ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 895
гр. Пловдив , 17.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ в закрито заседание на
седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно частно
гражданско дело № 20215300502209 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
При служебно извършената проверка за допустимостта на въззивната жалба
подадена от А. Й. П., чрез процесуалния си представител адв.Н.П. с вх. №
5296/30.06.2021г. подадена пред ОС Пловдив, съдът констатира, че
първоинстанционният съд не е извършил проверката на подаденото възражение или
частна въззивна жалба от жалбоподателя съгласно вменените му от чл.262 от ГПК
компетентности в тази насока. Жалбата /възражението/ е с неясно искане адресирано
до ОС Пловдив. Правното основание, което се сочи от жалбоподателя е чл.423 ал.1 от
ГПК, което касае възражение, с което се оспорва вземането пред окръжния съд на
четири изрични основания по т.1-т.4 на горната правна норма. В текста на
възражението обаче не се оспорва вземането, а се оспорва заповедта за незабавно
изпълнение по чл.417 от ГПК и се иска отмяна на заповедта за незабавно изпълнение.
Освен това се прави искане за спиране на изпълнението на основание чл.420 ал.2 от
ГПК.
Ето защо не е ясно какво искане прави жалбоподателя и какво всъщност
обжалва пред окръжния съд дали прави възражение по чл.423 ал.1 от ГПК оспорвайки
вземането и прави възражение по чл.414 от ГПК или без да оспорва вземането само
обжалва допуснатото незабавно изпълнение по чл.419 от ГПК с частна жалба. Тези две
правни действия се съчетават като ясното възражение по чл.423 от ГПК /обективирано
не само като текст от закона, ами и с писменото му обосноваване и правенето на
такова искане/, може да се съедини с отделна частна жалба срещу допуснатото
незабавно изпълнение по чл.419 от ГПК, което се вижда ясно от чл.423 ал.1 и ал.3 от
ГПК.
Що се отнася до искането за спиране на изпълнението на основание чл.420 ал.2
от ГПК по него компетентен да се произнесе е заповедния съд а именно РС
1
Асеновград, а не окръжния съд. Това определение ще подлежи на обжалване с отделна
частна жалба пред въззивния съд по аргумент от чл.420 ал.3 от ГПК.
РС Асеновград следва да изпълни задълженията си по чл.262 от ГПК и да
конкретизира жалбите като искане което се прави до ОС Пловдив и да се произнесе по
искането за спиране на основание чл.420 ал.2 от ГПК. Касае се до две различни
процедури, които не могат да се обединят в едно въззивно дело.
Ето защо настоящото производство следва да се прекрати, а делото да се върне
на районният съд за изпълнение на неговите задължения във връзка с приложението на
чл.262 ал.2 т.2 от ГПК, чл.261 т.4 от ГПК, а също така и за отделно произнасяне по
направеното искане по чл.420 ал.2 от ГПК, едва след което делото да се изпрати на ОС
Пловдив.
Водим от горното, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 2209/2021г. по описа на Окръжен
съд – гр.Пловдив.
ВРЪЩА делото на Асеновградски районен съд за изпълнение на дадените
указания в мотивната част на определението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2