Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 11.11.2019 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен
съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на десети октомври две хиляди
и деветнадесета година, в състав :
Председател
:
Румен Стойнов
при секретаря Мария Тодорова,
като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 157/2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното :
Настоящото дело е
образувано по искова молба подадена от „А1 България” ЕАД от гр. София, ПК 1309, район „Илинден”,
ул. „Кукуш” № 1, ЕИК *********, чрез адв. Д.Ц., като пълномощник на … А. В. Д. и на … М. М., против В.В.Л. ***, ЕГН **********. Налице е едно нетипично възникване на
исковия процес, след подадено възражение по заповед за изпълнение, като ищецът го е иницирал за да
може установи вземането си. Исковете са положителни установителни и се смятат
предявени от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК - 18.12.2018г. По постъпилото заявление е
образувано ч.гр.д. № 788/2018г. по описа на РС Своге и е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 1016 от 20.12.2018г. за следните суми : сумата от 3358.89 лева –
главница, сумата от 315.28 лева – законна лихва за забава, изчислена върху
сумата от 1969.96 лева за периода от 28.01.2017 г. до 17.12.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 18.12.2018 г. до
изплащане на вземането, както и сумата 73.98 лева разноски по делото, от
които 0.50 лева – банкова комисионна и 73.48 лева – заплатена държавна такса. Вземането е във връзка с ползване на
далекосъобщителни услуги и предсрочно прекратяване на договор за
далекосъобщителни услуги.
С исковата молба се иска от съда да
приеме за установено по отношение на В.Л., че дължи на „А1 България” ЕАД сумата от 3358.89 лева –
главница и сумата от 315.28 лева – законна лихва за
забава, изчислена върху сумата от 1969.96 лева за периода от 28.01.2017 г. до
17.12.2018 г., като задълженията произтичат от договор № М4787106/01.12.2015г. и договор № М5329410/24.09.2016 г. Претендира се още и
законната лихва за забава върху главницата, считано от 18.12.2018 г. до окончателното
изплащане и направените по делото разноски, както по настоящото, така и по
частното гражданско.
От страна на
ответника, чрез назначения му от съда процесуален представител – адв. И. И., е
подаден писмен отговор.
В
открито съдебно заседание проведено на 03.07.2019г. е направено изрично
възражение, като е поискано договорите да бъдат унищожени, тъй като са сключени
от лице, което не
е могло да разбира и да ръководи действията си. В условията на евентуалност са направени и
други правоизключващи,
правоунищожаващи и правопогасяващи възражения.
По делото е приложено ч.гр.д. № 788/2018г. по описа на РС Своге, събрани са писмени
доказателства представени от
страните и е приета съдебно - психиатрична експертиза.
Съдът кредитира, като
обективна и компетентно изготвена, назначената и изслушана по делото
експертиза, която не е оспорена от страните.
Свогенският районен
съд, първи състав, като взе предвид становищата на страните и съобразявайки
доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното от фактическап страна :
По Договор №
М4787106/01.12.2015 г. за електронни съобщителни услуги и закупени продукти,
сключен между В.В.Л., с индивидуален абонатен номер (Account ID) ********* и
„А1 България” ЕАД (с предишно наименование „Мобилтел” ЕАД) са налице парични
задължения за незаплатени суми за ползвани услуги за периода от 12.01.2017 г.
до 12.07.2017 г., за които са издадени фактури в общ размер на 1925.18 лева.
По Договор № М5329410/24.09.2016 г. за
електронни съобщителни услуги и закупени продукти, сключен между В.В.Л., с
индивидуален абонатен номер (Account ID) ********* и „А1 България ЕАД” (с
предишно наименование „Мобилтел” ЕАД) са налице парични задължения за
незаплатени суми за ползвани услуги за периода от 25.01.2017 г. до 26.06.2017
г., за които са издадени фактури в общ размер на 44.78 лева.
Поради предсрочно прекратяване
на договорите са начислени неустойки в размер на 24,75 лева и на 1364,18 лева.
Дължимите суми са
следните :
1) Незаплатени суми за ползвани
услуги по Договор № М4787106/01.12.2015г. за периода от 12.01.2017 г. до
12.07.2017 г., за които през същия период от време са издадени 12 броя фактури,
в общ размер на 1925,18 лева.
2) Незаплатени суми за ползвани
услуги по Договор № М5329410/24.09.2016г. за периода от 12.01.2017 г. до
12.07.2017 г., за които през същия период от време са издадени 6 броя фактури,
в общ размер на 44.78 лева.
3) Неустойка за предсрочно
прекратяване на Договор № М4787106/01.12.2015 г. в размер на 1364,18 лева.
4) Неустойка за предсрочно
прекратяване на Договор № М5329410/24.09.2016 г. в размер на 24,75 лева.
5) Законната лихва за забава,
изчислена върху сумата от 1969.96 лева (1925.18 + 44.78) за периода от
28.01.2017 г. до 17.12.2018 г. в размер на 315.28 лева.
С исковата молба се претендира още
и законната лихва за забава върху сумите посочени в т. 1 до т. 4, считано от 18.12.2018 г. до
окончателното изплащане.
Чрез представените
доказателства, според съда, ищецът успя да докаже, че е изпълнил задълженията си по
договорите.
От приетата по делото
експертиза се установява, че Л. не е могъл да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си при подписване на договорите.
Заключението напълно кореспондира с приложените по делото медицински документи.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че
предявените положителни установителни искове са процесуално допустими, но разгледани
по същество са неоснователни. Събраженията за това са следните :
Съгласно
разпоредбата чл. 31, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) унищожаем е договорът, сключен от
дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или ръководи
действията си. В този случай съгласието, като част от фактическия състав на
сделката, е несъзнавано, тъй като лицето, което го е изразило, макар и формално
да е било дееспособно, не е могло да разбира свойството и значението на
действията си и да ги ръководи. Касае се за случаите, при които липсва разумно
формирана воля, насочена към постигането на определени правни последици.
Определящ момент за преценка състоянието на невъзможност на лицето да разбира
или ръководи действията си е моментът на волеизявлението, обективирано в
договора. Хипотезата на чл. 31, ал. 1 от ЗЗД обхваща както случаите на временно
и краткотрайно състояние, така и случаите на слабоумие или душевна болест,
когато лицето не е поставено под запрещение. Тежестта на доказване за
съществуването на това състояние е на страната, която го твърди. Съгласно чл. 32, ал. 3 от ЗЗД ответникът по иск за изпълнение
на унищожаем договор може
да поиска унищожението чрез възражение и след като давността е изтекла. При
това възражението не е ограничено със срок. Тази възможност е предоставена на
страната по сделката, когато другата страна е предприела действия по съдебно
реализиране на вземането си. С нея се цели да се даде възможност на тези
ответници да избегнат принудително реализиране на задължението по унищожаемата
сделка, дори и в случаите, когато погасителната давност по чл. 32, ал. 2 от ЗЗД е изтекла. Поради това такава възможност
не може да бъде отречена и на страните по сделката, спрямо които е възможно
принудително осъществяване на задължението по реда на чл. 410 и сл. от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК),
съответно е предявен иск по чл. 422 от ГПК.
С оглед на събраните
по делото доказателства съдът намира за основателно възражението за
унищожението на договорите, тъй като са сключени
от дееспособно лице, което не е могло да разбира действията си и да ги ръководи. По наведените с
възражение твърдения за унищожаемост, съдът дължи произнасяне само в мотивите на решението си. Останалите
възражения, като направени в условията на евентуалност, не подлежат на
разглеждане.
В писмена молба от
09.10.2019г. пълномощникът на ищеца е поискал от съда, ако унищожи договорите
да вземе предвид чл. 34 от ЗЗД. За да вземе предвид съдът посочената норма,
както и задължението за връщане на полученото на отпаднало основание, трябва да
бъде предявен такъв иск, какъвто по настоящото дело не е налице.
Така мотивиран и на основание
чл. 12 и чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
Отхвърля предявения от „А1 България” ЕАД от гр. София, ПК 1309, район
„Илинден”, ул. „Кукуш” № 1, ЕИК *********, представлявано от … А. В. Д. и от … М. М., иск за признаване за установено по отношение на В.В.Л. ***, ЕГН **********, че има
вземане, по силата на договор № М4787106/01.12.2015г. и на договор № М5329410/24.09.2016 г., за сумата от 3358.89 лева –
главница и за сумата
от 315.28 лева – законна лихва за забава, изчислена върху сумата от 1969.96
лева за периода от 28.01.2017 г. до 17.12.2018 г.
Осъжда, на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК, „А1 България”
ЕАД от гр. София, ПК 1309, район „Илинден”, ул. „Кукуш” № 1, ЕИК *********, представлявано от … А. В. Д. и от … М. М., да заплати по сметка на Районен съд Своге направените по делото разноски за
възнаграждение на вещо лице в размер на 350
лева.
На
страните да бъде връчен незаверен препис от настоящото решение (чл. 7, ал. 2 от ГПК).
Решението подлежи на
въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен
съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :