Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

                                                                                                № 59

гр.Горна Оряховица, 10.02.2015г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Горнооряховският районен съд, втори състав, в публично заседание на девети февруари през  две хиляди и петнадесета година в състав:

                                                                          Председател: Еманоел Вардаров

при секретаря М.К. и в присъствието на прокурора …………..…., разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№1583/2013г. по описа на Горнооряховския районен съд,  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Иск за развод. Производство по чл.321 ал.5 ввр. чл.330 от ГПК.

            Ищецът Б.П.С., чрез адв.Л.И. от ВТАК, твърди в исковата молба, че страните са започнали съвместното си съжителство в края па 2009г., като  първоначално са  живели в гр.Б.Ч.. Липсата на достатъчно средства за издръжката на семейството, ги подтикнала  в началото на 2010г. да заминат за Англия, като се установили  в Лондон. В началото отношенията им се развивали добре. Б.П.С. осигурявал издръжката  за семейството, а Н.И.Д. се грижила за домакинството.  Двамата сключили гр.брак на 10.07.2010г. във Великобритания, Л.Б.В.Х.,  за което било издадено удостоверение за сключен граждански брак№0009/08.04.2013г. През време на брака им  се родило дете  - С.Б. С., за което  бил  издаден акт за раждане№59/09.12.2011г. от Област по регистрация: Брент, Административен район  Лондон  Л.Б.В.Х.. През м.декември.2012г., поради заболяваме детето решили майката да се върне с детето с България -  в дома па неговите родите\и, а Б.П.С. да остане в Англия, за да продължи да работи и издържа семейството. Първоначално Д. се установява в гр.Б.Ч., по три дни по-късно, взела детето си и отишла да живее при своята майка в с.В.. Узнавайки за това и поведение, Б.П.С. се завърнал в България през м.март.2013г. Разбрал, че съпругата му желаела да се разделят и  му предала детето, тъй като не желаела да се грижи за него. Оттогава се твърди, че бащата единствен полагал грижи за детето.  Живее в дома на родителите си, които го подкрепяли в отглеждането и възпитанието на детето и са  били създадени всички необходими за това битови условия и детски лукс.  След последната им среща майката прекратила всякакъв контакт с  бащата и детето. Разбрал, че  създала семейство с друг мъж в с.В. Общ.Стражица, като очаквали дете. Ищецът   счита, че отношенията му с ответницата са изпразнени от съдържание, като е налице дълбоко и непоправимо разстройство па брака му със съпругата му, довело до разкъсване па семейната общност, до липса на взаимност, уважение и доверие. Брачната им връзка била само формална и не съответствала на закона. Моли съда да постанови решение,  с което да прекрати брака като дълбоко и непоправимо разстроен  без съда да се произнася по въпроса за вината. Моли да бъде предоставено упражняването на родителските права върху С.Б. С. с ЕГН********** на  него. На основание чл.143 ал.1 от СК, моли съда  да осъди ответницата да заплаща за в бъдеще за детето месечна издръжка в размер на  по 100.00лв., ведно сьс законовата лихва върху всяка просрочена вноските от датата на престацията до окончателното изплащане на сумата, считано от влизане в сила на решението на съда до настьпване на законово предвидени основания за нейното изменение или прекратяване. Не претендира издръжка за себе си. На майката  да бъде определен режим на лични контакти с детето С.Б. С. с ЕГН********** - всяка първа и трета  събота  от месеца от 9h00min до 18h00min. Страните не притежавали семейно жилище по смисъла на СК. Всички движими вещи придобити по време на брака били поделени извън съдебно и се намирали при всяка една от страните. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание на 09.02.2015г. дава съгласието си, предвид постигнато споразумение, производство  да премине като развод по взаимно съгласие.

            Ответницата Н.И.Д., чрез адв.Б.Г. от САК, оспорва изложените факти и обстоятелства в исковата молба. Действително, в началото отношенията им се основавали на обич и разбирателство. По-късно, поради липса на работа и средства, се наложило да заминат за Великобритания, където се били установили двамата братя на съпруга и. Там живели  десет души  при ненормални условия. Отношенията и със съпруга и се влошили -  често била бита, обиждана, тормозена от него и роднините му. През м.декември.2012г. детето С.Б. С. се разболял, което наложило се да се върна в България. Отначало се върнала в гр.Б.Ч. в дома на свекърва и, но тя постоянно се намесвала във възпитанието и отглеждането на детето, поради което се стигаше до пререкания. Това наложило Н.И.Д. да се върне  с детето при майка ми в с.В. Общ.Стражица. Тогава съпругът и спрял да дава издръжка за детето. След завръщането си от Великобритания бащата взел детето за няколко дни при себе си в гр.Б.Ч.. Впоследствие отказал да  върне детето  на майката. Твърди, че съпругът и и свекърва и правели всичко възможно, за да и отнемат детето. Подали жалба в Отдел „Закрила на детето”.  През м.март.2013г. детето С.Б. С. и бил отнет насилствено и  чрез лъжа. Впоследствие започнала да получава заплашителни sms-съобщения и съобщения по skype, че ще я пребият и запалят, ако отида в Б.Ч. за детето и че повече няма да го видя. Понеже се страхувала от саморазправа от страна на Б. и роднините му, поискала подкрепа от районния полицейски инспектор във В., откъдето я посъветвали да подаде Жалба до Прокурора. От ГОРП получила отговор, че спорът за родителските права е от гражданскоправен характер. Заявява, че никога не се била отказвала от родителските си права и задължения. Счита, че съпругът и няма никакви умения да се грижи за детето и да го възпитава. Докато живеели заедно, той не обръщал нужното внимание на сина им, като всички грижи за детето бил предоставил на майка си. Не се противопоставям бракът, като дълбоко и непоправимо разстроен, да бъде прекратен с развод, без изследване на въпроса за вината. От м.март.2013г.  живеела на съпружески начала с друг мъж А.С.А. от с.В.. През време на съвместното си съжителство имат родено дете - е.б. С. – роден на ***г. в гр.В.Търново, с ЕГН**********. Моли да и бъдат предоставени за упражняване родителските права по отношение на двете деца - С.Б. С. с ЕГН********** и е.б. С. с ЕГН**********, съответно бащата да и заплаща за всяко от децата месечна издръжка от по 100.00лв. и съответно да му бъде определен режим на лични контакти и отношения с децата Няма претенции за издръжка за нея,  както и за вещи и за семейното жилище.Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание на 09.02.2015г. дава съгласието си, предвид постигнато споразумение, производство  да премине като развод по взаимно съгласие.

Съдът, след като прецени доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на ГПК, приема за установено следното:

            Б.П.С.  и Н.И.Д. сключили гр.брак на 10.07.2010г. във Великобритания, Л.Б.В.Х.,  за което било издадено удостоверение за сключен граждански брак№0009/08.04.2013г. През време на брака им  се родило дете  - С.Б. С., за което  бил  издаден акт за раждане№59/09.12.2011г. от Област по регистрация: Брент, Административен район  Лондон  Л.Б.В.Х.. Не се спори, че м.декември.2012г.  съпрузите са разделени.

            Понастоящем Б.П.С. ***, а Н.И.Д. *** на семейни начала с друг мъж А.А..

            Видно от приложеното по делото удостоверение за раждане, издадено от Община  В.Търново, е.б. С. – роден на ***г. в гр.В.Търново, с ЕГН**********,  като негови родители са Н.И.Д. и Б.П.С..

С влязло в законна сила Решение№54/06.08.2014г. по гр.дело№356/2014г.  ВТОС е приел за установено, че Б.П.С. не е баща на е.б. С. с ЕГН**********, като със същото решение е определил на детето имена: Емир Нелинов Димитров.

Установи се, че Б.П.С. *** като хигиенист в СД„*******” с Трудов договор№29/04.08.2013г. и получава месечна заплата в размер на 480.00лв., а  всяка седмица получавал по 220.00лв. от Англия. Майката Н.И.Д. е безработна, регистрирана е в Дирекция “Бюро по труда” гр.Г.Оряховица.

            По делото е депозиран два социален доклад по реда на чл.15 ал.6 от ЗЗДетето. Според проведените проучвания и анкети от Д”СП” гр.Павликени – Отдел „Закрила на детето”  се установява, че Б.П.С. и детето С.Б. С. ***, собственост на родителите  на бащата. Представлява къща на два етажа, в много добро техническо състояние. За детето била обособена самостоятелна обзаведена стая. Хигиенните условия в дома били много добри. Дворното място и градината се обработвали, навсякъде е чисто и подредено. Детето С.Б. С. посещава детска ясла. Бабата по бащина линия участвала в обгрижването на детето, между нея и малкия С. са били изградени доверителни отношения и силна емоционална връзка. Бащата бил емоционално обвързан с детето С. обича го много. На детето С. му липсвала майчината ласка, но бабата заедно с бащата се стараели да компенсират тази липса. Предвид ниската си възраст С.Б. С. не бил в състояние да изрази становище относно желанията и предпочитанията си. Констатирало се, че бащата имал възможност и желание да полага грижи за детето си и в бъдеще, а също така имал подкрепата на родителите си.

            От двете страни били ангажирани гласни доказателства. Св.Г.Х.Б.(майка на Н.И.Д.) заявява, че условията при дъщеря и били достатъчно добри да отглежда детето си. Имало вода, ток и всички условия за отглеждане на детето. Жилището било собственост на приятеля и, като двамата живеели самостоятелно на втория етаж от къщата. Твърди също, че и в дома  на Б.П.С. имало условия за живеене на детето. Връзката между майката и детето С. била силна. Н.И.Д. всяка вечер го къпела, хранела го и му обръщаше достатъчно внимание, докато било при нея и преди бащата да „отвлече” детето. Дотогава майката си го гледала съвсем сама. Докато живеела с  Б.П.С., нито веднъж не го видяла да и помогне за нещо, докато новият и приятел постоянно и помагал. Заявява, че Н.И.Д. правила 5-6 пъти опита да вижда детето си, но досега  били безуспешни. Св.В.М.В.(втори съпруг на майката на Н.И.Д.)  твърди, че имал наблюдения, когато детето живееше при Н.И.Д.. Тя си гледала детето като всяка една майка – готвела, перяла и т.н. Финансово я помагал с майка и. Твърди, че при нея имало условия да си гледа детето. Тя живеела в къща на два етажа, като в жилището имало баня, ток, вода и всичко необходимо. След като бащата взе детето Н.И.Д. *** за съдействие, но и отказали с мотив, че се води  съдебно дело. Св.Д.И.Н. твърди, че  познава Н.И.Д. и  съжителстващият с нея А.С.А., който приел детето С. много добре. Условията в дома им били добри. Помагали им родителите на А.С.А.. Знае, че  Н.И.Д. не била ходила да вижда детето С. в гр.Б.Ч., защото се страхувала да не посегнат да я бият. Св.Е. Б.И.(майка  на Б.П.С.) твърди, че от втория ден, откакто се е родило детето С.Б. С. го поела да го гледа в гр.Б.Ч.. Правила му закуска, обяд и т.н. Дори  майката казвала на приятелките си, че свекърва и се грижи много добре за детето. Б.П.С. се върна в България през м.март.2013г. От м.12.2012г. до 17.04.2013г. детето С. било при майка си, а от 17.04.2013г. детето живеело с баща си и баба си.  Заявява, че от м.април.2013г. Н.И.Д. не била идвала да вижда детето, а само само веднъж за рождения  му ден се обадила по телефона.  Св.М.Д.Б. и св.В. Г.И.  живеят в гр.Б.Ч., като твърдят, че там  живее и Б.П.С. със сина си С. повече от  половин година. Считат, че детето се чувствало добре в дома на баща си, като той му осигурявал всичко необходимо за неговата възраст. Братята на Б.П.С. били в Англия и му пращали по 300-400 паунда на седмица. Заявяват, че Б.П.С. умеел да пере, да чисти и да готви и  бил доста сръчен в домакинската работа. Показанията на свидетелите са в голяма степен едностранчиви, тъй като заявяват единствено известни им за живота на страните факти, които не са били обект на личните им възприятия, а се явяват опосредени от възприятията на ищеца, респ. ответницата и инициирани от заетите от тях позиция по делото, но въпреки известната тенденциозност у съдът констатира относимост на същите към предмета на делото. Показанията на св.Г.Х.Б.  и на св.Е. Б.И. следва да се преценят през призмата на чл.172 от ГПК  с оглед тяхната заинтересованост от изхода на делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, предявеният брачен иск, за основателен и доказан и същият, следва да бъде уважен, ведно с произтичащите от това правни последици. Анализът на събраните по делото доказателства налага извода, че брака е дълбоко и непоправимо разстроен. Същият не се консумира, между съпрузите не съществува близост от каквото и да е естество. Съпрузите са във фактическа раздяла, което ги лишава от възможността да осъществяват характерната за брака духовна и емоционална близост, което води до извода, че брака не може за в бъдеще да осъществи социалните си функции, и поради което неговото съществуване занапред е ненужно. Заявеното от страните споразумение, уреждащо последиците от прекратяване на брака, съдът намира за пълно, с оглед изискванията на закона, непротиворечащо на императивни законови разпоредби и на добрите нрави и счита, че то следва да бъде утвърдено. Ето защо настоящата инстанция намира, че са налице предпоставките за прекратяване брака на двамата съпрузи, като развода бъде допуснат при уговорените от тях условия, съгласно внесеното споразумение.

           Съдът определя окончателната ДТ по  допускането на развода по  т.6.2 по Тарифа за ЗДТССГПК в размер на 30.00лв., която следва да се заплати поравно от страните(по 15.00лв.), както и по 5.00лв. за служебно издаване на изпълнителен лист. Н.И.Д. следва да бъде осъдена да заплати по сметката на Горнооряховския районен съд и сумата 64.80лв., представляваща ДТ върху определения размер издръжка по  ЗДТССГПК.

           Съгласно чл.329 ал.1 от ГПК съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг, като при хипотеза на липса на вина или недобросъвестност или когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили, както е и конкретния случай.

            Водим от изложените съображения  и на основание  чл.330 ал.3, ал.5 от ГПК, съдът

Р    Е    Ш    И :

            ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД сключения граждански брак  на 10.07.2010г. във Великобритания, Л.Б.В.Х.,  за което било издадено удостоверение за сключен граждански брак№0009/08.04.2013г. на Общ.П., между Б.П.С. с ЕГН**********,***, и Н. Ив. Д. с ЕГН**********,***, по реда на чл.330 ал.1 от ГПК(по взаимно съгласие).

             УТВЪРЖДАВА постигнатото от страните споразумение за последиците от прекратяването на брака, както следва:

              1. Б.П.С. и Н. Ив. Д.се споразумяха   бракът им да бъде прекратен с развод при наличие на взаимно съгласие между тях за това. 

               2.Упражняването на родителските права по отношение на детето Б.П.С. – роден на ***г. в гр.Лондон Кралство Великобритания, с ЕГН**********,  с родители: Н. Ив. Д.с ЕГН********** и Б.П.С. с ЕГН**********,  се предоставя на бащата Б.П.С. с ЕГН**********,***, при когото детето С.Б.С. с ЕГН********** ще живее.

             3.На  майката Н. Ив. Д.с ЕГН**********,***, се определя режим на лични отношения и контакти  с детето С.Б.С. с ЕГН**********, както следва:  всяка  първа събота и неделя от месеца, считано от 09h00min. в съботния ден до 18h00min. на неделния ден, като вземането и връщането на детето С.Б.С. следва да се извършва от и в дома, където  живее детето; 30/тридесет/дни през лятото, когато бащата Б.П.С. не е в платен годишен отпуск, а също така през коледните или новогодишните празници след предварително споразумение между родителите Б.П.С. и Н. И. Д..

            4.Майката Н. Ив. Д.с ЕГН**********,***, се задължава ДА ЗАПЛАЩА за детето С.Б.С. с ЕГН**********, чрез неговия баща и законен представител Б.П.С. с ЕГН**********,  - двамата от гр.Б.Ч.  ул.”А*****”№1 Общ.Павликени, месечна издръжка в размер на 90.00лв./деветдесет лева/, считано от датата на влизане в законна сила на решението по гр.дело№1583/2013г. на ГОРС, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на изискуемостта до окончателното и изплащане. 

5.След прекратяване на гражданския брак Н. Ив. Д.да носи фамилното  име Д..

            6. Б.П.С. и Н. Ив. Д.декларират, че всички движим вещи са си ги поделили извънсъдебно и нямат претенции един към друг в това отношение.

            7. Б.П.С. и Н. Ив. Д.декларират, че след прекратяване на брака не си дължат издръжка един на друг.

           

             ОСЪЖДА Б.П.С. с ЕГН**********,***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД сумата 15.00лв./петнадесет лева/, представляваща окончателна ДТ по  допускането на развода по  т.6.2 по тарифа за ЗДТССГПК,   както и 5.00лв./пет лева/ за служебно издаване на изпълнителен лист.

            ОСЪЖДА Н. Ив. Д.с ЕГН**********,***,  ДА ЗАПЛАТИ в полза на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД сумата 15.00лв./петнадесет лева/, представляваща окончателна ДТ по  допускането на развода по  т.6.2 по тарифа за ЗДТССГПК; сумата  64.80лв./шестдесет и четири лева и осемдесет стотинки/, представляваща ДТ върху размера на определената  издръжка по Тарифа за ЗДТССГПК; сумата 5.00лв./пет лева/, представляваща ДТ за служебно издаване на изпълнителен лист.

 

 Решението не подлежи на обжалване.

             Препис от решението да се изпрати на страните.                                                                             

                                                                                            Районен съдия: