№ 208
гр. София , 18.02.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на осемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Иван Стойчев
Карамфила Тодорова
като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600174 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 440 НПК вр. глава 22- ра НПК
Образувано е по протест на прокурор при Софийска градска прокуратура, и по
жалба на началника на затвора гр. София, чрез процесуалния представител М. М.,
срещу определение от 27.01.2021г., на СГС, НО, 23- ти състав, постановено по нчд №
251/21 на СГС.
С определението съдът е освободил условно предсрочно осъдения В. В. К., от
остатъка на наложеното му наказание „лишаване от свобода“, с присъда на СГС, НО,
18 – ти състав, по нохд № 5919/2017 , в сила от 18.02.2020г. с която му е определено
едно общо най- тежко наказание – 2 години лишаване от свобода, а именно остатъка от
5 месеца и 7 дни лишаване от свобода.
Прокурорът намира определението за неправилно. Излага съображения, че не са
събрани доказателства за поправянето на осъдения в достатъчна степен, че да бъде
предсрочно освободен. В този смисъл били становищата и докладите на
администрацията на затвора. Целите и задачите по индивидуалния план на присъдата
не били изпълнени в тяхната цялост. Рискът от рецидив продължавал да е в средни
стойности. Не можел да бъде споделен и изводът на съда, че спрямо осъдения не била
провеждана корекционна дейност. При осъдения продължавали да са налице
проблемни зони. Възразява срещу довода на съда почерпен от това, че осъденият е
признал в фактите на обвинението по делото, по което е осъден. Прави искане
определението да се отмени и да се остави без уважение молбата на осъдения за
условно предсрочно освобождаване.
Процесуалният представител на началника на затвора също счита определението
за неправилно. Изводът на съда за поправянето на осъдения бил в разрез с
доказателствата по делото. Некоректно било съдът да се позовава само на един
1
източник – доклада на инспектора социална дейност, а да пренебрегва другите
становища на администрацията на затвора. Мотивира, че целите на наказанието при
осъдения не са постигнати. Моли определението за се отмени.
Протестът и жалбата са в срок и процесуално допустими за разглеждане. По
същество са и основателни.
Установено е по делото, че В. К. е осъден с присъда по нохд № 5919/2017 на
СГС, НО, 18 ти състав за престъпления по чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК и по чл.
131, ал. 2 вр. чл. 130, ал. 2 НК, с наложено общо наказание две години лишаване от
свобода при „общ“ режим.
Към 27.01.2021г. – датата на разглеждането на молбата му за предсрочно
освобождаване от СГС, В. К. е изтърпял фактически повече от половината от
наказанието си, а именно – 1 година, 5 месеца и 2 дни, с положен труд - 1 месец и 21
дни, т.е. общо е изтърпял 1 година, 6 месеца и 23 дни, с остатък 5 месеца и 7 дни. С
оглед на това, верен е изводът на СГС, че е налице първата формална предпоставка по
смисъла на чл. 70, ал.1 , т. 1 НК.
Необснован и неверен е обаче следващият извод на съда – че са налице
доказателства за поправяне на осъдения, т.е., че е налице втората, материалната
предпоставка за предсрочно условно освобождаване.
Основателни при това са възраженията в протеста и жалбата, че съдът не е
съобразил доказателствата по делото в тяхната пълнота и съдържание. Вместо това
съдът е придал значение на несамостойни и непреки по значение за това производство
факти, като тези, че пребиваването на осъдения в затвора било първо по ред и че той е
признал фактите на обвинението, по което е осъден. Тези обстоятелства са имали
своето значение при определяне на наказанието му, но нямат това значение, когато
следва да се прецени степента на постигане на неговите цели. Тяхното значение е на
страна от общия профил на личността на лицето. Няма данни този профил да не е бил
съобразен от администрацията на затвора, когато е дала отрицателно мнение по
въпроса за поправянето на осъдения.
На следващо място, за да постанови определението си, съдът се позовал на
противоречиви оценки на самата администрация относно личността на осъдения.
Такива противоречия е открил между доклада изготвен на основание чл. 437, ал. 2
НПК и експертната оценка на актуалното психично и емоционално състояние на
лишения от свобода от 24.11.2020г. Оценката е била изготвена по повод предходна
молба на осъденото лице за условно предсрочно освобождаване, в производство по нчд
№ 4083/2020 на СГС, прекратено поради оттегляне на молбата на осъдения. За
настоящото производство такава оценка не е провеждана актуално, макар да няма
пречки пред съобразяването на вече изготвената, независимо от по – ранния момент на
това.
Наред с това, съдът е приел, че имало данни и за адекватна ресоциализация на
осъдения, показани в похвалата от ръководителя на складово стопанство на „Пери
2
България“ ЕООД.
Вярно е, че в оценката на актуалното психично и емоционално състояние на
лишения от свобода са показани положителни страни на осъдения, който не бил
склонен към импулсивни и афективни реакции и прояви, нямал дефицити на
самоконтрола в ординарна среда. В оценката се отчита липса на агресивна
предразположеност. Според нея не се наблюдават дефицити и сериозни проблеми с
овладяването на гнева или враждебни нагласи. Осъденият имал склонност за адекватно
контролиране на личностовите преживявания. Адаптиран е към пенитенциарната
среда. Не е заплаха за трета страна. У него не се наблюдават пречки пред социалната
реинтеграция. Посочено е, че е налице относително добро краткосрочно целеполагане,
но на този етап осъденият не успявал в дългосрочен план да структурира цели и
намерения. Криминалогичната му прогноза зависела в голяма степен от реализиране на
адекватна ресоциализация.
Същевременно обаче, трябва да се отбележи, че изготвената психологическа
оценка на осъдения не може да измести и не покрива значението на останалите оценки
на личността, изготвени от другите органи на администрацията на затвора,
занимаващи се не с психологическия профил на осъдения, а с реалните му достижения
в социалното поведение по поправяне и превъзпитание. Тези оценки са и с
преобладаващо значение при изводите за приложение на чл. 70, ал. 1 НК, тъй като се
касае за изискване за реални успехи в социалното осъществяване на личността, като
личност достатъчно поправена и готова за законосъобразен живот на свобода,
независимо от психологическите й предразположености, слаби или силни характерови
страни. Естествено психологически особености на личността в този процес имат
значение, но не са единствени, а и отстъпват по значението си пред останалите
положения – свързани с корекционната дейност върху осъдения. Те са и тези, които
съдът е следвало основно да съобрази, преди да приеме, че осъденият е готов за
примерен живот на свобода.
При това тази инстанция не се съгласява с довода на първата, че е налице и
противоречивост в подхода и в отразяването на поведението и личността на осъдения
от затворническата администрация, а се касае за различни аспекти на работата й с
личността на осъдения – психологически и социални, които не са в конфликт, и които
следва да се приемат единно.
Всички доказателства за достиженията на осъдения в корекционния процес и за
това дали се е поправил не показват нужните резултати.
Вярно от една страна осъденият има нужното поведение в пенитенциарни
условия – той не влиза в конфликти с останалите лишени от свобода, нито със
служители. Отношението му към служителите и правилата е в нормите. Не е имал
агресивни прояви. Веднъж е награждаван. Работил е в „Пери Българи“ ЕООД, откъдето
за него е има похвала.
Независимо от това, настоящата инстанция се съгласява със становището на
администрацията на затвора, че не е налице поправяне на осъдения. На
3
положителните данни за поведението му, и то в контролираната среда на затвора,
противостоят редица експертни констатации в доклада по чл. 437, ал. 2 НПК, че:
продължава да е налице средна стойност на риска от рецидив – 53 т., продължават
ясните дефицити в редица зони – осъденият е с утвърден модел на поведение на
насилствен извършител, не приема отговорността за деянието и не разбира в пълна
степен мотивите за криминалното си поведение, не разпознава факторите, които са
допринесли за извършване на деянието, не зачита и не признава правата на другите,
приобщен е към хора с трайни криминални нагласи, с безразсъдно и рисково
поведение, с наличие на враждебни нагласи, все още няма способност за разрешаване
на проблемите си и към момента не е осъществен принципът на прогресивната система
при изпълнение на наказанието, режимът на изтърпяването му не е променен от „общ“
към „лек“, целите на наказанието не са постигнати и корекционната дейност следва да
продължи.
В смисъла на доклада е и становище на началника сектор ЗО „Казичене“. В
неговия смисъл е и становището на началника на затвора.
Необоснован е изводът на първоинстанционния съд, че след като констатациите
в докладите за осъдения изготвени по различно време, с разлика от три месеца, не се
различавали, то не се извършвала корекционна дейност. Такъв пряк извод от
констатацията не следва. Това е така, доколкото, независимо от корекционната работа
с лицето, напълно възможно е и да не могат да се постигнат успехи и да липсва
желаната промяна. Все пак, процесът на корекция е двустранен и зависи не само от
усилията на администрацията, но и от самия осъден.
На следващо място срокът от три месеца / колкото е времето от първия до
втория доклад/ е достатъчно малък, за да се очакват особени промени.
Пресилен и следващият извод на съда - че упражняването на труд в „Пери
България“ ЕООД е идентично на успешна ресоциализация, каквото условие на
криминалогичната прогноза стои в психологическата оценка за осъдения.
При така изложеното, като грешен и необоснован следва да се определи и и
изводът на съда, че отрицателното становище на администрацията на затвора не се
основавала на обективно съществуващи факти, а на осъждането, което В. К. в момента
търпи. Основа за такава констатация този съд не открива.
Ето защо, атакуваното определение следва да бъде отменено и вместо него да се
остави без уважение молбата на осъденото лице, подадена чрез защитника адв. К. М.,
за условно предсрочно освобождаване.
Мотивиран от изложеното, Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 1
– ви състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 27.01.2021г. на СГС, НО, 23- ти състав, постановено
4
по нчд № 251/21 на СГС, с което е освободил условно предсрочно осъдения В. В. К. от
остатъка на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ с присъда на СГС, НО, 18
– ти състав, по нохд № 5919/2017, в сила от 18.02.2020г. с която му е определено едно
общо най- тежко наказание – 2 години лишаване от свобода, за остатъка от 5 месеца и
7 дни лишаване от свобода.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на осъдения В. В. К., чрез защитника адв.
К. М., за условно предсрочно освобождаване на осъдения от изтърпяване на остатъка
от пет месеца и седем дни лишаване от свобода към 27.01.2021г. от наказанието две
години лишаване от свобода наложено с присъда на СГС, НО, 18 – ти състав, по нохд
№ 5919/2017, в сила от 18.02.2020г.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5