Номер 70116.10.2020 г.Град София
Апелативен съд - София6-ти наказателен
На 15.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Мария Митева
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Въззивно частно
наказателно дело № 20201000601142 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 НПК, вр. глава Двадесет и втора от
НПК.
Образувано е по жалба на адвокат Н. Д. - служебен защитник на Х. Я. , срещу
определение от 5.10.2020г. по н.ч.д. №3540/2020 г. на СГС, НО, 13 състав, с което е
оставена без уважение молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, определено му по н.о.х.д. №
648/2019г. на ОС-Хасково.
В жалбата се изразява недоволство от съдебното произнасяне, като се посочва, че
осъденият е изтърпял по-голямата част от наложеното му наказание, демонстрирал е
положително отношение към труда, не е влизал в конфликти с администрацията и
другите лишени от свобода, а и няма наказания за сериозни нарушения на реда и
дисциплината в затвора. Смята се, че с това той е дал доказателства за своето
поправяне и се моли въззивният съд да го освободи условно предсрочно. Твърди се, че
процесът по ресоциализация при осъдения би бил подпомогнат от подкрепящата го
семейна среда, като се изтъква и това, че лицето е баща на три малолетни деца, едно от
които със сериозни здравословни проблеми.
Софийски апелативен съд, като разгледа жалбата и материалите по делото,
прие следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на
въззивна проверка в производство по реда на Глава двадесет и втора от НПК, т.е. тя е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
За да постанови определението си, първоинстанционният съд вярно е преценил
фактите - предмет на разглеждане в настоящото производство. Конкретиката в тези
факти е следната:
Х. Я. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в размер на 2 години и 3
месеца, наложено му по н.о.х.д. № 648/2019г. на ОС-Хасково за престъпление по чл.
1
242, ал. 2 от НК. Определението, с което е одобрено споразумението по горното дело,
е влязло в сила на 23.01.2020г.
По същото дело осъденият е бил задържан на 15.06.2019г., като в затвора в гр.
София е приведен на 18.11.2019г.
Към 5.10.2020 г. (датата на постановяване на определението на СГС) осъденият е
изтърпял, както следва: фактически, ведно със зачитане на предварителен арест - 1
година, 3 месеца и 20 дни, от работа - 1 месец и 13 дни. Остатъкът за изтърпяване от
наказанието при него към същата дата е 9 месеца и 25 дни.
По време на престоя си в затвора осъденият е полагал работа като "чистач-1
блок/1 етаж" и "поддръжка площи". Отклонения в трудовата дисциплина при него не
са констатирани, изпълнявал е добре поставените задачи.
Оценката на риска от рецидив при осъдения при постъпването му затвора е била
25 точки и е останала непроменена.
Констатираният при него риск от вреди е среден за лишения от свобода и висок за
обществото.
По време на престоя в затвора осъденият не е участвал в конфликти и
нерегламентирани дейности с други лишени от свобода. Наказван е обаче със заповед
№ 90/10.07.2020г с "писмено предупреждение" за държане на забранени вещи. Не е
награждаван.
Становището на ВПД НС ЗОТ "Казичене" за условно предсрочно освобождаване
на осъдения е отрицателно. Посочено е, че осъденият не е дал убедителни
доказателства за поправянето си, оценката на риска от рецидив при него е останала
непроменена и осъденият не е показал с мисленето и поведението си, че целите на
наказанието са постигнати и той има личностова готовност за живот на свобода.
По сходни мотиви отрицателно е становището и на началника на Затвора-гр.
София за условното предсрочно освобождаване на осъдения.
При тези отразени и от първия съд факти, от правна страна САС прие следното:
Условното предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказание има
възпитателно и превантивно значение. То признава доброто поведение и правилно
отношение на осъдения към труда през време на изтърпяването на наказанието и чрез
своята условност, надзора и възпитателните грижи в изпитателния срок осигурява по-
нататъшното задълбочаване на процеса на превъзпитание. Законните предпоставки за
условното предсрочно освобождаване са две: първо - фактически да е изтърпяно не
по-малко от 1/2 от наложеното наказание (или 2/3, ако наложеното наказание е за
рецидивна престъпна дейност) и второ - осъденият да е дал доказателства за своето
поправяне.
Първоинстанционният съд е заключил, че по отношение на осъдения Х. Я. е
налице първата от кумулативно предвидените в чл. 70 НК предпоставки за
предсрочно освобождаване, тъй като той е изтърпял фактически повече от половината
от наложеното му наказание. С тези изводи въззивният съд изразява съгласие и
отбелязва, че по отношение изпълнението на тази формална предпоставка между
страните в производството никога не е имало спор.
Спорният момент е дали осъденият е дал доказателства за поправянето си и за
изпълнение на целите по чл. 36 от НК. Първият съд е отговорил отрицателно на този
въпрос. Към неговата констатация настоящият състав на САС се солидаризира по
следните съображения:
Както е посочено в Постановление № 7/1975г. на Пленума на ВС, преценката за
това дали предложеният за условно предсрочно освобождаване осъден е показал
примерно поведение следва да се основава на данни за негово съзнателно и активно
положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред, дисциплината и
законността, а за отношението му към труда се съди по това полагал ли е редовно труд
2
и чувствал ли е труда като свое морално задължение, когато, разбира се, за него
трудът е бил обективно достъпен в затвора.
В преценката си за поправяне на осъдения, чрез изготвени доклади, оценки и
справки за индивидуалния план на присъдата, съдът се подпомага от информация,
предоставена от служители на затворническата администрация, които пряко са
ангажирани с корекционния процес на осъдения. По отношение на осъдения Я.
заключенията са, че процесът на поправяне и превъзпитаване не е финализиран. Тези
заключения не могат да бъдат пренебрегнати, тъй като намират подкрепа в
доказателствата, приложени към личното досие на осъдения. От тях е видно, че по
време на престоя си в затвора осъденият е бил наказван за нарушение на реда и
дисциплината. Нарушението е извършено само няколко месеца след привеждане на
осъдения в затвора, което показва липсващи навици за съблюдаване на режимните
изисквания и правилата, при които функционира пенитенциарното заведение.
Полаганият в затвора труд от осъдения също не надхвърля обичайните параметри на
положително поведение в сравнение с другите осъдени лица, защото не насочва към
отлични трудови показатели или към прояви на положително лидерство от негова
страна. На следващо място - дадените от затворническа администрация становища са
в посока на това, че не е постигната устойчивост в част от зоните, по които се работи с
осъдения. Сред тях са и "отношение към правонарушението" и "умение за мислене",
доколкото осъденият не осъзнава факторите, довели до криминалното му поведение и
непълно разбира последствията от действията си. След като осъденият не е формирал
категорична и убедителна критична нагласа по отношение на деянието, за което търпи
наказание, а това също е елемент от преценката за неговото поправяне, и на това
основание втората предпоставка по чл. 70 от НК не следва да се счита изпълнена.
Дефицитите в тези му умения допринасят за повишаване на риска от рецидив и проява
на утвърден модел на поведение извън местата за лишаване от свобода. За да обоснове
този извод, съставът на САС прецени още оценката от риска от рецидив при осъдения.
Действително тя е ниска - 25 точки, но не е коригирана спрямо първоначалното му
постъпване в затвора. Следва да се има предвид също така, че времето, през което
осъденият е бил в затвора и фактически с него е провеждана корекционна работа
(присъдата, по която търпи наказание е влязла в сила на 23.01.2020г.), е наистина
незначително и не е дало възможност за неговото реално превъзпитание.
По делото няма доказателства за семейното положение на осъдения. В този
смисъл твърдението на защитата, че най-малкото дете на Я. е със здравословни
проблеми, е лишено от доказателствена основа. Дори обаче твърдението да имаше
доказателствена обезпеченост, то не би могло да промени направените вече изводи, че
осъденият не следва да бъде условно предсрочно освободен. Подкрепящата семейна
среда е фактор от значение в производството по глава Тридесет и пета, тъй като
наличието й подпомага процесите по ресоциализация извън пенитенциарното
заведение, а влияе и върху корекционната работа в затвора, тъй като осъденият има
допълнителен стимул за своето поправяне и превъзпитание. Въпреки това, семейният
статус на осъдения няма как да бъде преценяван самостоятелно в светлината на
неговото поправяне, защото доказателствата по чл. 439а от НПК, от които се ръководи
съдът при решаване на въпросите за условното предсрочно освобождаване, касаят
поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието, а не семейните му
връзки.
По изложените съображения съдът приема, че положителният поправителен
процес по отношение на осъдения не е напреднал достатъчно и корекционната работа
с него не е постигнала в пълнота всички свои цели. Ето защо правилно
първоинстанционният съд е приел, че не са налице основания условно предсрочно
3
освобождаване на осъдения Х. Я. . Като законосъобразно атакуваното определение
следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 440, ал. 2 НПК, Софийски апелативен съд,
Наказателно отделение, 6 състав
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 5.10.2020г. по н.ч.д. №3540/2020 г. на СГС,
НО, 13 състав, с което е оставена без уважение молбата на Х. Я. за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“,
определено му по н.о.х.д. № 648/2019г. на ОС-Хасково.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
За издаване на определението да бъдат уведомени осъденият Х. Я. , адв. Д. и
САП.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4