Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ...........
град Шумен, 01.06.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският административен съд, в
открито заседание, на седемнадесети май през две хиляди двадесет и първа
година, в следния състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при секретаря Св.Атанасова и
прокурор Д.Арнаудов при ОП-Шумен, като разгледа докладваното от съдия Б.Бойн
КАНД № 119 по описа за 2021г. на Административен съд- Шумен, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63 ал.1 предл.второ от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба
от К.И.Б., ЕГН ********** ***, срещу Решение № 260090 от 22.02.2021г.,
постановено по АНД № 462/2020г. по описа на Районен съд- гр.Шумен, с което е
потвърден Електронен фиш/ЕФ/ серия „К” № 2823591, издаден от ОД на
МВР-Шумен, с който на основание чл.189 ал.4, във вр. с чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер
на 400.00 лева, за извършено нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се сочи,
че решението е незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния
закон, съдопроизводствените правила и е налице несправедливо налагане на
наказание. Твърди се, че решението е немотивирано, понеже не били посочени
фактическите обстоятелства, които съдът приема за установени и въз основа на
какъв доказателствен материал по делото. Твърди се, че съдът погрешно е приел
границите на населеното място извън законовоопределените в ЗУТ и ЗДвП. Счита, че
пътните знаци, указващи начало и край на населеното място са поставени в
противоречие с подзаконов нормативен акт и в този случай мястото, където се
намирал автомобилът му при засичането с камера, е било извън населеното място.
Въз основа на тези допуснати процесуални нарушения се твърди, че ЕФ е
незаконосъобразен, а съдът е постановил неправилно решение, което се моли да
бъде отменено, както и потвърдения с него ЕФ, като алтернативно се твърди, че е
налице нормативна промяна на границите на населеното място и моли да се приложи
чл.3 ал.2 от ЗАНН при хипотезата на влязъл в сила по-благоприятен закон, като
се отмени ЕФ. В открито съдебно заседание се явява лично жалбоподателя и
поддържа жалбата.
Ответникът по
касация- ОД на МВР-Шумен не изразява становище по касационната жалба в указания
срок, като изпратения упълномощен представител в открито съдебно заседание-
юриск.С. я оспорва. Твърди, че промененото място на пътния знак не представлява
по-благоприятен закон. Претендира разноски.
Представителят на Шуменска Окръжна
Прокуратура намира, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна. Излага аргументи, че решението на районния съд е
валидно, допустимо и правилно и моли същото да бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна инстанция, след
като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и
чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима,
като подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано
лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на
чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана
по същество, същата се явява неоснователна.
Съображенията за това са следните:
С обжалваното решение е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия „К” №
2823591, издаден от ОД на МВР-Шумен, с който на основание чл.189 ал.4, във вр.
с чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП на касатора Б. е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 400.00 лева, за извършено нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.
За
да постанови това решение, въззивният съд е установил, че с електронния фиш е
констатирано административно нарушение извършено на 13.06.2019г. в 13.14 часа в
с.Радко Димитриево, ул.Бургаско шосе №1, с автоматичното техническо
средство„АRH CAM S1”, с Ф№ 11743С3, което засякло лек автомобил „Деу Нубира“ с
рег. № * ****ВВ, движещ се със скорост 81 км./ч. При направена справка
било установено, че собственик на автомобила е жалбоподателят К.Б.. За заснетото
нарушение, от ОДМВР– гр.Шумен бил издаден електронен фиш серия „К” № 2823591, в
който при текстовото описание на нарушението са посочени дата, час и
място на извършване, техническото средство, с което е установено, разрешената
скорост на движение от 50 км/ч., установена скорост на движение от 81 км/ч.,
превишението от 31 км/ч., и отчетена допустимата грешка при
измерването. На жалбоподателя, на основание чл.189 ал.4, във вр. с
чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 400.00 лева, за извършено нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Съдът е приел, че фактът на
ограничението на скоростта и мястото на нарушението са безспорно установени от
свидетелски показания на служител на сектор „ПП“ при ОДМВР Шумен, както и от
приложените две снимки- на позиционираното на пътя техническо средство и на
процесния автомобил. По делото е приложен и
надлежно съставен Протокол за използване на АТСС от 13.06.2019г., рег
№869р-3851, придружен с дигитална снимка на местонахождението на уреда. Протоколът по чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. е доказателството, посредством което се установява
мястото и времето на извършване на нарушението, вида на АТСС, с което е заснето
нарушението, посоката на движение, в която се осъществява контрола, въведените
ограничения и мястото на което е поставено мобилното АТСС. Лекият автомобил,
управляван от жалбоподателя е отчетливо заснет на снимката, представена пред
въззивния съд, като е посочено точното място на контрол с номер на път,
километър и GPS координати. Разположението на пътните знаци, ограничаващи
скоростта, се установява от схемата на участъка, приложена по въззивното дело.
Видно от показанията на служителя на ПП- св.Синан Хюсеин, техническото средство е било разположено в рамките на
населеното място.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, съдът е приел, че при издаване на оспорения електронен
фиш не са допуснати нарушения на процедурните правила. Същият е съставен
съгласно утвърдения образец и в пълно съответствие с чл.189 ал.4 от ЗДвП.
Нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят е безспорно установено чрез
допустимо от закона изправно техническо средство. Съдът е счел за неоснователни
възраженията на жалбоподателя за допуснати нарушения на материалния закон и на
административно-производствените правила и е потвърдил изцяло електронния фиш,
като правилен и законосъобразен.
Настоящият състав намира, че
въззивният съд е направил обстоен анализ на фактите и правилно е установил
фактическата обстановка. Следва да се посочи, че съдията-докладчик е положил
максимални усилия при изясняването на фактите по спора, като е провел пет
открити съдебни заседания, изслушал е множество свидетели, включително
служители на институции във връзка с установяване на местоположението на
пътните знаци, указващи начало и край на населеното място и датата на тяхното
преместване, назначил е и е приел съдебно-техническа експертиза, изискал е
писмени доказателства от трети лица- ОПУ, Община Шумен, Агенция по геодезия и
Кадастър и др. На базата на този значителен доказателствен материал е направил
правилни и законосъобразни правни изводи в постановеното от него решение, които
напълно се споделят от касационния съд, поради което същите не следва да бъдат
преповтаряни и на осн. чл.221 ал.2 от АПК, съдът препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
Не се установи твърдяната в
касационната жалба липса на мотиви в решението по фактическите обстоятелства и
неизвършване на всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото.
Въззивният съд е изложил мотиви, като е обсъдил всички относими за делото факти
и доказателства, включително и посочените от самия жалбоподателя в съдебно
заседание и правилно е установил, че към датата на нарушението-13.06.2019г.,
автомобилът на касатора е бил засечен в пътен участък, намиращ се в рамките на
границите на населено място- с.Радко Димитриево, обозначено с пътни знаци за
начало и край на населено място, намиращи се при движение от гр.Карнобат към
гр.Шумен преди военното поделение. Съдът е приел, че на 03.10.2019г. пътните
знаци за начало и край на с.Радко Димитриево са били преместени в посока към
населеното място, като за целта е бил съставен Протокол от същата дата на ОПУ,
приложен към въззивното дело, като двама от членовете на комисията са разпитани
в качеството на свидетели по делото и дават показания за посочените в документа
обстоятелства. По своята правна същност Протоколът е официален удостоверителен
документ и се ползва с материална доказателствена сила по отношение на
отразените в него факти и същите се считат за установени от съда до доказване
на противното, което не е доказано по настоящото дело.
Касационната инстанция, като съобрази
приобщените доказателства, достигна до извода на първоинстанционния съд, а
именно- към датата на нарушението, водачът е управлявал с превишена спрямо
разрешената скорост в населено място.
Съгласно чл.113 ал.1 от Наредба № 18
oт 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, пътен знак Д12
"Край на населеното място и селищното образувание“ се използва за
сигнализиране на мястото, от което престават да важат правилата за движение в
населено място и селищно образувание. Пътните
знаци от вида Д11 "Начало на населено място" и
Д12, освен за начало и край на населено
място, сочат и за задължението водачите на МПС
да спазват принципното ограничение на скоростта регламентирано в чл.21 ал.1 от ЗДвП без да е необходимо поставяне на друга табела сочеща на конкретното
ограничение. Понятието "населено
място" за целите на Закона за движение по пътищата, е дефинирано в т.49 от ДР на ЗДвП и гласи, че "населено
място" е застроена със сгради територия, при която началото и краят са
обозначени със съответни пътни знаци. От анализа на тези разпоредби следва, че
пътните знаци Д11 и Д12 се поставят в началото и края на застроена със сгради
територия. Тази дефиниция е съответна на
понятието, съдържащо се в §5 т.6 от ДР на ЗУТ, съгласно което "територия
на населеното място" включва селищната територия, обхваната от
строителните му граници, определени с устройствен план, без да се включва
землището. Съгласно чл.18 ал.1 от Закона за административно-териториално
устройство на Република България, територията на населеното място е определена
със строителните му граници и границите на землището. Основното в тези законови
дефиниции е, че границите на населеното място следва да се ограничат в площта,
която е застроена, като съществената разлика с понятието по смисъла на
ЗДвП е в обозначаването на населеното място с пътни знаци за сигнализация на движението по пътищата.
Съгласно чл.6 ал.1 от ЗДвП, участниците в движението съобразяват своето
поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.
Съгласно чл.21 ал.1, посочен като нарушен в ЕФ, допустимата скорост на
движение в населени места е 50 км/ч. По
отношение на ограничението на скоростта, сигнализирано с пътен знак за начало и край на населено място в процесния участък на датата на нарушението са приобщени
безспорни доказателства по делото. Водачът е следвало да съобрази поведението
си именно с пътните знаци, а не със застроената територия и след като не го е
сторил е осъществил фактическия състав на нарушението по чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП- превишаване на разрешената максимална скорост в населено място.
Обстоятелството, че пътните знаци са били преместени на по-късна дата, като
краен етап от административната процедура по промяната им и в изпълнение на
взето предходно решение за определяне на местоположението им на 08.05.2019г., в
следствие на което процесният участък от пътя вече не е сигнализиран като път в
населено място е ирелевантно за деянието, понеже жалбоподателят е следвало да
съобрази избраната скорост на движение на автомобила с поставените към момента
пътни знаци. Същото не представлява и по-благоприятен закон за нарушителя,
последвал до влизане в сила на ЕФ по смисъла на чл.3 ал.2 от ЗАНН и липсва
законово основание за отмяна на санкцията за нарушението.
Правилно
въззивният съд е приел, че в хода на административно наказателното производство
не са допуснати съществени нарушения на административно производствените
правила. Административно-наказващия орган е приложил действащата законова
разпоредба, която е била нарушена- чл.21 ал.1 от ЗДвП и е наложил санкция в
абсолютния размер, предвиден от законодателя.
По гореизложените съображения настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в унисон с материалния закон и при съблюдаване на съдопроизводствените правила, поради което не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяната му. Въз основа на изложеното касационната жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а обжалваното съдебно решение като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответната страна е основателна и следва да бъде уважена в хипотезата на чл.63 ал. 3 от ЗАНН в размер на 100 лв. на осн. чл.78 ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното и на
основание 63 ал.1 изр.2 от ЗАНН и чл.221 ал.2
от АПК, Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение №
260090 от 22.02.2021г., постановено по ВАНД № 462/2020г. по описа на Районен
съд - гр.Шумен.
ОСЪЖДА К.И.Б., ЕГН ********** *** да заплати на ОД на МВР-
гр.Шумен, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................ ЧЛЕНОВЕ:1. .......................
2. ....................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 01.06.2021 г.