Р Е Ш Е Н И Е
№1626
гр. Перник, 15.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Районен съдия: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 01034 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото e образувано по искова молба на „А1 България“ ЕАД срещу Ц.К.И., с която се иска да бъде признато за установено,
че дължи сумата от 1 242 лева – продажна цена на мобилен апарат по договор
за продажба на изплащане от 18.02.2016 г. и 18,40 лева – стойността на
предоставени далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги № *********
(М3855121) от 02.11.2013 г. за отчетен период от 27.07.2016 г. до 25.11.2016 г.
Претендират се разноски.
Ответната
страна е подала отговор на исковата молба, с който оспорва исковите претенции.
Твърди, че ответната страна не е получавала мобилен апарат. Излага твърдения,
че не е получавала далекосъобщителни услуги за процесния период, които са на
стойност 18,40 лева.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
„А1
България“ ЕАД депозирало пред районния съд заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу Ц.К.И., касаещо вземанията, които са предмет на настоящите
искови претенции. Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 07422 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд, за
която е подадено посоченото заявление, а впоследствие постановено определение
от 13.03.2019 г. за поправка на очевидна фактическа грешка. Издадената заповед
за изпълнение е връчена на длъжника, който е подал възражение по реда на чл.
414, ал. 1 ГПК. В тази връзка са дадени указания на заявителя да предяви в
едномесечен срок искове за установяване на вземанията си. В изпълнение на тези
указания е подадена искова молба (пощенско клеймо от 04.02.2019 г.), която
първоначално погрешно е адресирана до Районен съд – Плевен, откъдето е препратена към Районен съд – Перник.
По делото е представен договор за продажба на
изплащане № ********* от 18.02.2016 г., сключен между Ц.К.И. и „Мобилтел“ ЕАД
(към настоящия момент с наименование „А 1 България“ ЕАД), както и приложение № 1
(приемо - предавателен протокол) и № 2 (погасителен план) към договора. Не се
оспорва авторството на подписа на ответника върху посочените документи,
доколкото в първото съдебно заседание процесуалният представител изрично
изразява, че не прави подобно възражение.
По
силата на този договор ответницата придобила правото на собственост върху
мобилен апарат марка „Самсунг“, модел „Galaxy S6”,
като поела задължението разсрочено да заплати продажната цена и възнаградителната
лихва. В договора е посочено, че общото задължение е 1296 лева, включващо
главница и лихва. Уговорено е ответницата да заплати първоначална вноска 54
лева, а впоследствие 23 месечни вноски, всяка една от тях също в размер на 54
лева. Следва да се поясни, че в т. 4 от
договора, а и от погасителния план става ясно, че възнаградителна лихва е
включена само в 23 месечни вноски, но не и в първоначалната вноска, поради
което последната погасява единствено вземането за главница (продажна цена). В
т. 6 от договора е посочено, че първоначалната вноска се заплаща при предаване
на вещта.
От
приемо – предавателния протокол се установява, че ответникът получил мобилното
устройство, поради което е неоснователно възражението на ответницата в тази
насока. От клаузата в т. 6 на договора и подписването на приемо – предавателния
протокол, може да се направи извод, че ответната страна е заплатила
първоначалната вноска, тъй като ако това не е направила, то нямаше да й се предостави
устройството.
От
приемо – предавателния протокол се установява още, че цената на мобилния апарат
е 925 лева без ДДС, т. е. 1110 лева с ДДС. Тъй като първоначалната вноска
погасява единствено главницата, то незаплатената продажна цена възлиза на 1056
лева. Следва да се отбележи, че по делото не се ангажираха доказателства за
заплащането на тази сума.
По делото е представено
приложение № 1 към договор за мобилни услуги № ********* от 02.11.2013 г., сключен между страните по делото. От този
документ става ясно, че на ответната страна е предоставено ползването на
промоционален тарифен план Play Loop,
при уговорена месечна абонаментна такса в размер на 4,90 лева с ДДС.
Вземането
за стойността на предоставени далекосъобщителни услуги е за периода от 27.07.2016
г. до 25.11.2016 г. Този период обхваща четири отчетни месеца, за които
дължимите абонаментни такси са в общ размер на 19,60 лева.
По
делото са представени още препис от фактури, издадени от ищцовото дружество и
което са оспорени от процесуалния представител на ответника.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявени
са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК.
В тежест на ищеца е да докаже наличието на сключен между
страните договор за мобилни услуги, предоставяне на далекосъобщителна услуга и
тяхната цена. В тежест на ищеца е още да докаже наличието на сключен между
страните договор за продажба на мобилно устройство, предоставянето на мобилния
апарат, както и неговата продажна цена. В тежест на ответната страна е
установяване плащането на стойността на предоставените услугите и цената на получения
мобилен апарат.
По делото се доказа
наличето на сключен договоро за продажба, по силата на който ответата страна е
получила мобилен апарат марка
„Самсунг“, модел „Galaxy S6”, като е поела да задължение разсрочено да заплати продажната
цена в размер на 1110 лева с ДДС. Крайният срок на изплащане на продажната цена
23 месеца след сключване на договора на 18.02.2016 г., т. е. падежът на
последната вноска е през януари 2018 г., което означава, че вземнаето е
изискуемо. Установи се частично плащане (първоначалната вноска), поради което
незаплатена цена възлиза на 1056 лева. Ответната страна не представи доказателства
за плащане тази сума, поради което следва да заплати продажната цена на
телефона. Исковата претенция е основателна до този размер, като разликата до от
1056 лева до предявения размер от 1 242 лева следа да се отхвърли като
неоснователен.
Установи се, че между страните е сключен договор
за мобилни услуги, по който е предоставен промоционален тарифен план Play Loop, с месечна абонаментна
такса в размер на 4,90 лева с ДДС. Доказа се, че за периода от 27.07.2016 г. до 25.11.2016 г. стойността на
абонаментните планове възлиза на 19,60 лева, като претенцията е в по – малък
размер: 18,40
лева.
Съдът намира, че цената за абонаментния план се
дължи независимо от обстоятелството дали ответникът е ползвал услуги за мобилни
разговори, смс – и, интернет и други, тъй като последните се заплащат
допълнително съобразно тарифите на абонаментния план. Месечният абонамент
осигурява достъп до услугите при определени цени, за които е сключен
индивидуален договор и се предплаща от потребителя ежемесечно в размер съобразно
избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет.
Горното води до извод за основателност на исковата
претенция за сумата в размер на 18,40
лева – стойността на предоставени далекосъобщителни услуги (абонаментни планове) за периода от 27.07.2016
г. до 25.11.2016 г.
По разноските:
С оглед изхода на делото
и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право да му се
присъдят разноски в исковото производство, съответни на уважената част на
исковите претенции.
Ищцовото дружество е направило следните разноски в настоящото
производство: 62,74 лева
– държавна такса и 1,10 лева – банкова такса за превод, т. е. общо 63,84 лева.
Съобразявайки направените разноски, уважения размер на претенциите (1074,40
лева) и общият размер на разглежданите претенции (1260,40 лева), съдът достига
до извод, че следва да се присъдят разноски в размер на 54,42 лева в исковото
производство.
Ищцовото дружество е
направило следните разноски в заповедното производство: 37,68 лева – държавна
такса и 1 лев банкова такса за превод, т. е. общо 38,68 лева. Съобразявайки
направените разноски, уважения размер на претенциите (1074,40 лева) и общият
размер на всички вземания в заповедта за изпълнение (1884,18 лева), съдът
достига до извод, че следва да се присъдят разноски в размер на 22,06 лева в
заповедното производство.
Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК
ответникът има право на разноски съответна на отхвърлената част на исковете.
Представиха се доказателства (договори за правна помощ), от които се установи,
че ответницата е направила разноски както следва: 400 лева – заплатен
адвокатски хонорар в исковото производство и 400лева – адвокатски хонорар в
заповедното производство.
Съобразявайки направените
разноски, отхвърления размер на претенциите (186 лева) и общият размер на разглежданите
две искови претенции (1260,40 лева), съдът достига до извод, че следва да се
присъдят разноски в размер на 59,03 лева в исковото производство.
Съобразявайки направените
разноски, общият размер на всички вземанията по заповедта за изпълнение (1884,18
лева) и общият размер на вземанията (809,78 лева), които не са установени по
заповедта (поради частично прекратяване на производството и частично отхвърляне
на искове), съдът достига до извод, че
следва да се присъдят разноски в размер на 171,91 лева в заповедното
производство.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ц.К.И., ЕГН **********, с адрес *** ДЪЛЖИ на „А1
България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Кукуш“ № 1 сумата в размер на 18,40 лева, представляваща стойността
на предоставени далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги №
********* (М3855121) от 02.11.2013 г. за отчетен период от 27.07.2016 г. до
25.11.2016 г., както и сумата от 1056 лева, представляваща незаплатена
продажна цена мобилен апарат марка „Самсунг“, модел „Galaxy S6” по договор за продажба на изплащане
№ ********* от 18.02.2016 г., ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на заявление за издаване заповед за изпълнение до окончателното
изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 07422 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд, и ОТХВЪРЛЯ като
неоснователна исковата претенция за разликата от 1056 лева до предявения размер
от 1 242 лева – продажна цена по горепосочения договор за продажба.
ОСЪЖДА Ц.К.И.,
ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „А1 България“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кукуш“ № 1 сумата
от 54,42 лева - направени разноски в исковото производство и сумата от 22,06 лева
- направени разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 07422 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Кукуш“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на Ц.К.И., ЕГН **********, с адрес ***
сумата от 59,03 лева - направени
разноски в исковото производство и сумата от
171,91 лева - направени разноски в заповедното производство по ч. гр. д.
№ 07422 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на
решението, изисканото ч. гр. д. № 07422 по описа за 2018 г. на Пернишки районен
съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
Вярно
с оригинала: В.А.