РЕШЕНИЕ №605
гр. Добрич, 21.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди двадесет и
четвърта година в състав:
СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при участието на секретаря Стойка Колева сложи за разглеждане адм. дело №668 по
описа за 2023 г. на ДАС,
докладвано от административния
съдия, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка
с чл.172 ал.5 от Закона за движението по пътищата.
Образувано е по жалба на Д.В.К. с ЕГН ********** ***, представляван
от процесуалния представител адвокат С.К., срещу Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка №23-0283-000080/23.11.2023
г. на началника на РУ – Каварна при ОД на МВР – Добрич, с която на основание на
чл.171 т.2а) буква б) от Закона за
движението по пътищата му е наложена принудителната административна мярка
„прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“, като с Определение
№543/04.12.2023 г. по административно дело №669/2023 г. по описа на ДАС към
настоящото производство е било присъединено и производството по жалбата на
същия жалбоподател срещу Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №23-0283-000079/23.11.2023 г. на началника
на РУ – Каварна при ОД на МВР – Добрич, с която на основание на чл.171 т.1
буква б) от Закона за движението по пътищата му е наложена принудителната
административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече
от 18 месеца“. В жалбите се излагат
подробни съображения за незаконосъобразността на обжалваните заповеди поради
противоречие с материалния закон и неспазване на процесуалните правила. Посочва
се, че жалбоподателят е оспорил дадената при полеви условия проба и
впоследствие е дал кръвна проба пред съответните медицински органи. Резултатът
от тази кръвна проба към настоящия момент не е готов, като същата има приоритет
пред извършената проба при полеви условия и последната не следва да бъде
ценена. Затова неправилно административният орган е издал обжалваните заповеди,
като се настоява за тяхната отмяна.
Началникът на РУ – Каварна при ОД на МВР –
Добрич като ответник по жалбите не изразява становище по тях. Същият е представил административната преписка по издаването на оспорените заповеди.
В последното съдебно заседание Д.В.К. чрез своя пълномощник заявява, че съгласно
разпоредбите на чл.171 т.1 буква б) и т.2а буква б) от Закона за движението по
пътищата мерките се прилагат за срок до решаване на въпроса за отговорността на
водача, но за не повече от 18 месеца; принудителните мерки по чл.22
от ЗАНН се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните
нарушения, както и предотвратяване на вредните последици от тях, т.е.
прилагането на мерките по чл.22 от ЗАНН не е обвързано с въпроса за
отговорността на дееца, а тяхното предназначение е съвсем друго - да
предотвратяват и преустановяват нарушенията или предотвратяват последиците от
административното нарушение; от друга страна мерките по чл.171 т.1 буква б) от
Закона за движението по пътищата, доколкото определят ограничаването на правото на водача
да управлява МПС за продължителен период от време поради отнемане на свидетелството
за управление на моторно превозно средство, попадат в обхвата на административното
наказание „временно лишаване да упражнява определена дейност“, а именно чл.13
ал.1 буква в) от ЗАНН, съгласно който за административно нарушение може да се
предвиди и налага наказанието „временно лишаване от право да упражнява определена
професия или дейност“; наказанието в случая е реализирано преди да е изяснен
въпросът за употребата на наркотични вещества или техните аналози от
жалбоподателя, на когото е наложена принудителна административна
мярка по
чл.171 т.1 буква б) и чл.171 т.2а) от Закона за движението по пътищата, т.е.
налага се извод, че в установената в тези разпоредби част противоречи на
нормите на чл.31 ал.3 във връзка с чл.31 ал.4 от Конституцията на Република
България, съгласно които обвиняемият се счита за невинен до установяване на
противното с влязла в сила присъда и не се допускат ограничения на правата на
обвиняемия, надхвърлящи необходимото за осъществяването на правосъдието; в чл.26 ал.1 от Конституцията
на Република България е регламентирано, че гражданите, където и да се намират,
имат всички права и задължения по тази Конституция; разпоредбата на чл.171 от
Закона за движението по пътищата ограничава предвидените от Конституцията на
Република България права; съгласно чл.4 ал.1 във връзка с чл.4 ал.2 от Конституцията
Република България е правова държава и тя се управлява според Конституцията и
законите в страната; предвид нормите на чл.5 ал.1 и ал.2 от Конституцията
на Република България при констатираното противоречие на чл.171 т.1 буква б) от
Закона за движението по пътищата с цитираните норми от Конституцията на
Република България в хипотезата на бавното изготвяне на медицинското изследване
резултатите, с които се установява употребата на наркотични вещества и техни
аналози на водачите на МПС, не следва да се прилагат в заповедите, които са обжалвани; поради това настоява
за отмяна на така обжалваните заповеди за прилагане на принудителни административни
мерки и с оглед изхода на делото за
присъждане на сторените разноски по делото.
Съдът, като прецени доводите
на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбите са подадени в законоустановения
срок и от легитимирано лице - адресат на оспорените заповеди, поради което са
процесуално допустими.
Разгледани по същество, те са основателни.
От данните по административната
преписка се установява, че на 23.11.2023
г. от Ц. Р.Ц.– полицейски инспектор при РУ – Каварна при ОД на МВР –
Добрич - е съставен акт за установяване на
административно нарушение серия АД №37712023 на Д.В.К. за това,
че на 23.11.2023 г. около 12.15 часа в гр. К. на кръстовището на ул.“…..“ управлява собствения си лек автомобил
„хххххххххх след употребата на наркотични вещества или
техните аналози, като проверката е извършена в 21.46 часа с техническо
средство „Drug Test 5000“ с
фабричен номер ARPJ-0008; резултатът от проверката отчита наличието на метамфетамин. За резултатите от проверката е съставен протокол за извършена проверка за
употреба на наркотични или упойващи вещества №283р-18207/23.11.2023 г. На
водача е издаден талон за медицинско изследване №072849, връчен в 13.05 часа, в който е определен
срок от 40 минути за явяване във Филиал за спешна медицинска помощ – Каварна;
според отразеното във фиш за спешна медицинска помощ (на лист 22 от делото) същият
се е явил веднага (в 13.30 часа) и е дал проба от кръв и урина за
химико-токсилогично лабораторно изследване на наркотици или техни аналози. Акт за
установяване на административно нарушение серия серия АД №37712023 е предявен и връчен на водача, което е надлежно удостоверено с
подписа му и тези на още двама свидетели. Той е съставен на базата на извършена
проверка от актосъставителя в присъствието на свидетелите Н.В. Н. и П.Г. Н.. Въз
основа на съставения АУАН са издадени двете оспорени заповеди – първата е Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №23-0283-000080/23.11.2023 г. на началника на РУ – Каварна при ОД на МВР
– Добрич, с която на основание на чл.171 т.2а) буква б) от Закона за движението по пътищата му е
наложена принудителната административна мярка „прекратяване на регистрацията на
ППС за срок от 6 месеца“. Като правно основание за издаването на заповедта е
посочена разпоредбата на чл.171 т.2а) буква б) от Закона за движението по
пътищата, а за фактическо основание - управлението на моторно превозно средство
след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Втората издадена е Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №23-0283-000079/23.11.2023 г. на началника на РУ – Каварна при ОД на МВР
– Добрич, с която на основание на чл.171 т.1 буква б) от Закона за движението
по пътищата му е наложена принудителната административна мярка „временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. Като правно основание за издаването на заповедта е посочена разпоредбата
на чл.171 т.1 буква б) от Закона за движението по пътищата, а за фактическо
основание - управлението на моторно превозно средство след употреба на
наркотични вещества или техни аналози. Деянието на водача
е квалифицирано като нарушение по чл.5 ал.3 т.1 пр.2-ро
от Закона за движението по пътищата. Според т.1.5.
от изисканата Заповед №357з – 924/07.04.2022
г., издадена на основание на чл.172 ал.1 от Закона за движението по пътищата и чл.43 ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи, директорът
на ОД на МВР – Добрич е оправомощил началниците на РУ при ОД на МВР –
Добрич с правомощия на територията, обслужвана от съответното РУ при
ОД на МВР – Добрич, да прилагат
с мотивирани заповеди принудителните
административни мерки по чл.171 т.1, т.2, т.2а), т.4, т.5
буква а), т.6 и т.7 от Закона за движението по пътищата.
В намиращата се на лист 39 от делото
справка е посочено, че назначената на жалбоподателя химико – токсикологична експертиза
за установяването на наличието на наркотични вещества в кръвта му е възложена
на ВМА – МБАЛ – Варна със срок за изготвяне 02.01.2024 г., като към настоящия момент
не е изготвена.
Обжалваните заповеди са издадени от материално и
териториално компетентно длъжностно лице, в кръга на предоставените му
правомощия съгласно приложената по делото оправомощаваща заповед на директора
на ОД на МВР – Добрич, в установената от закона форма и съдържание съгласно
чл.59 ал.2 т.4 от АПК във връзка с чл.172 ал.1 от Закона за движението по
пътищата. В заповедите са посочени процесните законови разпоредби,
регламентираща условията за налагане на обжалваните принудителни
административни мерки - чл.171 т.1 буква б) от Закона за движението по пътищата и чл.171 т.2а) буква б) от Закона за движението по
пътищата. Изложени са и фактическите основания, които са
мотивирали административният орган да ги издаде, включително чрез препращане
към съдържанието на съставения срещу жалбоподателя АУАН, който е част от
административната преписка.
В производството по издаване на оспорените заповеди не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но
не са спазени материалноправните разпоредби на закона.
Чл.171 от Закона за движението по пътищата предвижда за осигуряване на
безопасността на движението и за преустановяване на административните нарушения
да се прилагат принудителни административни мерки, една от които (чл.171 т.1 буква б) от същия
закон) е временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест - до решаване на
въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; другата принудителна административна мярка (чл.171 т.2а) буква б) от същия закон)
е прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който след употреба на наркотични вещества или техни аналози управлява моторно превозно средство – за срок от 6 месеца до 1
година; при наличие на изследване от кръвна проба или
изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174 ал.4 от Закона за движението по пътищата установените стойности са определящи. Следователно необходимата
предпоставка за прилагането на мерките по тези текстове е лицето да е
управлявало моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена по един
от посочените в закона начини, което в случая не е налице. Редът за
установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози от водачите на МПС е определен в Наредба №1/19.07.2017 г., приета на
основание на чл.174 ал.4 от Закона за движението по пътищата; там са изброени
способите за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози, както и условията, при които се признават резултатите от приложението
им. В чл.6 ал.10 от същата наредба е предвидено, че концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на
показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол
в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за
изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ
за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за
изследване. В настоящия случай Д.В.К. е дал кръвна проба за лабораторно изследване, след като
не се е съгласил с показанията на теста, като единствено установените с
кръвната проба стойности са определящи съгласно чл.174
ал.4 от Закона за движението по пътищата и чл.6 ал.10 от Наредба №1/19.07.2017
г. Затова преди излизането на резултата от кръвната проба административният
орган не е имал възможност да се позове на резултата от техническото средство („Drug Test 5000“), за да се приеме, че е налице употреба на метамфетамин.
Административната принуда е крайно
средство за обезпечаване изпълнението на правните норми. Безспорно
предназначението и целта на принудителната административна мярка изисква бързи
фактически действия по нейното налагане, но това не трябва да става в нарушение
на принципите по чл.4, чл.6 и чл.7 от АПК като гаранции за спазване на правата
на засегнатите лица и за разкриване на обективната истина. Законодателят е
посочил в кои случаи са налице обективни пречки за ползване на показанията на полевия
тест за установяване на употребата на наркотични вещества. Като не се е
съобразил с това, административният орган е наложил принудителните
административни мерки при липсата на безспорна доказаност на нарушението.
По изложените съображения обжалваните заповеди
са неправилни и противоречат на
материалния закон, поради което са налице основания за тяхната отмяна по смисъла
на чл.146 т.4 от АПК и жалбите следва да бъдат уважени.
Заради изхода от спора и на основание
на чл.143 ал.1 от АПК на жалбоподателя трябва да бъдат присъдените сторените и
поискани разноски в общ размер на 1020 лева, включително внесени държавни такси
в размер на 20 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000
лева.
Водим от горното и на
основание на чл.172 ал. 2 от АПК, Добричкият
административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалби на Д.В.К. с ЕГН **********
*** издадените от началника на РУ – Каварна при ОД на МВР –
Добрич Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №23-0283-000080/23.11.2023 г. и Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №23-0283-000079/23.11.2023 г.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Добрич с административен адрес гр. Добрич, ул.“Максим Горки“ №12, представлявана
от директора старши комисар Цветан Пировски, да заплати на Д.В.К. с ЕГН ********** *** направените разноски по административно дело №668/2023 г. по описа на ДАС в
размер на 1020 (хиляда и двадесет) лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: