на вземането, за които в заповедно производство по ч.г.д.№ 816/2019г. на РС- Монтана е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 538 / 26.3.2019 г.
Осъжда Ц.И.Й. /адрес и ЕГН по-горе/ да заплати на “БНП П. П. Ф. С.А., клон България”, ЕИК: xxxx сумата 225,00 лв, представляващи разноски в исковото производство, както и сумата 75,47 лв, представляващи разноски в заповедното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Да се връчи неприсъственото решение на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :